Р Е Ш Е Н И Е
№261919/11.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13120 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени искове
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от А.И.И., ЕГН ********** *** срещу
ЗАД „О.З.К.К.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 8000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания вследствие настъпило на
30.10.2019г. ПТП, на кръстовище на път 17+500км., между път ІІІ-904 и път ІІІ-9004, при което л.а.
марка „Ф.“, модел „Голф“ с рег. № В****РР, управляван от Р. Н. К. с валидна застраховка „Г.О.“ при ответника в качеството му на застраховател, обективирана в полица № 68417153, със срок на валидност 14.01.2019г. – 13.01.2020г., при нарушение на правилата за движение по
пътищата удря управляваното от ищеца МПС, при което на ищеца са причинени увреждания:
ожулване на предна повърхност на двете колена и контузия на лявата китка, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата
на увреждането – 30.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 60 лева – имуществени вреди съставляващи
разходи по лечение вследствие осъщественото увреждане, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увреждането
– 30.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата
молба се излагат твърдения, че на горепосочения ден и място е постъпило
ПТП, при което водач на л.а. в нарушение на правилата за движение по
пътищата е ударил управляваният от ищеца автомобил, вследствие на което са причинени наранявания
на последния. МПС управлявано от виновния водач
към момента на осъществяване на събитие е с валидно сключена застраховка „Г.О.“ при ответника в качеството му на застраховател. Ищецът е релевирал искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, за което обстоятелство било образувана застрахователна преписка №
0411-020-0004-2019, по която
на ищеца било определено обезщетение в размер на 1000 лева, което към момента
на сезиране на съда не е изплатено от ответника. Намира, че
определеното му обезщетение не отговоря на причинените болки и страдания вследствие реализираното ПТП.
Излага, че след реализиране на инцидента е откаран по спешност в МБАЛ „С.А.В.“ АД, като му е поставена диагноза “комоцио“. С оглед реализираното ПТП, твърди
че за един
продължителен период от време е търпял
болки и страдания, при което и предвид
ниската възраст ще изпитва негативни
последици от събитието през целият си живот.
Твърди, че е сторил разходи
по лечение в размер на 60 лева с оглед осъществено съдебно-медицинско освидетелстване,
които също желае да му бъдат
заплатени.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Предявеният иск за заплащане обезщетение
за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди се признава в размер до 1000 лева, като за разликата над
признатият размер до пълно предявеният
размер от 8000 лева желае претенцията
да бъде отхвърлена. По отношение на призната част от
иска счита, че не е станал
причина за образуване на делото, доколкото извънсъдебно по застрахователната преписка по повод
искане на ищеца за изплащане на обезщетение, е определено такова в размер на сумата от 1000 лева, която не
е заплатена поради непосочване на банкова сметка, ***.
Не се оспорва, че към
момента на реализираното
ПТП лекия автомобил управляван от виновния
водач е с валидно сключена застраховка „Г.О.“, която е оформена в застрахователна полица №
68417153, със срок на валидност 14.01.2019г. – 13.01.2020г.
Не се оспорва,
че ищецът е релевирал искане за определяне на обезщетение преди депозиране на исковата молба в съда, за
което обстоятелство е образувана преписка по щета № № 0411-020-0004-2019, по която на ищеца
било определено обезщетение в размер на 1000 лева.
Намира търсеното
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата
над 1000 лева до пълно предявеният
размер от 8000 лева за прекомерен. Оспорва твърденията, че
телесните увреждания, които са причинени
на ищеца са допринесли до трайно
търпени болки и страдания. Намира, че ищецът към момента на събитие е на 23 години, при което и предвид
възрастта му не би следвало
да изпитва негативни последици с оглед инцидента през целият си живот.
Излага възражения, като посочва, че вследствие
на инцидента се е възстановил за период от около
2 седмици. Излага възражения за наличие
на съпричиняване
при настъпване на вредоносния резултата, на
осн.чл.51, ал.2 ЗЗД, като посочва,
че към момента
на инцидента ищецът не е бил
с поставен обезопасителен колан.Намира, че сторените разходи в размер на 60 лева се неотносими като разходи за лечение,
като същите по своята същност
съставляват разходи по съдебно – медицинско
освидетелстване.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП №30398/30.10.2019г. изготвен от служител на сектор ПП при ОД на
МВР гр. Варна, от който се установява, че на така посочената дата на кръстовище на път ІІІ-904 и път ІІІ-9004 е осъществено ПТП,
при което л.а. марка „Ф.“, модел
„Голф“ с рег. № В****РР, управляван от
Р. Н. К. удря управляваното
от ищеца МПС, при което на ищеца
са причинени увреждания.
Представено е
съдебномедицинско освидетелстване от 31.10.2019г. №80/2019г. изготвено от проф.
д-р. Д.Радойнова при МБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна, в което
се посочва, че обективното състояние на ищеца към момента на освидетелстването
се характеризира с наличието на увреждане на двете колена на краката, като на
дясното коляно е налично едно, а на лявото коляно червеникави ожулвания с диам. До 2 см.
Посочено е, че освидетелстваното лице е заявило оплакване в лявата китка, по
която не се констатират видими промени.
Представена е фактура №
**********/31.10.2019г. от УБАЛ „С.М.“ Варна, която е издадена във връзка с
съдебномедицинско освидетелстване на ищеца.
Представено по делото е
съдебно автотехническата експертиза на в.л. Ал.В.. В заключението се посочва,
че причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Ф.“, модел „Голф“ в
платното за движение и по траекторията на движение на л.а. Мерцедес, която е
управляван от ищеца. Посочва, че вследствие на удара са причинени уврежданията
в предната част на управлявания от ищеца МПС. Не са налице данни за
установяване скоростта на движение към момента на удара между автомобилите.
Фабрично управляваният от ищеца л.а. е бил снабден с предпазни колани, чиито функции
са да не позволят изместване на тялото, така че да бъде осъществен контакт с
части от интериора на автомобила или със сработила въздушна възглавница. В
съдебно заседание дава разяснение, че доколкото крайниците към момента на удара
са свободни, дори и при поставен обезопасителен колан те могат да стигнат до
таблото на автомобила, до въздушните възглавници. Посочва, че в случай, че
водача управлява МПС със седалка приближена напред, то крайниците могат да
влязат в контакт с предната част на таблото, респ. в долните крайници могат да
влязат в контакт с педалите на автомобила.
Представено по дело е
заключение на съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р. Д.Д..Посочва се, че на 30.10.2019г. е осъществен преглед в
спешно отделение на МБАЛ „Св. А.В.“ АД, както е поставена диагноза: Контузия на
главата, луксация в областта на лявата китка. Посочва
се, че при назначените изследвания на коремни органи, черен дроб, слезка, бъбреци, пикочен мехур, не са констатирани
увреждания. Посочва се, че вследствие на съдебно –медицинското освидетелстване
осъществено на 31.10.2019г. са констатирани увреждане на двете колена на
краката, като на дясното коляно е налично едно, а на лявото коляно три
червеникави ожулвания с диам. до 2 см. По отношение
оплакванията за болка в областта на китката не са констатирани видими промени.
Дава заключение, че описаните травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди,
тъпи предмети реализирани при удари в части на купето на автомобила.
Уврежданията обуславят временно разстройство на здравето, което не е опасно за
живота.Не се констатират усложнения при оздравителния процес, като тези
травматични увреждания отзвучават за период от
две – три седмици. Посочва се, че сторените разходи са в причинно –
следствена връзка с претърпяното ПТП. Уврежданията могат да бъдат получени от
ищеца, съобразно заключението и при поставен от него като водач предпазен
колан.
Представено по делото е
заключение по съдебно – психологична експертиза на в.л. Ал. Ц..Посочва се, че
по отношение на ищеца се са налице евентуално причинени психични травми, които
да налагат клинична намеса. Ищецът е възвърнал обичайният си начин на живот,
като все още по отношение на него са налице симптоми, които включват епизоди на повтарящи се изживявания
във връзка с претърпяното ПТП. Посочва, че спомена за преживяното е съхранен,
като на подсъзнателно ниво и извън волевия контрол са възможни проблясъци за
преживяната травма вследствие преживяното. В съдебно заседание експерта
посочва, че ищецът е възстановил нормалният си начин на живот за период от три
до – шест месеца.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетеля М.Н.М– без дела и родство със страните по делото. За осъщественото
ПТП свидетелят е узнал лично от ищеца, който му се е обадил около час след
инцидента. Споделил е с него, че изпитва болки в краката и ръцете. Свидетеля
посочва, че след инцидента свидетелят не се явил на работното си място в
продължение на една седмица. След завръщането си на работното място, което било
в казино и предполагало права позиция на тялото в продължение на 12 часа,
ищецът споделил на свидетеля, че изпитва болки в краката, като тези му оплаквания за период от няколко седмици до
около един месец. Посочва, че след
инцидента ищецът бил уплашен.
Разпитан по искане на
ответника е свидетеля Р. Н.К. – без дела и родство със страните, който посочва,
че на 30.10.2019г. при движение с МПС в гр. Варна е осъществено ПТП, при което
пострадал е ищеца. Свидетеля няма спомен дали ищецът е имал поставен
обезопасителен колан Ищецът е споделил на свидетеля, че има болки в областта на
краката.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка
"Г.О." застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Г.О.".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че към датата на реализиране на ПТП с
участие на ищцата, л.а. марка „Ф.“,
модел „Голф“ с рег. № В****РР, управляван от свидетелят Р. Н. К. е бил с
валидна застраховка „Г.О.“, която е сключена при ответника в качеството му на застраховател, същата обективирана в застрахователна полица №
68417153, със срок на валидност 14.01.2019г. – 13.01.2020г.
От представения по делото протокол за ПТП, съответно от заключението на
съдебно автотехническата експертиза на в.л. Ал.В., което се кредитира от съда
напълно като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че на 30.10.2019г. на кръстовище път
ІІІ-904 и път ІІІ-9004, е
осъществено ПТП, при което управлявания от свидетеля К. л.а.
марка „Ф.“, модел „Голф“ с рег. № В****РР, при нарушение на правилата за движение по пътищата, отнема предимство, като
не спира на знак Б-2, при което последва сблъсък с движещият се по пътя с
предимство л.а., управляван от ищеца.Установява се от представените по делото
писмени доказателства, а и от заключението на съдебно – медицинската експертиза
на в.л. д-р. Д.Д., че вследствие на претърпяното ПТП
на ищеца на нанесени увреждания в
областта на коленете на краката, като на дясното коляно е налично едно, а на лявото коляно
три червеникави ожулвания с диам. до 2 см.Не са констатирани видими изменения в
областта на китката, за болезненост в която област ищеца е посочил. Осъществени
са изследвания на вътрешни органи на пострадалия от ПТП, при което не са
открити изменения или увреждания.
Категорично в заключението
си по назначената от съда съдебно автотехническа експертиза, в.л. В., посочва,
че механизма на осъществяване на ПТП е вследствие отнетото от свидетеля К.
предимство, съответно последяващия от това удар между автомобила на К. и този на ищеца. Съдът
кредитирайки заключението прави извода, че е налице пряка причинно следствена
връзка между уврежданията, които са нанесени на ищеца и осъщественото ПТП,
вследствие виновно поведение на свидетеля К., като водач на МПС, което е
застраховано при застраховка „Г.О.“ при ответника в качеството му на
застраховател. Не се споделят от съда възраженията на ответника за наличие на
съпричиняване, което да се изразява в непоставяне от страна на ищеца на
предпазен колан към момента на осъществяване на инцидента. От доказателствата
по делото тези възраженията на ответника не могат да бъдат приети, че са
доказани и то в условията на пълно и главно доказване, което е тежест на
страната, която се позовава на тези правонамаляващи отговорността
факти. Свидетеля К., който е разпитан по
почин на ответника, и който първи веднага след инцидента е възприел релевантни
факти, не посочи да му е станало известно дали ищеца при реализиране на удара е
бил с поставен или без поставен обезопасителен колан. От друга страна наличието
на поставен или не обезопасителен колан не е в пряка връзка с видът на уврежданията.
Вещото лице по приетата съдебно автотехническа експертиза посочи,че
обезопасителни колан има за цел да възпрепятства свободното движение на тялото
към части от интериора на автомобила. Крайниците на тялото вследствие
инерционното му движение след удара са свободни, те не са фиксирани от колана
на автомобила, при което свободно биха имали контакт с части от таблото на
автомобила, въздушна възглавница, педали. Значение за нанасяне на вреди от този
вид имот също така начинът на разположение на седалката на шофьора, килограми
на същия и пр. фактори, които способстват за настъпване на нараняванията в тази
област. Съдебно автотехническата експертиза напълно се подкрепя и от
заключението по съдебно – медицинската такава, в която в.л. д-р. Д. посочи, като
включително и изрично поясни в съдебно заседание при приемане на последната, че
телесните увреждания при ищеца от посочения вид биха се причинили и при
поставен обезопасителен колан. При тези идентични събрани в хода на съдебното
производство доказателства, съдът приема, че съпричиняване при настъпване на
уврежданията вследствие процесното ПТП от 30.10.2019г. не осъществено от страна
на ищеца.
В резултат от осъщественото
ПТП на ищеца съдът приема, че са причинени телесни увреждания изразяващи се в увреждания в областта на коленете на
краката, съответно едно увреждане – ожулване с диаметър до 2 см. на дясното
коляно и три ожулвания с диаметър до 2 с.м. на лявото коляно на ищеца.Съдът
приема, че вследствие на удара е причинено и увреждане на лявата китка на
ищеца. За това последния е споменал при снемане на анамнеза още в деня на
инцидента при преглед в спешно отделение при МБАЛ „С. А.В.“ АД. Гласните
доказателства дадени посредством разпита на свидетеля Маринов също водят до
този извод, последния разпитан в съдебно заседание изрично посочи, че часове
след инцидента ищецът му се е обадил, при което е споделил за изпитвани от него
болки в областта на краката и ръцете. За болки в ръката ищецът е споделил и при
прегледът си в отделение по Съдебна медицина, където на следващия ден е бил
освидетелстван от проф. д-р. Р.
От изложеното следва да бъде направен и правен извод, че вследствие на
осъщественото ПТП с МПС, което е било със сключена валидна застраховка Г.О. при
ответника, на ищеца са нанесени телесни увреждания по левия и десен крак в областта на коленете,
както и на лявата китка. Причинените травми са в пряка причинно – следствена
връзка с реализираното ПТП, което е в резултат от неспазване на правилата за
движение по пътищата на водача на застрахованото при ответника в качеството му
на застраховател МПС. Ответникът като застраховател по застраховка „Г.О.“
следва да понесе отговорността за причинените на ищеца вреди.
По отношение на размера на предявения иск за
присъждане на неимуществени вреди:
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, и пр.
Към момента на осъществяване на инцидента ищецът е на
23 години, при който инцидент на същия са нанесени телесни увреждания в областта
на коленете на двата крака и лявата китка на ръката. Съдебно – медицинската
експертиза посочва, че възстановителния процес вследствие травмите, които са
причини на увреденото лице трае около две – три седмици. Така дадения в
експертното заключение времеви период за възстановяване се подкрепя и от
гласните показания на свидетеля Маринов. Последния е колега на ищеца, който в
разпитът си посочи, че след осъщественото ПТП с негово участие, ищецът не се е
явил на работа в продължение на една седмица, а след завръщането си за период
от няколко седмици до около месец е споделял за изпитвани от него болки в
областта на краката, което е било в резултата от спецификата на изпълняваната
от него длъжност, която изисквала 12-часово полагане на труд в изправено за
тялото положение. Съдът приема, че максималния възстановителен период, за който
ищеца физически се е възстановил възлиза на максималния такъв , който е посочен
в експертизата на в.л. д-р. Д.. По делото няма данни за последяващи усложнения,
които да за допринесли до необходимостта за осъществявано продължително възстановително
лечение, рехабилитация и пр. При изложеното следва да бъде направен и извода,
че вследствие телесните увреждания на
ищеца са причинени болки и страдания, които същия е изпитвал в продължение на
около три седмици преди възстановяването си. Реализираното ПТП е указало и
влияние относно психологичното състояние на ищеца. Психични проблеми, такива
които да предполагат клинична намеса не се констатира. В разясненията си при
приемане на заключението по съдебно – психологичната експертиза, в.л. Ц.
посочи, че предвид личностната характеристика на ищеца, то при последния
възстановителния процес би отнел период от около от три до шест месеца. Изрично
се подчерта, че на извън съзнателно ниво, пострадалият от ПТП е възможност
епизодично да се връща към момента на реализиране на инцидента, при който е
получил увреждания. Не следва да се осъществява разграничение между размера на
вредите определени за причинените болки и страдания вследствие нанесените
физически увреждания на ищеца и тези причинени от емоционално –
психологическите травматични последици на инцидента, доколкото същите са
търпени от последния в резултат на настъпването на един правно-релевантен факт,
а именно осъществяване на процесното ПТП с негово участие. Ако вследствие
нанесените телесни увреждания ищецът сравнително бързо се е възстановил,
взимайки предвид неговата млада възраст, липса на съпътстващи заболявания и
благоприятното протичане на възстановителния процес, то психо
– емоционалното състояние на страната е извадено от нормалният си ритъм за един
значително по – продължителен период от време, а именно между три и шест
месеца. Пряко обективиране на това му състояние е
уплахата, за която свидетеля Маринов посочва, и която се е наблюдавала при
ищеца след инцидента, и която е свързана с управление на МПС.
Съдът като обсъди събраните по делото гласни
показания, писмените такива, както и като взе в предвид заключенията по
назначените съдебни експертизи, намира, че на ищеца следва да бъде определено
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на инцидента в размер на 2500 лева. Този размер
намира за справедлив, посредством който сума следва да бъдат компенсирани
нанесените неимуществени вреди след реализиране на инцидента от 30.10.2019г.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва за забава, считано от деня на
непозволеното увреждане – 30.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението. За разликата над този размер от 2500 лева до пълно предявеният
размер от 8000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По отношение на имуществените вреди:
Сторени са разходи в размер на 60 лева за заплащане на съдебно – медицинското
свидетелство, с което страната се е сдобила след инцидента. Разходът е във
връзка с инцидента, той не би бил сторен, ако непозволеното увреждане не бе
реализирано. Независимо от
обстоятелството дали разходът е сторен за лечение, медицинско изследване или съдебномедицинско
освидетелстване, то този разход е заплатен от пострадалия с оглед вредата,
която му е причинена от деликвента вследствие неправомерното увреждане. От
представената по делото фактура от 31.10.2019г. се установява, че ищецът е
заплатил сумата от 60 лева за съдебномедицинско освидетелстване, която сума
следва да бъде осъден ответника да възстанови, ведно със законната лихва
считано от деня на непозволеното увреждане до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част от предявеният иск. Възражението
на ответника за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство е основателно, като съдът намира, че за определяне съразмерно
дължимата част следва да бъде приложено дължимото минимално възнаграждение за
процесуално представителство посочено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. от 730 лева. Производството по делото протече в едно единствено
съдебно заседание, в което бяха осъществени всички процесуални действия. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, което да предположи определяне
на възнаграждение за процесуално представителство над минималния предвиден в
цитираната наредба размер. Така при уважаване на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК от ответника в полза на ищеца съразмерно уважената част от предявените
искове се дължат разноски в размер на 539,95
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част от предявеният иск или сумата от 917,91 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„О.З.К.К.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, както и сумата от 60 (шейсет) лева обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие - пътно – транспортно произшествие осъществено на 30.10.2019г., които се явяват покрит риск по застраховка „Г.О.“ обективирана в застрахователна полица № 68417153, със срок на валидност 14.01.2019г. – 13.01.2020г., за което е образувана щета №0411-020-0004-2019, ведно със законната лихва
върху главниците
считано от датата на увреждането – 30.10.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск за присъждане на неимуществени
вреди в частта за разликата над уваженият размер от 2500 лева до
пълно предявеният размер от 8000 лева, на
осн. чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД
„О.З.К.К.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 539,95 (петстотин тридесет и девет лева и 95 ст.) лева, съдебно –
деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „О.З.К.К.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 917,91 лева, съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство съразмерно отхвърлената част на
предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: IBAN
– ***, БАНКА „Интернешънъл Асет Банк“ АД, титуляр по сметка адвокат В. Нейденов,
чл. 39 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :