Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 760
23.07.2020г.,
гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на осми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове: Радостина Стефанова
Мария Шишкова
С участието на секретаря Петя Цонкова като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 750/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.М.С. ***,
представлявана от адв.М.К. против Решение
№ 86/ 12.02.2020г. постановено по гр.д.№ 2347/ 2019г. по описа на АРС –
ІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателката иск за осъждане М.С.С. да й заплаща месечна издръжка в размер на 300
лева, считано от предявяване на исковата молба 29.10.2019 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както и за минал период общо в размер на 3600 лева, считано от
29.10.2018 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното
плащане, като е осъдена жалбоподателката да заплати на ответника сумата 300
лева, направени разноски за производството. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така предявения иск.
Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Въззиваемият М.С.С., редовно уведомен чрез пълномощника
си адв.А.П., не взема становище по въззивната жалба. Постъпило е становище към
момента на проведеното редовно съдебно заседание от проц.представител на въззиваемия,
в която се оспорва основателността на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
сезиран с иск с правно основание чл.144 СК от В.М.С. *** против М.С.С. ***, нейн баща, за присъждане на месечна издръжка в размер на
300 лева, считано от предявяване на исковата молба 29.10.2019 г. до настъпване
на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и за минал период общо в размер на 3600 лева, считано от
29.10.2018 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното
плащане. Обстоятелствата, на които ищцата основава иска си са: ответникът е
баща на ищцата, бракът между родителите й е бил прекратен с решение на АРС по
гр.д.№ 1287/ 2010г., по силата на което
решение ищцата получавала по 100 лева месечна издръжка до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, на 06.07.2017г. ищцата навършила 18 години, поради което
отпаднало основанието за плащане на издръжка от баща й, но не е навършила 25
г., учи във висше учебно заведение - студентка във втори курс редовно обучение
през 2019/2020г., специалност „Психология“ в ПУ “П.Хилендарски“, поради което има
нужда от издръжка, тъй като не разполага със собствени доходи и имущество, а
средствата, предоставяни й от майка й са недостатъчни за покриване на всичките
й разходи – заплащане на семестриални такси за обучение, квартира, за храна,
облекло, отопление, учебници и учебни помагала
и др. ; по отношение на ответника е заявено, че живее понастоящем в
собствено жилище, работи в РС “Пожарна безопасност и защита на населението“ в
гр.С** и получава високо трудово възнаграждение като пожарникар, същият е в трудоспособна
възраст, няма задължения за издръжка към други лица и може да заплаща исканата издръжка
без особено затруднение.
С първоначалния
отговор по исковата молба ответникът чрез проц.си представител адв.П. е
оспорила предявения иск с възражения, основани на твърденията ищцата да ползва
под наем жилище – общинска собственост, възможността ищцата да работи
независимо от редовната форма на обучение и полагането й на труд в посочено
нощно заведение, а по отношение на ответника въз основа на заявените
обстоятелства, че същият има задължения към различни банкови институции, същият
няма брак, но живеел на съпружески начала с друга жена, не притежава собствено
жилище, поради което е оспорена финансовата възможност ответникът да може да заплаща
издръжка на ищцата.
Фактическите и правни съображения, въз основа
на които първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск като
неоснователен, се основават на
обстоятелства по представените по делото доказателства за наличие на
задължения на ответника към банки, наличието на здравословен проблем –
новооткрит “***”, което изисква бъдещо лечение и специален хранителен режим,
поради което е намерено, че ответникът не може да дава търсената издръжка без
особено затруднение.
С
въззивната жалба ищцата чрез проц.си
представител адв. М.К. е обосновала доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение въз основа на аргументите и обстоятелствата, че при
безспорна установеност по делото относно размера на необходимите разходи за
обучение на ищцата възлизат на около 600-800 лева месечно, а ищцата не може да
се издържа сама; ответникът получава високо трудово възнаграждение около 1 300
лева месечно, както и реализира допълнителни доходи, тъй като същият дълги
години се занимава с ремонт и продажба на автомобили; съдът не е съобразил, че
за минал период от време в периода 29.10. 2018г – 29.10.2019г. ответникът е
продал имот и получил допълнителни средства, в представения договор за кредит
ответникът е посочил постоянен доход от 1500
лева месечно, а кредитът в размер от 50 000 лева е нелогично да се приеме, че
задоволява най-необходимите средства за живот и потребности на лицето; от
събраните гласни доказателства установено, че ответникът реализира допълнителни
доходи от ремонт и продажба на автомобили; по отношение на посоченото
заболяване на ответника “***” се възразява същият да е “****, без усложнения” при
непредставени доказателства това да намалява трудоспособността на ответника.
Жалбата
се намира за частично основателна.
При
безспорност на фактите се явява установено по делото, че до навършване на
пълнолетие на ищцата на 06.07.2017г. ответникът е заплащал месечна издръжка на
ищцата в размера от 100 лева, като с навършване на 18 годишна възраст на
лицето е настъпила законна причина за
прекратяване на безусловното задължение за заплащане от страна на ответника
като родител на издръжката по чл. 143, ал.1 и сл СК. Безспорни са също между страните
обстоятелствата, че ищцата е пълнолетна, но не е навършила 25 годишна възраст и
се обучава във висше учебно заведение – ПУ “П.Хилендарски” – редовна форма на
обучение, не притежава имущество, което да използва и/или да реализира доходи
от него. Спорни между страните са
фактите, свързани с възможността на ищцата да се издържа, съответно осигурява
средства за обучението си от собствени доходи и възможността на ответника като
родител да дава издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение. По
отношение на първата спорна предпоставка, касаеща възможността на ищцата да
осигурява самостоятелно средства за обучението си, е заявено твърдението от
ответника в отговора по исковата молба, ищцата да полага труд в нощно
заведение, поради което е поискано да се приеме, че същата реализира доходи, от
които следва да се издържа. С исковата молба към момента на подаването й е
заявено обстоятелството за липса на доходи, от които ищцата самостоятелно да се
издържа, което съставлява отрицателен факт, опровергаването на което по
правилата на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК е в доказателствена тежест на
ответника чрез установяване на положителния факт за реализиране на такива
доходи към релевантия момент / подаване на ИМ 29.10.2019г./, от който същият
следва да черпи благоприятни правни последици. Независимо от това редовната
форма на обучение във висше учебно заведение сериозно затруднява или осуетява
ефективността на тази форма на обучение при полагане на труд за реализиране на
доходи, още повече на нощен труд, какъвто се сочи от ответната страна да бил
полаган от ищцата. С оглед на това възражението на ответника в тази насока е
недоказано в процеса. Напротив при установените безспорно необходими разходи за
обучението на ищцата в посоченото висше учебно заведение в рамките на около 600
-800 лева ежемесечно и при липса на установени доходи и/или имущество, което да
се използва от същата, необходимостта от
средства за издръжка за целите на образованието й, се явява установена по
делото.
По второто спорно кумулативно условие за
определяне на издържка по чл.144 СК – наличието или липса на особено
затруднение у ответника да заплаща исканата издръжка. Действително предвидената
като правна възможност за създаване задължение за родител да заплаща издръжка
на пълнолетното си дете, нанавършило 25 годишна възраст и обучаващо се във
висше учебно заведение, не е безусловно и е предпоставено от преценката дали
това би създало особено затруднение в икономически смисъл у този родител. В
случая установено се явява по делото, че ответникът реализира доходи от трудово
правоотношение, видно от справките на ТД на НАП- Пловдив към периода на
подаване на исковата молба в порядъка от около 1250 – 1300 лева, осигурителен
доход. Действително видно от
представения от ответника Договор за потребителски паричен кредит с
кредитодател “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД , ответникът е посочил основен
месечен доход в размер на 1 500 лева, като месечната вноска за погасяване на
кредита от 50 000 лева е в размер на 562,46 лева, поради което принципно от
така посочения основен доход би останала
сумата от 1000 лева за задоволяване житейските потребности на ответника. От
разпитаните по делото св.Р. О. и св.А. О.- М. се установява обстоятелството за
осъществявана допълнителна дейност от ответника, свързана с ремонт и продажба
на автомобили, от която същият следва да реализира доходи, както и
обстоятелството за продаден в приблизително близък период от време собствен
недвижим имот от ответника, от което същият е реализирал доходи и задоволил
жилищната си нужда чрез сглобяема собствена къща в с.К***. Така депозираните
показания на разпитаните свидетелки, макар и в близка родствена връзка с ищцата
/ майка и леля/, не се явяват опровергани от ангажирания от ответника св.Д. Г.М.,
неотричащ категорично факта на извършваната дейност на ответника, свързана с “
коли”, както и притежаването на гараж в овощарския институт, без точно знание
относно това дали ответникът работи, съответно реализира доходи от тази дейност.
Последното логично с оглед ангажираността на свидетеля във връзка с
обстоятелства по защитната теза на ответника.
Независимо от последното се приема от съда за установено
обстоятелството, че извън периода на времето на полагане на труд по основното
трудово правоотношение на ответника, същият притежава възможност за
допълнителна трудова дейност с цел
реализиране на допълнителни доходи, освен тези по основното трудово
правоотношение с оглед трудоспособната му възраст / 47 г./. Действително след
подаване на отговора по исковата молба ответникът е навел и ново обстоятелство,
свързано със здравословния статус на лицето, усложнен с посочен в представен по
делото Амбулаторен лист за налично у ответника заболяване “***”. Това
обстоятелство само по себе си не предпоставя извода за причинена намалена
трудоспособност на ответника, нито такава се установява от ответната страна.
При
така събраните и обсъдени доказателства по-горе, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира наличните у ответника финансови
затруднения да не съставляват особени
затруднения по смисъла на Закона за заплащане на издръжка на пълнолетното си
дете в размера от 200 лева за осигуряване на възможността за обучението му във
висше учебно заведение до навършване на 25 годишна възраст или настъпване на
друга причина за нейното изменение или прекратяване на основание чл.144 СК,
който размер се намира за подходящ за задоволяване на част от нуждите на ищцата
за обучение и свързаните с това необходими съпътстващи разходи за учебни такси,
транспорт, храна, пособия и учебни помагала.
Относно съотношението разполагаем доход на родителя и определената по
размер издръжка на основание чл.144 СК Решение № 170/ 24.07.2013г на ВКС по
гр.д.№ 1339/ 2012г. , III г.о., ГК. В така посочения по-горе размер от 200 лева
следва да се уважи така предявения иск по чл.144 СК. Видно от представеното
Уверение № **********/ 08.10.2019г. на ПУ” П.Хилендарски” – гр.Пловдив същата
към момента на издаване на уверението е във II курс, редовна форма на обучение,
като определената за изплащане издръжка се следва от началото на обучението във
висшето учебно заведение. Следователно предявеният иск следва да се уважи
считано от 29.10.2018г. до подаване на исковата молба -29.10.2019г. в размер на
2 400 лева, както и от 29.10.2019г. до завършване на образованието, но не
по-късно от навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочено вноска. В останалия претендиран размер за разликата от 200 лева до
300 лева обжалваното решение следва да се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените разноски
по делото , които съставляват заплатено адв.възнаграждение, по съразмерност, в
размер на 266, 67 лева, а на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се следват
разноски по съразмерност в размер на 100 лева, до който размер следва да се
потвърди обжалваното решение в частта на разноските.
С
оглед частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати по
сметка на ПОС в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 288 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 86/ 12.02.2020 г. постановено
по гр.д.№ 2347/ 2019г. по описа на Асеновградски районен съд – II гр.с. в
частта, в която е отхвърлен предявеният от В.М.С., ЕГН: ********** *** против М.С.С.,
ЕГН: ********** иск по чл.144 СК за
заплащане на месечна издръжка до размера от 200 лева / двеста лева/, считано от
предявяване на исковата молба 29.10.2019г. до настъпване на обстоятелства ,
налагащи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както и за минал период общо до размера от 2 400 лева/
две хиляди и четиристотин лева/ за периода 29.10.2018г. до 29.10.2019г., ведно
със законната лихва до окончателното й изплащане, както и в частта на разноските, в която ищцата
В.М.С., ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на М.С.С., ЕГН: ********** сумата над размера от 100 лева – направени
разноски за производството по делото,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН: ********** да заплаща на В.М.С.,
ЕГН: ********** *** на основание чл.144 СК месечна издръжка в размер на 200
лева / двеста лева/, считано от предявяване на исковата молба 29.10.2019г. до
завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст
или до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва за всяка просрочено вноска, КАКТО И сумата 2 400 лева / две
хиляди и четиристотин лева/ за минал период от 29.10.2018г. до 29.10.2019г.,
ведно със законната лихва до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН: ********** да заплати на В.М.С., ЕГН: ********** *** сумата 266,67
лева / двеста шестдесет и шест лева и 67 ст/ разноски за адв.възнаграждение по
съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/ 12.02.2020 г. постановено по
гр.д.№ 2347/ 2019г. по описа на Асеновградски районен съд – II гр.с. в частта,
в която е отхвърлен предявеният от В.М.С., ЕГН: ********** *** против М.С.С.,
ЕГН: ********** иск по чл.144 СК за
заплащане на месечна издръжка за разликата от 200 лева до претендирания размер
от 300 лева, считано от предявяване на исковата молба 29.10.2019г. до
настъпване на обстоятелства , налагащи изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и за минал период в
общия размер за разликата от 2 400 лева
до 3 600 лева за периода 29.10.2018г. до 29.10.2019г., ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане,
както и в частта на разноските, в която ищцата В.М.С., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на М.С.С.,
ЕГН: ********** сумата до размера от 100 лева – направени разноски за
производството по делото.
ОСЪЖДА
М.С.С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд в полза
на бюджета на съдебната власт сумата 288 лева / двеста осемдесет и осем лева/ -
държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: