РЕШЕНИЕ
№ 1389 дата 22 юли
2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 01 юли
2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2767 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от „Димови“ ЕООД, гр.Бургас против Разпореждане №
10/18.06.2018г. издадено от служител от Първа РСПБЗН Бургас, с което е
разпоредено възстановяване на обслужващия коридор, намиращ се в партерния етаж
на сграда с адрес в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.178, разположен по
протежението на североизточния зид, фактически присвоен към търговската зала,
стопанисвана от жалбоподателя, за да се възстанови евакуационния път от
подземния гараж на сградата, водещ към крайния евакуационен изход, намиращ се
на югоизточната фасада на сградата.
Жалбоподателят
счита административния акт за нищожен, като пряко и непосредствено засягащ
конституционно защитеното му право на собственост, поради което счита, че
разпореденото не съответства и на целта на закона. По същество отрича да е
извършвал действия по присвояване на коридор към закупения от него обект на
публична продан. Иска се отмяна на издаденото разпореждане.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства,
претендира разноски.
Ответният
административен орган лично и чрез представителството на юрисконсулти оспорва
основателността на жалбата, като поддържа становището за премахнат евакуационен
път, който следва да бъде възстановен, също ангажира допълнителни
доказателства, както и претендира възнаграждение за процесуалното
представителство.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
установения срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Данните
по делото сочат, че жалбоподателят „Димови“ ЕООД е придобил чрез постановление
за възлагане от 16.11.2016г. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.178, с площ от 296,85кв.м., с описани граници – външни зидове, стълбищна
клетка, машинно и платформа, проход и ел.табло, както и съответните проценти от
общите части на сградата и правото на строеж. Видно от Заповед №
3238/20.11.2013г. на главен експерт в Община Бургас предназначението на обекта
за „обществено хранене“ е променено в „магазин“. В постановлението за възлагане
имотът е посочен като такъв за обществено хранене – бистро, съобразно документа
за собственост на длъжника и се е състоял от зала-бистро, обслужващ коридор,
тоалетна – посетители, тоалетна – персонал, сервитьорски офис, битовка
персонал, склад сухи продукти, склад хладилен, умивалня, топла кухня,
подготвителна. Не е спорно по делото, че обектът се експлоатира като магазин за
хранителни стоки.
Собственик
в сградата подал жалба вх. № 71400-11/07.02.2018г. до РСПБЗН в гр.Бургас, в
която посочил, че от пролетта на 2017г., помещението намиращо се на партерния
етаж – магазин за хранителни стоки „Димови“ било преустроено, като е бил
премахнат аварийния евакуационен изход към улицата. За случая били ангажирани и
други институции – РДНСК Бургас, Община Бургас и Районна прокуратура Бургас.
По повод
жалбата е извършена проверка на 05.04.2018г., при която било установено, че
обслужващият коридор в партера на сградата, разположен по протежението на
североизточния зид на сградата е преустроен и усвоен към основната търговска
зала, като е премахната стената, разделяща обслужващия коридор и търговската
зала. По този начин предвиденият евакуационен изход от подземния етаж на
сградата, водещ в обслужващия коридор, предвиден за евакуация на пребиваващите
от подземния гараж, фактически оставал блокиран и неизползваем, с което се
възпрепятствало достигането на евакуиращите се от подземния гараж в случай на
пожар до крайния евакуационен изход на сградата.
От
Община Бургас също е бил съставен констативен протокол от 15.06.2018г., видно
от който, при първоначално одобрения проект за строителство по част „Пожарна
безопасност“ за евакуация от гаража са били предвидени два евакуационни изхода
– основен през основното стълбище на сградата и втори – през платформата за
автомобили. Посочено е, че с цитираната Заповед № 3238/20.11.2013г. за
преработка по време на строителството, с която се сменя предназначението на
обекта от „обществено хранене“ в такова за „магазин“, предвижда отварянето на
още един вход за магазина, както и част от помещенията претърпяват промяна – на
мястото на подготовките и кухнята се обособява склад към магазина, премахва се
единия санитарен възел и се отваря вход на склада към обслужващия коридор,
който се запазва, както и е отбелязано, че преработката по част „Пожарна
безопасност“ не засяга сутерена. Служителите на общината са констатирали, че
всъщност на място е била премахната неносеща стена, посредством която е бил
обособен обслужващия коридор с евакуационен изход, както и са били премахнати
преградните зидове, оформящи склада, тоалетната и битовката за персонала, като
обема на тези помещения е бил приобщен към търговската зала на магазина.
Констатирано е, че евакуационния изход и входа на магазина са били преустроени
в един вход/изход за клиенти.
Въз
основа на горните фактически данни, служител от Първа РСПБЗН Бургас издал
процесното Разпореждане № 10/18.06.2018г., в мотивите на което възпроизвел
горните констатации, както и се позовал на нормативите за пожарна безопасност,
относими за подземен гараж – чл.41, ал.2,т.1 и чл.37, ал.1, т.2 от Наредба №
І-з-1971 за СТПНОБП и на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР разпоредил
възстановяване на обслужващия коридор, намиращ се в партерния етаж на сградата
с адрес в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.178, разположен по протежението на
североизточния зид, фактически присвоен към търговската зала, стопанисвана от
„Димови“ ЕООД, за да се възстанови евакуационния път от подземния гараж на
сградата, водещ към крайния евакуационен изход, намиращ се на югоизточната
фасада на сградата, с което да се гарантира безпрепятствената евакуация при
пожар от подземния гараж.
За
изясняване на спорните фактически обстоятелства, касаещи твърдяното от
административния орган преустройство на търговския обект, водещо до
фактическото премахване на евакуационния коридор, осигуряващ евакуацията от
подземния гараж до изхода на сградата, което жалбоподателят отрича да е
извършил, поддържайки, че правото му на собственост е в непроменен обем от
придобиването му, респ. не е приобщавал друга чужда собственост, по делото бяха
назначени две експертизи – съдебно-техническа и пожаротехническа, вещите лица
по които внесоха допълнителна яснота в тази насока.
Вещото лице А.Т. по
съдебно-техническата експертиза констатира на място, че реално ползваният от
жалбоподателя имот не се различава от закупения от него по отношение на
квадратура и описани граници. При преглед на строителната документация е
установила преработка по време на строителството, като в партерния етаж се
предвижда обособяване на магазин, с прилежащ склад към него, битовка и тоалетна
за персонал, обслужващ коридор към изход за евакуация/вход зареждане. Вещото
лице посочва, че в действителност е било
извършено вътрешно преустройство, което не отговаря на вътрешното разпределение
на обекта, предвидено по проект. На място са изпълнени нови вътрешни преградни
зидове, чрез които са оформени нови складови помещения, премахнати са зидовете,
оформящи битовката, тоалетната и склада, като площта им е приобщена към
търговската зала на магазина. В североизточната част на помещението е бил
премахнат неносещ зид с дължина 17метра, който съгласно проектната документация
е оформял обслужващия коридор с евакуационен изход. Експертът посочва, че по
този начин площта на обслужващият коридор е усвоена към търговската зала, като
на тази площ са разположени касите и хладилните витрини. Констатира също, че
евакуационния изход е бил обединен с изхода на магазина и преустроени в един
вход/изход към магазина. Вещото лице уточнява, че не е констатирало усвояване
на общи части на сградата, тъй като обслужващият коридор е част от квадратурата
на закупения от жалбоподателя обект и площта му е включена в него, но има
предназначетние на обща обслужваща функция за осигуряване на евакуация от
подземния гараж. Тези констатации на вещото лице по същество потвърждават
фактическите констатации на административния орган.
