Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                      15.03.2021 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV А въззивен състав на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа  година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

                                                                   

При секретаря Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 2554 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

                      

  Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 20.12.2019 г.по гр. д. № 64894 от 2018 г. на Софийски районен съд, 143 състав,с което се  ОСЪЖДА С.О.,с                           адрес      - град       София,                                   ул.“********

представлявана от    Кмета на общината Й.Ф.да заплати на Й.Г.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Т.Д., ЕГН ********** сумата от 3000,00/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на 7.4.2018 година в района на западната част на парк „Гео Милев“, кв. „Редута“, град София.

ОСЪЖДА    С.О.,                       с   адрес-град София,ул.“********

представлявана от Кмета на общината Й.Ф.да заплати на Й.Г.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Т.Д., ЕГН ********** сумата от 324,20 лева, представляваща общо сторените по делото разноски.

             ОСЪЖДА С.О.,с адрес-град София,ул.“********представлявана от Кмета на общината Й.Ф., да заплати на адвокат Т.К., от САК сумата от 500,00 лева, представляваща възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 т.З от Закона за адвокатурата.

            Решението се обжалва от ответника С.О. в осъдителната част.                 

  Въззивникът излага съображения за недопустимост-съдът е сезиран  от ненадлежна страна по делото-майката на малолетния Й.,за неправилност и необоснованост на съдебния акт ,както и постановен в нарушение на процесуалния закон.Счита,че съдът неправилно приел,че основание за ангажиране отговорността на ответника е неговото бездействие,довело до причиняване на вреди.На първо място:-задълженията,вменени по закон били  изпълнени,имало действаща Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 г.,приета с решение №224 по Протокол №16 от 10.05.2012 г.на СОС,според която общината работи по нов метод :Здрави и неагресивни безстопанствени ку­чета се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. Това е принципната политика за­легнала и в Закона за защита на животните и тя се изразява в хуманното огранича­ване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното изби­ване.Следователно самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не означава неизпълнение на вменени в закона задължения щом самия закон предвижда, че след обезпаразитяването им безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети.Законодателят предвижда вземането на конкретни мерки,но не е възложил постигането на конкретна цел и не е въздигнал непостигането й в противоправно бездействие.

Вторият  въпрос, който СРС решил  непра­вилно е за противоправния характер на бездействието от страна на ответника-няма визирано конкретно неизпълнение в нарушение на закона.На трето място-пренебрегнато е от СРС,че ответникът е взел множество мерки за изпълнение на законово вменените му задължения  по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.

Ищецът не е доказал,механизъм,безстопанствен характер на кучето,причинени болки и страдания и причинна връзка с инцидента. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като се отхвърли изцяло исковата претенция.

              По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който се твърди , че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди в обжалваната част.Претендира разноски .

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Решението не е недопустимо.Искът е заведен от М.Д.в качеството й на майка и законен представител на малолетния Й.,съобразно чл.28 ал.4 ГПК.

           С обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 49 от ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие, но то не е изпълнило ефективно възложените му функции в резултат на което е нанесено телесно увреждане на ищеца - ухапване от бездомно куче. Съгласно чл. 35, ал. 4 от ЗВМД, в сила от 05.06.1999 г., който остава в сила и след отмяната на този закон (виж § 3, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм., бр. 13 от 2008 г.). Кметът на общината има задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Безстопанствени животни по смисъла на чл. 70 от този закон са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Законовото изискване е тези животни да се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. За извършване на тази дейност, общината е създала общинско предприятие "Екоравновесие", чийто функции са определени с Вътрешни  правила за организиране на дейността. За дейността на това предприятие ,обаче, и ефективното изпълнение на възложените му функции, респективно за неизпълнението им, общината, като юридическо лице носи отговорност на основание извършеното от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

         Дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината е дейност  насочена към скитащите кучета и представлява извършване на фактически действия по улавянето им и настаняването им в определените за това места.. Законът определя изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност/в този смисъл решение № 639 от 02.07.2009 г.по гр.д.2398 от 2008 г.на ГК на І ГО на ВКС/.

.В случая отговорността се носи от Общината за възложена работа на нейни служители, които са бездействали и не са изпълнили произтичащи от закона задължения. В този смисъл не са релевантни наведените възражения, че има предприети мерки по изпълнение на законовите задължения. Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение, че са причинени вреди при и по повод на възложената работа. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

За да постанови решението си, СРС е приел, че ответникът - чрез бездействие на свои служители, които не са изпълнили свое задължение, произтичащо отчл. 41, чл. 47, чл. 50, във вр. С чл. 49 от Закона за защита на животните - за осъществяване на надзор и грижа над безстопанствените кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хора, е допуснал на ищеца да му бъдат причинени  вреди от ухапване на куче в областта на дясно бедро, в резултат на което е изпитал  болка и е получил контузна рана., както и е преживял  страх ,дълго време отказвал да посещава паркове.

  За да достигне до извода, че справедливият размер на процесното обезщетение, определен съгласно чл. 52 от ЗЗД, е 3 000 лв. съдът е взел предвид установеното от експертното заключение и гласните доказателства по делото: характера на процесните вреди - не само болките от ухапването от безстопанственото куче, но и болките, изживения стрес , времето за възстановяването й. 

 Въззивникът не е установил възможен друг източник на установеното от съдебния медик увреждане, поради което правилно съдът е приел, че това увреждане е от куче. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно доказване. Кучето, ухапало ищеца, е безстопанствено по смисъла на чл. 70 от ЗВДМ, щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него.  Доводите в този смисъл във въззивната жалба са неоснователни.

       Налице са всички предпоставки, визирани в ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на С.О. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от ухапвания на безстопанствени кучета и съдът я ангажира.

               Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .              

             Въззиваемата страна има право на разноски и съдът присъжда такива в размер на 500 лв.на основание чл.38 ЗА.

                На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

               ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.12.2019 г.по гр. д. № 64894 от 2018 г. на Софийски районен съд, 143 състав,с в  обжалваната част.

               ОСЪЖДА С.О.,с адрес-град София,ул.“********представлявана от Кмета на общината Й.Ф., да заплати на адвокат Т.К., от САК сумата от 500,00 лева, представляваща възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 т.З от Закона за адвокатурата пред въззивната инстанция.

              РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

                      

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                                  

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                              2.