Р Е Ш Е Н И Е № 137

 

 

гр. Троян, 24.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 912 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

Съдът е сезиран с искова молба от Б.С.И. *** против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано и водено досъдебно производство № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР  гр. Троян, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 21.06.2016 г. за това, че на 17.12.2015 г., като съизвършител, в съучастие с М.М.М., като длъжностно лице - „Маркировач, лесофонд и дървен материал" в ЕТ „Б.-С.Х." гр. Априлци, в кръга на службата си съставил официален документ - Протокол за освидетелстване на сечище № 0246978, който се изисква на основание чл. 108 от Закона за горите, в който удостоверил неверни обстоятелства, че в отдел 130 подотдел „О" са изсечени 93 куб. м. дърва за огрев „бук", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред органите, осъществяващи контрол върху дърводобивната дейност. На 28.09.2016 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на районния прокурор. Освен това срещу И. е било образувано и водено и още едно досъдебно производство - следствено дело № 8/2012 по описа на ОСлО гр. Ловеч, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК за това, че за периода 03.11-26.11.2007 г. , в качеството му на длъжностно лице - старши експерт към ОС „Земеделие и гори", офис Априлци, нарушил служебните си задължения, като издал вторични решения, с които неправомерно  възстановил в стари реални граници имоти по КВС, с цел да набави за другиго облага, като са настъпили значителни вредни последици за конкретни лица.

Ищецът твърди, че образуването на следствено дело № 8/2012 г., още преди да му бъде официално повдигнато обвинение, дало основание на Службата по контрола на оръжията да му бъде отнето разрешителното за носене на оръжие, след което загубил правото да бъде ловец. След няколко години делото било прекратено и ищецът успял да си възстанови разрешителното за оръжие и отново да започне да ходи на лов. 

С предявяването на настоящия иск Б.И. претендира да му бъдат заплатени претърпените от него имуществени вреди в размер на 1 805 лева, както и неимуществени вреди в общ размер на 7500 лева, от които 5000 лева - частичен иск от 10 000 лева, по следствено дело № 8/2012г. по описа на ОСС - Ловеч и 2500 лева - частичен иск от 5000 лева, по досъдебно производство/ДП/ № 147/2016г. по описа на РУ МВР - Троян,

В предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок ответника е депозирал писмен отговор, в който е изразено становище за основателност на предявения иск, оспорва се и неговия размер. Ответникът е аргументирал становище, че претенцията е завишена и не съответства на твърдените вреди.

В съдебно заседание ищецът е представляван от адв. В.А. от ЛАК, който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити по съществото на спора.

          Ответникът - Прокуратурата на РБ, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от прокурор Н.С. – РП - Троян. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на исковата претенция, като в представена по делото писмена защита моли същата да бъде отхвърлен или уважена в един минимален размер.

   Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Постановление за привличане на обвиняем от 18.10.2016 г. на ОслО – Ловеч по д.пр.сл.д. № 8/2012 г., писмо изх. № 799/05.10.2015 г. на ОП Ловеч, Постановление от 23.01.2015 г. за спиране на наказателно производство по преписка № 799/2012 г. на ОП Ловеч, следствено дело № 8/2012 г. на ОСС – Ловеч, Постановление от 31.07.2017 г. за спиране на наказателно производство по преписка № 799/2012 г. на Окръжна прокуратура Ловеч, следствено дело № 8/2012 г. на ОСС – Ловеч и частично прекратяване, Постановление за привличане като обвиняем от 21.06.2016 г. на РУП – Троян по д. пр. № 147/2016 г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.09.2016 г. по д.пр. № 147/2016 г.на РП Троян, призовка от 06.01.2012 г. за издаване на оръжие в РУП Троян, Етапна епикриза от 16.05.2018 г. от „Цочеви – АГП за ПМП“ ООД, Свидетелство за съдимост от 20.10.2017 г., вносна бележка за внесена такса за разрешение за носене на оръжие – 2 бр., Свидетелство за съдимост на Б.С.И. с рег. № 649 от 02.11.2018 г., ДП № 147 от 2016 година по описа на РУ на МВР гр. Троян, пр.пр. № 95 от 2016 година на РП гр. Троян,  заверено копие на  постановление за прекратяване  от 28.09.2016 година, сл. дело № 8 от 2012 година по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура гр. Ловеч, съдържащо 9  тома, вносна бележка, определение от 13.02.2015 г. на ОС гр. Ловеч по ЧНД № 42/2015 г., жалба от Б.С.И. от 03.02.2015 г.чрез Окръжна прокуратура Ловеч до Окръжен съд Ловеч, заявление  до Окръжна прокуратура Ловеч от 06.12.2013 г., заявление до директора на Национална следствена служба от 09.01.2014 г., Експертно решение № 1100 от 23.07.2018 г. на „МБАЛ – Троян“ ЕООД и амбулаторен лист № 000034 от 14.01.2019 г и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства на свидетелите П.Д.И., Т.М.К., В.И.Н. и Ц.Ц., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото писмени доказателства:

С постановление на разследващ орган по образувано на 20.04.2016 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, ДП № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР - Троян, ищеца е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено документно престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НПК. С влязло в законна сила на 10.10.2016 г. постановление на Районна прокуратура - Троян, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, цитираното наказателно производство е било прекратено по отношение на ищеца. С постановление на Окръжна прокуратура - Ловеч от 03.05.2012 г. срещу ищеца е било образувано сл. дело № 8/2012 г. по описа на ОСлС - Ловеч, за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С постановление на разследващ орган от 18.10.2016 г., И. е бил привлечен по надлежния ред в процесуалното качество на обвиняем по цитираното дело за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. С влязло в законна сила на 14.08.2017 г. постановление на Окръжна прокуратура - Ловеч, на основание чл. 244, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК цитираното наказателно производство е било частично прекратено досежно горепосоченото обвинение на ищеца. Предвид на тези действия на прокуратурата и разследващите органи, цитираните влезли в законна сила прокурорски актове за прекратяване на горепосочените основания, на визираните наказателни производства, по които ищеца е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършени престъпления по посочените текстове от НК, се явяват основания по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ за ангажиране на обективната отговорност на Държавата в лицето на ответника по цитирания специален закон.

Не се оспорва и факта, че още преди да бъде официално повдигнато обвинение срещу И., службата по контрола на оръжията отнела разрешителното му за носене на оръжие, след което загубил правото да бъде ловец. Това наложило той да продаде и двете си пушки - ИЖ 54, гладкоцевна, 12-ти калибър и ловен автомат с 5 патрона 7.62 калибър, като за оформяне на продажбата и за двете платил по 20 лева такса на МВР - служба КОС. След няколко години делото било прекратено и ищецът успял да си възстанови разрешителното за оръжие и отново да започне да ходи на лов. В резултат на проточилото се пет години предварително разследване, И. бил лишен от любимото си хоби да ловува, както и да участва в ловностопански мероприятия, а преди това дълги години е бил председател на ловно-рибарската дружина. В тази връзка са разпитани свидетелите П. И. и В.Н., които също са членове на ловната дружина. Установява се, че И. е бил активен член и дългогодишен председател на ловно-рибарската дружина, ходел е редовно на ловни излети, издавал е документи и разрешителни за лов. Ищеца се оплаквал на свидетелите, че след като са му взели разрешителното, му е много тежко, че не може да ходи на лов, притеснявал се е. На свидетеля Н. е споделял, че постоянно го викат в Ловеч и Троян и, че делата много се протакат във времето. Свидетелката Т.К. е работила заедно с И. ***, излага, че когато започнали делата срещу Б.И. той се разболял, започнал да вдига кръвно, силно се притеснявал и се страхувал какъв ще е изхода. Колегите му започнали да си говорят какъв човек е всъщност и дали е престъпник. И. е изпадал в кризи, получавал аритмия и през последните години се появил и карценома.

Като свидетел е разпитан и личния лекар на ищеца д-р Ц.Ц.. Същия излага, че ищеца му е пациент от 2014-2015 г. и страда от артериална хипертония, често излизане на сърцето от ритъм и други суматични заболявания, хронична белодробна болест, карценом на простата от една година. Преди около шест месеца И. е постъпил в болница, тъй като сърцето му е излязло от ритъм. Същия е хронично болен и всеки месец посещава личния си лекар за предписване на лекарства.

И. твърди, че наказателната репресия срещу него е продължила близо пет години, извън разумния срок по чл. 6 т. 1 от ЕКЗПЧОС.

Б.И. излага, че образуваните срещу него наказателни производства му се отразили изключително тежко тъй като във връзка с обвинението същият е бил викан многократно на разпит в РУ на МВР –Троян, снемани са му пръстови отпечатъци, плащал е хонорари за адвокатска защита. В резултат на преживяния стрес, притеснение и срам, се влошило здравословното му състояние, освен това бил лишен и от любимото си хоби да ходи на лов, както и накърненото му име в обществото.

             При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове, които намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД. Б.И. претендира следните обезщетения: за претърпените имуществени вреди – обезщетение в размер на 1 805 лева, която сума включва заплатения авд. хонорар за осъществената защита по двете наказателни производства, както и таксата, която е заплатил за разрешение за продажба на ловното си оръжие и разрешение носене и съхранение на оръжие; за претърпените неимуществени вреди – обезщетение в размер на 5 000 лева /частичен иск от 10 000 лева/ за преживените от него страдания, притеснения, страх от воденото срещу него наказателно производство по сл. дело № 8/2012 г. на ОСС – гр. Ловеч и обезщетение в размер на 2 500 лева /частичен иск от 5 000 лева/ за преживените от него страдания, притеснения, страх от образувано досъдебно производство № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР  гр. Троян, по което И. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 21.06.2016 г. за това, че на 17.12.2015 г., като съизвършител, в съучастие с М.М.М., като длъжностно лице - „Маркировач, лесофонд и дървен материал" в ЕТ „Б.-С.Х." гр. Априлци, в кръга на службата си съставил официален документ - Протокол за освидетелстване на сечище № 0246978, който се изисква на основание чл. 108 от Закона за горите, в който удостоверил неверни обстоятелства, че в отдел 130 подотдел „О" са изсечени 93 куб. м. дърва за огрев „бук", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред органите, осъществяващи контрол върху дърводобивната дейност, като на 28.09.2016 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на районния прокурор.

          Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е обективният факт, че спрямо лицето са били образувани две наказателни производства, които съответно са прекратени с прокурорско постановление. Следва да бъде обсъдено и становището на ответника, че претенцията на И. в тази връзка е основателна, но размера на исканото обезщетение е в пъти завишен.

          Изложените обстоятелства са достатъчно основание, за да се квалифицират двете обвинения като незаконни независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан. В случая повдигнатите обвинения по отношение на И. са прекратени на ниво предварително разследване.

Отговорността на Държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като: предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на обвинението, и съответно прекратяване на досъдебното произовдство.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. В конкретния казус отговорност носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването.

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, априори - висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Нещо повече, в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права - правото на лична свобода, чест и достойнство на личността.

Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

             Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, както и установена причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Следва да се отбележи, че доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди не се извършва единствено със свидетелски показания. Съдът следва да вземе предвид всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и данните, съдържащи се в наказателните дела, досежно периода на разследването, ограниченията, които ищеца е следвало да претърпи. В конкретния случай съдът намира за доказано наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, неудобство и притеснение, страх, стрес, влошаване на здравословното състояние, лишаване от така любимото му хоби – лова.

Следва да се отчете обстоятелството, че интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. В случая свидетелските показания в достатъчна степен обосновават извода за конкретни и особено силни отрицателни изживявания, във връзка с незаконното обвинение.                                            При това положение съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 2 000 лева, в резултат от воденото срещу него наказателно производство по сл. дело № 8/2012 г. на ОСС – гр. Ловеч, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.08.2017 г., както и 1 000 лева в резултат на образувано досъдебно производство № 147/2016г. по описа на РУ на МВР  гр. Троян, по което И. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 21.06.2016 г. за това, че на 17.12.2015 г., като съизвършител, в съучастие с М.М.М., като длъжностно лице - „Маркировач, лесофонд и дървен материал" в ЕТ „Б.-С.Х." гр. Априлци, в кръга на службата си съставил официален документ - Протокол за освидетелстване на сечище № 0246978, който се изисква на основание чл. 108 от Закона за горите, в който удостоверил неверни обстоятелства, че в отдел 130 подотдел „О" са изсечени 93 куб. м. дърва за огрев „бук", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред органите, осъществяващи контрол върху дърводобивната дейност, като на 28.09.2016 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на районния прокурор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 10.10.2016 г. Съда приема посочените дати, като начало на забавата, съобразявайки се със задължителната практика по в т. 4 от TP № 3/2005 г. на ВКС по ТД № 3/2004 г. на ОСГК - началния момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторна лихва и началния момент на погасителна давност възникват от влизане в сила на съответния прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство.

Относно претенцията на Б.И. за претърпени имуществени вреди в размер на 1 805 лева, съда намира за установено следното: наличните по делото доказателства /в частност  ДП № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР - Троян и сл. д. № 8/2012 г. по описа на ОСС – Ловеч/, установяват частична основателност и доказаност на така предявения иск, относно направени и заплатени от него разноски - адвокатски възнаграждения за защита по горепосочените наказателни производства. Липсват доказателства за транспортни разходи в размер на 200 лева. По отношение на обективираните от ищеца твърдения за заплатени адвокатски възнаграждения на договорни защитници, съответно по 500 лева на двама защитници по сл. д. № 8/2012 г. и 500 лева на защитник по ДП № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР - Троян, следва да се отбележи следното: съгласно задължителното тълкуване дадено в т. 1 от TP № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната /не само е договорила/, но е и реално е заплатила възнаграждението. В договорът следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. От приобщените като писмени доказателства по настоящото дело горепосочени наказателни производства се установява, че по ДП № 147/2016 г. е налично единствено пълномощно от ищеца за процесуално представителство на защитник по конкретното досъдебно производство до пълното приключване на делото изразяващи се в договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение т. е. ищцовата претенция за заплащане от ответника на имуществени вреди в размер на договорена и заплатена от него парична сума в размер на 500 лева се явява изцяло неоснователна и недоказана. Ищцовите претенции за претърпени имуществени вреди, касаещи твърдяни от него договорени и заплатени адвокатски възнаграждения на двама защитници по сл. д. № 8/2012 г. по описа на ОСС - Ловеч, в размер на по 500 лева, на всеки от тях, се явяват основателни и доказани до размер 100 лева. В този размер е договореното и отразено като заплатено в пълномощно /договор за правна защита и съдействие с адв. В.В. от АК - Плевен, с предмет защита по цитираното следствено дело.

Претенцията на И. за претърпени в резултат на действията на ответника по горепосочените наказателни производства имуществени вреди в общ размер на 105 лева, представляващи заплатени от него държавни и банкови такси, във връзка с отнетото му респ. впоследствие издадено му ново разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и разрешения за продажба на два броя и покупка на един брой огнестрелно оръжие се явява също неоснователна и недоказана. Следва да се приеме, че отнемането на горепосоченото разрешително на ищеца респ. необходимостта от продажбата на притежавани от него огнестрелни оръжия се намира в доказателствено обезпечена пряка и непосредствена причинно - следствена връзка единствено с горепосоченото наказателно производство, като именно привличането му в посоченото процесуално качество е послужило на съответния орган - Началника на РУ на МВР - Троян да издаден в рамките на законовата си компетентност, съответния индивидуален административен акт послужил като правно основание за фактическото отнемане на издадено разрешително на ищеца при явяването му на горепосочената дата в служба „КОС" при РУ на МВР - Троян.

Ето защо настоящата инстанция приема претенцията за претърпени имуществени вреди за основетелна и доказана до размера на 100 лева, като иска до пълния му размер от 1 805 лева следва да бъде отхвърлен като неосновтелен и недоказан.   

Ищецът Б.И. е представил списък за разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 1 380 лева. Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на уважената част на претенцията, а именно сумата от 280,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса, която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат от воденото срещу него наказателно производство по сл. дело № 8/2012 г. на ОСС – гр. Ловеч в размер на 2 000 – две хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като частичния иск до пълния му размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан, както и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 1 000 – хиляда лева в резултат на образувано досъдебно производство № 147/2016г. по описа на РУ на МВР  гр. Троян, по което И. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 21.06.2016 г. за това, че на 17.12.2015 г., като съизвършител, в съучастие с М.М.М., като длъжностно лице - „Маркировач, лесофонд и дървен материал" в ЕТ „Б.-С.Х." гр. Априлци, в кръга на службата си съставил официален документ - Протокол за освидетелстване на сечище № 0246978, който се изисква на основание чл. 108 от Закона за горите, в който удостоверил неверни обстоятелства, че в отдел 130 подотдел „О" са изсечени 93 куб. м. дърва за огрев „бук", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред органите, осъществяващи контрол върху дърводобивната дейност, като на 28.09.2016 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на районния прокурор, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като частичния иск до пълния му размер от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.И., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство по сл. дело № 8/2012 г. на ОСС – гр. Ловеч и образувано досъдебно производство № 147/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Троян, по което И. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 21.06.2016 г. за това, че на 17.12.2015 г., като съизвършител, в съучастие с М.М.М., като длъжностно лице - „Маркировач, лесофонд и дървен материал" в ЕТ „Б.-С.Х." гр. Априлци, в кръга на службата си съставил официален документ - Протокол за освидетелстване на сечище № 0246978, който се изисква на основание чл. 108 от Закона за горите, в който удостоверил неверни обстоятелства, че в отдел 130 подотдел „О" са изсечени 93 куб. м. дърва за огрев „бук", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред органите, осъществяващи контрол върху дърводобивната дейност, като на 28.09.2016 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на районния прокурорв размер на 100 – сто лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния му размер от 1 805 лева ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан, както и сторени съдебно - деловодни разноски в размер на 280,00 – двеста и осемдесет лева, съразмерно с уважената част от иска.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

                                                        Районен  съдия: