Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 23.06.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, ІІІ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи юни , две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 306, по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1139-000163, издадено на 14.02.2020г. от Началник с-р "Пътна полиция"
към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на К.П.П., с ЕГН – ********** *** е
наложено административно наказание на
осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно, поради недоказаност на
нарушението. Твърди липса на вина .
Въззиваемата страна – Началник група, с-р "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Свидетелят Г. В. работи на автомивка, в близост до магазин
„Кафланд“ в гр.Кюстендил. Същият познава
жалб. К.П., като редовен клиент. В началото на м. февруари 2020 г. / без да
може да конкретизира датата / лице с име Т.докарало описания в АУАН автомобил,
за да го измие. Последният помолил св. В. , когато стане готов автомобила да се
обади на К.П., тъй като той самият няма
да може да дойде да вземе автомобила.
Още същата вечер св. Велинов се обадил на жалбоподателя , но той го
помолил да пусне ключовете от автомобила
в пощенската му кутия, тъй като няма да може да го вземе в рамките на работния
ден, а в по-късен час.
В. оставил ключовете, така както се уговорили
с жалб. П., но и на следващия ден автомобилът останал на автомивката. П. взел автомобила на 09.02.2020 г. вечерта и
трябвало да го предаде на следващия ден на
собственика му. Същата вечер обаче е спрян за проверка от свидетелите К. и С.,***, при която било установено, че
временните регистрационни табели на МПС са с изтекъл срок на валидност/ до
06.02.2020 г./
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН с бл.№ 367581, в
който не са отразени възражения.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения и връчен на
нарушителя АУАН, на 14.02.2020 г. Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР
Кюстендил издал атакуваното НП , като е санкционирал водача на осн. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП с административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева и
„ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. .
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите на административнонаказавщия орган – К. и С..
Съдът кредитира изцяло показанията им,
приемайки че обективно пресъздават установеното при проверката и твърдяното от тях не е оспорено от
жалбоподателя. Действително към момента
на проверката управляваният от П. лек
автомобил е бил с временни табели с
изтекъл срок на валидност.
В хода на съдебното
следствие, по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит св. Велино. Неговите
показания съдът също кредитира като обективни и
житейски логични.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са спазени
формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната им. Актът е съставен от оправомощено
длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед на Министъра на
вътрешните работи / и съдържа изискуемите от закона реквизити по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени.
Установените по безспорен начин, по делото факти, правилно и
законосъобразно са субсимирани по текста на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятоятелствената част на АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради изтичане срока на
издадените временни регистрационни табели.
С разпоредбата на чл.
140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, издадена на
основание чл.
140, ал. 2 и чл.
142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал.1 от Наредбата „на лице – търговец по смисъла на Търговския закон,
извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на
превозни средства, се предоставят временни
табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели
с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно
превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до
съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски
обект до друг и до официално обявено изложение.“ Такива
именно са били регистрационните табели на процесния автомобил, собственост на
ЮЛ – „ЕЛ ДЖИ КАР АУТО“, с управител Т. Л.. Санкционната норма на чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от
6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Несъмнено от събраните по
делото доказателства се установяват
признаците на соченото административно нарушение от обективна страна.
По делото, обаче липсват
доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност, по несъмнен начин да
водят до извода, че жалбоподателят е управлявал превозното средство със знанието,
че временните
регистрационни табели на автомобила са били с изтекъл срок на валидност, т.е.
че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, поради което не се установява субективната страна на
нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може да се
предполага, а тежестта по установяването й
законодателят е възложил на наказващия орган.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Няма представени никакви доказателства от страна на
АНО, че жалбоподателя, който не се явява собственик на процесното МПС, е знаел
и съзнанавал че управлявания от него автомобил е бил нерегистриран към момента на проверката –
09.02.2020 г., поради изтекъл срок на валидност на временните регистрационни табели. Поради всичко това няма как да се приеме, че
от субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на
чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било
установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано
да е извършил.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1139-000163, издадено на 14.02.2020г. от Началник с-р "Пътна полиция"
към ОД на МВР - град Кюстендил, с което на К.П.П., с ЕГН – ********** *** е
наложено административно наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
– глоба в размер на 200 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -Кюстендил
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: