Р Е Ш Е Н И Е
№ 260316 / 17.3.2021г.
гр. Перник, 17.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6126 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на А.П.И., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. А.Ц., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник,
с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 307.14
лева – главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 31.12.2007 г. до 06.03.2010 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2992/2010 г. по
описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист от 30.12.2010 г., поради погасяването
й по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е
образувано изп.д № 555/2011 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев. Твърди се, също че
изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 2992/2010 г. по описа на РС Перник, за процесната сума,
както и за сумата от 44.41 лева – обезщетение за забава за периода от
12.03.2008 г. до 13.04.2010 г. Уточнява се, че по изпълнителното дело от
образуването му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на
длъжника като е изпратено и едно запорно съобщение – за налагане на запор на
МПС от 18.08.2011 г. Посочва се, че извън тези действия други действия по
изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че
същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК – на 19.08.2013
г.
Излагат се
подробни доводи, че процесното вземане е погасено по давност. В тази връзка на
първо място се посочва, че вземанията на водоснабдителното дружество
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради
което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо
място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е
прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия
от взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се
твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и
обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
2992/2010 г. по описа на РС Перник.
На следващо място се твърди, че
действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни действия с
изключение на тези по изп.д. № 555/2011 г. на ЧСИ Бадев, но въпреки това дори
след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи,
макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в
процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника не се явява по делото и не изразява становище по иска.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № 555/2011 г. по описа
на ЧСИ Стилян Бадев от ответното дружество е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за
вземането, което е предмет на настоящото производство, както и за обусловени от
него вземания за обезщетение за забава, законна лихва за забава и разноски. В
тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 23.04.2010 г. по
ч.гр.д. № 2992/2010 г. по описа
на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден
изпълнителен лист от 30.12.2010 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 30.03.2011 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилян Бадев, като на последния е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като
наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/.
Установява се също, че е наложен запор върху моторно превозно средство /МПС/ на
длъжника – от 02.08.2011 г. Липсват данни да са събрани суми от длъжника по
силата на проведено изпълнение върху МПС.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са събрани суми.
Видно от ПДИ от 11.04.2011 г. към момента на изготвяне
на същата дългът възлиза на 658.04 лева, от които 307.14 лева – главница, 30.63
лева – лихви, 94.41 лева – неолихвяема сума, 168 лева – разноски по
изпълнителното дело и 57.86 лева – пропорционална такса към ЧСИ с ДДС.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземане за главница, обективирано в
изпълнителен лист от 30.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2992/2010 г. по
описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото
от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен
състав намира исковата претенция за изцяло допустима. В тази връзка следва да
се отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес
от предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на
вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По процесното
изпълнително дело няма данни да са събрани суми от длъжника, а предмет на
настоящото производство е единствено главницата по изпълнителния лист.
По основателността:
По иска,
предмет на настоящото производство, е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 23.04.2010 г. по
ч.гр.д. № 2992/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи,
че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено
в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание
с участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене.
В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1]
от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, в който смисъл
възражението на ответника е основателно.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 23.04.2010
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
29.12.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 29.12.2010 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 30.12.2010 г. като въз основа на посочените документи по молба на ответното
дружество на 30.03.2011 г. при ЧСИ Стилян Бадев
е образувано изп.д. № 555/2011 г. В тази насока следва да се отбележи,
че между датата на влизане в сила на заповедта – 29.12.2010 г. и датата на
образуване на изп.д. № 555/2011 г. – 30.03.2011 г. е изминал период от едва
няколко месеца. В молбата за образуване на изпълнителното делото взискателят е
поискал налагане на запор на вземания та длъжника. В тази връзка и е наложен запор
върху МПС на длъжника – от 02.08.2011 г. като липсват данни да е проведено
изпълнение върху МПС и да са събрани суми от длъжника, както въз основа на
запора, така и други суми. Други действия по изпълнителното дело не са
извършвани. В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането,
предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че давността за
процесните вземания е била прекъсната отново на 30.03.2011
г. – с образуването на изп.д. № 555/2011 г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 30.03.2013
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно
цитирания текст изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело от 30.03.2011 г.. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането
на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не
представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че изп. дело № 555/2011 г. е
било висящо в периода от 30.03.2011 г. до 30.03.2013 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по аргумент от
цитираното постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е
текла давност.
От 30.03.2013 г. за процесното вземане е започнала да тече нова давност, като
до настоящия момент не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на същото. По тези съображения, доколкото от 30.03.2013 г. до
настоящия момент са изтекли повече от пет
години, то искът за признаване за установено, че сумата от 307.14
лева – главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 31.12.2007 г. до 06.03.2010 г., за която сума е издадена заповед от
23.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2992/2010 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист от 30.12.2010 г.,
не се дължи от ищеца на ответника поради погасяването й по давност, следва да
се приеме за основателен /така Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по
в. гр. д. № 489/2018 г./.
В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо
вземането давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че посоченият извод
за основателност на претенцията няма да се промени и ако бъде приета висящност
на изпълнителното дело от 02.08.2011 г. до 02.08.2013 г. /предвид датата на подаване
на запора върху МПС на длъжника – 02.08.2011 г./, доколкото от 02.08.2013 г. до
настоящия момент отново е изтекъл по-дълъг от максималния петгодишен период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид
изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса – 50 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 300 лева – адвокатски хонорар, който видно от представения
договор за правна защита и съдействие е действително заплатен. В тази връзка и
предвид изхода на делото сумата от 374 лева следва да бъде присъдена на ищеца
изцяло.
В тази връзка
и възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, направено
от ответника, е неоснователно, доколкото същият е в минималния размер от 300
лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, която
претенция предвид изхода на делото е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.П.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата от 307.14 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но
незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води/ за периода от 31.12.2007 г. до 06.03.2010 г., за която сума е
издаден изпълнителен лист от 30.12.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2992/2010 г. по описа на Пернишкия РС и която
сума е предмет на изп.д. № 555/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на
действие Пернишки ОС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.П.И., с ЕГН: ********** сумата от общо 374 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.