Решение по дело №804/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 54
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Провадия , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130100804 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от М. П. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ****** и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** срещу И.
А. И., ЕГН ********** с пост. адрес: ********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищците твърдят, че с ответника И. А. И. са низходящи наследници по закон на Г.А.Г.,
починал на 03.10.1989г. и Г.Х.Г., починала на 06.06.2003г. и двамата б.ж. на гр. *****, обл.
Варна.
Твърди се, че наследодателите на страните владеели от повече от половин век
недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 1 320.00 /хиляда триста и двадесет/ кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот VI-84 /шест- планоснимачен номер осемдесет и четири/, в кв. 2 /две/ по
плана на селото, при граници: улица, V-83 и имоти извън регулация, ведно с построената в
това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 32.00 кв.м./тридесет и два квадратни
метра/.
Твърди се, че след смъртта на наследодателите, никой от сънаследниците, не е
инициирал разговор за доброволна подялба на имота. Страните живеели в едно населено
място и често се срещали. Ищците получили уведомление от Община *****, че е започнало
производство по заверка на Молба- декларация за снабдяване с нотариален акт от И. А. И..
В предоставения първа ищца по делото депозирала възражение с вх. № 9400-999/2/ от
1
2306.2020г. и изпратила уведомление до четиримата нотариуси по местонахождение на
имота, ведно с възражението, ал.2 от ГПК за имота от И..
Твърди се, че процесния имот никога не се е владян от ответника, той не е живял в
него, не е обработвал земята, никога не е заявявал, че по някаква причина счита имота за
свой или да не е допускал ищците в него, не е извършвал действия, с които да демонстрира
по отношение на ищците и другите сънаследници, че счита имота за свой, за да може да
започне да тече в негова полза придобивната давност по отношение на този имот.
Твърди се, че страните не са обсъждали вариант, ответникът да им заплати полагащите
дяловете от съсобствеността в спорния имот.
Ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на изтекла давност
за процесния имот и така е нарушил правата на ищците на собственици по наследство на
общо 1/2 ид.ч. или за първата от ищците 1/8 ид.ч. и за втората ищца 3/8 ид.ч., което обуславя
предявяването на настоящия иск.
Твърди се, че не са налице основания за придобИ.е от ответника по давност на спорния
имот.
Заявява се, че към 14.05.2020г., ответника в подадена декларация с вх. № **********
по чл. 14 от ЗМДТ, за облагане с данък на процесния имот е декларирал съсобствеността на
имота, с упоменати наследствени квоти за всеки един от съсобствениците, начина на
придобИ.е - наследство и е представено удостоверение за наследници № 121/23.04.2020г. на
Г.Х.Г., И. А. И.. От това следвало, че ответника не е противопоставял самостоятелни права
върху имота.
Иска се, съдът да се признае за установено по отношение на ответника И. А. И., ЕГН
**********, че М. П. В. и Г. В. К. са собственици съответно за първата ищца на 1/8 ид.ч. и
втората ищца на 3/8 ид.ч., на основание наследяване от общите им наследодатели, от
недвижим имот, находящ се в находящ се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, представляващ:
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1 320.00 /хиляда триста и двадесет/ кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот VI-84 /шест- планоснимачен номер осемдесет и четири/, в кв. 2
/две/ по плана на селото, при граници: улица, V-83 и имоти извън регулация, ведно с
построената в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 32.00 кв.м./тридесет и
два квадратни метра/., както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен частично
нотариален акт № 145, том IV, peг. № 3123, д. № 418/2020 г. на нотариус № 225 - Илко
Кънев, вписан в Служба по вписванията при PC Провадия с вх.рег.№ 2176/18.05.2011 г., до
размера на претендираните общо от ищците 1/2 идеални части.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник по делото.
В него той излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Ответникът
твърди, че е придобил процесният имот на основание давностно владение, като към своето
2
владение е присъединил и това на своята майка и наследодател - К.Г.А..
Твърди, че процесният имот е придобит от майката на ответника на основание
неформален договор, за дарение или за издръжка и гледане, като не е оформен официален
документ, тъй като на всички роднини е било известно, че имота е на К.Г.А.. Твърди се, че
нейните родители са й прехвърлили собствеността върху процесният имот с оглед
обстоятелството, че преди да починат единствено дъщеря им К. се е грижила за тях.
Ответникът твърди, че К. единствена е ползвала и се е грижила за имота, владяло го е
като собствен, плащала е данъците за същия и го е придобила по давност, а към нейното
владение ответникът е присъединил и своето такова - явно е необезпокоявано от никого
повече от десет години. Твърди се, че К. А. е владяла добросъвестно имота от преди 1989 г.
до своята смърт през 2010 г..
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител уточняват, че твърдят,
че процесните имоти са тяхно наследство оставено им от В. – съпруг на М. и баща на Г.,
който е наследил имота от баба си и дядо си Г. и Г. и молят за уважаване на предявените
искове, ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените
искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:

От нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение № 145, том ІV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г. на нотариус Илко Кънев; писмо
с изх. № 9400-999/1/09.06.2020 г. до М. П. В. от община *****, скица № 226/13.10.2020 г. се
установява, че община ***** е уведомила ищците М.В. и Г.К. на основание чл.26, ал.1 от
АПК за започнало производство по заверка на молба-декларация за снабдяване а нотариален
акт по реда на чл.587, ал.2 от ГПК и чл.79 ЗС от 03.06.2020г. от ответника И.И. за
процесното дворно място.
На 13.08.2020г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение № 145, том ІV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г. на
нотариус Илко Кънев, с който ответникът И.И. е признат за собственик въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.*****,
цялото с площ от 1320 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-84, в кв. 2 по плана
на селото, при граници: улица, УПИ V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с
построената в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 32 кв.м..
От удостоверение за наследници с изх. № 73/04.03.2020 г., изд. от община ***** се
3
установява, че Г.А.Г., роден на 02.10.1989г. е починал на 03.10.1989г. като е оставил за свои
наследници Г.Х.Г. – съпруга, починала на 06.06.2003г., Г. Г.В. – дъщеря, починала на
23.05.2005г., Г. И. В. – син, неженен без деца, починал на 20.08.2009г., К. Г. А. – дъщеря,
починала на 23.08.2010г.. Г. Г.В. е оставила за свои наследници съпругът си И.В.В., починал
на 08.06.2005г., сина си В. И. В., починал на 14.11.2016г. и оставил за свои наследници
съпругата си М. П. В. и дъщеря си Г. В. К.. Г. И. В. е оставил за свои наследници починали
си брат В. И. В., който е оставил за свои наследници съпругата си М. П. В. и дъщеря си Г. В.
К.. К.Г.А. е оставила за свои наследници съпруга си А. И. А., починал на 07.08.2015г., сина
си И. А. И. и Г. А.ов И..
От декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти;
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти №
**********/14.05.2020 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти № 36181699/14.05.2020 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижими имоти № 36181699/25.03.1998г. се установява, че на 25.03.1998г. за
процесния имот е подадена данъчна декларация от К.Г.А., с която тя е декларирала, че
имота е собствен на К.Г.А. – 1/6 ид.ч., Г.Х.Г. 4/6 ид.ч. и Г. Г.В. 1/6 ид.ч. и че имота е
придобит на 02.08.1938г.. Партидата е закрита на 14.05.2020г., когато ответника И. А. И. е
подал молба декларация за процесния имот, в която е декларирал, че е придобил имота по
наследство на 06.06.2003г. и че собственици на процесните имоти са М. П. В. – 1/8 ид.ч., Г.
В. К. – 3/8 ид.ч., И. А. И. – 2/8 ид.ч., Г. А.ов И. – 2/8 ид.ч..
От показанията на св.Ш. и св.И.а, които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че свидетелите са с впечатления,
че ищците имат имот в с.*****, тъй като преди години са ходили да сеят картофи в имота,
да ги вадят и товарят в автомобил като св.Ш. е помагал на В., а св.И.а е ходила заедно със
съпруга си, който е помагал на В. в сеенето, ваденето, полИ.ето и копаенето на картофите,
докато тя е проветрявала къщата с М.. Едната част от място сеели с картофи, а друга част от
него била засята с люцерна. Последно св.Ш. е ходил през 2015г. да помага като е ходили над
10 години. Дворът в с.***** бил с площ около 1 декар, като в него имало построена малка
кирпичена къща, след смъртта на В. свидетелите не са посещавали имота. В случаите, когато
св.Ш. и св.И.а са посещавали имота не са виждали никой в него. Св.И.а чувала, че къщата
била на дядото и бабата на В. дядо Г. и баба Г..
От показанията на св.С. и св.Д., които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че св.С. има впечатление, че
имотът в с.***** е било на Г. и Г. и в него са живели те и дъщеря им К.. След като К. си
направила къщата в гр.***** взела при себе си родителите си Г. и Г., за да се грижи за тях,
което и сторила до смъртта им като те починали в нейния дом в гр.*****. К. се грижела за
родителите си около 30-40 години. Дворът в с.***** е с площ около 1-2 дка, като в него има
построена кирпичена къщичка, навес и стопански сгради. След като Г. и Г. се преместили да
живеят при К. в имота в с.***** не живеел никой. Св.С. предполага, че за имота са се
4
грижили К. и съпругът й А., а св.Д. има лични впечатления затова. Докато можели Г. и Г.
също посещавали имота, тогава имота все още бил заграден, но от около 2017/2018г. имота е
разграден. В имота ходели К., съпругът й А. и синовете им И. и Г., като сеели и косели
люцерна, като св.Д. ги е видял за последно в имота през 2010/2011г..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявени са положително установителни субективно съединени искове с правно
основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че че М. П. В. е
собственица на 1/8 ид.ч., а Г. В. К. е собственица на 3/8 ид.ч., на основание наследяване от
В. И. В., починал на 14.11.2016г. от недвижим имот, находящ се в находящ се в с. *****,
общ. *****, обл. Варна, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1 320.00
/хиляда триста и двадесет/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-84 /шест-
планоснимачен номер осемдесет и четири/, в кв. 2 /две/ по плана на селото, при граници:
улица, V-83 и имоти извън регулация, ведно с построената в това дворно място ЖИЛИЩНА
СГРАДА, с площ от 32.00 кв.м./тридесет и два квадратни метра/.
Искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен частично нотариален акт № 145, том IV,
peг. № 3123, д. № 418/2020 г. на нотариус № 225 - Илко Кънев, вписан в Служба по
вписванията при PC Провадия с вх.рег.№ 2176/18.05.2011 г., до размера на претендираните
общо от ищците 1/2 идеални части.
Възражение по чл. 79, ал. 1 и чл.82 ЗС, че ответникът е собственик на процесните
имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност като към своето владение
присъединява и това на майка си К. А..
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че процесния имот е бил собственост въз
основа на давностно владение на наследодателите им Г. Г. и Г. Г.а, че те са наследодатели на
В. И. В., починал на 14.11.2016г., който е наследодател на ищците и че след смъртта му
ищците са станали собствени първата на 1/8 ид.ч., а втората на 3/8 ид.ч. от процесния имот
въз основа на наследствено правоприемство.
В тежест на ответника е да докаже, че е изтекла в негова полза придобивна давност
върху претендираните имоти – факта на владението, периода на владението, намерението за
своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато, че е
демонстрирано на ищците, че майка му е К. А., кои са нейните родители, че ги е гледала и
владяла процесния имот през периода от преди 1989 г. до своята смърт през 2010 г..
Предявеният иск е допустим, тъй като съобразно представените удостоверение за
наследници с изх. № 73/04.03.2020 г., изд. от община *****, копие на нотариален акт № 145,
том IV, peг. № 3123, д. № 418/2020 г. на нотариус № 225 - Илко Кънев, вписан в Служба по
вписванията при PC Провадия с вх.рег.№ 2176/18.05.2011г., декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижими имоти се установява, че Г. Г.а и Г. Г. са баба и дядо на
В. В., който е починал на 14.11.2016г. и е баща на ищцата Г.К. и съпруг на ищцата М.В. и са
баба и дядо на ответника И.И., чиято майка К. А., починала на 23.08.2010г. е тяхна дъщеря.
Процесните имоти са декларирани от К. А. на 25.03.1998г. като собственост на К.Г.А. – 1/6
ид.ч., Г.Х.Г. 4/6 ид.ч. и Г. Г.В. 1/6 ид.ч., а ответникът се е снабдил с нотариален акт № 145,
том IV, peг. № 3123, д. № 418/2020 г. на нотариус № 225 - Илко Кънев, с който е признат за
собственик на целите имоти. Това обосновава правният интерес на ищците от търсената
защита, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния
иск.
5
Съдът намира предявения иск за неоснователен.
Ищците следваше да докажат, че ½ ид.ч. от процесните имоти са били собственост по
наследство на техния наследодател В. В., който ги е придобил по наследство от баба си дядо
си Г. Г.а и Г. Г., които се твърди, че са ги придобили в резултат на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. От разпитаните по делото свидетели и на двете страни се установи, че
те само са чували, че процесните имоти са на баба Г. и дядо Г., но не се доказа на какво
основание е възникнала тяхната собственост. Обстоятелството, че разпитаните по делото
свидетели са чували, че имотите са на баба Г. и дядо Г. и подадената от К. А. декларация не
е достатъчно, за да докаже, че те са били собственици на имотите в резултат на изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобИ.е на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на владението
съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Ищците не доказаха факта на владението от баба Г. и дядо Г., нито доказаха те да
са се позовали на това владение, нито техния наследодател В. В. се е позовал на него, нито
те се позовават на това владение, за да твърдят, че го присъединяват, напротив твърдението
на ищците е че те са собственици на общо ½ ид.ч. от процесните имоти въз основа на
наследствено правоприемство от В. В.. Действието на придобивната давност не е ex lege.
Правната последица - придобИ.е на правото на собственост или на друго вещно право не
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. За да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС -т ака
тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по тълкувателно дело № 4/2012 год. на ОСГК на
ВКС.
Поради това процесните имоти, тъй като никога не са били собственост на В. В. не са
били част и от неговото наследство и ищците не са станали техни съсобственици въз основа
на наследяване както твърдят в исковата молба.
Съобразно гореизложените мотиви предявеният иск по чл.124 ГПК като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Искането по чл.537, ал.2 от ГПК като акцесорно такова и зависещо от уважаване на
предявения главен иск също следва да бъде оставено без уважение.
Възражението на ответника за придобИ.е на процесните имоти въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност е основателно предвид събраните по делото гласни
доказателства на св.С. и св.Д., според които процесните имоти са били обработвани – сети с
6
люцерна, косени, поддържани от ответника и неговите родители от около 1970г. като
ответника изрично с отговора на исковата молба направи изявление, че към своето владение
присъединява и това на майка си К.. Обстоятелството, че според показанията на св.Ш. и
св.И.а процесните имоти са били ползвани и от В. В. за период над 10 години преди смъртта
му през 2016г., който ги я сял с картофи не опровергават и не прекъсват факта на владението
на ответника, който по същото време също ги е ползвал сеейки ги с люцерна, тъй като
според свидетелите ползването е ставало от В. с намерението, че тези имоти са
наследствени, а не с намерението, че той ги владее.
Ищецът е претендирал разноски, но такива не му се дължат предвид изхода по делото.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение и
такива следва да му се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, Провадийски районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.124 ГПК от М.
П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес в ****** срещу И. А. И., ЕГН ********** с пост. адрес: ******** за приемане на
установено в отношенията между страните, че М. П. В. ЕГН ********** е собственица на
1/8 ид.ч., а Г. В. К. ЕГН ********** е собственица на 3/8 ид.ч., на основание наследствено
правоприемство от В. И. В. с ЕГН **********, починал на 14.11.2016г. от недвижим имот,
находящ се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 1 320.00 /хиляда триста и двадесет/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
VI-84 /шест- планоснимачен номер осемдесет и четири/, в кв. 2 /две/ по плана на селото, при
граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в това дворно
място ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 32.00 кв.м./тридесет и два квадратни метра/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК на М.
П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес в ****** за отмяна по отношение на ½ идеална част на нотариален акт № 145, том IV,
peг. № 3123, д. № 418/2020 г. на нотариус № 225 - Илко Кънев, вписан в Служба по
вписванията при PC Провадия с вх.рег.№ 2176/18.05.2011 г., с който И. А. И., ЕГН
********** е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
с. *****, общ. *****, обл. Варна, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1
320.00 /хиляда триста и двадесет/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-84
/шест- планоснимачен номер осемдесет и четири/, в кв. 2 /две/ по плана на селото, при
граници: улица, V-83 и имоти извън регулация, ведно с построената в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 32.00 кв.м./тридесет и два квадратни метра/.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** и Г. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ****** ДА ЗАПЛАТЯТ НА И. А. И., ЕГН ********** с
пост. адрес: ******** разноски по делото в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
7
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8