Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
16.06.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
На седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 27 по описа за 2023 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „БОРИ 31“, ЕООД, ЕИК *********,
от гр.****************************************, представлявано от управителя И.
К. Ст., подадена чрез адвокат А.Н. ***,
с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 5 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 22- ФК/30.01.2023г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на „БОРИ
31“, ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.186, ал.1, т.1,б.„а“ от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
заведение за хранене бистро „Родопа“, находящ се в гр.Търговище, промишлена зона-ЖП
гара и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
От
доводите в жалбата като основание се извежда съществено нарушение на
процесуалните правила. Излага се становище за липса на мотиви по отношение на
размера на наложената принудителна административна мярка от 14 дни, като се
излагат доводи, обосноваващи несъразмерност на наложения размер спрямо степента
на констатираното нарушение и спрямо характера на дейността в обекта. Не се оспорва, че при проверката в обекта за
установените от контролния орган касови бележки на обща стойност от 584.60 лева
няма издадени фискални бонове към тях. Навежда се обаче, че обектът работи с
бързоразвалящи се храни, с кратък срок на годност и спирането на дейността му
за такъв продължителен срок от 14 дни би довело до вреди, много по-големи от
целения правен резултат. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адвокат А.Н., която
поддържа жалбата. Излага твърдение, че издаденото на дружеството НП от
01.03.2023г. е обжалвано. Навежда, че констатираните нарушения не са установени
към деня на проверката, а касаят предходен период от време. Излага твърдение, че касовите бележки в
размер на 584.60 лева са от месец октомври, ноември на 2022г., а проверката е
извършена през месец януари 2023г. Обосновава липса на установени нарушения към
момента на проверката и в тази връзка и от необходимост от налагането на процесната
ПАМ. Навежда, че прекъсването на работата на обекта ще доведе до съществени
имуществени вреди на дружеството. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът
по оспорването – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание се
представлява от гл.юрисконсулт М.Д.,
която излага становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи,
обосноваващи наличието на материалните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ и
мотивираност на оспорения акт, в т.ч. и по отношение на срока на наложената
ПАМ. Излага твърдение, че издадените на дружеството НП за констатираните при
проверката нарушения не са платени.Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
На 18.01.2023 г.,
от страна на инспектори по приходите към НАП била извършена проверка на търговски
обект по по смисъла на пар.1, т. 41от ДР
на ЗДДС- заведение за
хранене бистро "Родопа", находящ се в гр. Търговище, промишлена зона
- ЖП гара, стопанисван от "БОРИ 31" ЕООД с ЕИК *********. При извършване на проверката в
търговския обект, са установени налични касови бележки от кочан - ръчно изписани,
за извършен кетъринг до клиенти, за които няма издадени фискални бонове от
наличното, регистрирано за обекта в НАП фискално устройство модел ELTRADE с ИН
на ФУ ЕD****** и ИН на ФП 44****** с изградена дистанционна връзка с НАП.
От направена
репрезентативна проверка на посочените касови бележки –четири с дати от 17.11.2022 г. и шест с дати- 21.11.2022 г.
съпоставени с информацията от КЛЕН за същите дати и справка от ИС на НАП, е
установено, че за посочените в касовите бележки продажби няма издадени фискални
бонове. В хода на проверката като цяло били установени неосчетоводените и
немаркирани приходи от кетъринг, както следва: за месец септември 2022 г. -
91,90 лв., за месец октомври 2022 г. - 93,80 лв., за месец ноември 2022 г. -
235,60 лв., за месец декември 2022 г. 53,50 лв. и за месец януари 2023 г. - 109,80 лв., всичко
общо в размер на 584.60 лева.
Като доказателство
за резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал.
1 от ДОПК бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0061080/20.12.2022
г., ведно със събраните към него писмени доказателства.
За констатираното
нарушение- неспазването на реда за издаване на касова бележка, за нарушение на чл.25, ал.1, във връзка с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006г. на
основание чл.186, ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС Началникът на отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на 25.01.2023г. на "БОРИ
31" ЕООД с ЕИК *********
гр.Търговище е съставен АУАН №*******.
За същото
нарушение на 30.01.2023г. Началникът на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената Заповед № 22- ФК/30.01.2023г,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1,б.„а“ от ЗДДС на "БОРИ 31" ЕООД, ЕИК *********
гр.Търговище е наложена и принудителната административна мярка „запечатване
на търговски обект“ – заведение за хранене бистро „Родопа“, находящ се в
гр.Търговище, промишлена зона-ЖП гара и
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
В Заповедта, като
мотиви за определяне на продължителността на срока от 14-дни на принудителната
административна мярка, органът е изложил следните фактически обстоятелства:
вида на обекта-заведение за хранене и неговото местоположение - промишлена зона
ЖП-гара, наличието на множество неотчетени през фискалното устройство продажби
на обща стойност от 584.60лева, както и непогасени публични задължения на
дружеството от 14307.76 лева.
Заповедта е
връчена на представителния орган на дружеството на 02.02.2023г.
Жалбата на "БОРИ
31" ЕООД гр.Търговище срещу горепосочената заповед е подадена в
Административен съд-Търговище на 15.02.2023г. с вх.№ 280.
Видно от
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
началниците на отдел „Оперативни дейности“ са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.186 от ЗДДС.
Въз основа на така
съставения на дружеството АУАН № *******/ 25.01.2023г. на 01.03.2023г. е
издадено Наказателно постановление НП №693676- *******/01.03.2023г., с което на
"БОРИ 31" ЕООД, ЕИК *********
гр.Търговище, за десет нарушения на чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006г., на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС са наложени десет
административни наказания „имуществени санкции“, всяка от които по 700
лева, всички в общ размер на 7000 лева.
Не се спори по
делото, че НП №693676- *******/01.03.2023г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е обжалвано от страна на наказаното дружество.
Не се спори по
делото и че при извършената проверка от контролните органи на 18.01.2023г. в
обекта, стопанисван от оспорващото дружество -заведение за хранене бистро
„Родопа“, находящ се в гр.Търговище, промишлена зона-ЖП гара, за установените в
обекта касови бележки от кочан-ръчно
изписани на обща стойност от 584.60 лева не е имало издадени касови бонове.
От представената по делото справка за
задълженията на "БОРИ 31" ЕООД
гр.Търговище по делото се установява, че
към 02.05.2023г. дружеството има
публични задължения към НАП в общ размер на 20917.63 лева /главница+лихви/.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установеното, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
По основателността на жалбата, съдът намира
следното:
Оспорената Заповед е
издадена от материално компетентно лице, при наличие на законова делегация,
съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС и при надлежно оправомощаване, видно от
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
В
конкретният случай в оспореният акт са изложени
мотиви, както относно наличието на
предпоставките за прилагане на чл.186,ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС, така и мотиви относно определянето
на 14-дневната продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.
Предвид това, съдът намира
оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и
съдържание и при спазване на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол,
чрез проверка в процесния обект от компетентните органи на НАП, за което е
съставен и предявен на дружеството Констативен протокол АА № 0061080/20.12.2022 г. Събраните
при проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по
административната преписка. С оглед изложеното
съдът приема, че в процеса на издаване на оспорената Заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
По отношение на съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка "запечатване на
обект" се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба. С чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице,
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Параграф 1, т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието "фискално устройство".
Задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от
министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, в чл. 25, ал. 1, т. 1, в която изрично е предвидено
задължение на лицата по чл. 3, ал. 1, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично
изброените в разпоредбата случаи, каквито в случая не са налице. В случая процесният обект – заведение за хранене
бистро „Родопа“, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла
на пар. 1, т. 41 ДР ЗДДС. По делото е установено, че в обекта не е наличен ПОС
терминал, като не са ангажирани доказателства в обратната насока. Следователно
при извършването на продажби на стоки в него, за търговеца на общо основание е
относимо задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредбата. Неспазването на посоченото задължение води до избягване на
заплащане на данъчни задължения. Издаването на фискален бон приключва с
връчването му на клиента по аргумент на чл. 38, ал. 2 Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
В случая, от така събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че в деня
на проверката 18.01.2023г. са били установени извършени десет продажби на
стоки, без издадени фискални бележки, както и немаркирани приходи от кетъринг,
както следва: за месец септември 2022 г. - 91,90 лв., за месец октомври 2022 г.
- 93,80 лв., за месец ноември 2022 г. - 235,60 лв., за месец декември 2022 г.
53,50 лв. и за месец януари 2023 г. -
109,80 лв., всичко общо в размер на 584.60 лева.
По изложените съображения
съдът приема, че към деня на издаване на оспорената Заповед са били налице материалните
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
В действителност в тези
случаи по отношение на налагането на ПАМ
административният орган действа при обвързана компетентност, но относно
определянето на срока на ПАМ, органът разполага с оперативна самостоятелност и
същият следва да съблюдава спазването на принципа на пропорционалност, както и
да не се достига и до автоматично
кумулиране на няколко административно-наказателни мерки, чиято обща тежест да е
несъразмерна с поставените цели.
Спазването на принципа на
пропорционалност, изисква предвиденото в националната правна уредба кумулиране
на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на
онова, което е необходимо за постигане
на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че
когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели /т.56 от Решение на СЕС от 04.05.2023г.
С-97/21/.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона.
Съгласно Решение на СЕС от 04.05.2023г.
по дело С-97/21 мярката- запечатване на обект, следва да се квалифицира като
санкция с наказателноправен характер, като кумулирането на санкции от такъв
характер не следва да е автоматично, без условие. Според посоченото решение, член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно, която за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице да може да бъде наложена мярка имуществена санкция и
мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В конкретния случа безспорно
по делото е доказано, че за едно и също нарушение на "БОРИ
31" ЕООД гр.Търговище е наложена процесната ПАМ и едновременно с това са
наложени и десет административни наказания „имуществени санкции“, всяка от
които по отделно в размер на 700 лева. Съдът
приема, че в конкретния случай органът е допуснал автоматично кумулиране на
посочените мерки с наказателноправен характер без каквото и да било
условие, както и при липса на координиране на производствата. С това независимо,
че наложената на "БОРИ 31" ЕООД гр.Търговище ПАМ е при наличието на
материалните предпоставки по ЗДДС и същата е подходяща за постигането на
посочените в закона цели, запечатването на търговския обект за срок от 14 дни
надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Същевременно едновременното кумулативно действие на всички
реализирани по отношение на дружеството мерки с наказателноправен характер,в
т.ч. и процесната ПАМ в своята обща тежест се явяват в противоречие с принципа
на пропорционалност, прокламиран в чл.6 от АПК и чл.6 от Европейския кодекс за
добри практики на администрацията.
На основание всичко
гореизложено, съдът приема, че принудителната административна мярка по
оспорената Заповед се явява наложена при неправилно приложение на закона, както
и при неспазване на Решение на СЕС от 04.05.2023г.
по дело С-97/21 и следва като такава същата да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и направеното от пълномощника
на ответника искане, на основание чл.
143, ал. 1 АПК, следва на оспорващия да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 550 лева, съставляващи 50 лева платена държавна такса и 500 платено
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното,
на основание на чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22- ФК/30.01.2023г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на „БОРИ
31“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.****************************************,
представлявано от управителя И. К. Ст., на основание чл.186, ал.1, т.1,б.„а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – заведение за хранене бистро „Родопа“, находящ се в гр.Търговище, промишлена
зона-ЖП гара и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София
да заплати на „БОРИ 31“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.****************************************,
представлявано от управителя И. К. Ст. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: