Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осемнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6610 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК от „П.к.Б.” ЕООД срещу Д.Й.Д., да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1866.00
лева, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ
заем № **********/18.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, 3884.29 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2013г.
до 15.12.2015г., 206.46 лева – неустойка, за които е издадена заповед №
563/29.01.2019г. по ч.гр.д. № 1196/2019г., по описа на ВРС, 26-ти състав.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 18.11.2011г. между ищеца и Д.Й.Д. е сключен договор за револвиращ заем заем № **********, по силата на който е предоставило на ответника кредит в размер на 2000
лева, от която сума в размер на 1023.09 лева е преведена на Д. на 13.12.2012г.
по посочена от същия сметка, а със сумата от 976.91 лева е рефенансирано
задължение на ответника. От своя страна Д. се е задължил да върне предоставения
му кредитен ресурс, заедно с договорно възнаграждение в размер на 6144.38 лева,
на 48 месечни вноски, всяка в размер на 167 лева. Твърди се, че Д. е извършвал
плащания по кредита, с които се погасени главница от 134.11 лева и договорна
лихва в размер на 2760.09 лева. Тъй като Д. е преустановил изпълнение на
задълженията си по договор, договорът е прекратен на 04.06.2013г. и е начислена
неустойка в размер на 206.46 лева. Поради наличие на незаплатени суми по
кредитното правоотношение след настъпване на крайния срок на договора –
15.12.2015г., ищцовото дружеството е депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.
№ 1196/2019г., по описа на ВРС, 26-ти състав, срещу която ответникът в срока по
чл. 414 ГПК е възразил. Поради последното за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената
заповед за изпълнение. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Й.Д.
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Оспорва валидността на договора за кредит като
твърди същият да не отговаря на изискванията на ЗПК. Наред с това се излага, че
клаузите, уреждащи заплащането на лихви и неустойки са неравноправни такива по
смисъла на ЗЗП. Твърди се и същите да накърняват добрите нрави и като такива да
са нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Отделно от това оспорва на Д. да е
предоставен кредитен ресурс в размер на 2000 лева, като твърди получената сума
да е в размер на 1023.09 лева. Прави възражение и за погасяване на претенциите
по давност.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
563/29.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 26
състав, по ч.гр.д. № 1196/2019г., ВРС е разпоредил Д.Й.Д. да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД сумата от 1866 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/21.11.2011г., 3384.29 лева – договорно
възнаграждение и неустойка в размер на 206.46.00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.01.2019г. до изплащане на вземането и съдебно деловодни разноски. Срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
Д..
Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за кредит №
**********, според който Д.Й.Д. е отправил искане за рефинансиране на кредит „Profi Made“ /раздел ІV „Вид
на искания револвиращ заем“/ за сумата от 976.91 лева,
като е отправил и искане за отпускане на револвиращ
заем с параметрите, посочени в раздел V – сума на заема до 2000, срок на заема
48, размер на вноска 167, ГПР 155.34, дата на погасяване 15 ден от месеца. В
раздел VІ „Параметри на одобрения кредит“ като сума на кредита е посочена 2000,
срок на кредита 48, размер на вноска 167, общо задължение 8144.49, ГПР 142.21,
годишен лихвен процент 97.70 и лихвен процент на ден 0.17. В отнапред
изготвената бланка на договора е посочено, че неразделна част от договора за
кредит са Общите условия към договорите за кредит на физически лица, които са
предадени при подписване на договора за кредит и с които клиентът е запознат и
приема. Посочено е още, че клиентът дава своето съгласие съществените условия
на договора за кредит да се договарят по реда на чл. 2 от ОУ към ДК, като
промени в размера на кредита, договорното възнаграждение и др. В т. „Г“ е
отразено, че клиентът декларира, че са му предоставени безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата
на стандартен европейски формуляр; разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлагания договор за кредит съответства на неговите
потребности и финансово състояние; разяснение на преддоговорната
информация, основни характеристики на предлаганите продукти и въздействието,
което могат да окажат върху него, в това число последиците в случай на
просрочени плащания за него.
Видно от
приложеното на л. 13 от делото преводно нареждане, че на 19.11.2011г. по посочена
от ответника в договора за кредит сметка е наредена сума в размер на 1023.09
лева, с основание за плащане **********.
Представени по
делото са и Общи условия на „П.к.Б.“ ЕООД към договор за револвиращ
заем за физически лица, както и декларация от ответника във връзка с
обработката му на лични данни, карта на клиента, карта за оценка на клиента,
както и извлечение от сметка по договора за кредит към 22.04.2019г.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1196/2019г., по описа на
ВРС, 26 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендирандираните главница, договорна
лихва и неустойка, срещу която в срока по чл. 414 ГПК Д. Йорданов Д. е възразил.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесната сума в
посочения размер.
С оглед горното и първият подлежащ на
разглеждане е факт е наличието валиден договор за заем, като в тази връзка
съдът съобрази служебното си задължение да следи за действителността на
сделката, от която за страната произтича защитимото материално право.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ,
бр. 58 от 30.07.2010г., действащ към момента на сключване на сделката – 18.11.2011г.
Видно от клаузата на т. 2 от Общите
условия на „П.к.Б.” ЕООД (ОУ, л. 7-8), заемополучателят
попълва предварително параметрите на исканията за заема (част V от бланката на
проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VІ) се определят
от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с
подписването му от заемодателя).
По делото липсват твърдения, че процесният договор е сключен по различна от предвидената в
ОУ процедура, поради което и следва да се приеме, че при кандидатстването за
отпускането на кредита, ответникът Д., в изпълнение на описаната процедура от
ОУ, е попълнил с помощта на кредитен експерт предоставена му бланка на
проектодоговор, като в
същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора и кредитополучателя,
вида на кредита и параметрите на искания заем (т. I до т. V от бланковия
договор).
Окончателните условия по кредита,
посочени в т. VІ от договора, са одобрени впоследствие от кредитора и имат
следното съдържание: сума на кредита е посочена 2000, срок на кредита 48,
размер на вноска 167, общо задължение 8144.49, ГПР 142.21, годишен лихвен процент
97.70 и лихвен процент на ден 0.17. Липсват данни на ответника де е предоставен
погасителен план и клаузите на договора не препращат към такъв – едва с
исковата молба ищецът е представил извлечение по сметка, от което са видни
условията за издължаване на кредита.
Съдът намира, че уредената в ОУ
процедура по сключване на процесния договор
противоречи на нормата, обективирана в чл. 5, ал. 1 ЗПК, според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия
на потребителския кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на
информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за
потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го
поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна
противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона
за задълженията и договорите.
Отделно от това, описаното по-горе
съдържание на договора не съответства и на императивно установените в чл. 11 ЗПК изисквания.
Относно размера общото задължение и
размера на вноските е посочено единствено цифровото отразяване „8144.49“ и „167“,
без да е конкретизираната съответната валута на поетото задължение, за която
кредитополучателите са се задължили. Непосочването на паричната единица води до
неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от
съдържанието на договора и не може да се предполага, доколкото в Република България е разрешено
договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица. Неясен е и
срокът за връщането на кредита, тъй като в договора е посочена само цифрата „48“,
без отбелязване на точния времеви диапазон - дали се касае за дни, седмици,
месеци, години и т.н.
Към договора липсва също погасителен
план, който да е предоставен на ответника и да отразява условията за
издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на
погасителните вноски. Тази информация е необходима на потребителите, за да може
същите да вземат информирано решение и да бъдат наясно с конкретните задължения,
които поемат, встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна
страна.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че договорът
за потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити и на
основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 11 ЗПК е
недействителен.
Според чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Дори обаче горното да не бъде
споделено, крайния извод на съда за дължимост
единствено на чистата стойност на кредита не би се променила, поради следните
съображения.
Както е прието в решение № 125 от 10.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4497/2017г., съдът следи
служебно за свръхпрекомерността на уговорения размер
на насрещната престация, което опорочава
волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на
договорната клауза – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Съдът не дава указания на
страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това. Съдът
е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на
уговорената престация в договора да зачете правните
последици на този правоизключващ факт, а именно
противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действителна уговорка.
При преценка дали уговорения размер на
договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния
размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще
реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете
характера на договора, неговата цел, задължението на кредитора да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства,
то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява
както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря
връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 2000
лева, със сравнително кратък срок на ползване - 48 месеца /съобразно
представеното извлечение от сметка, макар и това изрично да не е посочено в
договора/, уговарянето на възнаградителна лихва в
полза на кредитора в размер от 6144.49 лева не е обяснимо нито с разходите,
които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът дължи връщане единствено на заетата сума от 2000 лева, но
не и договорна лихва. От представените от третото неучастващо в делото лице „Ю.Б.“
АД писмени доказателства се установи, че ответникът е погасил сума в общ размер
на 2707 лева, която е достатъчна да погаси предоставения кредитен ресурс. С
оглед изложеното и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, в това число и
относно вземанията за договорна лихва и неустойка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
направеното от ответника искане, ищецът „П.к.Б.” ЕООД следва да заплати на Д.Д. сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за заплатено
възнаграждение в размер на 900 лева, което съдът намира, че следва да бъде
редуцирано до сумата от 650 лева. Именно този размер съдът намира адекватен на
обема на осъществената по делото защита, отчитайки фактическата и правна
сложност на делото, броя на съдебните заседание и установения в нормата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК
иск на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Д.Й.Д., ЕГН **********,***, за установяване дължимостта
на оспореното вземане, както следва: сумата от 1866.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем № **********/18.11.2011г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, 3884.29
лева – договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2013г. до
15.12.2015г., 206.46 лева –
неустойка, за които е издадена заповед № 563/29.01.2019г. по ч.гр.д. №
1196/2019г., по описа на ВРС, 26-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Й.Д., ЕГН **********,***, сумата от 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: