№ 364
гр. Стара Загора, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20235530201602 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление наказателно
постановление № 24-2300103 от 11.05.2023 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му
работодател, на основание чл. 79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, във връзка с чл. 75а, ал.5 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена
санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено
административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния
закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото
разноски.
1
Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Камелия
Светлинова Танчева - Мутафова взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени
по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
В началото на 2023 г. е била извършена проверка, която е
установила, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е приело лицето Юртташ
Мехмет Метин, продължително пребиваващ в страната чужденец, да
предоставя за него работна сила в гр. Стара Загора, без на лицето да е
разрешен достъп до пазара на труда. Същите обстоятелства, актосъставителят
е възприел като нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, поради което от
страна на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, на дружеството-
жалбоподател е била изпратена покана изх. № 23024435/07.04.2023 г. по
смисъла на чл. 40, ал.2 ЗАНН, в т. 4 от която са описани установените
обстоятелства. На посочената в поканата дата, в Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора, не се е явил представител на дружеството, поради което,
актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН,
поради което е съставил АУАН № 24-2300103/11.04.2023 г., в отсъствието на
нарушителя. АУАН е бил връчен в хипотезата на чл. 79, ал.2, пр.2 от
ЗТМТМ, видно от известие за доставяне №EB027517500BG Въз основа на
същия АУАН е издадено обжалваното НП, в което нарушението е описано и
квалифицирано така както в акта.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че „При извършена
2
проверка на 08.03.2023 г. и 05.04.2023 г. по документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора се
установи, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора,
ул. „Новозагорско шосе“ 032016, в качеството си на работодател, е приел
чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) Юртташ Мехмет
Метин, ЛНЧ **********, рождена дата 10.01.1960 г., продължително
пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал.1, т.10 ЗЧРБ, със срок от
24.11.2022 г. до 13.11.2023 г., да предоставя за него работна сила в гр. Стара
Загора на 30.01.2023 г. (датата на постъпване на работа), без на Юртташ
Мехмет Метин да е разрешен достъп до пазара на труда.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Й. Х. Й., Б. Б. Г. и И. Н. И., както и от събраните по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 75а, ал.1 ЗТМТМ Чужденец - гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се
наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Алинея 2 на същия член гласи, че
наказанието по ал. 1 се налага и на работодател - физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание.
По отношение на субекта на нарушението:
Субектът на разглежданото административно нарушение, като
елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“.
Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на
кодекса на труда, както следва: "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
3
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател“. Съгласно представения по делото Трудов договор
№00000112/27.01.2023 г., дружеството-жалбоподател е било работодател на
лицето ) Юртташ Мехмет Метин , по отношение на което е осъществено
визираното административно нарушение. Безспорно се установява
специалното качество на субекта на административното нарушение.
Административно наказателната отговорност е ангажирана правилно.
По отношение на изпълнителното деяние:
Изпълнителното деяние, елемент от фактическия състав на
разглежданото административно нарушение се изразява в приемането на
работа на чужденец – гражданин на трета държава, без съответното
разрешение или регисрация в Агенцията по заетостта. Така описаното деяние
се състои от едно положително обстоятелство – приемане на лицето на работа
и отрицателно обстоятелство – липса на разрешение или регистрация в
Агенция по заетостта за същото лице. Видно от цитирания трудов договор №
00000112/27.01.2023 г., лицето Юртташ Мехмет Метин е постъпило на работа
при дружеството жалбоподател на 24.08.2022 г., която и дата правилно е
вписана в наказателното постановление, като дата на извършване на
нарушението. Видно от писмо изх. № 10-10-1852/06.04.2023 г., изпратено от
Агенция по заетостта до Дирекция „ИТ“ Стара Загора, до 06.04.2023 г., от
дружеството „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, няма данни
да са постъпвали заявления за предоставяне на разрешение за достъп до
пазара на труда на граждани от трето държави, както и няма данни да са
подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на
ЗТМТМ. За лицето Юртташ Мехмет Метин, гражданин на република Турция,
не е издавано разрешение за работа в Р. България, като командирован
специалист по смисъла на ЗТМТМ, както и не е налична информация в
регистрите на Агенцията по заетостта за упражняване на заетост от лицата без
разрешение за работа, след регистрация в Агенцията по заетостта.
От тези доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са
налице както положителният, така и отрицателният елемент от
4
изпълнителното деяние на разглеждания фактически състав на
административно нарушение, поради което и от страна на субекта на
нарушението е осъществено самото изпълнително деяние.
По отношение обективните елементи от фактическия състав на
нарушението:
Разглежданият фактически състав на административно нарушение
предполага, приетото от субекта на нарушението да е законно пребиваващ
гражданин на трета държава. Съгласно §1., т.4 от Допълнителните разпоредби
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Гражданин на трета
държава е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
на Конфедерация Швейцария. Кой гражданин на трета държава е законно
пребиваващ, може да се изведе от легалната дефиниция на §1. т. 14 от
Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, според която "Незаконно
пребиваващ" е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на
Закона за чужденците в Република България, която разпоредба е бланкетна по
своя характер и препраща към посочената такава от ЗЧРБ, както следва:
"Незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета
държава, който се намира на територията на Република България и не
отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. От изложеното следва, че за да е законно пребиваващ един
гражданин на трета държава, по отношение на същия следва да са
осъществени следните предпоставки: да се намира на територията на
Република България и да отговаря на условията за престой или пребиваване.
Видно от писмо УРИ 531700-891-21.05.2023 г. на ОД на МВР
Стара Загора, лицето Юртташ Мехмет Метин е с разрешение за пребиваване
№ *********, със срок от 24.11.2022 г. до 13.11.2023 г.
От така установените факти, следва да се приеме, че към момента
на приемане на работа на лицето Юртташ Мехмет Метин са били налице
изискуемите обективни обстоятелства от фактическия състав на процесното
административно нарушение.
Нарушението по чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност е от категорията на формалните административни
5
нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни
последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено към момента на
постъпване на работа на работника и е продължило във времето до открИ.ето
му. Административното нарушение е извършено от работодател имащ
качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
В обстоятелствената част на наказателното постановление и на
АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на
законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.
Административното нарушение е конкретизирано по време, място,
начин на извършването му.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.75а, ал. 2 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Съобразени са всички обстоятелства съгласно чл.27,
ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с
обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за
намаляване на наложената имуществена санкция. Същата е определена
значително под средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в
близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по
отношение на дружеството жалбоподател са налице влезли в сила съдебни
решения по АХНД № 1243/2023 г., АХНД № 1241/2023 г. и АХНД №
1230/2023 г., всички по описа на РС Стара Загора, по които решения съдът е
достигнал до правния извод, че са били налице нарушения на разпоредбите на
ЗТМТМ, по отношение на различни работници на дружеството / по АХНД №
1230/2023 г., е била нарушена именно разпоредбата на чл. 75а, ал.2 ЗТМТМ/.
Тези обстоятелства обуславят на собствено основание завишения размер на
административното наказание.
При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се
отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената
санкция да се определи над минималната. Извършеното административно
нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен
6
елемент. То засяга не само българското законодателство, но и
международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита
правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно
всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното
административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на
обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда
да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма
основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства
свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се
приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Извършеното
административно нарушение не е с по-ниска или незначителна обществена
опасност, а със завишена, поради, което приложението на чл. 28 ЗАНН би
довело до неоправдан либерализъм, което е недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди като законосъобразно. Направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от
ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в
случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 90 лева.
7
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2300103 от
11.05.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора,
ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл. 79, ал.4 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75а,
ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.
75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 500 /три
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора,
ЕИК *********, представлявано от управителя Х. К., ЛНЧ ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 90 /деветдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8