№ 86
гр. К., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000425/18.07.2024 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К. на И. П. М., ЕГН
********** от село Б., ул. ***************, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1
от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорва извършване на
нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата.
Ответната по жалбата страна – Началника на група Пътен контрол при
РУ на МВР- К., редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което относно наложеното с наказателното постановление наказание
лишаване от право да управлява МПС е допустима, но разгледана по
същество - неоснователна, а в частта относно глобата е недопустима, като
съображенията за това са следните:
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 25.04.2024г. служители на РУ на МВР- К. С. и Х. изпълнявали
служебни задължения в с. Б., обл. П.. Докато се движили със служебен
автомобил забелязали срещу тях по ул. „*************** жалбоподателя да
управлява мотоциклет 250 куб, който бил без поставена регистрационна
табела. Подали му звуков сигнал и М. спрял. При извършена справка в ОДЧ по
рама било установено, че превозното средство не е регистрирано по
надлежния ред. Мотоциклетът бил закупен преди години от жалбоподателя
без документи, бил с неустановена марка, сбор от части на различни
мотоциклети.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бл. № 145530/26.04.2024г., в
който е отразено, че на 25.04.2024г. около 15.00ч. в с. Б., обл. П., ул.
„*************** с посока на движение запад -изток управлява личния си
мотоциклет без установена марка и модел бял на цвят с № на рама
***************, който е без поставена регистрационна табела на
определеното за това място. При извършена справка в ОДЧ при РУ К. се
установи, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния
ред. Нарушението е квалифицирано по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
По случая в РУ на МВР – К. била образувано проверка, преписка №
281р-ЗМ212 по описа за 2024 г. В хода на същата от жалбоподателя било
снето обяснение, съгласно което закупил превозното средство преди две
години неработещо. Тъй като се занимавал с реставрация на мотоциклети, го
ремонтирал сам. Превозното средство било без документи, със стара
регистрационна табела, с която знаел, че не може да го управлява, поради
което го карал само в гората. На процесната дата решил да се разходи с
мотоциклета, като в близост бил спрян от служителите на РУ на МВР К..
С резолюция от 05.06.2024г. на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН
2
административно-наказателното производство по издадения АУАН било
прекратено. С постановление от 17.06.2024 г. на прокурор при РП – П., ТО-К.
било отказано образуването на досъдебно производство по материалите от
извършената проверка, тъй като деянието не е престъпно поради
малозначителност, а препис от същото бил изпратен на Началника на РУ на
МВР К. за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП.
На 18.07.2024г. оправомощеният за това орган, Началникът на група
Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз -2539 на МВР, тъй като управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
На 30.07.2024г. жалбоподателят заплатил глобата в пълен размер.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, както и на приетите писмени
доказателства – разписка от ***************, указание, справка за
нарушител/водач, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, заповед № 8121з-1632/02.12.201г., заповед № 8121К -
3409/05.04.2023г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023г., заповед № 317з-
11675/31.12.2021г., приобщените към доказателствата по делото материали по
прокурорска преписка № *************** по описа на РП П. ТО- К..
При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил с действията си състава на административното
нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал
МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано.
Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи, тази наредба определя условията и реда за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
3
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица, както и реда за служебно
предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани
пътни превозни средства.
Няма спор, че жалбоподателят е български гражданин с постоянен адрес
в страната и като такъв, за него са относими посочените в Наредбата правила.
Мотоциклетът съгласно обясненията му, снети в хода на извършената
проверка, е закупил преди две години без документи. Наредбата предвижда в
чл. 3 ал. 1 (Изм. - ДВ бр. 20 от 2018 г.) моторните превозни средства и
ремаркетата да се регистрират в срок до един месец от придобИ.е на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. След като в срока по чл. 3 ал. 1 от придобИ.е на
собствеността, процесният мотоциклет не е бил регистриран и
жалбоподателят го е управлявал по път, отворен за обществено ползване,
улица, установимо от показанията на свидетелите С. и Х., е осъществил
управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Възразява се от
жалбоподателя, че на процесната дата не е управлявал превозното средство,
което било повредено и не било възможно да бъде приведено в движение.
Твърди, че когато бил възприет от полицейските служители, бил пред гаража
си, където извършвал ремонт на мотоциклета и правил опит да го запали чрез
ритане с крак. Ангажираните от жалбоподателя свидетели Д. и Ч.
потвърждават тезата му да е ремонтирал превозното средство и
невъзможността същото да запали. Показанията им обаче не опровергават
кредитираните от съда такива на свидетелите С. и Х., доколкото Д. и Ч. са си
тръгнали преди жалбоподателят да приключи с ремонтната дейност, не са и
очевидци на момента, в който е спрян от полицейските служители за проверка,
последните възприели го в момент, в който се е движил, седнал върху
мотоциклета. Действително С. и Х. не установяват факта бил ли е
мотоциклета с работещ двигател или се е движил по инерция, докато
жалбоподателя се е движил върху него. Посоченото обстоятелство обаче не
рефлектира върху съставомерността на деянието, доколкото съгласно т. 2 от
Постановление на ПВС 1/83 г., понятието „управление“ на ППС включва
всички действия или бездействия с механизмите и уредите на превозното
средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство
4
се намира в покой или в движение. В конкретния случай дори и мотоциклетът
да е бил управляван по инерция, което съдът не възприема, предвид, че самият
жалбоподател в хода на извършената проверка, е обяснил, че е отивал да се
поразходи, поведението му осъществява състава на вмененото му нарушение,
доколкото е оперирал с него по начин, че да се придвижва по наклонения
терен, при което биха могли да възникнат съставомерни вреди.
Правилно е определена съответстващата санкционна разпоредба на чл.
175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, съгласно която се санкционира с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Кумулативните наказания са наложени в
техния предвиден минимален размер.
Съдът не счита за основателно възражението на жалбоподателя за порок
при формулиране на административното обвинение. Действително
разпоредбата предвижда санкциониране на водач, който управлява
нерегистрирано МПС, както и такъв, който управлява регистрирано такова, на
което не е поставена табела с регистрационен номер. В случая обаче
описанието в НП, издадено възоснова на постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство и посочено в него, е достатъчно коректно и
не буди каквото и да било съмнение, за какво се наказва М., а именно за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което е и
изрично посочено в мотивната част на наказателното постановление.
Обстоятелството, че върху превозното средство не е имало поставена
регистрационна табела, изпълнява единствено изискването за посочване на
всички констатирани факти при извършването на проверката. Неоснователно
се възразява и че наказателното постановление е издадено на две основания –
възоснова на съставения АУАН и на основание постановлението на РП П. ТО
К. за отказ да се образува досъдебно производство. Видно от съдържанието на
атакувания акт, същия е издаден по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН. При
посочената хипотеза не е предвидено изискване преди издаването на
наказателното постановление на лицето да се връчва препис от
постановлението на прокурора, иницииращо производството по налагане на
административно наказание. Съставения АУАН не е посочен като такъв,
слагащ началото на висящото административно-наказателно производство, а е
уточнено, че започнатото със съставянето му е прекратено по реда на чл. 54
5
ал. 1 т. 9 от ЗАНН.
В срока на обжалване на процесното наказателно постановление
наложената със същото глоба в размер 200лв. е платена от жалбоподателя на
30.07.2024г. Съобразно разпоредбата чл. 79б ал. 1 от ЗАНН в случай, че
нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта
относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален
закон предвижда намален размер на глобата. Жалбоподателят твърди, че
въпреки плащането обжалва наказателното постановление в цялост. Съдът
счита обаче, че жалбата му в тази част е недопустима, тъй като с плащането
наказателното постановление относно наложената глоба е влязло в сила на
датата на плащането. Действително глобата не е платена в редуцирания
размер от 80 на сто, но дори и при това положение, по аргумент на ал. 2 на
нормата, съгласно която дори и при подаване на жалба срещу
законосъобразността на наказателното постановление, то заплащането на
санкцията в сочения в ал. 1 срок отново води императивно до прекратяване на
съдебното производство, а и плащане на глобата в пълен размер може да се
дължи на грешка или объркване. Жалбата в тази част би била допустима
единствено при плащане в пълен размер, но след изтичане на срока по ал. 1 на
посочената разпоредба, ако не е просрочена.
В настоящия случай плащането на глобата е в срока по ал. 1 на чл. 79б от
НК, поради което производството относно нея следва да се прекрати.
Доколкото наказателното постановление подлежи на обжалване в тази
хипотеза само относно размера на наложеното кумулативно наказание, а то е в
предвидения минимален размер, при доказаност на административно-
наказателното обвинение, в частта му относно същото наказателното
постановление следва да бъде потвърдено по изложените по-горе
съображения.
При този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0281-
000425/18.07.2024 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на
МВР К. в частта му, в която на И. П. М., ЕГН ********** от село Б., ул.
6
***************, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 79б ал. 2 вр. чл. 63 г от ЗАНН
производство по АНД № 378/2024 г. по описа на КрлРС за разглеждане на
жалбата против наказателно постановление № 24-0281-000425/18.07.2024
година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К. в частта за
наложеното на И. П. М., ЕГН ********** от село Б., ул. ***************
наказание Глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7