РЕШЕНИЕ
№
11.10.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 2849 по описа на Районен съд - Добрич
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д.-МИ-91”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „****” № 95, ЕИК *********, срещу „Г.а.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „****” № 3, ет. 1, ап. 1, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5786, 00 лева, представляваща неплатено задължение по договор за ремонт на автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР, съгласно поръчка за
ремонт № 266 от 29.10.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 260016 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 31.08.2020г.,
издадена по ч.гр.дело № 1839/2020г. по описа на Районен съд - Добрич.
В исковата молба се твърди, че на
29.10.2018 г., съгласно поръчка за ремонт № 266, страните са сключили договор,
по силата на който ищецът се е задължил да извърши ремонт на автомобил модел
„DAF“, с рег. № ТХ ****ХР, собственост на ответното дружество. В съответствие с
уговорката между тях, резервните части за ремонта, на стойност 7886, 00 лева, са
били закупени от ищеца. В тази връзка се сочи, че фактурата за закупването им с
№ 15324/07.11.2018 г. е била издадена на ответника „Г.а.“ ЕООД, за да може да
бъде осчетоводена при него. Част от тази сума – 4000 лева, е била заплатена на ищеца
на 02.11.2018 г. Останалата част от 3886, 00 лева, както и сумата от 1900, 00 лева,
представляваща цена на труда за извършване на ремонта, са останали неплатени.
Поради тази причина по заявление на ищеца е била издадена Заповед
№ 260016 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2020г.
по ч.гр.дело № 1839/2020г. по описа на Районен съд - Добрич за вземането от
5786, 00 лева. Интересът от предявяване на установителния иск е обусловен от
депозираното от ответника възражение по чл. 414 от ГПК.
На тази основа ищецът иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 5786, 00 лева,
неплатено задължение по договор за
ремонт на автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР, съгласно поръчка за ремонт
№ 266 от 29.10.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 260016 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2020г., издадена по
ч.гр.дело № 1839/2020г. по описа на Районен съд-Добрич. Претендира и разноски.
В съдебно заседание се явява
управителят на дружеството – М.Д., както и процесуалният представител – адвокат
М.С.. В хода на устните състезания пълномощникът заявява, че поддържа иска. В
писмената си защита излага становище за наличие на достатъчно доказателства,
обосноваващи твърденията в исковата молба. На тази основа се поставя акцент на
показанията на И.М. и М.В..
Ответното
дружество е подало отговор по чл. 131 от ГПК, с който се противопоставя на
изложеното в исковата молба. Твърди се, че ответното дружество не е поръчвало
на ищцовото ремонт на процесния автомобил и такъв не е бил извършван. Сочи се,
че действително през месец октомври 2018 г. между представители на двете
дружества са се водили разговори за извършване на ремонт на автомобил,
собственост на ответника. До такъв обаче не се е стигнало, тъй като
предложената от ищеца цена не удовлетворявала ответника. Към месец ноември
последният е заплатил необходимите части за ремонта на трето лице, за което му
е била издадена фактура с № 15324/07.11.2018 г., на стойност 7886, 00 лева.
Впоследствие ремонтът на процесния автомобил е бил извършен от „АММ“ ООД, за който
последното дружество е издало фактура на стойност 3 916, 87 лева. Оспорва
се автентичността на подписа на управителя на ответното дружество, положен в поръчка
за ремонт № 266 от 29.10.2018 г.
Твърди се също, че искът е неоснователен, защото в
исковото производство се въвежда различно основание на вземането. Сочи се, че в
заповедното производство е предявена претенция за плащане по договор за
изработка, а в исковото се въвеждат различни твърдения за неизвършено плащане по
отчетна сделка по договор за поръчка.
Прави се искане претенцията да бъде
отхвърлена и на ответната страна да бъдат присъдени разноски.
В
съдебно заседание се явява управителят на ответното дружество – М.С., както и
процесуалният представител – адвокат И.С.. В хода на устните състезания
пълномощникът пледира за отхвърляне на претенцията. Аргументира позицията си с
твърдения за недоказаност на ищцовото твърдение за извършен ремонт. Това
становище е развито подробно и в писмена защита.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка, сключен между
страните; извършването на ремонт на автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР,
съобразно поръчка за ремонт № 266;
както и приемането на работата.
С доклада по делото съдът е обявил
за безспорно между страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР
е собственост на ответното дружество.
За установяване на твърдението си
за сключен договор за ремонт на процесния автомобил ищецът е представил писмено
доказателствено средство - „поръчка за ремонт № 266 на процесния автомобил“,
изготвена от управителя на ищцовото дружество – М.Д., на 29.10.2018 г. В
документа са отразени необходимите материали за ремонт на автомобила, като е
посочена общата им стойност – 7886, 00 лева. Посочени са и отделните дейности
по осъществяване на ремонта, като трудът е оценен общо на 1900, 00 лева.
Отбелязано е също, че ответното дружество е платило аванс в размер на 4000, 00
лева на 02.11.2018 г. Представеният документ съдържа всички съществени елементи
на договора за изработка – поръчка за извършване на ремонт на автомобила и
възнаграждение на изпълнителя. Независимо от това обаче, същият не доказва
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по
договор за изработка.
Поръчката е частен диспозитивен
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила по чл. 180 от ГПК. Посочената
разпоредба установява, че частните документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Разглежданият документ съдържа волеизявлението
единствено на ищеца, тъй като е подписан само от управителя на дружеството. Не
е подписан обаче от управителя на ответното дружество. Ето защо, липсата на
насрещни волеизявления не позволява да бъде направен извод, че поръчката
съставлява договор за ремонт на процесния автомобил. Доколкото съдържа
единствено волеизявлението на ищеца, може да бъде заключено, че се касае за
предложение за сключване на договор за ремонт.
Наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка се
извежда от обясненията на управителя на ответното дружество – М.С.. Същият ясно
и категорично заяви пред съда, че в края на месец октомври 2018 г. са се
уговорили ищецът да извърши ремонт на двигателя на процесния автомобил, като ответникът
заплати необходимите части и сумата от 1600, 00 лева за труда. Липсата на
писмено съглашение не влече недействителност на договора, тъй като договорът за
изработка е неформален. Поради консенсуалния му характер, моментът на
сключването му съвпада с момента, в който е било постигнато съгласие между
страните по съществените му условия. Датата на предложението
за сключване на договора (коментираната по-горе поръчка) - 29.10.2018 г.,
съвпада с периода, посочен от М.С.. Затова съдът приема, че договорът за
изработка е бил сключен именно на тази дата. Липсва противоречие между страните и относно
предмета на договора – ремонт на двигателя на процесния автомобил.
Разминаване се констатира
единствено по отношение на уговореното възнаграждение. Управителят на ответното
дружество заявява, че са се уговорили ремонтът да бъде извършен за 1600, 00
лева, като допълнително бъдат платени и частите. Ищецът от своя страна излага
твърдения за уговорено възнаграждение в размер на 1900, 00 лева и поемане на
разходите за частите от ответника. При положение, че липсват доказателства в
подкрепа на становището на ищеца относно размера на възнаграждението, съдът възприема
изложеното от М.С.. Така се налага извода, че страните са се уговорили ищецът
да извърши ремонт на автомобила, а ответникът да плати частите за ремонта и
възнаграждение в размер на 1600, 00 лева.
Обясненията
на управителя на ответното дружество следва да бъдат ценени като
доказателствено средство, защото в коментираната част, досежно наличието на
облигационно отношение, съдържат неизгодни за него факти. Неизгодни са, защото
изявлението му противоречи на заявеното с отговора на исковата молба за липса
на сключен договор за изработка. В
тази насока е и Решение № 475/08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. на III г.о. на ВКС, където е посочено, че „Изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК (127, ал. 2 ГПК отм.)“.
За установяване на другите релевантни факти от
предмета на доказване – извършването на ремонта и приемането на работата от
възложителя, ищецът ангажира гласни доказателствени средства.
По делото бе разпитан свидетелят И.И., който е
служител на ищцовото дружество. Същият разказа, че с друг колега са извършвали
ремонт на процесния автомобил, като са свалили целия му двигател. При смяната
на коляновия вал са установили, че трябва да се смени и блока на автомобила.
Затова управителят на ответното дружество им е занесъл друг блок. Обясни също,
че няколко дни по-късно М.С. е отишъл да вземе камиона, защото договорката за
ремонт се е развалила. Твърди, че към
този момент вече са били сглобили коляновия вал с лагерите и буталата.
Двигателят на камиона е бил свален на земята и автомобилът е бил издърпан от
сервиза. Заявява, че не е напуснал на собствен ход.
Съдът приема показанията на свидетеля за достоверни в
по-голямата си част, тъй като кореспондират с другите доказателствени материали
по делото. Показанията му не следва да бъдат приети единствено в частта относно
обема от извършена работа до взимането на автомобила от М.С. Този отрицателен
извод се обяснява с липсата на други доказателства, които да подкрепят
твърдението, че към момента на взимане на автомобила е бил сглобен коляновият
вал с лагерите и буталата. Друга пречка пред приемането на показанията на
свидетеля в обсъжданата част, която поставя под съмнение достоверността им, е и
неговата заинтересованост, произтичаща от трудовото правоотношение между свидетеля
и ищцовото дружество – чл. 172 от ГПК. Финансовата обвързаност между последните
е достатъчно силно основание за такова становище.
Пак във връзка с установяване обема на извършената
работа следва да бъдат коментирани и писмените доказателствени средства,
представени от ответника – работна карта № 11118 от 27.11.2018 г. и фактура от
същата дата с касов бон, издадени от „АММ“ ООД. От същите се установява, че
около един месец след сключването на договора между страните, на 27.11.2018 г.,
на процесния автомобил е бил извършен ремонт от дружеството „АММ“ ООД. Отразено
е, че е извършена смяна на лагери, колянов вал, както и други дейности. Установеното
в още по-голяма степен опровергава твърденията на свидетеля, че към момента на
взимане на автомобила е бил сглобен коляновият вал с лагерите и буталата. Не е
логично при сменени лагери и колянов вал ответникът да плаща за повторната им
смяна. Освен ако не се касае до комплексен ремонт, който изисква извършване на
множество технически действия по смяна на части, в строго определена
последователност. В такъв случай повторна смяна на тези части би била оправдана,
когато сглобяването им е междинна операция и довършването на ремонта не е
възможно без повторното им поставяне от служителите на „АММ“ ООД. Но това са
предположения, които не са доказани от ищеца. В противоречие с показанията на
свидетеля И.е и заявеното от свидетеля В.К., който при разпита си много ясно
заяви, че с автомобила си е транспортирал коляновия вал на камиона и други
части до сервиза на „АММ“ ООД. Ако коляновият вал е бил сглобен преди взимане
на камиона, както твърди свидетелят И., то отделното му пренасяне не би било
възможно.
От разпита на свидетеля В.К. стана ясно, че е
присъствал при взимането на камиона от сервиза на ищцовото дружество. По молба
на М.С. с кола и ремарке на свидетеля са транспортирали блока на камиона,
коляновия вал и други части от сервиза на ищеца до сервиза на „АММ“ ООД. От
показанията му се установи също, че М.С. му е споделил, че докато не плати на
ищеца няма да му позволят да си вземе камиона.
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни
в цялост, тъй като са логични и безпротиворечиви.
Съвкупния анализ на показанията на двамата свидетели,
на работна карта № 11118 от 27.11.2018 г. и фактура от същата дата с касов бон,
издадени от „АММ“ ООД, налага извода, че ищецът не е извършил ремонт на
автомобила и работата не е била приета от ответното дружество. Завършен ремонт
на автомобила или пълно и надлежно изпълнение на възложената работа има тогава,
когато повредата на автомобила е отстранена, всички части са сглобени и
автомобилът напусне сервиза на собствен ход. Доказателствените средства
разкриха различна картина в развитието на взаимоотношенията между страните.
Стана ясно, че автомобилът не е напуснал сервиза на собствен ход. Отделно са
били пренесени блокът на камиона и други части. В тази връзка са и приложените
документи на „АММ“ ООД, които потвърждават твърденията на ответника, че
ремонтът е бил извършен от „АММ“ ООД, а не от ищеца. Затова ответното дружество
не дължи възнаграждение за положения труд по процесния договор за изработка.
От показанията на свидетелите се установиха и
обстоятелства, които сочат на частично изпълнение. Управителят на ответното
дружество в обясненията си спомена, че след сваляне на двигателя на автомобила М.Д.
му е поискал по-голяма сума за работата. В този момент е настъпил разрив във
взаимоотношенията им и договорната връзка е била прекратена. Действията на М.С.
могат да бъдат тълкувани като отказ от договора по чл. 268 от ЗЗД или като
едностранно разваляне. В тези случаи се дължи плащане за извършената работа и
за направените разходи.
В Решение № 196 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009
г. на III г.о. на ВКС е посочено, че при едностранното
разваляне плащането им се предпоставя от установяване на ред други
обстоятелства – „изрично приемане на изработената част, причината, довела до
незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното.
Съобразява се също дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на
поръчващия, както и това дали съответната част е била приета от последния,
който факт подлежи на доказване, ако е спорен.“
В исковата молба обаче, както и в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, твърдения за частично изпълнение, отказ или разваляне
на договора, не се сочат. Поради тази причина не подлежат на установяване в
настоящото производство.
Претенцията на ищеца от 5786, 00 лева представлява
сбор от възнаграждението по договора за изработка в размер на 1900, 00 лева
и сумата от 3886, 00 лева – неплатен
остатък от общата цена на закупените части. В тази връзка в исковата молба се
твърди, че частите са били платени от ищцовото дружество на продавача „В.76“
ЕООД. Сочи се, че ответникът е платил само 4000, 00 лева от общо дължимата сума
в размер на 7886, 00 лева. Остатъкът от 3886, 00 лева е останал непогасен. Между
страните не се спори, че всички части на стойност 7886, 00 лева са били
доставени от „В.76“ ЕООД. Не е спорно също и обстоятелството, че ответното
дружество ги е получило, което е основание за плащането им.
В тази връзка
бе разпитан свидетелят М.В., който заяви, че е управител на „В.76“ ЕООД. Същият
заяви, че работи от дълги години с М.Д.. За конкретния случай твърди, че
последният му е поръчал частите за ремонт на процесния камион. Обяснява, че е
практика дружеството да работи директно с автосервизите, а не с крайните
клиенти. Но фактура се издава на крайния клиент, за да не се прави
префактуриране. Затова е издал фактурата за частите на ответното дружество и я
е предал лично на управителя на ищцовото дружество. По отношение на плащането
сочи, че сумата от 7886, 00 лева е била платена на две части от М.Д. – веднъж е
платил 4000, 00 лева, а впоследствие 3886, 00 лева. Показанията на свидетеля са
логични и кореспондират с останалата част от доказателствения материал, поради
което съдът ги кредитира с доверие, освен в частта за плащането на сумата на
две части. Това твърдение се опровергава от приложения фискален бон, в който е отразено плащане на цялата сума на 07.11.2018 г. Съгласно чл.
25, ал. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин „Фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно
с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка“.
Показанията на свидетеля в частта относно плащането на
сумата от 7886, 00 лева не са недопустими, каквото възражение поддържа в хода
на производството ответната страна. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК свидетелски
показания не се допускат за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения. Ограничението касае установяването на самия факт на погасяване на
паричното задължение, но не обхваща въпроса за личността на платилия. Не е
спорно, че продавачът на частите е получил цялата дължима сума от 7886, 00 лева
от М.Д. В обясненията си управителят на ответното дружество също не твърди да е
плащал частите на продавача „В.76“ ЕООД, а на М.Д.. Спорен е единствено
въпросът дали управителят на ответното дружество е платил частите на ищеца. По
делото са налични достатъчно доказателства, от анализа на които може да бъде
изведен положителен отговор на поставения въпрос.
От показанията на свидетеля К. стана ясно, че
управителят на ищцовото дружество е поставил условие пред М.С. за освобождаване
на камиона от сервиза – плащане на задълженията към дружеството. Непротивопоставянето
на взимането на камиона и на частите от сервиза на ищеца и транспортирането им
до сервиза на „АММ“ ООД доказва, че
условието е било изпълнено – задължението е било платено. В подкрепа на това
становище са и действията на М.Д.. Установи се, че последният е предал
фискалния бон за закупуването на авточастите на М.С.. Както стана ясно по-горе в изложението,
фискалният бон легитимира държателят му като купувач, който е платил цената на
стоката – чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С
предаването на фискалния бон М.Д. по недвусмислен начин е потвърдил
погасяването на сумата от 7886, 00 лева от М.Д..
В подкрепа на този извод е и заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от която стана ясно, че фактурата е
била осчетоводена при ответника през месец юли 2019 г. Заключението
е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което
съдът го възприема в цялост.
Всичко изложено налага извода, че
предявеният иск за сумата
от 5786, 00 лева, представляваща неплатено задължение по договор за ремонт на автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР, съгласно поръчка за
ремонт № 266 от 29.10.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 260016 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 31.08.2020г.,
издадена по ч.гр.дело № 1839/2020г. по описа на Районен съд – Добрич, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се поражда правото да му бъдат
заплатени направените разноски.
Ответникът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 743, 16 лева с ДДС (адвокатско възнаграждение).
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложена за плащане сумата
от 743, 16 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Д.-МИ-91”ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „****” № 95, ЕИК
*********, срещу „Г.а.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „****” № 3, ет. 1, ап. 1, ЕИК *********, с
правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5786, 00 лева,
представляваща неплатено задължение по
договор за ремонт на автомобил модел „DAF“, с рег. № ТХ ****ХР, съгласно поръчка за ремонт № 266 от 29.10.2018
г., за което вземане е издадена Заповед № 260016 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2020г.,
издадена по ч.гр.дело № 1839/2020г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „Д.-МИ-91”ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „****” № 95, ЕИК
*********, да заплати на „Г.а.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „****” № 3, ет. 1, ап. 1, ЕИК *********, сумата
от 743, 16 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.
№ 2849/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: