Решение по дело №293/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на двадесет и седми февруари 2020г., в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана С. а,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 293 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „О.1“ ЕООД срещу Решение № 2301/13.12.2019г. постановено от ХХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 5152/2019г., с което е потвърдено НП № 23-0000553/15.10.2019г. издадено от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на „О.1“ ЕООД на основание чл. 96Г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Касаторът, в касационната жалба и в молба с.д. 2964/26.02.2020г., чрез процесуален представител, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, в отговор на касационната жалба чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2301/13.12.2019г. постановено от ХХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 5152/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърдено НП № 23-0000553/15.10.2019г. издадено от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на „О.1“ ЕООД на основание чл. 96Г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

През м.юли 2019г. служители на ООАА Варна извършили комплексна проверка на „О.1”ЕООД, в хода на която констатирали, че превозвачът - „О.1”ЕООД, притежаващ Удостоверение за регистрация за извършване на таксимитров превоз на пътници № 10971, на 05.11.2018г. в гр.Варна е допуснал до управление на лек таксиметров автомобил марка „Шкода”, кат.М1 с рег.№ ***, с който е извършен таксиметров превоз на пътници, видно от пътен лист с № 095/05.11.2018г. от пътна книжка сер.0 №32/01.05.2011г. издадена за този таксиметров автомобил, водачът С.Н.С. , който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Установено било, че г-н С. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност за периода 04.11.2018г.-09.11.2018г.

При така установените факти, на дружеството е съставен АУАН за констатираното  нарушение. АНО възприел констатациите в АУАН и издал разглежданото от въззивния съд НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба. На горните констатации и изводи съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Спорът пред въззивния съд, както е формиран от страните /по-конкретно от въззивната жалба/ е бил за това:1./ налице ли е особено съществено нарушение на материалния закон?; 2./ налице ли е нарушение на процесуалния закон?; 3./ Налице ли е обективната страна на нарушението?; 4./ Установяването на нарушението подкрепено ли е с доказателства?

Съдържанието на въззивната жалба е бланкетно. В нея не се съдържат конкретни твърдения и доводи относно повдигнатите  спорни въпроси.

В касационната жалба пространно се сочи, че въззивният съд не е дал правилни отговори на посочените спорни въпроси, поради което съдебният акт бил незаконосъобразен, посочена е и съдебна практика. Доводите на касатора са неоснователни, а посочената съдебна практика е неотносима. Въззивният съд след изясняване на фактите по спора е приел, че при издаване на НП са спазени процесуалните и материално правните норми, че нарушението е съставомерно и, че АНО е събрал необходимите доказателства за установяване на нарушението.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е дал мотивиран и съобразен със материалния и процесуалния закон отговор на поставените пред него въпроси.

Пред контролните органи и пред въззивния съд дружеството не е представило удостоверение за психологическа годност на водача С.Н.С.  за 05.11.2018г.. Не е било спорно, а и е установено от представени, изходящи от дружеството документи, че на тази дата дружеството е допуснало до работа като водач на МПС г-н С. и, че на същата дата г-н С. е осъществил таксиметров превоз на пътници.

В пледоарията по същество пред въззивния съд процесуалният представител на дружеството е сочил, че г-н С. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност за периода 04.11.2018г.-09.11.2018г., но това не означавало, че няма психологическа годност, а само, че е лице без удостоверение за психологическа годност. Този довод на въззивника е обсъден от въззивния съд в мотивите му на стр.4 от съдебното решение абз.2 и е приет за неоснователен.

Изводът на съда касационната инстанция намира за правилен. Съгласно чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване. От анализа на разпоредбата се извежда извод, че психологическата годност на лицата – водачи на МПС, не се предполага, а следва да бъде удостоверена с документ, след извършено изследване. Такъв документ за периода 04.11.2018г. – 09.11.2018г. не е притежаван от г-н С. . Т.е. за този период г-н С. не е отговарял на изискванията на императивни законови разпоредби към водачите на МПС. Установено е, че дружеството е допуснало да управлява МПС лице, което не отговаря на изискванията на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което правилен е изводът на въззивният съд за съставомерност на нарушението.

Констатиран е отрицателен факт от АНО – лицето водач на МПС не притежава документ за психологичска годност за периода на проверката. При такава констатация на АНО в тежест на дружеството е да докаже положителният факт на изпълнение на законовите изисквания, т.е. да докаже че е водачът на МПС е притежавал удостоверение за психологическа годност за 05.11.2018г., когато е извършил таксиметровия превоз.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2301/13.12.2019г. постановено от ХХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 5152/2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.