Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
Град Пловдив, 22
февруари 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар С. Д., като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1099 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е във връзка с решение № 4410 от 03.04.2018 г. по адм. дело №
1665/2018 г. на ВАС, І о., и по жалба на „Пекстон С.“ ЕООД против ревизионен
акт № Р-16002116002931-091-001 от 19.12.2016 г.,
потвърден с решение № 292 от 25.05.2017 г. на директора на ДОДОП Пловдив, в
частта на допълнително начисления ДДС в размер на 30 839,73 лева и 6 727,02
лева лихви и допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на
72,10 лева и 27,26 лева лихви, за 2013 г.
в размер на 58,07 лева и 16,06 лева лихви, за 2014 г. в размер на 237,82
лева и 41,60 лева лихви, за 2015 г. в размер на 321,58 лева и 23,50 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че нито една от фактическите констатации не е
доказана, че не са налице данни за укрити приходи.
Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт, както и присъждане на направените разноски за всички
инстанции. Съображения по същество са изложени в депозираната на 29.01.2019 г.
писмена защита.
Ответникът
чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди обжалвания акт, като претендира присъждане
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на настоящото оспорване е допълнително
начислен ДДС в размер на 30 839,73 лева, тъй като с решение № 4410 от
03.04.2018 г. по адм. дело № 1665/2018 г. на ВАС, І о., първоначално
постановеното по делото решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело №
1747/2017 г. на АС Пловдив, ХVІІІ с., е оставена в сила в частта от
първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против
ревизионния акт за допълнително начислен ДДС в размер на 2514,72 лева за м.12.2014
г., 3715,37 лева за м.12.2015 г. и 754,83 лева за м.03.2016 г. Предмет на
делото са също допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2012
г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК поради установено наличие на обстоятелства по ал.1, т.2 – налице са данни
за укрити приходи или доходи. Този извод е направен с оглед събраните
доказателства – първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни
описи, доказателства за предаване на стоките от доставчиците, въз основа на
които органите по приходите са установили, че „Пекстон С.“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред
фактури за извършени покупки на хранителни и нехранителни стоки, издадени от
доставчиците „А.А.“ ЕООД, „БББ – дистрибуция и логистика“ ЕООД, „Бета – 12 – и.“
ООД, „Денимо – АМ“ ЕООД, ЕТ „Чино – Н.Ч.“, „Рожен – 1“ ООД, „Трио пин комерс“
ООД, „Голд аполо“
ООД, „Паралел“ ЕАД, „Мареа БГ“ ООД и „Геномакс груп“ ЕООД.
При извършените насрещни проверки на доставчиците от тези дружествата са представени копия на
фактурите, описани в исканията, доказателства за наличие на кадрова и
материална обезпеченост, обяснения за транспорта на стоките, пътни листове,
информация за товарните автомобили и шофьорите, извършили превоза на стоките. В
представените писмени обяснения е посочено, че фактурите са платени в брой, а
дружествата „Паралел“ ЕАД и „Геномакс груп“ ЕООД представят документи за
извършено плащане по банков път. Доставчиците посочват, че стоките са превозени
с техен транспорт до обекта на „Пекстон С.“ ЕООД и че доставките по издадените
фактури са осъществени, а стоките са получени от „Пекстон С.“ ЕООД.
Въз основа на установените факти и
събраните доказателства органите по приходите са направили извод, че процесните
фактури са издадени от доставчици, които са регистрирани по ЗДДС лица,
доставките са реално извършени, но не са намерили отражение в счетоводните
регистри на „Пекстон С.“ ЕООД, защото
дружеството не е отчело разходите при покупката и приходите от извършените
продажби. Направен е извод, че закупените стоки са реализирани на вътрешния
пазар и за тяхната продажба не са издадени документи, получените приходи не са
отчетени, а са укрити, което представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК.
На дружеството-жалбоподател е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. Размерът на неотчетените покупки на стоки е определен въз основа на
фактурите, издадени от цитираните доставчици. Според органите по приходите извършените продажби представляват облагаеми доставки
и формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 ЗДДС. След определяне на облагаемия с ДДС
оборот по месеци органите по приходите са
направили извод, че дружеството е надхвърлило задължителния оборот за
регистрация по ЗДДС – 54 448,82 лева –
към 31.12.2012 г., съответно дружеството е подлежало на задължителна
регистрация към 31.12.2012 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.01.2013 г., но е регистрирано по ЗДДС едва на 01.04.2016 г.
При
определяне на данъчната основа за
облагане с ДДС за всеки отчетен период са взети предвид отчетените от
дружеството приходи от продажби по ЕКАФП и банка и стойността на неотчетените
покупки, установени при извършените насрещни проверки на доставчиците,
увеличена с декларирания среден
коефициент на надценка за съответния вид стоки, подробно описани в таблица на стр.89-94 от
ревизионния доклад.
За ревизирания период 29.01.2013 г. – 31.03.2016
г. органите по приходите са приложили чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС за определяне на
данъчните задължения в случаите, когато лицето е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, като са приели, че „Пекстон С.“ ЕООД дължи ДДС
в размер на 37 824,65 лева за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата на самата
регистрация.
За дата на възникване на данъчното събитие при реализацията на
неосчетоводените стоки органите по приходите са приели 31 декември на
съответната година на доставка на стоките, тъй като към тази дата стоките по
процесните фактури не са налични, не са осчетоводени брак, липси или излишъци
от стоки, поради което установените неотчетени приходи са отнесени за декември
на съответната година.
Като са взели предвид, че дейността на „Пекстон С.“ ЕООД
е търговска, органите по приходите са приложили чл.67, ал.2 ЗДДС и са
приели, че данъкът се смята за включен в цената.
За 2014 г. и за 2015 г. органите по приходите установяват различия в представените
оборотни ведомости. Така данните за наличните стоки към 31.12.2014 г. –
крайното дебитно салдо по сметка 303 „Стоки“ е 29 926,51 лева, а началното
дебитно салдо към 01.01.2015 г. е 16 209,84 лева или двете салда се
разминават с 13 716,67 лева. В същото време дружеството няма осчетоводени
брак и липси на активи през 2014 г. Органите по приходите са приели, че сумата
13 716,67 лева представлява отчетната стойност на продадени стоки, за
които не са отчетени приходи от продажби на стоки, поради което върху тази сума
е начислен ДДС по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС. Така определеният ДДС не е предмет
на настоящото дело.
Данните за налични стоки към 31.12.2015 г. – крайното дебитно салдо на
сметка 303 „Стоки“ е 39 996,88 лева, а по счетоводен баланс към 31.12.2015 г. салдото
е 21 000 лева. В същото време дружеството няма осчетоводени брак и липси на
активи през 2015 г. Органите по приходите са приели, че сумата от
19 384,56 лева представлява отчетната стойност на продадени стоки, за
които не са отчетени приходи от продажби на стоки, поради което върху тази сума
е начислен ДДС по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС. Така определеният ДДС не е предмет
на настоящото дело.
По ЗКПО.
Органите по приходите са установили допълнително дължим корпоративен данък
по ЗКПО общо в размер на 689,57 лева и е начислил дължими лихви в размер на
108,42 лева за целия ревизиран период 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г.
За ревизирания период органите по приходите са установили покупки на хранителни
и нехранителни стоки, които не са отразени в счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател.
Стойността на неотчетените покупки по години е, както следва: за 2012 г. – общо
в размер на 8 011,52 лева, за 2013 г. – общо в размер на 5 581,38 лева,
за 2014 г. – общо в размер на 7 872,84 лева, за 2015 г. – общо в размер на
2 570,32 лева. Съответно в резултат на неотразяването в счетоводството на
стоките и неотчитане на приходи от продажбите на тези стоки дружеството не е
начислило прекият данък за тяхната реализация.
Укритите приходи по своето естество представлява обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК, поради което ревизията е извършена по реда на чл.122, ал.1 ДОПК. На дружеството е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК, че основата за
облагане с корпоративен данък по ЗКПО за периода от 2012 г. до 2015 г. ще бъде
определена по реда на чл.122 ДОПК.
Ревизиращият екип е приел, че хранителните и нехранителни стоки са
реализирани с надценка, подробно описана по години, определена въз основа на
декларираните от самото дружество данни. Констатирано е, че не са отчетени
приходи от последващите продажби на стоки по години, както следва: за 2012 г.
неотчетени приходи общо за 8 732,56 лева, за 2013 г. – общо за
6 162,10 лева, за 2014 г. – общо за 8 879,34 лева, за 2015 г. – общо
за 2 878,43 лева.
Във връзка с установени различия в оборотните ведомости за 2014 г. са
определени неотчетени приходи от продажби на стоки общо в размер на
15 088,34 лева. Прието е при ревизията, че стоките са реализирани с
надценка 15 %, а балансовата им стойност е 13 716,67 лева. За 2015 г. са
определени неотчетени приходи от
продажби на стоки общо в размер на 22 292,24 лева, като стоките са
реализирани с надценка от 15 %, а балансовата им стойност е 19 384,56 лева.
С оглед наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и след анализ
на относимите към дружеството-жалбоподател обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК органите
по приходите са определили основата за облагане с корпоративен данък, както
следва:
За 2012 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на 1 526,04 лева и дължимият
корпоративен данък е в размер на 152,60 лева.
Декларираният и внесен данък е 80,50 лева. Съответно допълнително
установеният при ревизията корпоративен данък за внасяне е 72,10 лева.
За 2013 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на
1 524,72 лв. и дължимият корпоративен данък е в размер на 152,47 лева.
Декларираният и внесен данък е 94,40 лева. Следователно допълнително установеният
при ревизията корпоративен данък за внасяне е 58,07 лева.
За 2014 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на
3 273,17 лева и дължимият корпоративен данък е в размер на 327,32 лева.
Декларираният и внесен данък е 89,50 лева. Следователно допълнително установеният
при ревизията корпоративен данък за внасяне е 237,82 лева.
За 2015 г. – данъчната основа по чл.122,
ал.2 ДОПК е в размер на 5 378,79 лева и дължимият корпоративен данък е в
размер на 537,88 лева. Декларираният и внесен данък е 216,30 лева. Следователно
допълнително установеният при ревизията данък за внасяне е 321,58 лева.
В хода на първоначалното съдебно производство по искане на
дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Със заключението
на вещото лице, обаче, не се установяват нови факти от значение за настоящия
спор и не е даден отговор на основаният спорен въпрос по делото – кога са
реализирани приходите от продажби на стоки по неосчетоводените фактури и
приходите от продажби на стоки като разлика в оборотните ведомости за 2014 г. и
2015 г., на който въпрос според настоящия съдебен състав не може да се даде
отговор чрез заключение на вещо лице, доколкото този факт може да бъде
установен единствено и само с писмени доказателства, каквито в настоящия случай
липсват.
Вещото лице е извършило преизчисляване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО, като
е приело, че стоките са реализирани през последния ревизиран период март 2016
г., като резултатите са идентични с декларирания от дружеството-жалбоподател на
01.04.2016 г., защото до 31.03.2016 г. то не е длъжно да се регистрира по ЗДДС.
При този вариант вещото лице е посочило, че за първи път оборотът на
дружеството достига размер от 50 375,09 лева и за него възниква задължение
за регистрация по ЗДДС към 31.03.2014 г. и дължимите задължения за периода са 6
658,32 лева ДДС и 909,96 лева лихви. Вещото лице е извършило и преизчисляване
на задълженията по начина, по който са определени в ревизионния акт, като са
изключени задълженията, произтичащи от установените при ревизията разлики в
оборотните ведомости за 2014 г. и 2015 г. При този вариант дължимите задължения
за процесния период са 20 819,62 лева ДДС и 4 799,81 лева лихви.
Вещото лице е направило преизчисляване и на задълженията за корпоративен данък
за 2014 г. и 2015 г.
Извършените от вещото лице нови изчисления според настоящия съдебен състав
не могат да оборят констатациите на органите по приходите, защото вещото лице е
използвало други изходни данни, откъдето идват и разликите в изчисленията. Дали
обаче разликите в оборотните ведомости трябва да се включат в основата за
изчисляване на публичните задължения на дружеството-жалбоподател и кога са
реализирани приходите от продажби на стоки по неосчетоводените фактури и приходите
от продажби на стоки, установени като разлика в оборотните ведомости за 2014 г.
и 2015 г. – са все въпроси, на които не може да се даде отговор от вещото лице,
защото, както се каза вече, тези факти следват да се докажат с писмени
доказателства. Затова заключението на вещото лице е само един от многото
възможни варианти на математическо изчисление.
В хода на настоящото ново разглеждане на делото и в изпълнение на
задължителните указания на ВАС е допуснато извършването на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза и на съдебно-графологична експертиза, за което,
обаче, съществува забрана съгласно нормата на чл.226, ал.2 АПК, според която при
новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не
са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити
или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. С оглед така даденото законодателно разрешение
настоящият съдебен състав не е длъжен да се съобрази със заключенията на вещите
лица.
От друга страна, изчисленията на вещото лице от съдебно-счетоводната
експертиза са само нов вариант с оглед на установените от вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза подписани неосчетоводени фактури. Дали
останалите неподписани или подписани от други лица, несвързани с
дружеството-жалбоподател, фактури трябва да бъдат изключени при определянето на
публичните задължения на дружеството-жалбоподател – това е въпрос, на който
вещото лице не може да даде отговор. В този смисъл макар и да се кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства,
то не доказва нови факти от значение за правилното определяне на публичните
задължения на дружеството-жалбоподател.
Същото може да се каже и по отношение на заключението на вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза. Дори и да се кредитира като компетентно и
безпристрастно, основано на събраните по делото писмените доказателства, това
заключение не установява нови факти от значение за правния спор, защото
подписът нито на издателя, нито на получателя по фактурата не са задължителни
елементи от нейното съдържание съгласно чл.6, ал.1 ЗСч. Правнорелевантният факт
е действителното осъществяване на доставките по издадените фактури, който факт
не може да се докаже със заключението на вещото лице по съдебно-графологичната
експертиза, защото само
липсата на подпис за получател или наличие на подпис
от лице, което не работи в дружеството-жалбоподател, в каквато насока е
заключението на съдебния експерт, в някои от фактурите не е обстоятелство,
изключващо осъществяването на доставките.
Представените при новото разглеждане на делото фактури не са нови
доказателства, поради което не следва да бъдат коментирани. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател,
направено в молбата от 17.07.2018 г. (л.667) за изключване на тези фактури от
доказателствата по делото, тъй като ответникът не е издател на процесните
фактури.
От друга страна, фактурата като първичен счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на
данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги
трябва да се прави преценка дали има достатъчно данни за осъществена стопанска
операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и дали е начислен данък.
Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
осъществено данъчно събитие, облагаема доставка и начислен данък, който се
издава от доставчика.
В настоящия случай са
налице обяснения от доставчиците, дадени в отговор на извършените
им насрещни проверки, които сочат как са осъществявани доставките, как е
извършвано разплащането, от кой обект, с какви транспортни средства и от кого
са управлявани МПС, кой е получателят на стоките от страна на
дружеството-жалбоподател. Представени са извадки на счетоводните книги, данни
за обезпечеността на доставчиците за извършване на процесните доставки. С
включването на процесните фактури в дневниците за продажби и справките-декларации
на съответните търговци те са декларирали задължение за ДДС и приход от
продажбите, затова обясненията на търговците, които потвърждават данните по процесните
фактури, следва да се разглеждат като частни свидетелстващи документи,
съдържащи неизгодни за тях факти и обстоятелства, поради което се ползват с
материална доказателствена сила, която при доказателствена тежест за
дружеството-жалбоподател не беше оборена. В тази връзка съдът намира за напълно
неоснователно и некореспондиращо със представената ревизионна преписка
възражението на дружеството-жалбоподател за неизвършване на насрещни проверки.
При тези доказателства съдът намира, че в настоящия случай е било налице
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения
ред. Събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за укрити
приходи за процесните периоди. С оглед наличието на обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК – фактическите
констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в
производството по неговото обжалване. Т.е., доказателствената тежест е обърната
и дружеството-жалбоподател е страната в процеса, която трябва да обори презумпцията
за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт, което в настоящия
случай не беше сторено.
След като е доказано наличието на укрити приходи, ревизиращият екип е приложил
правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт в процедура
по чл.122 ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 30 839,73
лева. Настоящият съдебен състав следва да се съобрази с
обстоятелството, че по установените различия в оборотните ведомости за 2014 г.
и 2015 г. и определените върху тях задължения за ДДС общо в размер на
6 984,92 лева и лихви жалбата срещу ревизионния акт е била отхвърлена от
състава на АС Пловдив и в тази част решението е оставено в сила от ВАС.
Неоснователни и недоказани са възраженията дружеството-жалбоподател за неправилно
определяне на датата, на която е следвало да се регистрира по ЗДДС и за
недължимост на ДДС по процесните доставки, защото наличието на предпоставката
по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК прави обоснован и правилен изводът на органите по
приходите, че доставките по процесните фактури са реално извършени по начина,
документиран във фактурите и съпътстващите документи. Следователно обосновани и
правилни са изводите, че дружеството е достигнало необходимия облагаем оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.12.2012 г. и е следвало най-късно до
14.01.2013 г. да подаде заявление за регистрация. При реално осъществени
доставки (преки и последващи), след като данъкът за извършените облагаеми
доставки не е начислен от самия търговец, този данък на основание чл.86 ЗДДС е
дължим и е начислен при ревизията
Доказването на наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, прави
обосновани и правилни изводите на ревизиращия екип и по отношение на
допълнително определените задължения за корпоративен данък, който произтича от увеличаването
на данъчната основа за всяка от ревизираните години с приходите от продажбите на
стоките по процесните фактури, както и от установените различия в представените
от дружеството-жалбоподател оборотни ведомости за 2014 г.и 2015 г. Неоснователно
е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно определяне на
данъчната основа, тъй като за определяне на продажната цена (при последващите
продажби) на стоките по процесните фактури, които именно се явяват укрити
приходи, органите по приходите са ползвали размери на търговските надценки за
различните видове стоки, посочени от самото дружество.
Въз основа на всичко
изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател
да заплати на ответната дирекция сумата 2 360 лева, представляваща двойния
размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за настоящото производство
и за производството пред ВАС с оглед нормата на чл.226, ал.3 АПК. Затова и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пекстон С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „***представлявано
от управителя Х.З.Г., против ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от
19.12.2016 г., издаден от Н.Ж.К., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил
ревизията, и З.Г.Т., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 292 от 25.05.2017 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 30 839,73 лева и
6 727,02 лева лихви и допълнително установения корпоративен данък за 2012
г. в размер на 72,10 лева и 27,26 лева лихви, за 2013 г. в размер на 58,07 лева и 16,06 лева лихви, за
2014 г. в размер на 237,82 лева и 41,60 лева лихви, за 2015 г. в размер на
321,58 лева и 23,50 лева лихви.
ОСЪЖДА „Пекстон С.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „***представлявано от
управителя Х.З.Г., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 360 (две хиляди триста и шестдесет)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: