РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 28.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6537 по описа
за 2010 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен
е положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр.
чл. 537 ал. 2 от ГПК от Е.Й.П. *** срещу И.Х.П., Ч.А.П.,
А.А.М., О.Т.П., Ю.А.Н., С.Ф.С., О.С.С.-А., да се признае за установено, че е
собственик на 3/18 ид.ч. от поземлен имот 63427.2.4267/стар/ по кадастралния
план на гр. Русе, състоящ се от дворно място от 312 кв.м., заедно с 10/18 ид.ч.
от реално обособено в източната половина жилище с площ от 66 кв.м.,
съставляващо част от построената едноетажна жилищна сграда от 120 кв.м., като
отмени нот.акт № 119, том ІX, рег. № 9470, д. № 1094/2007 г. на нотариус с рег. № 433 на НК в частта, с
която е призната А.А.М. за собственик на 6/18 ид.ч. от реално обособено в
източната половина жилище с площ от 66 кв.м., съставляващо част от построената
едноетажна жилищна сграда от 120 кв.м. за размера над 4/18 ид.ч.
По
делото са постъпили отговори от О.П., Ю.Н., С.С., О.С.-А., които заявяват, че не оспорват
предявения иск, сочат, че спора е само между ищцата и първите трима ответници.
По тези съображения и доказателства няма да сочат.
По
делото е постъпил отговор от И.Х.П., с който оспорва предявения иск, тъй като
нотариалното завещание, от което ищцата черпи права не е вписано и въз основа
на него не е издаден констативен нотариален акт, поради което счита, че тя няма
документ за собственост за тази 1/3 ид.ч. от къщата, оставена и от баща й,
който да им е бил известен.
В съдебно заседание И.Х.П., чрез
процесуалния си представител заявява, че признава изцяло иска по делото и моли съда да не бъде осъждана
за разноски, тъй като не знаела за решението за делба, което не било вписано и
за решението за разпределение на ползването на процесния имот.
В съдебно заседание ответниците Ч.А.П.
и А.А.М., редовно призовани, не се явяват и не оспорват предявения иск, не са депозирали
отговор или възражение против исковата молба.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
ищцата моли съда да уважи исковете съобразно признанието, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответниците. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявен
е положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр.
чл. 537 ал. 2 от ГПК от Е.Й.П. *** срещу И.Х.П., Ч.А.П.,
А.А.М., О.Т.П., Ю.А.Н., С.Ф.С., О.С.С.-А., да се признае за установено, че е
собственик на 3/18 ид.ч. от поземлен имот 63427.2.4267/стар/ по кадастралния
план на гр. Русе, а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД -18-18/16.05.2007 г. е
част от поземлен имот с обща площ 1079 кв.м. и идентификатор 63427.2.5707, с
адрес: гр. Русе, п.к. 7000, ул.
*****, състоящ се от дворно
място от 312 кв.м., заедно с 10/18 ид.ч. от реално обособено в източната половина
жилище с площ от 66 кв.м., съставляващо част от построената едноетажна жилищна
сграда от 120 кв.м., като отмени нот.акт № 119, том ІX, рег. № 9470, д. №
1094/2007 г. на нотариус с рег. № 433 на НК в частта, с която е призната А.А.М.
за собственик на 6/18 ид.ч. от реално обособено в източната половина жилище с
площ от 66 кв.м., съставляващо част от построената едноетажна жилищна сграда от
120 кв.м. за размера над 4/18 ид.ч.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237,
ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото
разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. С отговора на исковата
молба и в съдебно заседание ответниците направиха изрично изявление за
признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото 2 решения
относно процесния имот: за делба по гр.д.№ 440/1958 г.
на РНС и за разпределяне на ползването гр.д. № 1842/1998 г. на РРС искът се
явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът
намира предявеният иск по чл. 124 ал. 1 вр. чл. 537 ал. 2 от ГПК за
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
Съгласно чл. 78 ал. 2 разноските за ответниците О.П., Ю.Н., С.С., О.С.-А. и Ч.А.П., които не
са дали повод за завеждане на иска и го признават следва да се възложат на
ищцата. Съобразно ал. 6 на чл. 78 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски,
какъвто е и настоящия случай осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи
се такси и разноски както и тези дължащи се на съда. На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК,
тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, ответниците И.Х.П. и А.А.М., които са станали причина за завеждане на делото
следва да ги понесат.
Тъй като производството по
делото приключи със спогодба следва да се присъди само половината от дължимата
държавна такса, която за процесните 3/18 ид.ч. на
стойност 3617,30 лв. се изчислява в размер на 2% върху
този дял или 72,35 лв. както и адвокатско
възнаграждение, за което съдът определя сумата 100 лв. в
полза на Бюрото за правна помощ за назначения по делото адвокат на ищцата – Н.В. ***. Останалите разноски за адвокатски възнаграждения на пълномощниците
адв. Г. и адв. Ф., които заявиха, че не ги претендират, следва да останат върху
страните, както са ги направили.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.П. с ЕГН **********, Ч.А.П. с ЕГН **********, А.А.М. с ЕГН **********,*** - наследници на А. Й. П. /поч. на 06.04.1990 г./, както и по отношение на О.Т.П. с ЕГН **********
***, Ю.А.Н. с ЕГН ********** ***, С.Ф.С. с ЕГН ********** и О.С.С.-А. с ЕГН ********** *** - четиримата наследници на А. Й. П. /поч. на 25.07.1988
г./, че ищцата Е.Й.П. с ЕГН ********** *** е собственик на 3/18 ид.ч. от поземлен имот
63427.2.4267/стар/ по кадастралния план на гр. Русе, състоящ се от дворно място
от 312 кв.м., заедно с 10/18 ид.ч. от реално обособено в източната половина
жилище с площ от 66 кв.м., съставляващо част от построената едноетажна жилищна
сграда от 120 кв.м., а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
-18-18/16.05.2007 г. имотът е част от поземлен имот с обща площ 1079 кв.м. и
идентификатор 63427.2.5707, с адрес: гр. Русе, п.к.
7000, ул. **********
ОТМЕНЯ нотариален акт № 119, том ІX, рег. № 9470, д. № 1094/29.11.2007 г. на нотариус А. М., с рег. № 433 на НК в частта, с която е призната А.А.М. с ЕГН ********** ***, за собственик на 6/18 ид.ч. от реално обособено в източната половина жилище
с площ от 66 кв.м., съставляващо част от построената едноетажна жилищна сграда
от 120 кв.м. за размера над 4/18 ид.ч.
ОСЪЖДА И.Х.П. с ЕГН ********** и А.А.М. с ЕГН **********,*** - наследници на А. Й. П. /поч. на 06.04.1990 г./ ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на РРС общо сумата 72,35 лв./седемдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/
държавна такса в полза на Бюджета на съда.
ОСЪЖДА И.Х.П. с ЕГН **********
и А.А.М. с ЕГН **********,*** - наследници на А. Й. П. /поч. на 06.04.1990 г./ ДА ЗАПЛАТЯТ сумата
100 лв./сто лева/ в полза на Бюрото за правна помощ за
адвокатско възнаграждение на назначения по делото адвокат на ищцата – Н.В. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: