Решение по дело №184/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 188

                                                 гр.Кюстендил, 19.07.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                   

при секретаря  Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 184 по описа за 2021год., за да сe произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Б.Л.Т. ***, чрез пълномощника си адв. А.И., оспорва с касационна жалба решение № 9 от 29.04.2021г.  на Районен съд – Дупница  по  НАХД  № 814/2020год., с  което  е  потвърден електронен   фиш    серия  К, № 3876008, издаден от ОД на МВР - Кюстендил. Релевира касационните основания  по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Процесуалното нарушение се свързва с липса на мотиви по наведените  оплаквания в жалбата. По същество се оспорват правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение като се възразява срещу годността на техническото средство, с което е установена скоростта на движение на процесния автомобил и механизма на работа на същото. Оспорва се наличието на ограничение на скоростта в процесния участък. Възразява се срещу процедурата по установяване на нарушителя и на нарушението, както и срещу съдържанието на ЕФ. Сочи се, че ЕФ не е връчен по установения в чл.189, ал. от ЗДвП ред с препоръчано писмо с обратна разписка. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание, изложените в касационната жалба доводи и оплаквания се поддържат с писмена молба на адв. И..

Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден  електронен фиш серия К, № 3876008, издаден на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП от ОД на МВР - Кюстендил за налагане на касатора  на административно наказание  “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.182, ал.2, т.2 от  ЗДвП  във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1  от ЗДвП.

 От фактическата страна на спора, в обжалваното решение съдът е приел за установено, че на 20.05.2020год. в 14,00 часа с АТСС ARH IAM S1  е заснето  движение  на  лек  автомобил “БМВ 530 Д ХДрайв“ с рег. № СВ****МС, на АМ  “Струма“, км. 59+050 в посока Кулата, със скорост от 129 км/ч. при ограничение на скоростта за извън населено място от 110км/ч, въведено с ПЗ В26.

В производството пред РС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено със преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1,  която е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ  и  е технически годна за експлоатация, видно от  Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г. 

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  АНО е представил  и  Протокол за използване на АТСС рег. № 27/05/20  от 21.05.2020г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредба  №8121з-532 от 12.05.2015г.  за условията и реда за използване на автоматизирани  технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана Наредбата/, посредством който се установява времето, механизма на работа и местонахождението на средството за контрол, както и данни относно наличието на ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 90 км/ч, вкл. за разстоянието между последния и АТСС, което е 500м. Нарушителят  е  собственик на автомобила, установен въз основа на справка в Централната база на КАТ.  

Издаденият   ЕФ   е   връчен   на   нарушителя   с   препоръчано    писмо   с   обратна разписка /известие за доставяне/ на 31.08.2020г.
              В производството прд райониня съд е представено писмо от директора на ОПУ – Кюстендил, в което се сочи, че в участъка от АМ «Струма» в посока  София – Благоевград, при км. 59+050 има въведено ограничение на скоростта със ПЗ В26 – забранено е движение със скорост по-висока от означената от 110 км/ч,  който е поставен при км 58+300.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност. Приема се, че оспореният фиш има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложената към него снимка като веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15  от ЗДвП установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, което е надлежно квалифицирано и за което на  собственика на автомобила, е наложено предвиденото в закона наказание.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателката касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по релевирания  спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се  възприемат изцяло.  Поддържаните в касационната жалба оплаквания,  съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, са неоснователни.

Както се посочи по-горе, процесуалното нарушение на районния съд  касаторът свързва с липсата на формирани изводи по всички релевирани в жалбата възражения срещу законосъобразността на издадения ЕФ. Изложените доводи са неоснователни. В оспореното решение се съдържат констатации по фактите, относими към административното нарушение, в съответствие с които са формирани   правни  изводи за доказаност на същото, т.е. за законосъобразност на ЕФ. С горните съображения съдът е изпълнил задължението си за мотивиране на постановения съдебен акт, като е даден  отговор  на  наведените оплаквания.

Във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съобразени с оглед приложимия закон, решаващите правни изводи на районния съд за  съставомерност и доказаност на релевирано деяние. От установената фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено и заснето с  преносима система за контрол на скоростта на движение на МПС, т.е. с  АТСС съгласно дефиницията по §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Видно от доказателствата, процесното техническо средство е уред за контрол, работещ самостоятелно, одобрен и проверен по реда на ЗИ, който установява и автоматично заснема нарушения. Годността на АТТС, използвана в случая се доказва от събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ и Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г.  Изложените характеристики на АТСС се доказват от документите към преписката и опровергават като неверни твърденията на касатора в обратен смисъл.

От друга страна, с приложения  по делото Протокол за използване на АТСС  с № 27/01/10  от 27.01.2020г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредбата,   се установява  времето, режима на  работа и местонахождението на уреда, като в него е посочено, че е изготвена снимка относно разположението на АТСС. Противно на изложените от касатора  доводи,  протоколът  има нормативно установеното съдържание  по  образец – приложение  към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредбата, включително данни за  наличието на ПЗ В26 в процесния участък, въвеждащ ограничението на скоростта от 110 км/ч. Протоколът  е  официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, т.е. удостоверените с него обстоятелства  следва да се приемат за доказани, тъй като същите не са опровергани от нарушителя. Що се отнася до мястото, датата и часа на нарушението, точна информация се съдържа в изготвения клип и същата се потвърждава при съпоставка  с данните в  съставения протокол и писмото на директора на ОПУ – Кюстендил относно разположението на ПЗ В26, които сочат на изводи и за това, че деянието е установено  в участък, попадащ в обхвата на  действие на  ПЗ и на разположеното  на пътя АТСС.

 Въззивният съд правилно е приел административното нарушение за доказано от събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл.189, ал.15 от ЗДвП.  Приложеният  по делото  клип /снимка/  от паметта на използваното техническо средство е издаден надлежно при спазване на специалните правила на чл.5, ал.1 и чл. 9, ал.4 от Наредбата,  и с него се  установява мястото, датата и часа на нарушението; видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост  /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  Последният  съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Мотивите на въззивния съд в частта за реквизитите от съдържанието на оспорения ЕФ  са съобразени с горното правило, въведено със  специална разпоредба, която дерогира приложението на общата норма на чл.57 от ЗАНН.  Нарушителят е  собственик на процесното МПС, който не е опровергал  презумпцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП по надлежния ред чрез представяне на декларация.  Анализът на доказателствата сочи на управление на МПС извън населено място със скорост над установената /разрешената/ с пътен знак, т.е. доказано е нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, за извършването на което на нарушителя е наложено предвиденото административно наказание.  Налице е пълно съотвествие между правната квалификация на съставомерното деяние и приложената санкционна норма.

Доказателствата сочат, че издаденият ЕФ е надлежно връчен на нарушителя по реда на чл.189, ал.5, пр.2 от ЗДвП и последният е упражнил правото си на защита като е оспорил ЕФ пред съда.

С оглед на изложеното, ЕФ е законосъобразен, а оспореното решение за потвърждаването му се приема за правилно.  Дължимо е решение на осн.  чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Предвид изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.  

Водим от горното,  Административният съд

                                                          

                                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 9 от 29.04.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по  АНД № 814/2020год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.