№ 67
гр. Силистра, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Ели Ст. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20233400500025 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:М. М. М. – р.пр., явява се лично и с адв.Т. С.,
упълномощен от преди.
ОТВЕТНИК:Н. Н. Д. – р.пр., явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.С. – Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИК:Н. Д. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ за доклад по делото препраща към Определение
№43/26.01.2023г., постановено по делото.
АДВ.С. - Нямам възражения по доклада, нека да бъде утвърден.
ОТВЕТНИК:Н. Д. – Нямам възражения по доклада на съда.
СЪДЪТ предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проектодоклада, изложен в Определение №43/26.01.2023г.,
1
за окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.С. – Не смятам за необходимо да ангажирам вашето внимание с
мотивите, които съм изложил във въззивната си жалба. Те засягат основния
порок на решението на ТРС, който игнорира предявената от доверителя ми
претенция на базата на изводите, че поведението на ответника в
производството не е противоправно и не е виновно. Постарал съм се в
рамките на въззивната жалба, което не е необходимо да бъде повтаряно в
съдебна зала, да обоснова своето разбиране за противоправността в
поведението на тъжител, който предявява пред съда искане за установяване
факта на престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалото лице
и неговата противоправност от гледна точка на засягане на основния принцип
в гражданското право - да не се вреди другиго. Смятам, че откъслечните
мотиви, които са изложени от ТРС при съпоставяне на правния институт на
чл.45 и този на отговорността на Държавата по чл.2 от съответния
нормативен акт, е неудачно подбран аргумент в подкрепа на тезата, че всеки е
свободен да предявява тъжба без значение как производството в наказателния
съд ще приключи.
По мое мнение, връзката би трябвало да бъде обратна и акцент да се
постави върху това, че всяко наказателно производство, което приключва с
оправдателна присъда или с определение за неговото прекратяване, е
предпоставка да бъде ангажирана отговорността на тъжителя.
Моля да уважите въззивната жаба така както е предявена с правните
последици от нея.
ОТВЕТНИК:Н. Д. – Искам да започна с моето притеснение относно
моята сигурност. Този ищец миналият път ме заплаши.
Моля да потвърдите Решение №226/18.11.2022г. на ТРС във връзка с
Гр.д.№ №524/2020г.
Във връзка с исковата молба на ищеца съдебният състав е посочил
Определение №200/31.08.2021г. където фигурира проектът за доклад. Там
изрично е упоменато, че ищецът следва да докаже фактите и
2
обстоятелствата, от които е произтекло претендираното вземане и в частност
първо настъпването на вредите и техния размер. Тук ще посоча, че по
никакъв начин аз не разбрах какви са вредите, които съм нанесла на ищеца с
завеждане на наказателно дело от частен характер №433. По никакъв начин аз
не разбрах за тези вреди. Вредите, които той е посочил са на психично ниво –
преживявания, болки, страдания. Те по никакъв начин не са доказаха нито от
него, нито от несъставомерните медицински документи за животоспасяващи
операции на вените. По никакъв начин не се доказа настъпването на тези
вреди, за които той ме обвинява. По този начин е свързана и т.2 поставена от
съда - виновното поведение на ответника. Тук отново мога да кажа, че той по
никакъв начин, нито адвоката му, освен в исковата молба, не отразиха каква е
моята вина. Оттук следват причинно – следствените връзки между моето
виновно поведение и причиняването на вреди.
Дали аз съм имала право да потърся правата си в съда? Да, аз смятам, че
съвсем съзнателно съм потърсила своите граждански права, които ми се
гарантират от Конституцията на Р България. Тези мои права са нарушени
безпрецедентно като се започне от 27.10.2017г. и до сега аз съм подложена и
моето семейство също на терор от страна на ищеца М. М. М.. Освен това, съм
залята от отврат и перверзия. Просто, вие не можете да си представите, че
това е в същинския смисъл на думата отврат и перверзия. Тук се включва и
това дело, по което аз съм претендирала за своите права. Той там го
определят като невинен, защото не признаха моите свидетели – син и съпруг,
не признаха записите, които аз имах, където ищецът освен, че ме нарича с
отвратителни квалификации, той прави жестове за орален секс. Имам го на
запис това нещо – жестове за орален секс.
Аз подкрепям изцяло разсъжденията на съдебния състав във връзка с
постановеното решение. Написала съм подробна писмена защита към делото
където точно опровергавам неговите обвинения.
Към този психологически портрет, който съм отразила съвсем
подробно, искам да посоча, че аз като съвсем обикновен гражданин съм го
описала. Същото това, което аз съм описала в психологическия портрет се
поддържа и от експертизите, които е предоставила в съда доктор Милена
Русчева – Експертиза от 2012г. на лицето и Експертиза от 2017г. Нейното
заключение, е че лицето М. М. М. е с личностово разстройство с водещи
3
черти на параноиден тип. Соча това във връзка с написаното от него, че не
притежава тези чувства – накърняване пред обществото, срам от колеги.
Какви колеги, когато той никога не е работил. Колеги има човек, който
работи. Той никога през живота си не е работил. Той се срамувал от майки си.
Как ще се срамува от майка си, когато тя е съучастник във всичките му
деяния. Как ще се срамува от своите роднини, когато нито един роднина не
поддържа връзка с тях. Той е изолиран от всичките си роднини, заради
поведението си. Всичко, което е описал като преживявания – той не
притежава емпатия. Всичко е измислица и постановка с цел източване на пари
от мен.
АДВ.С. – Самото отношение в устните състезания пред вас на
ответника по въззивната жалба потвърждава нейното нежелание да приеме
факта, че жалбоподателят е оправдан по престъпленията, които тя е
релевирала в своята частна тъжба. Ако и днес тя има такова отношение,
знаейки, че той е невинен по силата на закона, как може да се направи извода,
че видите ли тя като подава тъжбата е убедена в престъплението, което е
извършено. Тя може да е убедена, както и по настоящем говори, че е, но това
излиза извън границите на допустимата необходимост да провериш сам пред
себе си доколко основателна ще е твоята тъжба, с която сезираш съда. Не
мога да приема, че формулата, която е поставена в основата на
правораздавателния акт отговаря на обективно правно явление, едно от които
е непозволено увреждане, а другото е злоупотреба с право.
Смятам, че все пак трябва да се намери необходимия баланс между тези
две съществени за гражданското право явления.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М. М. – Всичко, което сме написали ние и нашите
адвокати, от името на семейството, го обръщат срещу нас. Относно всички
тези психиатрични експертизи бях принуден да отида на двойна
психиатрична експертиза, която съм представил пред ТРС. Всичко това са
измислици и постоянни клевети. Това семейство ни упражнява постоянен
психически тормоз. Те са асоциални типове и са известни в цял град с
неуравновесеното си психическо състояние.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
4
Заседанието приключи в 10.23 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5