Р Е Ш
Е Н И Е
№ 139
гр.Севлиево 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен съд в открито
заседание на 30.06.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като
разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело № 1087 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване на вземането по заповед за изпълнение № 479 от 01.08.2019 г. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 833/19 г. по описа на РС – Севлиево, тъй като
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.Образувано
въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, с
ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н. против Р.А.М., с ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на
20.08.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, по
силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от Р.А.М.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2385189, одобрен на
15.08.2016 г. и подписан на 17.08.2016 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение
1 от 20.08.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.08.2018 г.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора
за цесия, дружеството-ищец, в качеството на цесионер, се е задължило от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.В
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е
изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2385189
от 30.08.2018 г. посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост, като неполучено, с отбелязване, че получателят се
намира в чужбина /Белгия/.На ответника е изпратено и второ Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-С-УКФ/2385189 от 14.05.2019 г. от името на „УниКънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез ЧСИ И. И. – рег. № 735 с РД – района на Окръжен съд
– Габрово.Същото е връчено по реда на чл.47 от ГПК.Към исковата молба се
представят и заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/ 2385189 от
30.08.2018 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2385189 от 14.05.2019 г., за да бъдат
връчени на ответника и това да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
Процесното вземане произтича от
одобрен на 15.08.2016 г. и подписан на 17.08.2016 г. Договор за потребителски
паричен кредит № 2385189 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор и Р.А.М. в качеството му на Кредитополучател.Договорът
е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД предоставя потребителски кредити.Цитираните ОУ са неразделна част от
договора за кредит.С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверява
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги
приема.
При условията на Договора, Кредиторът
е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница
/обща стойност на кредита/ от 5427.61 лв., която сума включва чистата стойност
на кредита от 5 000 лева, комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от
150.00 лева и еднократна застрахователна премия от 277.61 лева.Чистата стойност
на кредита от 5 000.00 лева е преведена на 17.08.2016 г., както следва:
сумата от 1455.31 лв. за погасяване на старо съществуващо задължение на
кредитополучателя към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, а остатъка до
пълния размер на кредита – по посочената от Кредитополучателя банкова сметка ***
***.
Подписвайки Договора, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора,
на вноски, чийто брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит.Или общата сума, която Кредитополучателят
се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 6618.67 лв.,
която съгласно клаузите на Договора е платима на 47 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 137.89 лв., като първата погасителна
вноска е дължима на 14.09.2016 г. и една последна 48- ма изравнителна вноска в
размер на 137.84 лв. с падеж на 14.08.2020г., съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора, в който е посочен размерът и падежът на всяка
отделна погасителна вноска.Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва
съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 277.79 лв., дължима за периода от 14.01.2018 г.
до 01.08.2019 г./датата на подаване на заявлението в съда/.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 14.08.2020 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б.
„а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/.„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението
за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е съобщил на същия,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го
кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи
задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, като и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.Уведомяването за цесията и
за обявяване на предсрочната изискуемост е извършено на 13.06.2019 год. чрез
ЧСИ И. И..
Кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.Сумата, която е погасена до
подаване на заявлението в съда, е в размер на 2218.86 лв., с която са погасени,
както следва: 631.32 лв. възнаградителна лихва, 1574.92 лв. главница и 12.62
лв. лихва за забава.
Предвид изложеното за ищеца възниква
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е
входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по
реда на чл.410 от ГПК срещу Р.А.М. в деловодството на Районен съд - гр.
Севлиево, съгласно което претендира от ответника, в качеството му на
Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2385189, одобрен
на 15.08.2016 г. и подписан на 17.08.2016 г., да заплати непогасените суми по
процесния Договор, а именно: 3852.69 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.01.2018 г. до
14.08.2020 г., които са падежирали към датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда; 239.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 277.79лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 14.01.2018 г. до 01.08.2019 г. или сума в общ
размер на 4369.87 лв., както и законна лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда /01.08.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.Съдът е образувал ч.гр.д. № 833/19 г., издал е Заповед за
изпълнение и е връчил същата на длъжника на 27.08.2019 г. при условията на
чл.47 от ГПК.На 09.09.2019 г. ищецът е получил съобщение с указание на съда, в
съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си.Поради изложеното ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с
който да признае за установено, че ответникът, като Кредитополучател по Договор
за потребителски паричен кредит № 2385189, одобрен на 15.08.2016 г. и подписан
на 17.08.2016 г., му дължи следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 833/19 г. по описа на
PC - гр. Севлиево, а именно: 3852.69 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.01.2018 г. до
14.08.2020 г., които са падежирали към датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК в съда; 239.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 277.79лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 14.01.2018 г. до 01.08.2019 г. или сума в общ
размер на 4369.87 лв., както и законна лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда /01.08.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.Претендират се и сторените разноски по ч.гр.д. № 833/19 г. по
описа на PC - гр. Севлиево, както и направените съдебно деловодни разноски в
настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай,
че съдът не уважи изцяло или частично
горните кумулативно предявени обективно съединени искове, моли да се
постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да заплати следните
неизплатени по процесния договор суми: 3852.69 лв. – главница; 2339.39 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 343.22 лв. -
обезщетение за забава за периода от 14.01.2018 година до датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.Представя писмено становище, в което моли съда да уважи
предявените искове.
Ответникът се представлява по делото
от назначения му от съда особен представител адвокат Н.Д..В представения писмен
отговор се заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове, по следните съображения:
Особеният представител прави
възражение за липса на надлежна процесуална легитимация от страна на ищеца,
свързана с нищожност спрямо ответника на клаузи от договора.В тази връзка
навежда следните доводи: Цитираните от
ищеца клаузи за съгласие на ответника с евентуално бъдещо цедиране на
вземанията са тези на чл.12, ал.6 и 7 от приложените по делото ОУ, като самият
чл.12 е озаглавен „Забава в плащанията, лихва за забава, прекратяване на
кредитните отношения“, т.е. цитираният чл.12 не съдържа каквато и да било
референция към теми като „прехвърляне/цедиране на вземанията“, „права на
кредитора/кредитодателя“ или други, които да насочат кредитополучателя към
действителното съдържание на ал.6 и ал.7 от този член.В тази връзка и предвид
характера на уговорките, които се правят с тези две алинеи, счита, че същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.От договора за цесия става ясно, че
задълженията преминават в пълния си вид
към цесионера, което предполага използването на лични данни на
кредитополучателя, които биха могли да бъдат използвани за прилагане на
психически, а понякога и на физически тормоз на длъжника, като особения
представител на ответника счита, че това е подмолен и некоректен подход на
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като възможността за
прехвърляне на вземането, така формулирана в ДПК, е типична проява на
неравноправна клауза в него по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП.Като неравноправна
клауза следва да се тълкуват и
разпоредбите на чл.12, ал.6 и ал.7 от ДПК.Счита, че по делото няма спор относно
потребителското качество на ответника и
на сключения от него ДПК.Като към въпросния договор следва да се приложат
разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи в потребителските договори,
тъй като не можело да става въпрос за индивидуално уговорени условия на
кредита.И тъй като съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, то намира уговорките по чл.12,
ал.6 и ал.7 от ДПК, съгл.които ответника се е съгласил предварително с
последващо цедиране на вземането, за нищожни спрямо кредитополучателя.Същото
следвало да се приеме относно уговорката по чл.7, ал.3 и ал.4 от ОУ, т.е. всеки
иск относно претендираното вземане по ДПК следва да бъде и може да бъде
предявен единствено от кредитора по договора - „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД.
Особения представител прави и
възражения, свързани с наличие на основания от правото на ЕС, националното
право, практиката на Съда на ЕС и тази на ВКС за служебно обсъждане наличието
на неравноправни клаузи в източника на задължение, като във връзка с това отбелязва,
че съгласно действащото национално и европейско законодателство, трайната
практика на Съда на ЕС и тази на ВКС следва да бъде извършена служебно от съда
проверка за неравноправни клаузи.Последните изменения в ГПК са въвели формално
задължение за съда да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Прави се и възражение за наличие на неравноправни
и подвеждащи, съответно нищожни спрямо ответника клаузи в източника на
задължението, като моли състава на съда да обсъди ОУ и ДПК относно наличието на
неравноправни клаузи в тях и евентуланото им обявяване за нищожни.Освен
цитираните по-горе като неравноправни клаузи, счита, че като такива могат да
бъдат разгледани и тези за прекомерното олихвяване на главницата, за заплащане
на прекомерни мораторни лихви, за обявяване на предсрочна изискуемост и др.
В уточняващата си молба от 10.06.2020
г. особения представител на ответника прави възражение и относно начисляването
на лихва върху лихва, предвид обстоятелството, че част от сумата от отпуснатия
кредит е отишла за погасяване на старо съществуващо задължение на ответника.
Предвид гореизложеното особения
представител на ответника счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.Не
се противопоставя на искането на ищеца да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 479/01.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 833/2019 г. по описа на РС Севлиево.Същата е връчена на
длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за
установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният иск за установяване на
вземане за главница, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за
потребителски паричен кредит, вземането по който е цедирано на ищеца, е с
правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и
чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният иск за установяване на
вземане за договорна /възнаградителна/ лихва по същия договор е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и
чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният иск за установяване на
вземане за мораторни лихви по процесния договор е с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са
предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по
чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е представен Договор за
потребителски паричен кредит № 2385189 от 15.08.2016 г. – заверен препис.Страни
по договора са „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в качеството му на
Кредитор и Р.А.М. в качеството му на Кредитополучател.По силата на договора
дружеството-кредитор се задължава да предостави на ответника-кредитополучател
потребителски паричен кредит на обща стойност на кредита от 5427.61 лева, която
сума е формирано от чиста стойност на кредита в размер на 5 000.00 лева,
такси/комисиони в размер 150,00 лева и еднократна застрахователна премия в размер
на 277.61 лева.Съгласно договора част от сумата, а именно 1455.31 лв. ще бъде
преведена за погасяване на старо съществуващо задължение на кредитополучателя към
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, а остатъка до пълния размер на
кредита - по банкова сметка *** ***, а начинът на погасяване е също по банков
път.
Неразделна част от подписания договор
са погасителен план и общи условия.Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора,
усвоената парична сума, от датата на отпускане на кредита, за срока на действие
на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за срока на Договора.Лихвата се начислява от датата на отпускане на
кредита, като към датата на подписване на договора страните са договорили
годишен лихвен процент в размер на 9.99 %, съответно уговорената към датата на
подписване договора възнаградителна лихва е в общ размер на 1191.06 лв.Годишният
процент на разходите по кредита е 12.09%.Общата сума, която Кредитополучателят
се е задължил да върне при сключване на договора е в размер на 6618.67 лв.,
която съгласно подписания от страните погасителен план е платима на 47 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 137.89 лв., като първата
погасителна вноска е дължима на 14.09.2016 г. и една последна 48-ма
изравнителна вноска в размер на 137.84 лв. с падеж на 14.08.2020г.Представено е
от ищеца заверено копие от Сертификат за застраховка „Кредитна Протекция
Плюс" № 2385189/17.08.2016 г., съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ се съгласяват да
застраховат срещу заплащане на застрахователна премия на кредитополучателите по
банкови потребителски кредити, администрирани от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД и в частност ответника Р.А.М., като е посочен и начина за
изчисляване на дължимата премия.
Като писмени доказателства по делото
от ищеца са представени и приети заверени копия от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК *********; Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.08.2018 г., ведно с Извлечение от
Приложение № 1 към него, и потвърждение за извършена цесия от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.От тях се установява, че кредиторът по договора
за потребителски паричен кредит № 2385189 от 15.08.2016 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
вземанията, които има спрямо кредитополучателя Р.А.М. по процесния договор.
Представено е и пълномощно, с което
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да
го представлява във връзка с извършване на уведомяване по законоустановения ред
на длъжника за сключения договор.Към исковата молба е приложено уведомително
писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2385189 от 14.05.2019 г. до ответника, с което
ищецът /в качеството си на пълномощник на цесионера/ го уведомява за
извършената цесия.В същото писмо се съдържа и изявление на дружеството-ищец до
ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.Писмото е връчено на
ответника на 12.01.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с обратна
разписка към товарителница № 67611287 от същата дата.Истинността на документа
не е оспорен от ответната страна.
По делото е допусната, изготвена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза от едно вещо лице.От приетите по делото
заключение и допълнително заключение на вещото лице В.В., изготвило допуснатата
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 17.08.2016 г. е преведена
по сметка на ответника сумата, предмет на ДПК, сключен между него и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД .
Кредитополучателят-ответник е изплатил
обща сума в размер на 2218.86 лв., като последната вноска е направена на
10.01.2018 г.С тази сума са погасени 1574.92лв. – главница, 631.32 лв.-
възнаградителна лихва и 12.62 лв. – лихва за просрочие.Кредитополучателят не е
изпълнил задължението си по ДПК за заплащане в срок на погасителните вноски по
кредита, поради което кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.12 от
ОУ, неразделна част от Договора, за което кредитополучателя е уведомен чрез ЧСИ
И. И. с писмо получено на 13.06.2019 г.Кредитополучателят е изпаднал в забава
на 13.06.2019 год.Размерът на непогасената главница за периода от 14.01.2018 год. до 14.08.2020
год. е - 3852.69 лв.Размерът на
непогасената договорна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018
г. е - 239.39 лв.Размерът на лихвата за
забава е – 277.79 лв., или общата неизплатена сума, дължима от ответника по
кредита е в размер на 4369.87 лв.
Последно плащане по погасителните
вноски е извършено на 12.07.2016 г., а падежната дата на първата неизплатена
погасителна вноска е 21.06.2016 г.
При така установените факти настоящият
състав намира, че волеизявленията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
ответника Р.М., обективирани в процесния договор, са породили валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.Процесният
договор е сключен на 15.08.2016 г. и попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в последна редакция
обн. в бр. 30 от 26.03.2013 г. на ДВ, в сила от 26.03.2013 г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9 ал.3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.Общият
размер на предоставения кредит от 5427.61 лв. е формиран от т.нар. сумата 5 000
лева, която се изплаща на кредитополучателя, сумата 150.00 лв., дължима от него
за такси/комисиони и сумата 277.61 лв. - еднократна застрахователна премия.Съгласието
на страните по договора включва уговорката, че последните две суми не се плащат
от кредитополучателя при сключване на договора, а се прибавят към чистата сума за
получаване, т.е. към главницата по кредита.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 17.08.2016 г. Кредитора е
превел кредита, както следва сумата - 1455.31 лв. е преведена за погасяване на
старо съществуващо задължение на кредитополучателя към „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, а остатъка до пълния размер на кредита е преведен по
банкова сметка *** ***ника, с което кредиторът е изпълнил основното си
задължение по договора.
В тази връзка съдът следва да обсъди
наведените от особения представител на ответника възражения.При това следва да
се съобрази, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е
длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.Съдът е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материално-правни норми, които
регулират правния спор.Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).При произнасянето си по
дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и
разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно.
Разгледани по същество, възраженията
са неоснователни.
Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника относно липсата на активна легитимация на
ищеца.
Ищцовото дружество установява своята
активна легитимация по иска чрез сключения на 20.08.2018 г. Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********.Съдът е на становище, че
договорът за цесия е действителен и независимо, че е наречен Рамков договор от
съдържанието му е ясно, че се касае за прехвърляне на вземания.
Неоснователно е и възражението за
анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД,
тъй като в случая не става въпрос за преструктуриране на кредит, при
което към размера на редовната главница се прибавят просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, а става въпрос за
рефинансиране.
Останалите възражения на особения
представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора и
нищожност на такива, както и възражението за недействителност на договора са
общи, неконкретни и необосновани.Затова съдът приема, че не са налице
изискванията по чл.22 ЗПК, обосноваващи извод за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит.
Мотивиран от горното съдът счита, че
ищецът установи изцяло вземането си по заповедта за изпълнение, поради което
предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
След влизане в сила на решението и на
осн. чл.416 ГПК, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея
следва да се издаде изпълнителен лист.
Ищецът е направил искане за заплащане
на разноски по делото по списък по чл.80 ГПК – л.95 и с оглед изхода на спора
ответника ще бъде осъден да заплати сумата от
1079,11лв., от които 254.11 лв. д.т. /87.40 лв. по заповедното
производство и 166.71 лв. по исковото производство/, 400.00 лв. за особен
представител, 225.00 лв. юрисконсулско възнаграждение /75.00 лв. по заповедното
производство и 150.00 лв. по исковото производство/ и 200.00 лв. депозит за
вещо лице.Разноските от заповедното производство ще бъдат включени в
изпълнителния лист, който ще се издаде.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Р.А.М. ***, ЕГН **********, че „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, ап.4, с ЕИК
*********, е установило изцяло
съществуване на вземането си по заповед за изпълнение № 479 от 01.08.2019
г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 833/19 г. по описа на РС – Севлиево, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, ап.4, с ЕИК
*********, направените по делото разноски
в размер на 1079.11 /хиляда и седемдесет и девет лева и единадесет
стотинки/ лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми могат да се
преведат по следната банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***: UBBSBGSF,
УникредитБулбанк АД.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 833/19 г.
На осн. чл.416 от ГПК, след
влизане на решението в сила, да се издаде изпълнителен лист по заповед за
изпълнение № 479 от 01.08.2019 г. по ч.гр.д.№833/19 г. по описа на РС –
Севлиево.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: