РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като
разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 386
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Р.А.
***,чрез адвокат-защитник против Решение № 772/07.11.2019 г., постановено по АНД
№ 1319/2019 г. на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0453-000056/08.05.2019
г., издадено от Началник на РУ-Сливо поле към ОДМВР Русе, за наложеното на А.
административно наказание “глоба” в размер на 2500 лв. на основание чл. 638,
ал. 1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ).
Наведени са касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се акцентира върху липсата
на безспорно установяване извършването на нарушението и се сочат доводи в
подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на въззивното решение и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата не взема
становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт
въззивният съд е приел, че актът и наказателното постановление са съставени при
спазване на императивните изисквания на ЗАНН като в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът приел, че жалбоподателят е осъществил обективните
признаци на състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ,
тъй като управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Анализирайки всички събрани в хода на делото доказателства, въззивният съд стигнал
до извода, че макар и отстранено нарушение в деня на проверката, към 16:56 ч.,
не е налице основание за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН,тъй като нарушението
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Така мотивиран, районният съд е извел окончателния си
извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление.
Административният съд споделя изцяло изводите
на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Не съответства на данните по делото
възражението на касатора, че не правилно е приложен материалния закон досежно
чл. 28 от ЗАНН като наказващият орган не е изложил мотиви на неприлагането на
тази разпоредба. Твърдението не отговаря на обективните факти, макар, че въззивният
съд да не е изложил много подробни мотиви в тази посока.
Преценката на районния съд, че не е
налице маловажен случай е правилна, тъй като данните за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното и управлявано от
санкционираното лице МПС - лек автомобил с ДКН Р 4514 ВК, от интернет
страницата на Гаранционния фонд
- guaranteefund.org - сочат, че срокът на действие на
предходен застрахователен договор ( сключен със застрахователя „Бул Инс“АД на
26.03.2018 г.) е изтекъл на 25.03.2019 г. в 23:59 часа. При тези данни е
безспорно, че към момента на проверката на 25.04.2019 год. към 14:45 ч.,
касационният жалбоподател е управлявал МПС без валидна, действаща задължителната
съгласно чл.461, ал.1, т.1 КЗ застраховка на автомобилистите за период от 1
месец. Обстоятелството на връчване на АУАН в по-късен час от момента на
извършване на проверката (съгласно
данните от свидетелски показания), не опровергава този факт. В производството пред
въззивната инстанция, касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства,
установяващи предпоставките за определяне на случая като маловажен. Позоваването на обстоятелството, че
нарушението е отстранено в кратък срок след извършената проверка, не сочи
наличието на изискванията по чл.28, б.“а“ ЗАНН във вр. чл.93, т.9 НК, приложим
с оглед препращането с чл.11 ЗАНН, тъй като е бил изтекъл вече продължителен период
от време след прекратяване действието на предходния застрахователен договор.
Безспорно разпоредбата на чл. 638,
ал. 1, т.1 от КЗ предвижда административно наказание за лице, което е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на това нарушение, в който смисъл
са изводите в обжалваното съдебно решение. Ето защо, настоящият състав намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че липсват
доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява
извършването на административното нарушение.
С оглед на гореизложеното и при
извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съгласно
изискването на чл.218 АПК, съдът счита, че оспореното решение на РРС е валидно,
допустимо и правилно, постановено при отсъствие на съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, поради
което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 772
от 7.11.2019 г., постановено по АНД № 1319/2019 г. на РРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0453-000056/08.05.2019 г., издадено от Началника
на РУ-Сливо поле към ОДМВР Русе, за
наложено на С.А. административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. на
основание чл. 638, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.