РЕШЕНИЕ
№ 78/17.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО
ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №382/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД гр. Варна, ЕИК *********, твърди, че ответникът М.Х.М.,
ЕГН **********, му дължи сумите: 908.90 лв главница по неплатени
фактури за ВиК услуги, начислени по партида №2235252,
дължима за периода от 04.04.2013 г. до 05.10.2017 г. за обект – имот, находящ
се в гр. Д. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 05.12.2017 г. до окончателно плащане на сумата; 165.83
лв лихва за забава върху главницата за
периода от 09.06.2013 г. до 24.11.2017 г. Твърди, че за издадената по ч. гр.
дело №1271/2017 г. на РС Девня заповед за изпълнение длъжникът е уведомен по
реда на чл.47 ГПК. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 908.90 лв главница по неплатени фактури за ВиК услуги,
начислени по партида №2235252, дължима за периода от
04.04.2013 г. до 05.10.2017 г. за обект – имот, находящ се в гр. Д. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението – 05.12.2017 г. до окончателно плащане на сумата; 165.83
лв лихва за забава върху главницата за
периода от 09.06.2013 г. до 24.11.2017 г., както и сумата 75.00 лв, представляваща обезщетение за разноски по делото, от които 25.00 лв
д. т. и 50.00 лв
юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски в исковото
производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез
особен представител излага становище за допустимост на предявения иск. Заявява,
че към момента искът не е доказан по основание и размер и счита, че същият
следва да бъде отхвърлен. Отправя възражение за изтекла погасителна давност на
осн. чл.111, б. „в” ЗЗД. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли
исковата претенция, като недоказана и неоснователна и обезсили издадения в
полза на ищеца изпълнителен лист.
От назначената по делото
ССЕ, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че общата стойност
на неплатените задължения за ВиК услуги е 908.90 лв, а на лихвата за забава
върху главницата е 165.87 лв.
Съдът,
след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от ответната страна и се установява от представените справка
за недобор на частен абонат с клиентски №2235252 и справка относно вписвания, отбелязвания и
заличавания по партида на ответника от СВ при
РС Девня, че ответникът е регистриран с абонатен №2235252 като
ползвател на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в гр. Д. ***, за който
имот е регистриран водомер №2484192, както и че е вписан в СВ при РС Девня като
титуляр на правото (право на ползване), условие: пожизнено и безвъзмездно право
на ползване на ПИ в същото населено място и е налице вписване на извършена от
него като купувач, като законен представител на Е.Х. разпоредителна сделка с
имота от 23.07.2014 г.
Видно
от представените Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последващи
решения на ДКЕВР и копия от публикации, общите условия на оператора са публично
оповестени и са влезли в сила.
Видно от представените
справка за недобор и карнетни листи по партида №2235252, налице е надлежно доставяне и отчитане на количествата потребена
вода за процесния период.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, месечните задължения
по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2235252 за периода от 03.12.2014
г. до 24.11.2017 г. са в общ размер 908.90 лв, а обезщетението
за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до
24.11.2017 г., е в общ размер 165.87 лв.
Видно
от приобщеното ч. гр. дело №1271/2017
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от ищцовата страна заявление от 05.12.2017
г., РС Девня е издал Заповед №862 от 06.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите: 908.90
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
– 05.12.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща главница по неплатени ВиК услуги за
периода от
04.04.2013 г. до 05.10.2017
г.; 165.83 лв лихва за забава за периода от 09.06.2013 г. до 24.11.2017 г.,
като издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Представените доказателства
установяват категорично, че към момента на предявяване на вземането между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за предоставяне и
ползване на ВиК услуги, както и че ответникът не е изпълнил задължението по
чл.31, ал.2 от ОУ, да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Действително, по делото са налице и данни по
представената справка от СВ при РС Девня за извършено от ответника разпореждане
с процесния имот през периода, за който се отнасят начислените вземания, поради
което и съобразно чл.63 от ОУ, той се явява и задължено лице по предоставяните
услуги.
Съобразно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011
г., вземанията на водоснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла
на чл.111, б."в" ЗЗД
и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща се и за вземанията за лихви
върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Също така, чл.42 от ОУ регламентира,
че при неизпълнение в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на падежа, който настъпва след изтичане
на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и чл.31, ал.2 от ОУ.
Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответната страна възражение за
изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и лихви за
забавено плащане по визираните в приобщената експертиза фактури №********** от 09.05.2013
г.; №********** от 18.06.2013 г.; №********** от 19.07.2013 г.; №********** от
04.09.2013 г.; №********** от 03.10.2013 г.; №12200723580 от 06.11.2013 г.;
№********** от 05.12.2013 г.; №********** от 09.01.2014 г.; №********** от
06.02.2013 г.; №********** от 06.02.2014 г.; №********** от 06.03.2014 г.;
№********** от 03.04.2014 г.; №********** от 13.05.2014 г.; №********** от
04.06.2014 г.; №********** от 09.07.2014 г.; №********** от 06.08.2014 г.;
№********** от 03.09.2014 г.; №********** от 03.10.2014 г.; №********** от
06.11.2014 г.; №********** от 03.12.2014 г., и №********** от 03.12.2014 г.,
чиито падежи са настъпили и към датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.12.2017 г. е изтекъл тригодишният давностен срок и същите се считат за
погасени, поради което в съответните части – 269.86 лв главница и 98.88 лв
лихва по съответните фактури, предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За
всички останали вземания, към датата на образуване на заповедното производство
установеният давностен срок не е бил изтекъл, поради което в тази част – за
главница в общ размер 639.04 лв по
фактурите, издадени в периода от 06.11.2014
г. до 05.10.2017 г., както и за лихва за забава в общ
размер 66.99 лв за периода от 07.12.2015 г. до 24.11.2017 г., предявеният иск следва да бъде уважен.
Доколкото поведението на ответната страна е станало
причина за завеждане на заповедното производство, а в последствие и уведомяването
му по реда на
чл.47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, е дало основание за завеждане на
исково производство, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което съобразно чл.78, ал.1 ГПК и приложения списък на разноски с
обща стойност 760.20 лв в исковото производство и 75.00 лв в заповедното
производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за направените разноски, съразмерно на уважената част от иска – 548.67 лв, от
които.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Х.М.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна,
ЕИК *********, сумите: 639.04
лв (шестстотин тридесет и
девет лева, 04 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване – 04.04.2018
г. до окончателното плащане, представляваща неплатена цена за ВиК услуги по фактури, издадени в периода от 06.11.2014
г. до 05.10.2017 г. по
партида №2235252,
за обект, находящ се в гр. Д. ***; 66.99 лв (шестдесет и шест лева, 99 ст), представляваща лихва за забавено плащане на цена за ВиК
услуги, считано от 08.02.2015 г. до
24.11.2017 г., за които вземания е издадена Заповед №862 от 06.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1271/2017 г. на РС Девня, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от „Водоснабдяване и канализация
- Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу М.Х.М., ЕГН **********, в частта относно установяване дължимост на разликите: над 639.04 лв до
претендирания размер на главницата 908.90 лв; над 66.99 лв до претендирания
размер на лихвата за забава 165.83 лв, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 548.67 лв (петстотин четиридесет и осем лева, 67 ст.), представляваща съразмерно на уважената
част от иска, обезщетение за направени разноски в исковото и заповедното
производства, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото по ч. гр. дело №1271/2017 г. на РС Девня след влизане в сила на решението за
частично обезсилване на разпореждането и заповедта за изпълнение на парично
задължение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: