№ 893
гр. Варна, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900392 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА Д. М. А., уведомена в предходно съдебно заседание чрез
процесуалните си представители, явява се лично, представлява се от адвокат
Е. Е., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗД “БУЛ ИНС“ АД,
редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. К. И., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. И. К., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 28578/02.12.2022 г. молба, подадена
от процесуалния представител на ответната страна, адвокат М. Г., в която е
посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не
възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Посочено е, че се поддържат всички възражения и направени
доказателствени искания.
Изразено е и становище по същество на спора.
Отправено е искане за изпращане на копие от протокола на e-mail:
*****
1
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 28067/28.11.2022 г. заключение по
допуснатата тричленна съдебно-автотехническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещите лица, като сне самоличността
им, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., 41 години, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. К. И., 71 години, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден
за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. И. К., 60 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържам заключението си.
АДВ. Е.: Вие разяснявате механизма и на фиг. 3-та и на фиг. 2-ра, къде
се е намира Д., къде се е намирала другата потърпевша С., като искам да
попитам коя е колата на Д. между тези двете?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Задната кола е Фолксваген Поло, а предната кола
е другата.
АДВ. Е.: Пояснявам, че не Фолксваген Поло, както е описано, а колата
на Д. е предната, Опел.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Понеже мина време от както четохме делото, със
сигурност можем да заявим, че дясната кола е Фолскваген Поло, където е
2
написано върху нея. Коя жена към коя кола се причислява е малко трудно да
се каже.
АДВ. Е.: На коя страна е изхвърчала Д. при удара?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че в огледния протокол и снимките,
които са били изготвено в последствие, няма данни на коя страна е била
отнесена. Има данни, че те са легнали върху предния капак. Коя какви
поражения е понесла допълнително нямаме данни.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Мисля, че в материалите по делото, има
свидетелски показания, че една от жените е отхвъркнала, излетяла е във
въздуха. Мисля, че това е Д.. Другата пострадала С., която е водачката на
Фолскваген Поло, за нея има данни, че е паднала на предния капак и главата й
се ударила в предното стъкло, а за Д. мисля, че няма такива данни. Просто, в
страничните огледала, един свидетел е посочил, че е видял литнало тяло във
въздуха на жена.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Уточнението обаче е за две тела.
ВЕЩОТО К.: Със сигурност може да се твърди, че след удара на Ауди
във Фолксваген Поло, последният е изпаднал в някакво движение, леко
напред и се завъртал, а двете жени бидейки съвсем близко до Фолскваген
Поло, са били ударени или блъснати по един или друг начин от Полото.
АДВ. Е.: С оглед траекторията на Ауди и завъртането на Фолксваген
Поло, ако тези жени в момента са били встрани от колата на тротоара, щяха
ли да избегнат удара, защото пишете, че ако са били, щели са да бъдат на по-
безопасно място?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В случай, че са били в предна дясна част на лек
автомобил Фолксваген Поло или са били в непосредствена близост от края на
калника, да, тогава, не би се наблюдавал удар, защото те щяха да са изнесени
извън пътното платно и щяха да бъдат отпред вдясно. Т.е., автомобилът,
който не се е качил на тротоарната площ, а останал в тази шлюзова
ускорителна лента е нямало как да ги засегне.
АДВ. Е.: А другият автомобил, с оглед траекторията има възможност?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Другият автомобил се е разминал спрямо тази
площ, която визирахме току-що, на разстояние минимум техническата
дължина на Фолксваген Поло. Нека да имаме предвид, че, когато Фолксваген
3
Поло е ударен в задната част, под ъгъл и го завъртим обратно на
часовниковота стрелка, другият автомобил, който го удря, то не продължава
по предходната си траектория, то взима друга траектория, която е изнесена
напред и вдясно от движението.
АДВ. Е.: При всички случаи сте нямали такава задача да изследвате
траекториите, но във връзка с част от вашето заключение, че се намират на
тревната площ. Нямам други въпроси към вещите лица.
Оспорвам експертизата в тази относно местонахождението на жените,
ако са били в тревната площ, те са увеличавали своята сигурност и
защитеност, защото това са предположения на вещите лица и не са свързани с
извършване на конкретни изчисления.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Със сигурност може да се каже, че това ПТП
особено, че една лека кола е излетяла от пътя. Повечето пътни произшествия
стават върху платното. Поради тази причина ние не влизаме в някаква област
на предпложения, за да заявим, че бидейки двете жени върху тревата, те щяха
да намалят шансовете си да бъдат ударени. Щяха да бъдат на по-сигурно
място.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Ние визираме в случая предходни състояние, не
към момента на катастрофата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по тричленната съдебно-автотехническа експертиза, следва да
бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на тричленната съдебно-автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещите лица,
платимо от внесения депозит (издаден 3 бр. РКО за сумата от по 200.00 лева).
АДВ. Е.: Водим допуснатите ни свидетели за разпит в днешно съдебно
заседание.
Моля, моята доверителка да даде обяснения за местоположението си
между двете коли, защо се е получило така, защото до настоящия момент, все
пак, с оглед експертизите, не се е налагало да дава такива обяснение.
СЪДЪТ отправя към адвокат Е. въпрос дали формулира
4
доказателствено искане.
АДВ. Е.: Това е уточнение на ситуацията така или иначе, не е точно
доказателствено искане, като по всяко време страната може да даде
обяснения.
СЪДЪТ указва на адвокат Е., че ищцата може да наведе твърдения,
а не да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
АДВ. Е.: Именно, с оглед на последната експертиза, с това тяхно
заключение, че ако са били спрели на тротоара. Те не са имали възможност да
спрат на тротоара. Искам ищцата да обясни къде е била и защо е била там.
ИЩЦАТА А.: Дамата С. ме удари по време на движение и ние отбихме
в най-крайната лента, за да опишем щетите на автомобилите в протокол. В
момента, в който аз слязох от моята кола и тръгнах към нейната, тя слезе, за
да ме пресрещне и да тръгнем към тревните площи, само, че в дадения
момент аз чух „бум“ и от там нататък нямах шанс да говоря.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на ищцовата
страна при режим на водене, като сне самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Н.Б., лична карта № *****, издадена от МВР -
Варна, 43 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 НК, обещава да говори истината.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Е.: Познавам Д. от 11 години,
когато тя дойде в България по него време и записа дъщеря си в класа на моята
голяма дъщеря. Познавам я покрай децата ни и станахме близки. Тогава се
виждахме всеки ден. Знам, че тя е претърпяла инцидент. Това беше през
август 2015 г., когато след прибиране от работа е била ударена от друг лек
автомобил, като тя и другата водачка са били спрели на отбивка, за да
напишат протокол, при което някаква друга кола връхлита върху тях. Тази
кола я удря, като знам, че тя е излетяла и е паднала на асфалта, като си е
ударила тежко, имала е травма, била е в бъзсъзнание и един младеж е спрял,
за да помогне. Извикали са Бърза помощ.
Съпругът ми ми се обади и каза, че Д. е претърпяла катастрофа и е в
Спешно отделение. Аз веднага тръгнах към тях, за да видим какво се случва,
защото знам, че малкият беше много мъничък, поне за детенцето да
5
помогнем. Тя е била в бесъзнание, с много травми, спучване на таза, доколко
се сещам. Тя беше в болницата една седмица. Направени са й изследвания.
Имаше видими следи по нея. Аз като отидох у тях да я видя първия път, тя
беше с подута глава, цялата ожулени, одрана, не можеше да си движи ръцете
и краката. Казаха ми, че тя е пренеса от болница до дома й след изписването й
на носилка. След като я изписаха от болницата, аз ходим всеки ден при нея.
Тя не можеше да движи, неподвижна, на легло, имаше специален дюшек,
който й бяха предписали и възглавница. Тя не можеше да се обслужва сама.
Майка й още на следващия ден беше пристигнала, за да може помага с децата.
Д. я обслужваха предимно майка й и съпруга й, които бяха там. Аз ходим за
подкрепа. Тя имаше болки, пиеше болкоуспокоителни лекарства. То няма как
при тази травма. Д. беше на легло месец след изписването ходиха на
контролен преглед, за да й предпишат рехабилитация и после знам, че
рехабилитаторката ходеше у тях да й показва упражнения и да я раздвижва.
Д. не можеше да върви, като мъжът й и майка й на ръце са я занесли до
спешното отделение, до болницата. На това нещо не съм била свидетел.
Д. не можеше да се обслужва сама – тоалет, баня, хранене, преобличане.
Доста време след това тя не можеше да се преоблича сама.
При рехабилитацията първо започна да раздвижва краката си, след това
полека започна да сяда, после по няколко стъпки в стаята. Вече през м.
ноември с патерици можеше да отива до друга стая, пак с подкрепата на няко
до нея, но с две патерици. Тя първо беше с две патерици, после с една и
някъде към февруари месец реши да излезе без тях, като правеше много малко
стъпки, там в близост до входа на блока. Имаше болки и към м. февруари и не
можеше да върви нормално. Походката й беше нестабилна, бавно се движеше,
захождаше малко. Малко й е се промени походката и тя дълго време казваше,
че както си върви, кракът й отказва да направи стъпка и даже един-два пъти
беше паднала.
Към настоящия момент, тя скоро ми сподели, че е с промяната на
времето, отново я боли кръста, кракът, лявото коляно. Предполагам, че това е
свързано с контузията от ПТП-то.
Д. има две деца. Голямата й дъщеря беше на 11,5 години, а малкият на
1,8 години към 2015 г. За децата й се грижеше майка й и мъжът й. Децата
бяха разстроени да видят майка си в това състояние не е най-приятната.
6
Малкият беше много привързан към нея. Аз тогава в деня на катастрофата
исках да го взема да преспи у дома, като той не пожела, пищеше, че иска
майка си, дърпаше баща си за крака. Беше изпаднал в някакво такова
състояние, нямаше кой да го успокои. Голямата споделила с моята дъщеря,
лично на мен не, че е много притеснена да загуби майка ми, тъй като тя е в
болница и не знае в какво състояние е. Трябваше и нея да успокояваме. Бяха
много разстроени през цялото време.
Ходих често у тях, за да си говорим с Д.. Тя е силна жена, много я
болеше, освен травмата, а и това, че не може да си гледа децата, защото не й
разрешаваха да се движи, нямаше как да ги прегърне и си поплаквахме двете.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свид. Б..
СВИДЕТЕЛЯТ К.Н.Д., лична карта № ****9, издадена от МВР -
Варна, 42 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 НК, обещава да говори истината.
СЪДЪТ разяснява на свидетеля Д. разпоредбата на чл. 166, ал. 1 т. 2
ГПК.
СВИД. Д.: Желая да свидетелствам.
СВИД. Д. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Е.: Живея на семейни начала с
Д.. ПТП-то стана на 17.08.2015 г., като около шест и половина ми звънна
телефона, като обаждането идваше от телефона на Д.. Обади ми се мъжки
глас и се представи като К., който ми каза, че жена ми е претърпяла
катастрофа до Цирковата площадка, която се намира до Газстанцията и че аз
трябва да отида там. Аз бях у дома с двете деца, облякох ги и отидохме. На
мястото имаше линейка, полиция и събрани хора. Жена ми беше в линейката
на носилката и лекарите я преглеждаха. Малко по-късно я откараха в
Спешното. Тя само лежеше и лекарите бяха при нея. Не сме говорили на
място. В спешното ние чакахме да ни дадат информация за нейното
състоянието. Видимо имаше охлузвания по главата и по ръцете, което успях
да видя аз. Първоначално, в Спешния център й бяха направили скенер, от
който стана ясно, че освен охлузванията и нараняванията от самия удар, няма
нищо друго, но нея я болеше всичко. Тя не можеше да става, болеше я кръста
и краката. Тя ми каза, че не може да си движи краката. На следващия ден я
преместиха в ортопедията след което ние се свързахме с завеждащия, за да й
7
назначат скенер. От него се разбра, че има счупване в областта на таза. Тогава
казаха никакво движение, назначиха лечение, изписаха й някакви инжекции
за съсирване на кръвта, даваха й обезболяващи постоянно. Там изкара една
седмица. След изписването тя лежеше със силни болки, постоянно пиеше
обезболяващи. Нямаше никаква възможност да се движи. Тя стигна до дома с
линейка, на носилка. След изписването й, тя беше в това състояние два
месеца.
На контролния преглед в края на м. септември я закарахме с колата,
като до колата я свалихме на ръце, а от колата до болницата на количка.
Тя не можеше да се обслужва сама. През цялото време лежеше и за
физиологичните нужди ползваше подлога и памперси. Хранеше се
самостоятелно, лежейки на леглото. Самостоятелно не можеше да се
преоблича. Купихме декубитален дюшек, който беше предписан от лекарите
в болницата и специална възглавница.
Тя започна да се раздвижва средата на м. октомври, когато започна да
идва рехабилитаторката, която е раздвижваше по малко, всеки ден. Нейното
движение започна много бавно. Тя имаше много силни болки, пиеше
обезболяващи постоянно. Може би чак в края на м. октомври и началото м.
ноември започна да прави по няколко крачки, за да стигне до тоалета и то не
сама, с патерици и помощник. Патериците ги ползваше чак до м. януари 2016
г., като тогава започна да се придвижва с една и през февруари вече беше без
патерици. Чужда помощ ползваше до м. февруари, като през март все още
искаше някой да е близко до нея, защото не беше уверена в движенията си.
През цялото време имаше болки - и при раздвижването и след това. Тя се
движеше основно само, но левият й крак, който пострада от време на време,
тя казваше, че все едно изтръпва и все едно го няма, поради което тя
залиташе.
Към настоящия момент при всяка застудяване, при всяка рязка промяна
на времето я боли кръста и левия крак. В момента не приема обезболяващи.
Ние имаме две деца, които по време на настъпване на ПТП-то Н. беше
на година и осем месеца, а Ж. беше на 12 години. Те бяха много уплашени,
особено малкият, като още, когато я видя, при връщането й у дома на 24-ти,
една седмица след катастрофата, след като я изписаха, като я видя на вратата,
избяга, започна да плаче и се затвори в стаята. Не искаше да излиза, не
8
искаше да ходи при нея. Беше го много страх, защото тя имаше наранявания
по лицето и по ръцете. За него това беше голяма травма. Имаше и синини,
охлузвания и беше подута. Ж., също не искаше да ходи при майка си.
Плачеше много. Нощем особено плачеха и двамата и се притесняваха много
за майка си. Д. беше в съседната на децата стая и чуваше плача на децата.
Вратите бяха отворени и Д. плачеше в другата стая, че в това положение не
може да отиде при децата си.
След като спря да ползва патериците, походката й се промени, като тя
леко накуцваше, което продължи около 5-6 месеца.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свид. Д.. Представям списък на
разноските, които са по чл. 38 от ЗА. Нямам други доказателствени искания.
Моля, да бъде даден ход на делото по същтество.
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира,
че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради
което и на основание чл. 149, ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. Е.: Считам, че в настоящото производство, с оглед и
приключилото наказателно производство, се установи по несъмнен начин
механизма на деянието, вината на извършителя, също така и отговорността на
ответната страна относно извършено от застраховано лице. Считам, че и
самите вреди, които претърпяла физически и психически моята доверителка
се установиха в настоящото производство както от съдебномедицинските
експертизи, писмените доказателства и свидетелските показания. Запозната
съм с молбата на ответната страна, в която се твърди, че това прекомерно,
размерът, който тя претендира, като считам, че той е абсолютно адекватен, не
е завишен, обратно, отговаря на действително претърпените вреди и това е
целта на закона в тези случаи.
Моля, да уважите претенцията на моята доверителка, както и да
присъдите сторените разноски в настоящото производство.
Моля, да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
9
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като
дава възможност на процесуалния представител на ищцовата страна да
изложи правните си доводи по съществото на спора в писмена форма, в
едноседмичен срок, считано от изготвяне на протокола и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола на e-mail: *****
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10