Решение по дело №148/2021 на Районен съд - Луковит

МОТИВИ

към Решение № 51 от 24.09.2021 г. по АНД № 148/ 2021 г.
по описа на Районен съд гр. Луковит

Производството по делото е образувано по повод внесено постановлението по реда на
чл. 375 и сл. на Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Луковит, с
което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК на обвиняемия И. Н. В., за това, че на 24.10.2020 г. на кръстовището на улиците
„Хан Аспарух“ и „Георги Раковски“ в с. П., област Ловеч, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ********, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние по силата на НП № *****/
09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР Козлодуй, влязло в сила на 30.06.2020 г., което е
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така направеното
предложение и моли съда да признае обвиняемия И. Н. В. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. В тази връзка излага доводи, че по делото са налице
безспорни доказателствата, от които се установява, че на 24.10.2020 г. обвиняемият е
управлявал МПС на територията на село П., след като вече е бил наказван по
административен ред, за това, че управлява МПС без съответно СУМПС, като наказателното
постановление за това е влязло в сила на 30.06.2020 г. след потвърждаването му и от
касационната инстанция – Административен съд Враца. Счита, че макар да е спорно по
делото дали обвиняемият е съзнавал факта на влизане в сила на наказателното
постановление, този факт също е доказан, тъй като наказателното постановление му е било
връчено лично, той е организирал неговото обжалване по съдебен ред ангажирайки адвокат
Р.М.. След потвърждаване на наказателното постановление на първа инстанция,
обвиняемият запознат с този факт, отново е предприел касационно обжалване на същото.
Счита, че са налице всички съставомерни признаци от състава на престъплението, от
обективна и субективна страна. Налице са предпоставките за приложението на чл. 78а НК и
предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба в рамките на предвиденото в закона.
Обвиняемият И. Н. В. редовно призован, не се явява.
Явява се неговият защитник адв Р.М., който в пледоарията си твърди, че обвиняемият
не отрича факта на управление на лекия автомобил на процесната дата и в процесното
време, но от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от изисканите административно-
наказателни производства проведени пред Районен съд Козлодуй и касационната инстанция,
не може да се установи по категоричен начин, че е бил налице умисъл за извършване на
вмененото деяния на обвиняемия - доколкото съдебният акт на касационната инстанция не
му е връчван и той не е бил известен за това. Твърди, че обвиняемият не е разбрал дали е
потвърдено въззивното решение, или е отменено обжалваното наказателно постановление.
Пледира обвиняемият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият И. Н. В. с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Луковит, област
Ловеч, живее в с. П., област Ловеч, ул. „Ш.“ № *, с българско гражданство, не е женен,
неграмотен, неработи и не е осъждан /реабилитиран/.
Същият е неправоспособен водач на моторно превозно средство, никога не му е било
1

издавано свидетелство за управление на МПС и многократно е бил наказван по
административен ред за нарушаване разпоредбите на ЗДвП.
С наказателно постановление № ******/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР
Козлодуй, обвиняемият В. бил наказан по административен ред, за това, че на 14.07.2019 г. в
с. Манастирище, област Враца, в нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП е управлявал
моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Наказателното постановление му било връчено лично на 10.09.2019 г. След
оспорване му от негова страна е образувано АНД № 287/ 2019 г. по описа на PC Козлодуй. С
Решение № 5 от 30.01.2020 г. съдът е потвърдил като законосъобразно наказателно
постановление. Съдебният акт бил обжалван от В., чрез процесуалния му представител адв.
Р.М., пред Административен съд Враца, като с Решение № 198/ 30.06.2020 г. по КАНД №
162/ 2020 г. съдът оставил в сила Решение № 5 от 30.01.2020 г. на PC Козлодуй, с което е
потвърдено наказателно постановление № ******/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР
Козлодуй, при което на 30.06.2020 г. издаденото срещу обвиняемия В. наказателно
постановление влязло в законна сила. В рамките на проведените съдебни производства се
установило, че представеното от В. свидетелство за управление /л.57 ДП/ е такова за
обучаващ се водач, което не му дава право да управлява МПС извън територията на
Република Кипър.
Въпреки, че бил неправоспособен водач на МПС обвиняемият В. притежавал лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ********. На дата 24.10.2020 г. около 16.30
часа свидетелите Л. Н. В.а и Н. С. В. пътували от с.Тодоричене към с. Карлуково, на гости
на дъщеря си. Преминавайки през с. П., на кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и
„Георги Раковски“, пътят на лекия им автомобил бил препречен от лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А6“ с peг. № ********, управляван от бившия им зет и обвиняем по делото
И. Н. В.. След като спрял автомобила си, обвиняемият слязъл от него с цел да се
саморазправя със свидетелите, с които бил в лоши отношения, но свидетелят Н. В. успял да
върне за заден ход управлявания от него автомобил и да потегли от мястото.
Във връзка с описания инцидент, свидетелят Н. В. депозирал жалба до Районна
прокуратура Ловеч, ТО Луковит и по случая била извършена проверка /по преписка №
ТОЛ-898/ 2020 г./, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер. В хода
възложената полицейска проверка, на дата 30.11.2020 г. бил съставен АУАН с бланков
номер ******* /л.26/ на В., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Обвиняемият В. подписал акта
без възражения. Материалите, касаещи данните за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК
били отделени в отделна преписка, по която била образувано настоящето наказателно
производство.
От представена справка за нарушител/водач /л.16-17 ДП/ е видно, че в периода 2007
г. – 2020 г. обвиняемият В. е санкциониран девет пъти с влезли в сила НП и срещу него са
издадени осем фишове за нарушения по ЗДвП.
От представената справка за промяна на регистрацията на МПС /л.27 ДП/ се
установява, че обвиняемият И. Н. В. притежава /регистрирано на негово име/ моторно
превозно средство марка „Ауди А 6“ с рег. № ********, която регистрация било валидна
към инкриминираната дата – 24.10.2020 г.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно от гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите П. Г. Ц.в, Л. Н. В.а и Н. С. В., както и от писмените
доказателства - справка за съдимост; наказателно постановление НП № *****/ 09.08.2019 г.;
АУАН с бланков номер *******; справка за водач/нарушител и всички други приложени в
ДП.
2

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали.
Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия, респ.
обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
обвиняемият В. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията си обвиняемият е управлявал в
границите на населеното място с. П., община Луковит, в района на кръстовището на
улиците „Хан Аспарух“ и „Георги Раковски“ лекия автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. №
********.
На следващо място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице. С НП № *****/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР Козлодуй, влязло в сила на
30.06.2020 г. обвиняемият И. Н. В. бил санкциониран за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Обвиняемият оспорил издаденото НП пред Районен съд Козлодуй, след което
обжалвал въззивното решение пред касационната инстанция – АС Враца, която с Решение №
198/ 30.06.2020 г. по КАНД № 162/ 2020 г. /около 4 месеца преди процесното деяние/,
оставила в сила Решение № 5 от 30.01.2020 г. на PC Козлодуй, с което е потвърдено
наказателно постановление № ******/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР Козлодуй.
Към инкриминираната дата – 24.10.2020 г. все още не е бил изтекъл едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление без съответното свидетелство, но
същият е управлявал автомобил, поради което и деятелността му изпълва всички признаци
на състава по чл. 343в, ал. 2 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият В. е съзнавал обществен опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен водач, че с НП № *****/ 09.08.2019
г. на Началника на РУ МВР Козлодуй, влязло в сила на 30.06.2020 г. е наказан по
административен ред за нарушение по чл. 150 ЗДвП - управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, както и че не е изминал едногодишен
срок от наказването му.
Към инкриминираната дата – 24.10.2020 г. обвиняемият В. не е бил правоспособен
водач, който факт не се оспорва в настоящия процес. За по-голяма прецизност обаче следва
да се отбележи, че при обжалването на НП № *****/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР
Козлодуй, през въззивния съд е представен превод на шофьорска книжка - „Свидетелство за
3

управление на МПС на обучаващ се водач на МПС № ******, издадено от Република Кипър,
със рок за валидност от 19.06.2019 г. до 19.06.2020 г. Независимо, че срокът на валидността
на това свидетелства е изтекъл преди дата 24.10.2020 г., следва да се обърне внимание на
извода направен от въззивния съд, че въпросното свидетелство важи само за срока на
обучението - то ест неговият притежател /обв. В./ няма придобита правоспособност в
окончателен вид, така както изисква чл. 150а от ЗДвП, чл. 151, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на обвиняемия, за липса
на умисъл за извършване на вмененото деяния от страна на обвиняемия, доколкото
съдебният акт /Решение № 198/ 30.06.2020 г. по КАНД № 162/ 2020 г. на АС Враца/ не му е
връчван и той не е бил известен за това, дали е потвърдено въззивното решение, или е
отменено обжалваното наказателно постановление.
Принципно, влязлото в сила наказателно постановление е фактическо обстоятелство,
което принадлежи към състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което
трябва да бъде несъмнено известно на дееца този факт, за да бъде ангажирана наказателната
му отговорност от обективна и субективна страна, като обичайно това може да бъде
постигнато чрез връчването му лично срещу подпис.
В настоящия случай обвиняемият В. е обжалвал връченото му наказателно
постановление, като настоящия съдебен състав приема, че същото е влязло в сила на
30.06.2020 г. – датата, на която е постановено Решение № 198/ 30.06.2020 г. по КАНД №
162/ 2020 г. на Административен съд Враца, оставило в сила Решение № 5 от 30.01.2020 г.
на PC Козлодуй, с което е потвърдено наказателно постановление № ******/ 09.08.2019 г.
на Началника на РУ МВР Козлодуй.
Принципно, при изследване на субективната страна на състава на престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК наистина е недопустимо умисълът на дееца за извършване на това
престъпление да се обосновава само от законовата фикция, както в случаите, когато
наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е
връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В настоящия случай не е налице такава хипотеза,
нито са налице релевантни за отговорността на обвиняемия факти, като неправилно
отбелязване за влизането в сила на НП или нередовност на връчването му.
Съдът изиска касационното дело и след внимателен преглед на материалите по
КАНД № 162/ 2020 г. на Административен съд Враца се установява, че в хода на процеса на
касатора И. Н. В. са връчвани съобщения – лично на дата 20.03.2020 г., както и чрез
упълномощения от него процесуален представител. Очевидно е, че самият обвиняем е
направил опит за постигане на отмяна на НП № ******/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ
МВР Козлодуй, но както се отбеляза по-горе, с Решение № 198 от 30.06.2020 г. по КАНД №
162/ 2020 г. на АС Враца, е оставено в сила решението на въззивната инстанция
потвърждаващо наказателното постановление - което касационно решение е окончателно
предвид разпоредбата на чл. 223 АПК. То ест налице е влязло в сила наказателно
постановление и то на датата, на която е постановено касационното решение – 30.06.2020 г.
Ако се направи анализ от житейска гледна точка, следва да се посочи, че не е логично
дадено лице санкционирано по административно-наказателен ред, което е упълномощило
процесуален представител и му заплатило договорно възнаграждение да го представлява
през въззивната и касационната инстанция, да не се интересува за изхода на дадено дело,
което то самото е инициирал.
Житейската логика предполага, когато санкционирано лице обжалва даден съдебен
акт, да се интересува от изхода на делото. Нормално е от тази гледна точка, както
санкционираното лице, така и упълномощеният му процесуален представител, да се
интересуват от изхода на делото. Както се отбеляза по-горе, решенията по касационните
административно-наказателни дела са окончателни, не се връчват на страните, но същите се
4

публикуват на сайтовете на административните съдилища. Няма как да се приеме, че
обвиняемият не е знаел за касационното решение, тъй като не може да търсиш оправдание
при житейска ситуация, в която - от една страна правиш опити за постигане на отмяна на
санкционен акт инициирайки съдебни производства, но пък от друга да твърдиш, че не се
бил интересувал, от изхода им. Не може след като си има правен интерес и си организирал
много добре защитата му, да твърдиш, че в един момент си се дезинтересувал да следиш
дали са защитени правата. Точно обратното, самото поведение на обвиняемия подсказва, че
той се е интересувал и е бил мотивиран да му бъде отменена наложената му санкция,
инициирайки въззивно и касационно производства.
Предвид горното от обективна страна в съответствие с доказателствата по делото,
съдът прие, че обвиняемият е управлявал МПС на дата 24.10.2020 г. без съответно
свидетелство за правоуправление в едногодишен срок след наказването му с влязло в сила
НП № ******/ 09.08.2019 г. на Началника на РУ МВР Козлодуй по административен ред за
управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за правоуправление.
Причините за извършване на престъплението са нисък оценъчен критерии на
поведение, слаби морално-волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов
ред, демонстрирано трайно и продължително във времето, а условията за извършването
фактът, че обвиняемият притежава МПС – процесният лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с peг. № ********, което създава предпоставки за извършване от негова страна на
нарушения по ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „глоба“ от
петстотин до хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия В. са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; 3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан /реабилитиран на
основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК по осъждането по НОХД № 235/ 2015 г./ и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна
повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на
наркотични вещества и не са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. Съдът наложи наказанието при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, отчитайки съдебното минало на обвиняемия, липсата на
съжаление и разкаяние за постъпката си и явната му склонност да управлява МПС при
положение, че не притежава СУМПС за което е санкциониран многократно по ЗДвП.
Очевидно е, че обвиняемият е лице с завишена степен на обществена опасност и настоящето
деяние не е инцидентна проява в живота му. Поради тези съображение, съдът определи на
обвиняемия наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Доколкото към момента на извършване на престъплението обвиняемият е бил
неправоспособен, не е притежавал СУМПС, не може да му бъде наложено предвиденото в
чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, тъй като не може да бъде
лишен от право, което не е притежавал.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
5

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	51
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия:	Венцислав Стефанов Вълчев

Дело:	20214320200148
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Решение по дело №148/2021 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите