Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1712 /04.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело №
1988/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от процесуални представители на „Вая дир“
ООД – София с ЕИК ********* против решение № 32/01.06.2021 година по н.а.х.д. №
208/2021 година на Районен съд – Несебър
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № Т – НП – 3/23.02.2021
година на директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство
на туризма (НП).
С НП, на дружеството, за
нарушение на чл. 31 ал. 1 от ЗУЧК, на основание чл. 31 ал. 1 от ЗУЧК, е наложена имуществена санкция в размер на 4
000 лева.
Касаторът оспорва решението на
РС, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Заявява,
че съдът необосновано е игнорирал обстоятелството, че в
административнонаказателното производство не е установено точното място на
нарушението, а то е от съществено значение, предвид извършеното зониране на плажните съоръжения в обхвата на концесията и
различните услуги, които се предоставят в различните зони. Твърди, че
санкционният текст съдържа повече от една хипотеза, а наказващият орган не е посочил
коя от тях приема за установена и това е засегнало правото на защита на
дружеството.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП дружеството, в качеството
му на концесионер на морски плаж „Река Вая“ – град Несебър, е санкционирано за
това, че при извършена проверка на 30.07.2020 година е установено, че то е
разположило плажни принадлежности по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗУЧК – чадъри
и шезлонги, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и
обвързва предоставянето им като добавка към продавана стока и услуга. В хода на
проверката служители на Министерство на туризма са опитали да неимат чадър и
два шезлонга (за 10 лева по ценоразпис), но са били насочени и настанени на
същите принадлежности в друга част от плажа, като им е било поискана
допълнителна сума в размер на 36 лева – за задължителна консумация. След
заплащането на общата сума от 46 лева (10 лева за чадър и шезлонги и 36 лева за
допълнителна консумация), в 10:48 часа на 30.07.2020 година на проверяващите са
издадени два фискални бона – един бон за заплащането на чадър и два шезлонга и
един бон за заплащането на две кърпи, две води по 330 мл и две парчета диня.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че извършването на нарушението е доказано от
доказателствата по административнонаказателната преписка и показанията на
свидетелите Ц. и Г., които са кредитирани изцяло - за сметка на част от
показанията на свидетелите З. и Д.. Съдът е съпоставил съдържанието на
свидетелските показания и е изложил обстойни, ясни и логически издържани мотиви
защо приема за достоверна информацията от първите двама свидетели – за сметка
на част от информацията, получена при разпита на вторите двама свидетели. В
съответствие с изискванията на закона, съдът е разгледал в пълнота процеса на
установяване на нарушението и налагане на наказанието, обсъдил е поотделно
възраженията на санкционираното лице за наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения и ги е отхвърлил. Изложените мотиви по приложението на
материалния закон са в пълно съответствие с установената фактическа обстановка.
Мотивите на РС се споделят напълно
от настоящия касационен състав.
Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗУЧК,
който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които
предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва
предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана
стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или
услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. или с имуществена санкция от
4000 до 20 000 лв.
Действително, нормата на
закона съдържа различни хипотези. От обстоятелствената част на НП, обаче, по
несъмнен начин се установява коя, именно, хипотеза на чл. 31 ал.1 от ЗУЧК е
била констатирана при извършената проверка на 30.07.2020 година – обвързването
на предоставяните възмездно чадъри и шезлонги, като добавка към продавана стока
(вода и диня) и услуга (ползване на плажни кърпи).
Описаното в НП нарушение е несъмнено доказано
в производството пред РС и за извършването му няма никакво значение в коя зона
от плажа, предоставен на концесия, е било извършено, защото законът не
установява никакви изключения от
наложената забрана. За индивидуализиране на мястото на нарушението е било
достатъчно в НП да се посочи, че е извършено в обхвата на морски плаж „Река
Вая“, чиито концесионер е санкционираното дружество. Това е сторено и в
административнонаказателното производство не е допуснато процесуално нарушение,
неотчетено от РС.
Решението следва да се остави
в сила.
От адвокат Ш. - процесуален представител на ответника - е
поискано присъждане на разноски, но доказателства за такива пред настоящата
инстанция не са представени. Затова съдът приема, че искането е неоснователно и
следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
32/01.06.2021 година по н.а.х.д. № 208/2021 година на Районен съд – Несебър.
ОТХВЪРЛЯ искането на
процесуален представител на ответника за присъждане на разноски по настоящото
дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: