Р Е Ш Е Н И Е № 188
гр.Кюстендил, 19.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и
с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 184 по описа за 2021год., за да сe произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Б.Л.Т. ***, чрез пълномощника си адв. А.И., оспорва с касационна
жалба решение № 9 от 29.04.2021г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 814/2020год.,
с което е
потвърден
електронен фиш серия К,
№ 3876008, издаден от ОД на МВР - Кюстендил.
Релевира касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Процесуалното
нарушение се свързва с липса на мотиви по наведените оплаквания в жалбата. По същество се оспорват
правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение
като се възразява срещу годността на техническото средство, с което е
установена скоростта на движение на процесния автомобил и механизма на работа
на същото. Оспорва се наличието на ограничение на скоростта в процесния
участък. Възразява се срещу процедурата по установяване на нарушителя и на
нарушението, както и срещу съдържанието на ЕФ. Сочи се, че ЕФ не е връчен по
установения в чл.189, ал. от ЗДвП ред с препоръчано писмо с обратна разписка.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за
отмяна на електронния фиш. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание, изложените в касационната жалба
доводи и оплаквания се поддържат с писмена молба на адв. И..
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил,
не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за
правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 3876008, издаден на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП от ОД
на МВР - Кюстендил за налагане на касатора на административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
От
фактическата страна на спора, в обжалваното решение
съдът е приел за установено, че на 20.05.2020год. в 14,00 часа с АТСС ARH IAM S1 е заснето движение на лек автомобил “БМВ 530 Д ХДрайв“ с рег. № СВ****МС, на АМ “Струма“, км. 59+050 в посока Кулата, със скорост от 129 км/ч. при ограничение на скоростта за извън населено място от 110км/ч, въведено с ПЗ В26.
В производството пред РС от наказващия орган са
представени писмени доказателства, от които се установява, че административното
нарушение е установено със преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1,
която е от одобрен тип съгласно
Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ и е технически годна за експлоатация, видно
от Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г.
Към електронния фиш е приложен
клип /снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за
датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената,
установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са
идентични с посочените в оспорения фиш. АНО
е представил и Протокол за
използване на АТСС
рег. № 27/05/20 от 21.05.2020г. –
приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от
Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана
Наредбата/, посредством който се установява времето, механизма на работа и
местонахождението на средството за контрол, както и данни относно наличието на ПЗ В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 90 км/ч, вкл. за разстоянието между последния и
АТСС, което е 500м. Нарушителят е
собственик на автомобила, установен въз основа на справка в Централната
база на КАТ.
Издаденият ЕФ е връчен на нарушителя
с препоръчано писмо с обратна
разписка /известие за доставяне/ на 31.08.2020г.
В производството прд райониня съд е
представено писмо от директора на ОПУ – Кюстендил, в което се сочи, че в
участъка от АМ «Струма» в посока София –
Благоевград, при км. 59+050 има въведено ограничение на скоростта със ПЗ В26 –
забранено е движение със скорост по-висока от означената от 110 км/ч, който е поставен при км 58+300.
При изложените фактически обстоятелства,
районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност.
Приема се, че оспореният фиш има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложената към него снимка като веществено доказателствено средство по
см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП установява
по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, което е надлежно
квалифицирано и за което на собственика
на автомобила, е наложено предвиденото в закона наказание.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателката касационни основания
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното
решение, обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13,
ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на
всички обстоятелства по релевирания спор
като е събрал относимите за тях доказателствени средства; надлежно е обсъдил и анализирал фактите от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло. Поддържаните в касационната жалба
оплаквания, съставляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, са неоснователни.
Както се посочи по-горе, процесуалното нарушение на
районния съд касаторът свързва с липсата
на формирани изводи по всички релевирани в жалбата възражения срещу
законосъобразността на издадения ЕФ. Изложените доводи са неоснователни. В
оспореното решение се съдържат констатации по фактите, относими към
административното нарушение, в съответствие с които са формирани правни
изводи за доказаност на същото, т.е. за законосъобразност на ЕФ. С
горните съображения съдът е изпълнил задължението си за мотивиране на
постановения съдебен акт, като е даден
отговор на наведените оплаквания.
Във връзка с касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на касационната
инстанция счита за обосновани от доказателствата и съобразени с оглед
приложимия закон, решаващите правни изводи на районния съд за съставомерност и доказаност на релевирано
деяние. От установената фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото
е установено и заснето с преносима система
за контрол на скоростта на движение на МПС, т.е. с АТСС съгласно дефиницията по §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Видно от доказателствата, процесното техническо средство е уред за
контрол, работещ самостоятелно, одобрен и проверен по реда на ЗИ, който установява
и автоматично заснема нарушения. Годността на АТТС, използвана в случая се
доказва от събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ
и Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г. Изложените характеристики на АТСС се доказват от
документите към преписката и опровергават като неверни твърденията на касатора
в обратен смисъл.
От друга страна, с приложения по делото Протокол за
използване на АТСС с № 27/01/10 от 27.01.2020г. – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, се установява времето, режима на
работа и
местонахождението на уреда, като в него е посочено, че е изготвена снимка
относно разположението на АТСС. Противно на изложените от касатора доводи,
протоколът има нормативно
установеното съдържание по образец – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3
от Наредбата, включително данни за наличието
на ПЗ В26 в процесния участък, въвеждащ ограничението на скоростта от 110 км/ч.
Протоколът е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила, т.е. удостоверените с него
обстоятелства следва да се приемат за
доказани, тъй като същите не са опровергани от нарушителя. Що се отнася до
мястото, датата и часа на нарушението, точна информация се съдържа в изготвения
клип и същата се потвърждава при съпоставка
с данните в съставения протокол и
писмото на директора на ОПУ – Кюстендил относно разположението на ПЗ В26, които
сочат на изводи и за това, че деянието е установено в участък, попадащ в обхвата на действие на
ПЗ и на разположеното на пътя
АТСС.
Въззивният съд правилно е приел административното нарушение за доказано от
събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по
чл.189, ал.15 от ЗДвП. Приложеният по делото
клип /снимка/ от паметта на
използваното техническо средство е издаден надлежно при спазване на специалните правила
на чл.5, ал.1 и чл. 9, ал.4 от Наредбата,
и с него се установява мястото, датата и часа на нарушението; видът, марката и регистрационния номер на
управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема
скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/,
които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед
на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Мотивите на въззивния съд в частта за
реквизитите от съдържанието на оспорения ЕФ
са съобразени с горното правило, въведено със специална разпоредба, която дерогира
приложението на общата норма на чл.57 от ЗАНН. Нарушителят е
собственик на процесното МПС, който не е опровергал презумпцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП по
надлежния ред чрез представяне на декларация.
Анализът на доказателствата сочи на управление на МПС извън населено
място със скорост над установената /разрешената/ с пътен знак, т.е. доказано е
нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, за
извършването на което на нарушителя е наложено предвиденото административно
наказание. Налице е пълно съотвествие
между правната квалификация на съставомерното деяние и приложената санкционна
норма.
Доказателствата сочат, че издаденият ЕФ е надлежно връчен
на нарушителя по реда на чл.189, ал.5, пр.2 от ЗДвП и последният е упражнил
правото си на защита като е оспорил ЕФ пред съда.
С оглед на изложеното, ЕФ е законосъобразен, а оспореното
решение за потвърждаването му се приема за правилно. Дължимо е решение на осн. чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт.
Предвид изхода по делото, на касатора не се следват
деловодни разноски.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 29.04.2021г. на Районен съд – Дупница,
постановено по АНД № 814/2020год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.