Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2896 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП – Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт И.Г.срещу
решение № 1683 от 20.09.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3093/2019г., по
описа на ВРС, с което е отменено НП № 435138/481182/15.05.2019 г., издадено от
зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което на „РАДИЯН-2001“ ООД, със седалище
в гр. В.Д.представлявано от Ж.Ж. и Р.Я.
за нарушение на чл. 3 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
на МФ вр. чл.5 ал.4 от КСО, на основание
чл. 355 ал.1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 /петстотин/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е постановено в нарушение на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се
доводи за безспорно установено нарушение и липсата на предпоставки в конкретния
случай за приложение на чл.28 ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на решението на
ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди
процесното НП.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не
изпраща представител. С писмени бележки вх. №
17116/19.11.2019г., чрез пълномощник заявява, че поддържа подадена касационна
жалба по доводите изложени в нея. Моли да се отмени постановеното решение и
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ответникът, чрез
процесуален представител оспорва касационната жалба. Счита същата за
неоснователна, като поддържа доводите изложените във възражение вх.№76553/21.10.2019г.
срещу касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за оставяне в
сила на постановеното решение № 1683/20.09.2019г. по НАХД № 3093/2019г. по
описа на ВРС, с което е отменено издаденото НП.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.
348, ал.1 от НПК, като касационният съд
обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218
от АПК. По аргумент от чл.220
от АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт.
От фактическа страна ВРС е установил, че на 27.03.2019г., след извършена проверка по повод
подадена по електронен път декларация обр.6 в ТД НАП Варна, свид. Д. установила,
че жалбоподателят „Радиян 2001“ ООД, в качеството си на задължено лице -
осигурител, не е подал в законоустановения срок декларация обр.№6 „дължими
осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м. ноември, в срока за подаване на декларация обр.1 „данни
за осигуреното лице“, а именно до 27.12.2018 г. Декларацията за наетите
лица за месец ноември 2018г. била
подадена на 26.03.2019г. Прието било, че е осъществен състав на административно
нарушение, поради което била отправена покана по електронен път нарушителя да
се яви в ТД на НАП за съставяне и връчване на АУАН. На 09.04.2019 г. актът би съставен, а екземпляр
от него - връчен на законен представител на дружеството. В АУАН не били вписани възражения и не били депозирани такива в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН на 15.05.2019г. било издадено НП, с което за
нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на
финансите вр. чл.5 ал.4 т.1 от КСО на „Радиян 2001“ ООД било наложено минималното по размер административно
наказание, предвидено в чл.355 ал.1 от КСО.
За да отмени процесното НП, ВРС приел, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че
дружеството е осъществило състава на описаното в НП нарушение, но в сравнение с
обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска степен на
обществена опасност и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай”
на административното нарушение.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за основателна.
Правилна е преценката на ВРС за липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Настоящият състав на съда намира, че описанието на нарушението е ясно, посочена е датата и мястото на
извършване на нарушението, с
неговите съставомерни признаци, както и законовите
разпоредби които са нарушени. Касационният
състав на съда споделя изцяло и аргументите на въззивния съд, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установено вмененото на наказаното лице
нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.
вр. чл.5 ал.4 от КСО при правилна правна квалификация на извършеното нарушение
и санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО.
Основателно е касационното оплакване,
според което случаят не е маловажен. В конкретния случай неправилно районния
съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Вярно е, че преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол. Това разбиране е застъпено в тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. В
процесния случай такъв контрол е осъществен и районният съд е приел, че в
разглеждания случай извършеното деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обществената опасност присъща за останалите нарушения от
този вид. Това разбиране не се споделя от настоящия съдебен състав по следните
съображения:
Критерият за отграничаване на маловажния
случай от обикновения случай на административно нарушение е посочен в чл.93, т.9 НК. Маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Съгласно ТР № 6
от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието „вредни последици“,
е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите, създават недоверие към установения правов ред, финансовата и
стопанската система и др.
В случая административното нарушение е
формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него
не само няма отношение към съставомерността, но и техният размер или липсата им
не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на
факти, относими към по-широкото понятие „вредни последици“, в частта му извън
имуществените вреди, като например увреждане на фиска, не са доказани, поради
което съдът не може да се позове на тяхната липса, за да обоснове маловажност.
Нарушението се изразява в неподаване на декларация в срока посочен в закона.
Липсата на щети за фиска е несъставомерен елемент и по тази причина наличието
му не обосновава маловажност на случая. Същото се отнася и до възражението във
въззивната жалба, че нарушението е извършено за първи път. Последното
обосновава налагане на най-ниския или близък до най-ниския предвиден от закона
размер на санкцията, което в случая е извършено, т.е. обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път касае определянето на размера на
наказанието, но не и приложението на чл.28 от ЗАНН. По делото няма доказателства
и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид. Твърденията за затруднено материално
положение на дружеството не са подкрепени с доказателства.
Като е отменил наказателното постановление, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и
спорът решен по същество, като процесното НП бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.222 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1683 от 20.09.2019 г. на ВРС, постановено по
НАХД № 3093/2019г., по описа на ВРС,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 435138/481182/15.05.2019 г., издадено от зам.
директора на ТД на НАП – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.