№ 15
гр. Пазарджик, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600662 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-частен тъжител Д. Л. В., редовно призована, се явява
лично и с адв. И. В., редовно упълномощен.
Подсъдимият Г. Я. Я., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. П.,
редовно упълномощена.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Бишуров.
Адв. В.: Поддържам въззивната жалба и допълнението, което съм
представил по делото. Няма да сочим доказателства.
Адв. П.: Неоснователна е въззивната жалба и моля да не се уважава.
Няма да сочим доказателства.
1
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. В.: Уважаеми Окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите
исканията във въззивната жалба и отмените оправдателната присъда, като
вместо нея постановите нова – осъдителна. Подробно съм анализирал всички
събрани доказателства и считам, че в тяхната съвкупност те обосновават
извода, че с поведението си, подсъдимият е извършил вмененото му с тъжбата
деяние, а именно: на процесната дата е отправил по адрес на
жалбоподателката инкриминираните изрази. По своето си същество те са
обидни и водят след себе си ангажирането на неговата наказателна и
гражданска отговорност, в смисъл, след признаването му за виновен да му
наложите наказание и бъде уважен гражданския иск в пълен размер.
Подробно съм анализирал доказателствата в жалбата и в допълнението към
нея.
Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да не се уважава жалбата
срещу оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд.
Дори в подробния анализ, който е направил повереника, няма доказателство,
на което да се обоснове осъдителна присъда. И тъй като нямах възможност
писмено да отговоря на допълнителното изложение към въззивната жалба,
тъй като късно ми беше връчено, аз ще се спра по-подробно на казуса и защо
постановената оправдателна присъда е законосъобразна и справедлива.
Конфликтът е възникнал на 27.10.2021 г., но между Г. Я. и А.В. по
повод една проверка, която е извършена в база на предприятието
„Напоителни системи“ в с. Ч.. Именно от тази проверка е бил афектиран св.
В. и той е пожелал случаят да бъде докладван на директора на „Напоителни
системи“. Лично не е направил това, а го е направил чрез тъжителката Д. В.,
която към онзи момент е била секретарка в същото ведомство. Изпреварвайки
доклада на Г. Я. до директора, по това време св. П., А.В. се е обадил на Д. В.,
за да говори тя с директора П., явно преди Г. Я. да докладва резултат от
своята проверка в с. Ч., в смисъл, че е превишил правата си, извършвайки
тази проверка. Още сега казвам, че това е било действие в неговите
правомощия. Приложили сме длъжностна характеристика. Св. В. и Д. В. и
нейния съпруг, също свидетел по делото – В., са израснали още като деца
2
заедно в с. Ц.. Познават се добре още от детските и ученическите години.
Това се вижда от показанията на В.. Като приятели от детството са си имали
доверие. Д. В. е казала за извършената проверка на директора П., след което
последният е извикал Г. Я. на разговор. Това е станало малко преди обедната
почивка. След като е дошъл Г. Я. при директора П., говорили са известно
време, Я. е излезнал от неговия кабинет и се е спрял при секретарките. Ще
направя пояснение, че от коридора има една обща стая, която се ползва от
секретарките. В едната страна е кабинета на директора, а от другата страна е
кабинета на В. и в средата е общото помещение, където са секретарките. След
малко самият директор е излязъл от кабинета си и е видял, че на вратата на Д.
разговарят тя и Г. Я.. Разговарят съвсем спокойно, явно коментират случая от
сутринта. В неговите показания той изрично каза, че са разговаряли
нормално, дори без да повишават тон. Той е излязъл в обедна почивка,
говорим за директора, след него е излязла и другата секретарка Д.Х.. В стаята
на В. са останали само двамата – Г. Я. и Д. В.. Упреците, които има в
допълнителното изложение, че директорът П. е скрил в своите показания
нещо, считам, че са абсолютно неоснователни. Съвсем спокойно, обективно,
разпитан като свидетел, директорът П. изложи, какво е видял, излизайки от
кабинета си. До този момент няма никаква причина да се приеме, че започва
скандал, обиди и т.н. В своите обяснения Г. Я. категорично отрече да е
обиждал, нагрубявал тъжителката. Дори казва, че в неговия речник няма
такива изрази. Естествено Д. В. твърди обратното в тъжбата си.
На 27.10.2021 г. след разговор, тя на никой не е съобщила да е била
обидена. Когато се е върнала другата свидетелка Х. - секретарка,
единственото, което е чула от В. е: „Да знаеш, че от сега нататък съм
селянче“. Това го каза единствено св. Х..
По своето съдържание думата „селянче“ не е обидна дума и я няма, като
обида в самата тъжба тази дума.
Единствената свидетелка, като очевидка, която се яви по делото,
посочена от тъжителката, беше св. П.. Тя много подробно обясни, че
излизайки от кабинета си в обедната почивка, отивайки до тоалетната по
коридора е чула през затворената врата точно обидните изрази, които са
цитирани в тъжбата. Но, тъй като бяха изискани записи от видеонаблюдение
в това предприятие и приети без възражение от двете страни, се установи, че
3
това, което е казала св. П. изобщо не може да бъде прието за достоверно. Това
изрично е казано и в мотивите на съдия Т.П.. На лист 6-ти тя анализирала
движението на св. П., как се движи спокойно, без да спира пред ничия врата,
тя ги характеризира съдията-докладчик, като абсолютно неверни. Това е
израза, използван в мотивите и това е точния извод, които трябва да се
употреби за показанията на св. П..
На видеозаписа ще видите, че стаята на секретарките, вратата към
коридора е затворена. П. се движи по средата на коридора, вижда се от
видеонаблюдението, не се спира никъде, не се заслушва нито пред стаята на
В., нито пред друга стая. Стаята е със затворена врата.
В мотивите е направен анализ от час 13:02 насетне, докато всички
свидетели и обвиняем вървят по коридора. Вижда се, че в коридора излиза П..
Коридорът е някъде между 8 и 10 метра дължина, не се спира никъде, не се
заслушва, видимо спокойно влиза в тоалетната. Анализът на това движение
на св. П. беше направено от св. Р.С.. Той е вторият човек по длъжност в
„Напоителни системи“ след директора. На него му беше възпроизведен
записа и той обясняваше на съда движението на всички свидетели и виждащи
се лица на записа. Вижда се, че излиза Я. от стаята на секретарките, пак
затваря вратата, минава през коридора, остават му 4-5 метра до изходната
врата и излиза. Едва след 24 или 26 секунди, тогава излиза от тоалетната св.
П.. Вече 20 секунди обвиняемият не е в коридора. Тя не може да го срещне,
не може и да чуе това, което казва тя, защото вече 20 секунди преди тя да
излезе от тоалетната, Г. Я. е напуснал коридора, тоест, тя не може вече нищо
да чуе, нито да го срещне и се вижда, че не се срещат в коридора. Тоест
преценката на съда, че показанията са абсолютно неверни и възпроизвеждат
точно обидните изрази, които са цитирани в тъжбата, не могат да се приемат
тези показания за достоверни.
Връщайки се П. от тоалетната, няма среща с Г. Я.. Това, което е
цитирала тя, също не може да бъде истина. Минава по средата на коридора и
си отива в нейната стая в дъното на коридора. Отново не спира на вратата на
секретарките, не се заслушва, не влиза и до края на работния ден - 17:00 часа,
тази служителка не е влизала в стаята на секретарките. Нещо много различно
от това, което тя обясни, като свидетел и вратата си остава затворена.
Ето защо и Вие следва по този начин да прецените нейните показания,
4
като единствен свидетел - очевидец.
Напълно спокойно Д. В. след като се връща секретарката Д.Х. излиза в
обедна почивка. Спокойно, почти веднага се е приготвила и излезнала, поради
което се съмнявам изобщо да са говорили и да са коментирали случая, защото
влиза едната, излиза другата. Излиза, виждаме я в записа, на двора.
Какво е поведението на Д. В., която уж била страшно афектирана.
Първо се движи съвсем спокойно, излиза си спокойно на обяд в обедна
почивка. Не се обажда на съпруга си, нещо, което беше казано, че се е
обадила, за да каже за обидните изрази. Това не е вярно. След инцидента, тя
не е звъняла на съпруга си и това го каза В. – съпруга й. Няма вид на
разстроена, дори и на видеозаписа. Стои до края на работния ден на мястото,
нищо, че е била много разстроена и плачела. На другия ден пак отива редовно
на работа без никакви притеснения. Същият ден тя не говори с П.. Няма
среща, за която говори свидетелката. След инцидента, тя не се лекува от
никаква травма, макар, че беше посочено, не взима никакви лекарства.
Същият ден не се е оплакала на никой и не е входирала доклад, че е била
обидена на 27.10.2021 г. и забележете на другия ден – 28-ми, тя запазва празен
номер във входящия дневник на предприятието. Това става след един
инцидент между мъжа й и Г. Я. на другия ден. Запазва си номер за 27.10.,
ползвайки се от правото си, че е секретарка, и това го обяснява на Х., че иска
да бъде запазен празен номер, и св. Х. го каза на съда.
Защо впоследствие се депозира такава жалба? Защото вечерта на 27.10.
И. В. пребива Г. Я. на „Моста на Лютата“. Защо прави това? – Защото му се е
обадил А.В., а не съпругът. А.В. пък му е приятел от детството и му казал:
„Ти пък, докога ще търпиш Г. Я. да обижда жена ти“ и му е казал тези обидни
изрази предполагаме, и в състояние на афект, вечерта той си урежда среща с
Г. Я. и го пребива. За това нещо има друго висящо дело. Още на 28-ми
сутринта се образува ДП в РУ Пазарджик. И аз съм го казала това, че
настоящото дело – НЧХД е образувано именно, за да може да се помогне на
И. В. за побоя, който е нанесъл вечерта на същата дата на Г. Я.. Жалбата е
подадена на 02.11.
Няколко дни след инцидента е депозиран и доклад до директора, но по
запазения празен номер в него, за неговото неправомерно поведение. На
същия ден няма от никой никаква реакция.
5
Впоследствие Д. В. напуска предприятието. Оформено е като
предложение на ръководството. Директор П. обясни, че тя е провела разговор
с него и е пожелала да напусне доброволно предприятието срещу четири
месечни брутни възнаграждения, като обезщетение. Както обясни директорът,
тя не можела да остане и да работи сред този колектив. Забележете – не в
колектива, в който работи Г. Я., а изобщо в този колектив след случилото се
събитие и затова напуска предприятието.
В защита на Г. Я. сме представили подписка от неговите колеги, които
са го защитили. Подписка в полза на Д. В. няма. Нито един от служителите в
това предприятие не е излязъл да я защити. Единствена беше св. П., чиито
показания абсолютно не могат да бъдат ценени.
И като обобщение, така, както е преценил РС, няма нито едно
доказателство, което да е достоверно, което да доказва, че на 27.10.2021 г. Г.
Я. е казал тези обидни изрази на тъжителката.
Всички други изводи, които са направени, анализирани, също не сочат
нито едно доказателство, че някой по някакъв начин лично е възприел, та
дори и чрез второ лице, няма такива доказателства за нанесените обиди. Аз
изложих и каква е причината въобще да се заведе това дело. Ето защо, аз ще
моля да потвърдите присъдата на РС, мотивите са много задълбочени,
обосновани и е постановен един справедлив съдебен акт, който моля да
потвърдите.
Адв. В. - реплика: Ув. Окръжни съдии, не мога да се съглася с част от
доводите на колежката, които бяха изложени във връзка с анализа на
свидетелските показания. Най-напред относно св. П.. Тази свидетелка никога
не е заявявала, че след като се е връщала от тоалетната, е чула обидните
изрази на подс. Я.. Точно обратното. Тя каза, че когато е излязла от нейната
стая е чула изразите: „Тъпа селянка, тъпа секретарка, мърша“. На записа се
вижда, че секунди след като тя минава покрай вратата, излиза подс. Я.. Тоест
напълно възможно е тези изрази да са чути от свидетелката, ако са изречени
на много висок глас. Тук съм отбелязал във възивната жалба, който израз тя
споменава и няма откъде да го чуе, освен, ако не го е възприела лично, казано
от подсъдимия, а той е: „Сега ще се обади на оная свиня“. Визирал е св. В. и
наистина, вижда се, как секунди след като излизат, той се обажда на св. В. и
го нарича по подобен начин – „дебело прасе“. И като коментираме, дали в
6
речника на подсъдимия подобен род изрази съществуват, аз смятам, че те не
просто съществуват, а са почти ежедневие при него. Буквално пак казвам
секунди, минута да е, след като той се е саморазправял вербално с
тъжителката, се обажда на друг свой колега – св. В. и ето, какво го нарича:
„Къде си бе дебело, мръсно прасе? Какво си мислиш, че с тази нещастна
секретарка можете да ме уплашите?
А като коментираме, дали пострадалата е споделила с някой за
случилото се, няма как да се твърди, че с никой не го е споделила. Споделила
го е с минимум четирима човека - съпруга си, св. В., който цитирах преди
малко, и, който казва: „Тя като ми се обади плачеше. Каза, че я е обиждал, че
била тъпа, нещастна селянка и сега ще видиш, какво ще стане с онзи
дебелак“.
На второ място - споделила е с нейна колежка св. Х., която казва, че
„непосредствено след обедната почивка и като е влязла в кабинета, В.
изглеждаше разстроена и само ми каза: Аз съм селянче, да знаеш, поради
което усетих, че нещо се е случило“. Самата свидетелка възприема нейното
емоционално състояние и го описва като разстроена.
Управителят на предприятието - св. П., той говори за същия ден:
„Когато В. ми сподели, че мъжът й е афектиран и иска да дойде в службата,
без конкретика разбрах, какво е станало…, че са се карали, че я е обиждал
Я.“. Тоест директно на св. П. е казала, че я е обиждал Я.. Същото е казала на
св. В. и на съпруга си, а индиректно по поведението й, затова се е досетила и
св. Х.. Св. П. е можела да възприеме тези изрази предвид мястото, където се е
намирала точно преди В. да излезе от стаята на секретарките. Ето защо
считам, че са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи осъдителната
присъда.
Адв. П. - дуплика: Какво казва пред съда св. П., че на отИ.е е чула
изразите: „Отивах към мивката и след като се върнах и влязах в стаята на
секретарките, и там беше Д. и я попитах, какво става? И тогава тя й била
казала“. Само че на записа се вижда, че от тоалетната тя си влиза директно в
стаята. Това „се върнах и влезнах в стаята на секретарките и там беше Д.“ –
просто няма такова поведение. Абсолютно недостоверни показания. Така като
слушам колегата, явно има обида към А.В., но той не е тъжител. Нито един
друг свидетел не възпроизвежда обидните изрази.
7
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Я.: Присъединявам се към
казаното от адвоката ми.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Я.: Искам да бъда оправдан.
Подкрепям предишното дело и решението на съдията. Моля присъдата да
бъде потвърдена.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8