№ 105153
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110136247 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на (ФИРМА) против (ФИРМА) за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 2816,40 лева,
представляваща договорно възнаграждение за извършен международен автомобилен
транспорт на стоки, сумата в размер на 41 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата, както и направените разноски за сумата в размер на 57,15 лева внесена
държавна такса и сумата в размер на 942 лева, за която е посочено, че представлява
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно претендираните от заявителя разноски за адвокатски хонорар, поради
следните съображения:
Съгласно задължителните указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
представляваната страна е заплатила такива. Прието е, че в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е заплащането да
се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в съглашението, което има характер на
разписка. От изложеното следва, че когато страните по договор за правна помощ и
съдействие са уговорили адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по банков път, то
следва да бъдат ангажирани доказателства, че представляваната страна действително е
1
платила дължимия на пълномощника хонорар.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 07.06.2024 г.,
сключен между заявителя и адвокат В. К., с който страните уговорили, че възнаграждението
за предоставена правна помощ по заповедното производство възлиза на сумата в размер на
942 лева с включен ДДС, платима по банков път. Съгласно чл. 5 от съглашението след
получаване на сумата адвокатът издава фактура на дружеството. Ведно със заявлението
наред с договора за правна помощ е представено и адвокатско пълномощно, но не и
доказателство за заплащане на уговорения хонорар по банков път, нито документ,
удостоверяващ извършено плащане е посочен като приложение към заявлението. Предвид
изложеното искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 197056/14.06.2024 г. на (ФИРМА) против (ФИРМА) в
частта относно искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумата в размер на 942 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2