Експертът по пожаро-техническата
експертиза разясни изискванията за евакуация, приложими за подземен гараж в
сграда като процесната. В този случай, гаражът попада в клас на функционална пожарна
опасност Ф5, подклас Ф5.2, който, съгласно нормативът заложен в чл.42, ал.2 от
Наредба № -3-1971/2009г. СТПНОБП, изисква броя на евакуационните изходи от
гаража да е най-малко два, като не попада в изключенията на алинея 3 на
правната норма. Отбелязва също така, че
не е възможно предвидената в инвестиционния проект за сградата „платформа“,
която свързва подземния гараж с приземния етаж, да бъде приета като
евакуационен изход. В тази връзка уточнява, че платформата (подемник) е
предназначена за вертикално пренасяне на автомобили и не попада в дефиницията
за евакуационен път – път, водещ от която и да е точка на строежа до краен
евакуационен изход, като елементите, които включва са път (проходи) в
помещението, коридори (фоайета) и евакуационни стълбища. При преглед на
инвестиционния проект вещото лице посочва, че втория евакуационен изход от
подземния гараж към приземния етаж е изхода на стълбището, което води от гаража
в прохода, отделен от магазина с тухлен зид, който отделя този обслужващ
коридор, разположен по протежението на североизточния зид на сградата, от
основния обем на обекта . магазин. Този неносещ тухлен зид е премахнат на
място, като там е устроен вход за магазина, след който са разположени
хладилните витрини по протежението на външния североизточен зид. Експертът
уточнява, че и по първоначалния и по преработения проект за промяна на
предназначението на обекта, обслужващият коридор е съществувал, както и зида е
съществувал при издаване на удостоверението за ползване на обекта.
По делото бяха разпитани и двама
свидетели – св.Т. воден от жалбоподателя и св.К., воден от ответника. Св.Т.
каза, че е запознат с обекта, защото е сътрудник в дружеството-жалбоподател и
заедно с неговия управител е ходил на предварителни огледи на обекта, както и е
влизал вътре след неговото закупуване, като отрече да е имало обособен коридор
в северната част на помещението. Св.К.
е един от собствениците в сградата, където притежава апартамент и гараж.
Сподели, че още при строежа на сградата и неговото завършване е бил развеждан
от представител на строителя, който показвал кой гараж на кого е, какви са
входовете и изходите. Към този момент е съществувал коридор, за който му било
обяснено, че е авариен изход, за гаража това е втори вход-изход, предназначен за
хора. В тази част, на фасадата на сградата е имало две врати една до друга –
едната е била за този вход-изход за гаража, а другата – за достъп до магазина.
Каза, че след закупуването на търговския обект от жалбоподателя е започнал
ремонт в помещението, след който този коридор вече не съществува и той е част
от магазина. Уточни също така, че от построяването на сградата това е първата
експлоатация на търговския обект, който преди това е стоял празен и не е била
извършвана търговска дейност в него.
Издаденото разпореждане за
възстановяване на евакуационния път от
подземния гараж на сградата към крайния евакуационен изход, е законосъобразно.
Установи се по делото, че процесният
подземен гараж, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, Таблица № 1 от Наредба № 1з-1971
СТПНОБП, е от клас на функционална пожарна опасност Ф5, подклас Ф5.2, а чл. 42,
ал. 2 от Наредбата регламентира, че за помещенията от този клас се проектират
най-малко два евакуационни изхода, със съответните параметри. Такива са били
предвидени - основен през основното
стълбище на сградата и втори – през платформата за автомобили, и са
съществували към момента на въвеждане в експлоатация на сградата, в чийто обем
попада подземният гараж.
Отделен е въпросът дали предвидената и
изпълнена „платформа" (подемник), предназначена за вертикално пренасяне на
автомобили, по своя характер изобщо може да бъде евакуационен изход за хора,
намиращи се в подземния гараж по време на пожар, но това е въпрос на одобряване
на инвестиционния проект. В тази връзка
вещото лице по пожаро-техническата експертиза посочва, че по същество не е
възможно „платформа", която свързва подземния гараж в сутерена с приземния
етаж, да бъде приета за евакуационен изход. Видно от нормативната уредба –
чл.32, ал.2 от Наредбата - евакуацията се осъществява по евакуационни пътища
през евакуационни изходи, съответно чл.34, ал.1 и ал.2 с.н. посочва кои са
евакуационните пътища, като подобна платформа не попада в нито една от
възможните хипотези. В някакъв смисъл може да се счита за авариен път по
смисъла на чл.34, ал.3, но в никакъв случай не замества евакуационния път –
арг. от изречение 2-ро, както и ако се счита за авариен изход, в никакъв случай
не замества евакуационния изход – арг. от чл.38 от Наредбата.
Съгласно одобрения инвестиционен проект и последващия
при промяната по време на строителството, вторият евакуационен изход от
подземния гараж е изходът от стълбището, което води от гаража в прохода,
отделен от магазина с тухлен зид, който проход (коридор) извежда на
югоизточната фасада на сградата.
Към настоящия момент този коридор не
съществува и е станал част от търговската зала на магазина, като за целта е бил
премахнат неносещия зид, който отделя обслужващия коридор по североизточния зид
на сградата от основния обем на търговския обект.
Възражението на жалбоподателя, че не е
премахнал този зид, оформящ обслужващия коридор, служещ за евакуационен проход,
съдът счете за неоснователно. След като се установи, че той е съществувал и по
двете проектни документации, бил е изпълнен на място, като св.К. потвърди, че е
минавал по него, развеждан от строителя, както и се установи, че е съществувал
към момента на въвеждане на сградата в експлоатация, както и към момента на
възлагане на недвижимия имот върху дружеството в резултат на публичната му
продан и предвид обстоятелството, че досега този имот фактически не е бил
експлоатиран от другиго, безспорно водят на извод, че зидът е бил премахнат
именно от жалбоподателя, поради което законосъобразно му е вменено задължението
с процесното разпореждане да го възстанови.
Видно от постановлението на публичния
изпълнител за възлагане на търговския обект, наличието на този обслужващ
коридор е част от неговото описание, т.е. към момента на придобиването на имота
коридорът е съществувал. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Т.,
който отрече такъв коридор изобщо да е съществувал, като неговите показания
напълно се отклоняват от всички други данни по делото. Фактът, че на място няма
видими следи от премахване е напълно обясним, предвид обстоятелството на
извършен основен ремонт на помещението и неговото последващо оборудване.
Отделен е въпросът защо този коридор,
предназначен за евакуация, е разработен като част от самостоятелен обект и
влиза в неговата квадратура. Именно затова не се констатира и разминаване в
обема на собственост – по постановлението за възлагане обектът е с площ от
296,85кв.м. и именно толкова са на място, защото и обслужващият коридор е
включени в тези 296,85кв.м. Затова жалбоподателят оспорва да е завземал чужда
собственост и действително не го е направил, но така е преустроил своята
собственост, че фактически е лишил сградата от евакуационен път и изход от
подземния гараж, пътят от него е прекъснат и не достига до евакуационния изход
на кота терен, на фасадата на сградата.
Така разработен инвестиционният проект
най-малкото буди недоумение и очевидно
не е бил съгласуван с органите по пожарна безопасност и защита на населението,
тъй като нормативната уредба не го е изисквала като задължителен елемент. Така,
понастоящем се стига до положение, при което, за евакуационен път и изход се
счита платформа за вертикално пренасяне на автомобили, за която се установи, че
не може да служи за целите на евакуацията на хора, а от друга страна,
предвиденият за целта евакуационен коридор, находящ се в частен обект, към
момента не съществува, поради което, практически, подземният гараж не разполага
с никаква защита на хората в случай на пожар и възможност за тяхното извеждане
от там, поради липса на евакуационен път и изход.
При наличието на така изложените
фактически установявания, съдът счете издаденото разпореждане за възстановяване
на обслужващия коридор за законосъобразно, постановено в съответствие с
материалната компетентност на органа да издава разпореждания в тази насока по смисъла на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на
закона и преди всичко, за да се обезпечи пожарната безопасност на сградата и
нейните обитатели.
Жалбата, като неоснователна, следва да
се отхвърли, като с оглед този изход на процеса, в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско представителство,
които, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършваните по
него процесуални действия, съдът определя в размер на 150лв. на основание
чл.78, ал.8, във вр. с чл.24 от НЗПН, както и разноски за експертиза в размер
на 309лв.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димови“ ЕООД,
гр.Бургас против Разпореждане № 10/18.06.2018г. издадено от служител от Първа
РСПБЗН Бургас.
ОСЪЖДА „Димови“ ЕООД, гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.17, вх.3, ет.3, ап.9, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Първа
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ , Бургас,
ул.“Александър Велики“ № 37Б сумата от 459лв. разноски по делото.
Решенето може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: