№ 75
гр. Смолян, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500003 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 7028/24.11.2021 г. по гр.дело № 134/2020 г.
Девинският районен съд отхвърля исковете по чл.108 ЗС, предявени от Ш.
ДЖ. Х., ЕМ. АЛ. Х., ДЖ. ДЖ. Х. и АН. С. Х., да се признае за установено
спрямо Р. АС. АС., че те са съсобственици в режим на съпружеска
имуществена общност по ½ ид.част за първите двама и ½ ид.част за вторите
двама, на реална част от поземлен имот с пл.№ 68, от който се образува УПИ
І-68 в кв.15 по плана на с.Късак, общ.Доспат, с площ от 95 кв.м., разположени
в северната част на имота, защрихована в жълт цвят на приложената скица №
181/13.11.2019 г., издадена от община Доспат, при граници: север –
пешеходна зона, изток – пешеходна зона, юг – имот на Р.А., запад – улица ; и
да бъде осъден Р.А. да им предаде собствеността и владението върху тази
част.
Ищците Х.и са осъдени да платят на ответника Р.А.
направените от него разноски по делото в размер на 550 лв.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от
1
Ш. ДЖ. Х., ЕМ. АЛ. Х., ДЖ. ДЖ. Х. и АН. С. Х., чрез техния пълномощник
адв.Б.П., с искане да бъде отменено, а исковете им – уважени. Претендират и
за направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание от, жалбоподателите, редовно
призовани, се явяват лично Д. и Ш.Х.и, заедно с пълномощника им адв.Б.П.,
която представлява и нехните съпруги Е.Х. и А.Х., като поддържат жалбата
си.
Въззиваемият Р. АС. АС. чрез неговия пълномощник
адв.Б.М. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли да му се
присъдят разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се
явява лично и с пълномощника си адв.Б.М., и продължава да оспорва
жалбата.
Съдът установява следното:
Решението следва да се потвърди.
Ш. и Д.Д.и Х.и са братя и синове на Д.А.Х./Д.А.Х/
Спорната по делото част е обозначена на комбинираната
скица към изслушаното от въззивния съд допълнително заключение по СТЕ и
която скица е неразделна част от настоящото решение. Спорната част е
фигурата, заключена между точките 1,2,3,4 и 5 и обхваща площите, оцветени
в жълто и зелено/допълнително оцветено от въззивния съд за яснота/.
Ищците твърдят, че тази площ е владяна от бащата и
наследодател на ищците Д. и Ш.Х.и - Д.А.Х./Д.А.Х./, в продължение на
повече от 65 години непрекъснато и необезпокоявано, тя се намира на юг от
имота им, описан в нот.акт № 112/2019 г. на нотариус Цветалин Пенков,
действащ в района на РС-Девин, непосредствено под тяхната плевня. След
смъртта на баща им през 1985 г., Д. и Ш.Х.и, заедно със своите съпруги,
продължават владението, без някой да им пречи и така до пролетта на 2019
г., когато ответникът заявява, че площта не е тяхна, премахва бетонните
колове и мрежата, с която това място е оградено, и започва да я стопанисва.
Ищците считат, че са собственици на спорната част по наследяване от бащата
Д.Х. и давностно владение; ответникът никога не го е владял, за имота не са
провеждани отчуждителни процедури, не са заплащани имотни или парични
2
обезщетения. Процесната част, намираща се в северната част на имота на
ответника, не е отчуждавана за пешеходна пътека, нито е придавана към
имота му, не е ползвана от него преди 2019 г.
От заключението по СТЕ на вещото лице инж.М. Т. от
02.03.2022 г., дадено пред въззивния съд, със скицата към него, както и от
двете заключения на същия експерт пред РС-Девин със скиците към тях,
както и от заключението на вещото лице инж.А.С., изслушано от РС-Девин,
всичките – неоспорени от страните и приети от съда, се изяснява следното:
Първият регулационен план на с.Късак е одобрен през 1967
г. със заповед № 33/20.02.1967 г.
На скицата на л.48 от въззивното дело уличната и
дворищната регулация по плана от 1967 г. е нанесена с тъмносиньо, а
границите на имотите – със зелено. Вижда се от скицата и е посочено от
вещото лице, че спорната част попада в имот, за който няма отразен
планоснимачен номер и кадастрални граници, записан на имената на ищците.
По същия план имот пл.№ 6 е записан в разписната книга на името на бащата
на ответника Ц..А.А. но се вижда, че процесната площ не попада в неговите
рамки, а е разположена на запад от имотната граница, която е по отсечката F-
E. На изток от същата граница площите имат кадастрална основа, тъй като
има заснети имоти. На запад обаче няма заснета кадастрална основа с
граници, а само регулационни предвиждания.
Част от спорната площ, оцветена в жълто, попада в
предвиждане за улица между УПИ І на запад и УПИ V-6 и ІV-5 – от изток,
която улична регулация обаче не е реализирана до осова точка 112, тя е само
проект.Останалата част, оцветена в зелено, попада в парцел І, за който няма
записване за кой имот е отреден, и чиято източна граница на парцел преди
1988 г. минава по отсечката В-С. След изменението от 1988 г., източната
граница на същия парцел І се измества на запад и минава вече по отсечката
А-D.
Със заповед № 349/27.10.1988 г. на ОНС-Доспат е одобрено
изменение на плана на селото от 1967 г. На л.169 и л.170 от делото на РС са
представени оригиналите на текстовата и на графичната част на заповедта.
Със светлосини непрекъснати линии на скицата на л.48 от въззивното дело са
обозначени регулационните линии от графичната част към същата заповед, а
3
със светлосини прекъснати – контурите на стопанските сгради по същата
заповед. По този начин се вижда, както е обяснено и от вещото лице инж.Т. на
съдебното заседание пред въззивния съд, че обозначената с жълто площ
представлява част от озеленяване, което е пренесъл от графичната част на
заповед № 349/1988 г., която заповед касае регулационни предвиждания, но
не и имотни граници. От прегледа на заповедта се вижда, че в текстовата и
част не е записано, че това озеленяване се предвижда, то само е очертано и
записано в графичната и част/л.170 от делото на РС/. Текстът на заповедта
гласи, че се утвърждава частично изменение на ЗРП на Касъка в кв.21, като се
попълва кадастралната основа с изградените стопански постройки, във връзка
с което се променя дворищната регулация за парцели І, ІІ, ІІІ и ІV за сметка
на терен на АПК. На същата скица към СТЕ по въззивното дело се виждат и
очертанията на стопанските сгради –плевните на ищците и на ответника,
според нанасянето им по плана от 1967 г-, като е налице изместване спрямо
сегашното им положение по плана от 1992 г., очертано с черни плътни линии.
Относно изменението по заповедта от 1988 г. е изслушано
допълнително СТЕ от 20.10.2021 г. пред РС-Девин, според което на
графичната част на заповедта около стопанките постройки е изчертан терен за
озеленяване, разделен на две части със синя линия –без поставен номер на
парцел, това графично изменение не е отразено в текстовата част на
заповедта, и в двете и части няма номера на парцели, касаещи озеленяването.
Тъй като на графичната част не са изчертани координатни кръстове, вещото
лице, при опит да координира и съвмести границите на парцели І, ІІ, и ІІІ в
кв.21 по плана от 1967 преди изменението от 1988 г,. но се получава разлика в
местоположението на границите на стопанските сгради по плана от 1967 г. и
стопанските сгради по плана от 1992 г. над допустимите грешки по
посочената в СТЕ наредба.
Следващият кадастрален и регулационен план на с.Късак е
одобрен със заповед № А-50/20.02.1992 г. и той е действащ и понастоящем.
По него вече е налице имот на ищците, който се индивидуализира с имот пл.
№ 66, за който е отреден УПИ VІ-66, кв.15, а този на ответника – имот пл.№
68, за който е отреден УПИ І-68, кв.15. От скицата по въззивното дело и
обясненията по СТЕ се изяснява, че спорната площ по тази план вече попада
в УПИ І-68, кв.15, на ответника, отреден за имот пл.№ 68, и се намира на юг-
югозапад от оцветената в синьо пътека. Имот пл.№ 68 на ответника, очертан с
4
черни линии, включва спорната площ, като северната му граница е южната
граница на оцветената в синьо пътека.
Със заповед № А-098/13.10.1997 г. на кмета на община
Доспат е утвърдена частична промяна на уличната и дворищната регулация в
кв.16 на ЗРС на село Касъка, но не се установява това изменение да засяга
имотите на ищците и на ответника, съответно – спорната част.
За първи път посочената по-горе пътека се появява в
плана от 1992 г., в плана от 1967 г. тя не отразена нито в кадастрално, нито в
регулационно отношение. Същата пътека по сегашния план е обозначена като
самостоятелен имот, материализиран с паянтова ограда от страната на имота
към ищците и паянтова ограда и подпорна стена към имота на ответника.
Мястото, където сега е заснета пътеката, по плана от 1967 г.
попада в имот пл.№ 5, записан в разписния лист на лицето Р.М.Х. – 10 кв.м.,
за който е отреден УПИ ІV-5, кв.1; в имот пл.№ 6, записан на бащата на
ответника, с 35 кв.м., за който е отреден УПИ V-6, кв.1; в улична регулация
между осови точки 111 и 112 – в имот без кадастрални граници и
планосничанен номер – с 9 кв.м.; и в терена, предвиден за озеленяване,
изчертан на графичната част на описаната по-горе заповед № 349/27.10.1988
г., в имот без планоснимачен номер - 19 кв.м.
Относно същата пътека са представени от ответника копия
на заповед № 107/04.05.1978 г. на председателя на ГНС-Доспат и от протокол
от 12.05.1978 г. на комисията, определена с тази заповед. Той твърди, че
документите показват как още тогава са разграничени двата имота и
съществуващата обществена пътека, както и че са посочени имотните
граници на имотите на страните по делото; че решенията касаят владението на
двата имота, като ясно било казано, че ищците нямат право да преминаван
през имота на ответника. Тези твърдения се оборват от съдържанието на
заповедта и протокола, но последните два документа също така не съдържат
данни спорната площ да е собствена на ищцовия баща.
Със заповедта председателят на ГНС-Доспат, по повод
подадена молба вх.№ 735/04.04.1978 г. от бащата на част от ищците – Д.А. Х.,
с която моли да му се назначи комисия и определи мястото, през което да
мине пътят за плевнята му, назначава такава комисия от трима членове,
разпорежда и да отиде на място и да разреши молбата на Х. и спора му с Ц.А..
5
Според протокола, комисията, в присъствието на бащите на
двама от ищците и на ответника, Д. Х. и Ц.А., решава: определеният път от
комисията на ДЗС да не се загражда от Д. Х. и Ц.А.; Д. Х. няма да минава
пред къщата на Ц.А. от южната страна с добитък/ същият ще минава по пътя
северно от къщата на Ц.А.; добитъкът на Д. Х. през есенно-пролетния сезон
ще минава под плевнята на Ц.А. само западна страна към местността „М.Б.“.
Не се установява описаните документи да касаят спорната
площ; от тях не може да се направи извод в чий имот е била тя, какво
владение е осъществявано и че пътеката сочи границите на имотите на
ищците и на ответника. От заключението на вещото лице Стаматова, дадено
пред РС-Девин, става ясно, че откъм запад на спорната площ и пътеката
денивелацията е много голяма, не може да има достъп до улицата от запад по
пътеката, като достъпът до плевнята на ищците е възможен само от изток.
Затова може да се заключи, че спорът относно пътя, по който бащата на двама
от ищците е трябвало да използва, за да стигне по плевнята, е бил дали да
минава от южната на страна на къщата на ответниковия баща, която се вижда
на скицата към СТЕ пред въззивния съд, или на север от нея, но е видно от
СТЕ, че част от оформената пътека все попада в имот на ответника, поради
което е трябвало да се реши къде точно да мине тя.
Представени са от ищците Строително разрешение № 10 от
30.04.1964 г. и Строителен протокол № 12/30.04.1964 г. от ОНС-Доспат.
Съгласно първото, на Д. А. Х. от с.Касъка, се позволява да построи плевня
върху 48 кв.м. на собствено място, което не е описано с планоснимачен номер
на имот или парцел, а само със съседи: път и С.С.. Със строителния протокол
на 30.04.1964 г. са определени от строителния техник Т.Д.Н. строителна
линия и ниво за изграждане на плевня от домостроителя Д.Х. на
неурегулирано място. Записано е, че парцелът съдържа 150 кв.м.
новототрасирана постройка от 48 кв.м.
От ищците се поддържа, че тези документи се отнасят до
строежа на плевнята/стопанска сграда/, с площ от 48 кв.м., която се намира
понастоящем в техния УПИ VІ-66, на юг от която е и спорното място. Това
твърдение не е оспорено от ответника, а и данните от СТЕ не сочат друго, ето
защо съдът приема, че разрешението и протоколът се отнасят именно до
плевнята в сегашния УПИ на ищците.
6
От данните по СТЕ, строителното разрешение и протокола от 1964 г.,
заповедта и протокола от 1978 г., обсъдени заедно с показанията на
разпитаните по делото свидетели Е. Д.ова, сестра на двама от ищците, Ф. Х.,
дъщеря на Ш. Х., А.Ч., роднина по сватовство на ответника, и С.А., брат на
съпругата на ответника, преценени съобразно изискването на чл.172 ГПК, се
налага извод, че спорната площ не е придобита по давност от бащата на
ищците Д. и Ш.Х.и, съответно не е наследена от него при смъртта му; нито по
давностно владение от тях самите и съпругите им.
На първо място, не се установява с пълна категоричност от
свидетелските показания фактическата власт на ищцовите семейства да е
обхващала изцяло спорната площ, оцветена в жълто и зелено на скицата към
СТЕ по въззивното дело, тъй като не се изяснява дали точно по южната
граница на спорната площ е била поставена оградата от мрежа и колове от
бащата на двама от ищците, като основен ориентир на свидетелите е именно
тази ограда – запазени са само два от коловете и тяхното местоположение е
изцяло извън и на север-северозапад от спорното място.
Дори обаче да се приеме, че фактическата власт е
упражнявана именно върху спорната площ изцяло, разпитаните свидетели не
установяват конкретно началото на давностното владение, осъществявано от
бащата на двама от ищците. Затова за най-ранен момент, от който би могло да
започне, може да се приеме 1964 г., когато е дадено разрешение на бащата Д.
Х. да построи плевнята, на юг от която е спорното място – няма данни преди
1964 г. бащата на ищците въобще да е имал причина да се намира там, няма в
близост негова жилищна сграда например. В документите от 1964 г. не е
поправено съдържанието на бланката в частта, в която е записано като част от
текста на бланката, че плевнята се строи на собствено място. Няма
доказателства обаче спорното място, което не граничи с плевнята, а е след
пътеката на юг от плевнята, да е попадало в имот, собствен на бащата на част
от ищците – както се каза, по плана от 1967 г. имотът, в който е спорната
площ, е без планоснимачен номер, кадастрални граници, не е записан на
бащата или друг наследодател на ищците, макар, че не попада и в имот пл.№
6, записан на бащата на ответника. Св.Ч. твърди, че плевнята на ищците е
построена на място, отстъпено от бащата на ответника.
Спорната площ по плана от 1967 г. попада в улична
7
регулация/впоследствие в озеленяване/ и в парцел І. Ако се приеме, че
давностното владение върху спорната площ, която до 1967 г. е неурегулирана,
е започнало към 1964 г. и тя не е била държавна собственост/което също не е
установено/, спрямо която важи забраната по чл.86 ЗС, то към 1967 г., когато
спорната площ вече попада в регулация, не е завършен фактическият състав
на придобивната давност, като чл.40, ал.2 ЗПИНМ също забранява
придобиването на реална част от парцел. Ако беше доказано, че фактическият
състав на придобивната давност е изпълнен до урегулирането на мястото през
1967 г., не би имало пречка да се придобие от ищцовия баща собствеността
върху него, стига да не е принадлежало на държавата. За частта от процесната
площ, която попада в уличната регулация, впоследствие – в озеленяване,
няма данни да е принадлежала на ищцовия баща, за да се приеме, че е отнета
от него без основание, без да е отчуждена, без да е платено обезщетение.
Както се отбеляза, не се установява да е било налице
основание, на което спорното място по плана от 1992 г. вече да е отразено
като част от имот на ответника с пл.№ 68, съответно – като част от неговия
парцел І-68. Не се открива обаче и основание, на което то да бъде записано
като имот на ищците, които при иска по чл.108 ЗС следва при условията на
пълно и главно доказване да установят, че са собственици, а не че ответникът
не е собственик. Осъществяваното от ищцовите семейства давностно
владение до 2019 г. не може да има последица придобиване правото на
собственост върху процесното място, защото то е реална част от УПИ на
ответника, а чл.59 ЗТСУ/отм./, както и чл.200 ЗУТ също забраняват
придобиването по давност на такава част, със съответни изключения, които в
настоящия случай не са налице.
Не са налице и условията на чл.181, ал.3 ЗТСУ/отм./, на
който ищците се позовават във въззивната жалба. Само една част от спорното
място, владяно от техния баща, е попадало в дворищнорегулационен парцел –
оцветеното в зелено, в парцел І, чиято източна граница до 1988 г. е минавала
по отсечката В-С. Към 1973 г. обаче, когато влиза в сила ЗТСУ, считано от
30.04.1964 г. не са изтекли 10 години, поради което не може владението върху
реална част от парцел І да се трансформира в собственост върху съответната
идеална част от същия парцел; а и настоящите искове имат за предмет реална
част върху сегашния УПИ І-68.
8
В обобщение, като краен резултат обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди. Скицата към заключението по СТЕ на
инж.М. Т. по въззивното дело се явява неразделна част от настоящото
решение
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да платят на въззиваемия направените от него разноски във
въззивното производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7028/24.11.2021 г. по
гр.дело № 134/2020 г. на Девинския районен съд.
Скицата към заключението на съдебно-техническата
експертиза на инж.М. Т., дадено пред въззивния съд на 02.03.2022 г., е
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ш. ДЖ. Х., ЕГН **********, и ДЖ. ДЖ. Х., ЕГН
**********, солидарно да заплатят на Р. АС. АС., ЕГН **********,
направените от него разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв./триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9