Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през
две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ОЛЯ
ЙОРДАНОВА и прокурора ТОНИ ТОМОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 569/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Й.Б.П., ЕГН **********, срещу Решение № 260469/26.11.2020 г. по НАХД №
2965/2020 г., постановено от Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП №
6812/30.06.2020 год. на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с
което на Й.Б.П. на основание чл. 53 ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Касаторът твърди, че решението на РС-Варна
е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Преповтаря изцяло основанията за отмяна на НП, посочени във въззивната жалба.
Моли да се отмени решението на РС-Варна и да се постанови друго, с което да се
отмени НП. В ОСЗ касаторът редовно призован не се явява. В депозирана писмена
молба процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли
за отмяна на въззивното решение.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София, в депозирано възражение по касационната жалба поддържа, че решението на
ВРС е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че РС-Варна е обсъдил
всички възражения на жалбоподателя, като е приел, че НП е издадено
законосъобразно от компетентно длъжностно лице и при спазване на всички
процесуални и материални законови разпоредби. Моли да се потвърди въззивното
решение. В о.с.з., чрез молба по хода на делото и по съществото на спора,
процесуалния представител на ответника оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ВОП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в
сила.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред РС-Варна е образувано
по жалба на Й.Б.П. против НП № 6812/30.06.2020 год. на Началник на отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от Закона по пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата),
му е наложена глоба в размер на 1000 лв. на осн. чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
2 ЗП.
За да се произнесе по спора РС-Варна е
установил от фактическа страна, че на 03.06.2020 г., в 11.30 ч., на път на път
І-9, на км 131+150 дясно, на разклона за курортен комплекс Камчия в посока гр. Бургас
– гр. Варна, докато е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с пет
оси - МПС с две оси марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с peг. № В 5781 СА и
полуремарке с три оси с рег. № В 3026 ЕН, жалбоподателят е бил спрян за
проверка от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“. В процеса на
проверката е било направено измерване, при което е било констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, както следва: при измереното разстояние между осите 1,32м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.085 т при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3, б. „б“ от
Наредбата. Измерването е било извършено с техническо средство - ролетка 1305/18/5м/
и ел. везна DFW-KR № 118873. Измерените параметри на управляваното ППС
показвали, че то е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. За
така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно
извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а” ЗП.
За констатираното нарушение на 03.06.2020г.
е издаден АУАН, с който на Й.Б.П. е възведено обвинение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Въз основа на АУАН е издадено
и НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба. При тези установявания
въззивния съд е приел в мотивите си, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено деянието, за което е наложено административното
наказание, като е осъществен състава на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Деянието е
установено по надлежния ред и с годен измервателен уред.
Въззивният съд е обсъдил възраженията на
жалбоподателя свързани с начина на измерването, като е приел същите за
неоснователни, предвид показанията на разпитания свидетел – актосъставител и
очевидец на нарушението, както и въз основа на представените писмени
доказателства - удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване
№ 06.07.4603 и свидетелство за преминал периодичен преглед на везната.
Последните са приети като логични и последователни и кореспондиращи изцяло с
установената фактическа обстановка по делото. Обсъдил е и размера на
определеното наказание и липсата на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. В заключение
съдът е преценил, че при правилно установена фактическа обстановка
административно-наказващият орган е направил правилни и обосновани правни
изводи, като в крайна сметка законосъобразно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане. В жалбата по
същество се релевират същите възражения, които са били възведени и пред РС-Варна
и, които са получили законосъобразен отговор с обжалваното решение. Разгледана
по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
При постановяване на решението районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на разпоредбите 40 - 43 ЗАНН, дали
наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по
чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил
процедурата по чл. 52 и сл. ЗАНН, като е направил законосъобразен извод, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания
акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт. Касационният състав споделя решаващите
изводи на РС-Варна. Правилно въззивният съд е констатирал липсата на допуснати
нарушения на процесуалните правила, както и такива на материалния закон.
Касационният съд намира, че деянието
правилно е квалифицирано като нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП - нарушена е въведената от законодателя
обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Безспорно са
доказани обективните елементи от състава на нарушението: 1). Процесното ППС има
характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредба №
11/2001 г. – представлява състав от ППС с пет оси - МПС с две оси и полуремарке
с три оси. То е тежко, тъй като измереното натоварване на тройната ос на
полуремаркето е 27.085 т. при максимално допустимо натоварване от 24т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредбата (съгласно чл. 3, т. 2 от същата наредба, при
превишаването на нормите по чл. 7 ППС е тежко) и 2). За движението на тежки и
извънгабаритни ППС се изисква разрешение по
чл. 26, ал.2, т. 1, б. „а“ от ЗП, каквото касаторът е нямал в момента на
проверката;
На следващо място, обосновано въззивният
съд не е споделил основната теза в касационната жалба, че техническото
средство, с което са направени измерванията не е калибрирано, не е лицензирано
и няма заверка от Българския институт по метрология. Измерването е извършено с
техническо средство ролетка 1305/18/5м и електронна везна DFW-KR № 118873. На
основание чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ),
контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа,
първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН.
Измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС, попадат в обхвата
на "средство за измерване", чиято легална дефиниция е дадена от
законодателя с § 1, т. 27 ДР ЗИ - техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или
свързано с едно или повече технически средства. Посочените уреди подлежат на
последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1
ЗИ. По делото пред РС-Варна са представени сертификат за съответствие удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, ведно с
приложение към удостоверение за признаване на одобрен тип № 06.07.4603, както и
свидетелство за преминал периодичен преглед на везната, с които е удостоверено
извършването на метрологичен контрол върху средствата за измерване, използвани
при контролната проверка на водача. Отделно е представено и ръководство за
работа с електронната везна с протокол за проведено обучение. От така събраните
доказателства, се установява, че извършените измервания при проверката от
служителите на АПИ са достоверни и точни
и че резултатът от измерването не е повлиян от субективната преценка на
длъжностното лице. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на извършване
на измерването, не се е противопоставил на установеното при проверката и
описано в АУАН, съставен непосредствено след това, не е възразил срещу
направените констатации и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Фактът на извършеното
плащане на таксите, означава признание, че управляваното от него тежко ППС не
притежава разрешение, което да съответства на констатираните при проверката
параметри на ППС, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11, с оглед на
което обосновано въззивният съд е приел, че в случая е налице ППС, попадащо в
кръга на визираните в чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" ЗП, за движението на които в обхвата на пътя е било
необходимо разрешение на администрацията, стопанисваща пътя.
При това положение обосновано въззивният
съд е приел, че с деянието си П. е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от ЗП, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2001г., като по този начин е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на
административното нарушение по чл. 53, ал. 1 ЗП.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното
административно наказание глоба, доколкото го е определил в минималния
предвиден от законодателя размер. С оглед на това размерът на наложеното административно
наказание се явява определен при съблюдаване на правилата за неговата
индивидуализация, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, както и на целите на същото,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
От процесуалния представител на Агенция
„Пътна инфраструктура“, София е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП,
следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260469/26.11.2020 г., постановено по
НАХД № 2965/2020 г. по описа на Районен съд Варна, изменено в частта за
разноските с Определение № 260318/11.02.2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Й.Б.П., ЕГН **********, да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“, София сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.