Решение по дело №13869/2017 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София,03.02.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година,   в  състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №13869/ 2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

ИЩЕЦЪТ- Е.И.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.В.Ю. от САК, със съдебен адрес: ***, ********,  твърди, че с постановление от 24.11.2011 г. по досъдебно производство №2503/2010 г.  по описа на 01 РУП - гр. Плевен е привлечен като обвиняем, за това, че на 15.10.2010 г., в град Плевен, в съучастие, като извършител с Б.К.Б., Н.К.Д. и М.Г.К., чрез използване на техническо средство - отвертка и раздвижен ключ и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума от владението на собственика  на „Н.О.” ООД, гр. Плевен, без съгласие на представителен орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С постановлението спрямо него е взета и мярка за неотклонение „Подписка”. Излага, че с присъда № 61/11.03.2015 г. на Районен съд - град Плевен, VI – наказателен състав, по НОХД № 1242/2013 г., влязла в законна сила на 26.03.2015 г.  е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Ищецът твърди, че незаконосъобразното наказателно производство срещу него е продължило повече от 4 години и 2 месеца, през което време той е станал затворен, раздразнителен, подтиснат, изпитвал постоянен страх и несигурност, че ще бъде осъден за нещо, което не е направил, че ще изпусне раждането на детето си и няма да може да е до него и да го обича и подкрепя. Това довело до невъзможност да се зарадва на най-важното събитие в живота си, а именно раждането на дете, както и до значителни проблеми в семейството му. Отчуждили се с съпругата му, тя го приемала за престъпник и между тях настъпило напрежение, което довело до кратковременна раздяла. Въпреки че успели да преодолеят тази трудност, излага, че и сега отношенията им не са каквито са били преди и все още между тях е налице отчуждение и напрежение. Неоснователното обвинение довело до значителни проблеми и с майка му и братята му, които загубили доверие в него и не вярвали, че е невинен. Работил във фирмата на майка си, но от всичкото напрежение, което преживявал покрай делото, започнал да прави много грешки и накрая тя загубила вяра в професионалните му умения и трябвало да напусне. След това не могъл да си намери работа и останал без доходи, а това допълнително го потискало и го карало да се чувства зле, тъй като не можел да издържа семейството и малкото си дете. С оглед изложеното намира, че ответникът П. на Р.Б. следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от воденето срещу него незаконосъобразно наказателно производство, като претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул. Витоша № 2, оспорва иска по размер.  Твърди, че не са събрани доказателства за настъпването и причинно следствената връзка на твърдените вреди с наказателното производство, особено като се има предвид, че в процесния период срещу ищеца са водени и други наказателни дела. Моли съдът да вземе предвид и факта, че П. не е протестирала оправдателната присъда, както и че делото се е ползвало с фактическа и правна сложност, което обуславя по- продължителното му разглеждане.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 1242/2013 г. по описа на Районен съд - град Плевен, VI - наказателен състав, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно преследване, мярката за неотклонение „подписка“,  оправдателна присъда.

Представена е справка за водени срещу ищеца нак. дела.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свид. Г.И.Ю., брат на ищеца, твърди, че брат му тежко преживял воденото срещу него наказателно производство, макар и да имало  и други висящи дела срещу него. Воденото на процесното нак.дело съвпаднало с раждането на детето му и с това си обяснява  твърдените в исковата молба неимуществени вреди, като нервност, разсеяност….

Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 ГПК, кредитира ги,  доколкото същите кореспондират с представените с исковата молба писмени доказателства.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът  за неимуществени вреди срещу П. с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото  писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 1242/2013 г. по описа на Районен съд - град Плевен, VI - наказателен състав, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно преследване, мярката за неотклонение „подписка“,  оправдателна присъда.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на  посочения ответник, който дължи да обезщети  ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът преживял воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото  сравнително дълго. Следва обаче да се отчете, че срещу ищеца имало и други висящи производства, което е индикация, че същият е със съмнителна репутация, както и че некачественото извършване  на оперативно- издирвателната работа (ноторно обстоятелство за българската действителност) не следва да служи като обезвезмездяване на лица, известни в криминалния обзор. Това обосновава извод у настоящият съдебен състав, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от26.03.2016г.  – на тази дата с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца е  приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ  оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на  оправдателната присъда и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 от ГПК –0.1лв. от 10лв. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 20.30лв.

По изложените съображения съдът

        

                                                Р      Е      Ш       И:

 

          ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Е.И.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.В.Ю. от САК, със съдебен адрес: ***, ********,  по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 500лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 500 лв.(петстотин лева) до пълния предявен размер от 50 000лв.(петдесет хиляди лева).

          ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Е.И.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.В.Ю. от САК, със съдебен адрес: ***, ********,  направените разноски по делото в размер на 0.1лв.

ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на адв. И.В.Ю. от САК, със съдебен адрес: ***, ********,  направените по делото разноски в размер на 20.30лв. (двадесет лева и тридесет стотинки).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: