Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /18.02.2021
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11983/2020 г.
Производството е образувано по предявени от БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу С.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1
от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1984,62 лв., представляваща главница по
договор за кредит № CREX-10628720 от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 76.50 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2016 г., както и сумата от
336,40 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
20.03.2016 г. до 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 7040/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна
В условията на евентуалност са предявени от БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу С.И.И., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно
осъдителни искове както следва:
- с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за осъждане
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1984,62 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № CREX-10628720 от 11.03.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 76.50
лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2016
г., както и сумата от 336,40 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 20.03.2016 г. до 21.05.2020 г.
В депозираната пред съда искова
молба, ищецът заявява, че между страните е сключен договор за кредит №
CREX-10628720 от 11.03.2014 г. за покупка на стоки или услуги на изплащане за
срок от 48 месеца, обхваща периода от сключване на договора до 20.03.2018 г.
Твърди, че сумата за закупуване на стоки е преведена по сметка на упълномощения
търговски партньор, поради което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на месечна вноска в размер на 102.78 лева. С.И. е преустановил
редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.02.2016 г. към
която дата са били заплатени 22 вноски. На 20.03.2016 г. се твърди, че
вземането е станало ликвидно и изискуемо като е изпратено уведомление до
длъжника на 09.08.2016 г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът /настоящ ответник/ е
депозирал възражение. По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде
прието за установено в отношенията между страните дължимостта
на сумите по заповедта за изпълнение, евентуално – да бъде осъден ответникът за
тяхното заплащане. Претендира и присъждането на разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е депозирал писмен отговор. С изрична молба от 21.01.2021 г.
ответникът чрез упълномощени процесуален представител депозира становище по
същество на спора в първото по делото заседание като заявява, че ищецът
претендира суми, за които е изтекла предвидената в чл. 111 ЗЗД давност. Оспорва
размера на претендираните вземания. Заявява, че
претенциите не са доказани по основание и размер.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
Със заповед от 20.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7040/2020 г., е разпоредил длъжникът С.И.И. да заплати на БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК ********* сумата от 1984,62 лева, представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX 10628720 от 14.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 76,50 лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2016 г., сумата от 336.40 лева – обезщетение за забава за периода от 20.03.2016 г. до 21.05.2020 г.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият в законовоустановения срок депозирана възражение по реда на
чл. 414 ГПК.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за
потребителски кредит CREX-10628720/11.03.2014 г., от който се установява, че
"БНП П.П.Ф." ЕАД е предоставило на
ответника кредит под формата на финансиране на избрана от кредитополучателя
стока на обща стойност 2472 лева. Съобразно предвиденото в т. 1 от Условията на
договора, сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко на упълномощения
търговски партньор, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора и
поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 48 броя вноски, всяка в размер
на 102.78 лева, първата от които с падеж 18.04.2014 г., а последната – 20.03.2018
г. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като
при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени
по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост. По делото е представен и
приет като доказателство погасителен план по процесния
договор CREX-10628720/11.03.2014 г., който също е двустранно подписан от страна
на кредитодателя- ищец, така и от кредитополучателя-
ответник.
Като писмено доказателство по делото е приета фактура № *********************г.,
че "Ем Комплект 33" ООД е издала на името на ответника, като получател,
фактура, за избрания от него продукт, финансиран с договора за кредит, на
стойност 2472 лева.
По делото е приета и покана от ищеца, изпратена до
ответника и получена от последния на 18.08.2016 г., от която е видно, че БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ********* обявява вземането за
предсрочно изискуемо, поради това, че от 20.02.2016 г. е преустановено
изплащането на вноските по договора.
Представен и приет по делото е сертификат № CREX - 10628720, сключен с посредничеството на "Директ Сървисис" ЕАД, от който се установява сключването на
застраховка "Защита на плащанията". Страните са
постигнали съгласие за покупка на застраховка "Защита на плащанията".
Уговорено е между страните да бъде платен директно на застрахователния агент
"Директ Сървисис"
ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни
вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
"месечна погасителна вноска".
Прието като доказателство по делото е заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че сумата по издадената фактура от 14.03.2014 г. е преведена на
издателя на 17.03.2014 г. към 20.03.2016 г. По договора за кредит е извършено
плащане от страна на ответника като същият е погасил 22 вноски – 961,99 лева
главница; 1299,17 лева – договорна лихва; 120,96 лева – такси за събиране.
Вещото лице е посочило, че към 20.03.2016 г., когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем задълженията по него са както следва: главница 1984,63
лева; договорна лихва 687,45 лева и такси събиране 0 лева. За периода от
01.12.2016 г. до 22.06.2020 г. са извършени плащания от страна на С.И. в размер
на 510 лева.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното по отношение
на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са допустими,
тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие на
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и
имат за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Установява се по делото, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение на 11.03.2014 г. въз основа на сключения между тях
договор за потребителски кредит № CREX-10628720, с който е предоставен на
ответника кредит в размер е 2472 лв. В т.1 от условията по Договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стока да бъде платен пряко на Търговеца, като за сключения
договор за кредит "БНП П.П.Ф." ЕАД. От
представените доказателства – фактура № *********************г. се установява
изпълнение на задължението на кредитора, поради което същият се явява изправна
страна по възникналото облигационно правоотношение. От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства се доказва, че ответникът е закупил
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 474,62 лева. Представен и приет
по делото е сертификат № CREX - 10628720, сключен с посредничеството на
"Директ Сървисис"
ЕАД, от който се установява сключването на застраховка "Защита на
плащанията". Застрахователната премия от 474.62 лева е включена в общата
стойност на плащанията по кредита. Включването на плащането за застраховка в
погасителния план не означава, че застраховката се приравнява на главница по
кредита. Тя представлявала самостоятелно вземане и нейното заплащане се дължи,
предвид закупуването й от страна на ответника.
От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане на първите 22 месечни вноски като с
последното извършено плащане е погасена вноската от 20.01.2016 г. След тази
дата е преустановено плащане от страна на С.И. до 01.12.2016 г. В чл.3 от
общите условия на договора за кредит се установява, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска,
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки в едно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. С оглед съвкупния
анализ на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза и договорните
условия, следва изводът, че действително е настъпила предсрочна изискуемост на
останалата част от задълженията по договора с настъпване падежа на 24
погасителна вноска. Фактът на обявяване на предсрочната изискуемост от страна
на кредитора е достигнал до знанието на С.И. преди депозиране на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК, с оглед приетата като писмено доказателство по делото
покана. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл са постановките на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК ВКС. В настоящия случай е налице обективни факти за настъпване на
предсрочната изискуемост и нейното обявяване е достигнало до знанието на
длъжника, настоящ ответник преди депозиране на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК, с оглед приетата като писмено доказателство по делото
покана.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане,
произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните
отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на спора
съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно съответствието на
договорните разпоредби с императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му,
общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е
фиксиран годишен лихвен процент – 27,97 %, годишния процент на разходите по
кредита – 31,37 %. Съдържа информация за условията за издължаване по
погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа
лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за
целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде
посочен размера на същия, което е сторено. В договора е включен погасителен
план с посочени падежни дати на отделните вноски. Договорът е в съответствие с
изискванията на закона, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора,
общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на
разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита,
ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11
до т. 26. Правото на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо
разяснено в инкорпорираните в него общите условия, според които същото може да
бъде упражнено в 14-дневен срок от сключване на договора с писмено
предизвестие, като главницата бъде върната в срок от 30 дни от изпращането му.
Предвидено е, че в случай на връщане на главницата в 14 дневния срок лихва не
се дължи, а в противен случай се начислява посочения в договора лихвен процент,
разделен на 365 дни, преизчислен от кредитора, за което кредитополучателят
следва да бъде уведомен. По този начин са изпълнени в цялост предвидените в чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК съдържателни изисквания.
От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена, се установява, че с извършените
плащания по кредита в периода 22.04.2014 г. до 01.02.2016 г. ответникът е
погасил и такса събиране в размер на 120,96 лева. В чл. 4 от общите условия на
сключения договор се установява, че месечните погасителни вноски ще покриват
компонентите на задължението в последователност – разноски/вкл. за събиране на
вземането/, лихва и главница. В чл. 3 от същия е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събиране на вземането разноски, като при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на
предсрочната изискуемост. В частта досежно събирането
на такси за събиране на вземането, нормите се явяват неравноправни. Съобразно
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Събирането
на такси за събиране на вземането има за цел заобикаляне на посоченото правило.
Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена
единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се
достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия
размер. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с
посочените разпоредби на ЗПК.
В приетото по делото заключение по съдебно счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане
изцяло на двадесет и две месечни вноски. С оглед гореизложените мотиви следва
изводът, че ответникът е неизправна страна по договогора
и дължи връщането на предоставената в заем сума и уговорената договорна лихва. В
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, се
установява, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 20.03.2016
г. оставащата дължима главница е в
размер на 1984,63 лева, а договорна лихва - в размер на 76,50 лева.
Предвид установената нищожност на клаузите за заплащане
на таксата за събиране на вземания, съдът счита, че подлежащи на връщане по процесния договор са сумите, представляващи дължима
главница, договорна лихва. Предвид доказаното плащане на сума по кредита в
размер на 120,96 лева, представляваща такса събиране на вземанията, с тези суми
следва да се погаси при спазване на поредността,
предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, дължимата договорна лихва /76,50
лева/ и част от главницата по процесния договор /1984,62
лева/ като първата се погасява изцяло, а втората остава дължима в размер на 1940,16
лева.
Предвид дължимостта на претендираната главница, основателна се явява и акцесорната претенция за претендираната
лихва за забава за заплащане на дължимата главница по реда на чл. 86 ЗЗД. Размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. В този смисъл са постановките
на Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице досежно изчислената
законна лихва. Началният период на дължимостта й е
следващият ден след обявяване на предсрочната изискуемост – 21.03.2016 г., тъй
като до 20.03.2016 г. е начислена договорна лихва. При съблюдаване на горепосочените
разяснения на тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС лихвата за забава върху
сумата от 1940,16 лева, след извършеното погасяване на част от главницата – за част
от дължимата двадесет и трета вноска и за процесния
период от 21.03.2016 г. до 21.05.2020 г. възлиза в размер на 820,85 лева,
изчислено с помощта на лихвен калкулатор. Предвид извършените плащания за
периода от 01.12.2016 г. до 22.06.2020 г. от страна на С.И.И.
в размер на 510 лева и при съобразяване на разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД,
последната остава дължима в размер от 310,85 лева за периода от 23.10.2018 г.
до 21.05.2020 г. В този смисъл са и разясненията на Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По направеното възражение от страна на ответника,
изложено в молба от 21.01.2021 г., депозирана непосредствено преди първото по
делото заседание в изложението по същество на делото, че се претендират от
ищеца суми, които са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД, съдът не
дължи произнасяне, доколкото възражението за изтекла погасителна давност не е
направено в срока по чл. 131 ГПК, поради което се явява преклудирано.
Този извод на съда се подкрепя както от реквизитите на писмения отговор и
изискването за изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават, така и с изричната разпоредба на чл.133 ГПК предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора процесуални права.
По давността съдът не се произнася служебно, като възражението за давност е от
категорията на процесуалните права, които се преклудират,
ако не са упражнени в срока за отговор на исковата молба. В този смисъл решение
№ 85 от 17.06.2011 г. по търг. д. № 682/2010 г. на Върховен касационен съд, решение
№ 111 от 08.10.2010 г. по т.д.№ 1068/2009 г. на ВКС. решение № 358/18.06.2010
г. по гр.д.№ 1183/2009 г., III г.о. на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви съдът следва да уважи
исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК в
размер от 1940,16 лева, представляваща
главница по договор за кредит № CREX-10628720 от 11.03.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020
г., до окончателното изплащане на задължението като за горницата над тази сума
до пълно предявения размер от 1984,62 лева следва да отхвърли иска. Предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал.1 ЗПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 76.50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до
20.03.2016 г. следва да се отхвърли изцяло. Искът с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 336,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 23.10.2018 г. до
21.05.2020 г., подлежи на уважаване са сумата от 310,85 лева, дължима за
периода от 23.10.2018 г. до 21.05.2020 г. като за горницата над същата до пълно
претендирания размер от 336,40 лева и за периода от
20.03.2016 г. до 22.10.2018 г. вкл. – следва да се отхвърли.
При този изход на
спора и предвид разгледаните по същество установителни
искови претенции, не подлежат на разглеждане предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
По искането за присъждане на сторените в
производството разноски:
Съгласно разрешението
възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Сторените в
заповедното разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
възлизат в размер на 87,84 лева. В исковото производство разноските, сторени от
ищеца са: 131,73 лева; 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение; 300 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно
постановките на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи
произнасяне и за разноските в заповедното производство. Предвид уважената част
от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 82,47 лева за заповедното производство и в размер на 499,24 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, в отношенията между БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 и С.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, че С.И.И., ЕГН ********** дължи на
БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********,
действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК
********* сумата от 1940,16 лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит № CREX-10628720 от
11.03.2014 г., сключен между БНП П.П.Ф.С.А., Париж,
рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон
България, ЕИК ********* и С.И.И., ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 7040/2020 г. по описа на Районен съд – Варна като отхвърля исковата претенцияза
горницата над 1940,16 лева до пълно претендирания
размер от 1984,62 лева
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33 ЗПК,
за приемане за установено в отношенията между БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 и С.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, че С.И.И.,
ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. №
*********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон
България, ЕИК ********* сумата от 76.50
лв., представляваща договорна лихва по договор за кредит № CREX-10628720 от
11.03.2014 г., сключен между БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег.
№ *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон
България, ЕИК ********* и С.И.И., ЕГН ********** за
периода от 20.02.2016 г. до 20.03.2016 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 7040/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, в отношенията между БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 и С.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, че С.И.И., ЕГН ********** дължи на
БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********,
действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК
********* сумата от 310,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 23.10.2018 г. до
21.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 7040/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна като отхвърля исковата претенция
за горницата над 310,85 лева до пълно претендирания
размер от 336,40 лева и за периода от 20.03.2016 г. до 22.10.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № *********, действащо
чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М.4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 499,37
лева, представляващи сторени в исковото производство разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции и
сумата от 82,49 лева, представляващи сторени в заповедното производство
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: