Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 08.07.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 612/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК………със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. ……., бул. „…….” № 25, офис сграда …….., ет. ., офис.., срещу Л.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 424,84 лв., представляваща главница; 78,00 лв., представляваща договорна лихва от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 20,98 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 107,47 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 247,81 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 74,90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски. Твърди, че между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК …….. (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД) и ответника е сключен договор за паричен заем с № ********* от 04.08.2016 г., като вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, а последното дружество го е прехвърлило на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Л.С.В., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не e постъпил писмен отговор. 

В съдебното заседание на 11.05.2021 г. ответникът Л.С.В. признава изцяло предявените искове, а ищецът в молба от 04.06.2021 г. моли за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед на направеното от ответника признание на иска и постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание. Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба на ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат, като искът бъде уважен само въз основа на направеното признание.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 125 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ……..със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „………..” № .., офис сграда ……., ет., офис , по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 914/ 10.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1123/2018 г.  на РС Елин Пелин, сумата от: 424,84 лв., представляваща главница по договор за паричен заем с № *********/ 04.08.2016 г.; 78,00 лв., представляваща договорна лихва от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 20,98 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 107,47 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 247,81 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.09.2016 г. до 30.09.2017 г.; 74,90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „……” № .., офис сграда ……, ет., офис , съдебни разноски, както следва: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 125 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: