Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2019 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в
съдебно заседание, проведено на 10.10.2019 г., при секретаря Н. З., с
участието на прокурора С. И., изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело
№ 1810/2019 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.Ц.
***, срещу Решение № 1106/06.06.2019 г., постановено от ХХІІ-ри състав на ВРС
по НАХД №1478/2019 г., с което е
потвърдено НП № 23-0000054/25.01.2019 г., издадено от Началника на областен
отдел „Автомобилна администрация“- Варна.
С него за нарушение на чл.24а, ал.2, т.3,
буква „а“ от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС, на основание чл. 178б, ал.5,
т.3, б „а“ от ЗДвП, на касатора е
наложено административно наказание глоба
в размер от 500 лв.
Касаторът счита решението на въззивния съд
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу изводите на
въззивния съд, досежно авторството на
деянието и неговата съставомерност. Изтъква, че липсват факти /освен
показанията на актосъставителя/, от които да се установява, че действително са
проведени 3 учебни часа, вместо допустимите 2 учебни часа. Счита, че липсват
факти, които обосновават умисъл при действията респ. бездействията на касатора.
Намира, че АНО е следвало да санкционира преподавателя по практическо обучение,
като твърди, че евентуално касаторът би могъл да бъде подведен под друга правна
норма - чл. 24а, ал.3, т.6 от Наредба №37. Излага подробни аргументи за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното формира петитум с
искане за отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът в представен по делото писмен
отговор оспорва касационната жалба, обширно излага доводи за неоснователност на
всички релевирани от касатора оплаквания. Счита за безспорно доказано
извършеното от касатора нарушение, при ясно установено изпълнително деяние, а
съжденията относно невярно документиране в учебните картони счита за
неотносими.
Пледира решението на ВРС да бъде оставено
в сила.
Представителят на ВОП намира
касационната жалба за неоснователна. Счита въззивното решение за правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на закона. Не намира основания за
неговата отмяна.
Съдът в настоящия си състав като съобрази
доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предметът на съдебната проверка по
настоящото касационно производство се заключава в анализ и обсъждане само на
посочените в жалбата пороци на решението. За валидността, допустимостта и
съответствието му с материалния закон съдът следи и служебно.
Решението е постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и при надлежно
упражнено право на съдебно производство, предвид на което е валидно и
допустимо, при спазване на процесуалните правила и точно приложение на
материалния закон.
Административнонаказателната отговорност
на К.Ц. е ангажирана за това, че в качеството си на ръководител на учебен
център „Ц. ***, притежаващ Разрешение №4094 за извършване на обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията
на ООАА-Варна област, на 13.02.2018г. не е осигурил спазването на дневната
натовареност на обучаваното лице Р. С. П., при организиране на практическото й
обучение, изразяващо се в следното: видно от учебен картон
№3492019/26.01.2018г. на 13.02.2018г. са проведени 3 часа практическо обучение
от 07.00ч. до 07.50ч., от 08.00ч. до 08.50ч. /два учебни часа/ и от 09.00ч. до
09.50ч., който се явява трети учебен час по практическо обучение.
Горното било установено при извършена на
07.12.2018 г. тематична проверка от
контролните органи – служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Варна в учебен център „Ц. 0001“ ООД.
Съставен бил АУАН № 258170/07.12.2018 г.,
връчен на лицето на същата дата и подписан без възражение.
Описаното в акта деяние според АНО
съставлява нарушение по смисъла на чл. 24а, ал. 2, т.3, буква „а“ от Наредба
№37 от 02.08.2002 г. на МТС, поради което с издаденото наказателно
постановление на касатора е наложено административно наказание глоба в размер
от 500 лв. на основание чл. 178б, ал.5, т.3, буква „а“ от ЗДвП.
Районният съд обсъдил събраните по делото
писмени и гласни доказателства приел за безспорна установената от АНО
фактическа обстановка, която категорично доказва извършването на описаното в НП
административно нарушение и го потвърдил.
За да достигне до този правен резултат
приел, че деянието, извършено от ръководителят на учебна дейност в учебния
център осъществява от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДвП и като такова е
наказуемо по административен ред. Формирал е извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, и правилност на дадената от АНО
квалификация на извършеното нарушение, както и неприложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Изводите на въззивния съд са правилни,
основават се изцяло на събраните в това производство доказателства и се
подкрепят напълно от касационния съд в настоящия му състав.
При проведения съдебен контрол въззивният
съд е дал отговор на всички релевирани
пред него доводи, поддържани и в касационното производство, поради което
съдът не счита за необходимо да ги възпроизвежда, като на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Настоящата инстанция намира, че в случая
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че описаното нарушение в
АУАН е осъществено виновно от жалбоподателя и то в качеството му на ръководител
на учебната дейност на цитираната по-горе фирма, притежаваща разрешение за теоретично
и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС. Правния извод за наличието на безспорно осъществен състав на
нарушение наказващият орган е основал, след като е съобразил
законосъобразността и обосноваността на АУАН, приложените безспорни
доказателства по преписката, както и липсата на спорни и неизяснени
обстоятелства, отнасящи се до констатираното нарушение от проверяващите органи.
При тези обстоятелства, дадената правна квалификация от наказващия орган на
административното нарушение по текста на
чл. 24а, ал.2, т.3, буква „а“ от Наредба № 37/02.08.2002 година на МТС,
съдът споделя изцяло като правилна и законосъобразна. От анализа на посочената
разпоредба е видно, че законодателят установява със силата на императив
задължение за ръководителите на учебната дейност в учебните центрове за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
при организиране на обучението да осигурят спазването на дневната натовареност
на обучаваните. В разглеждания случай, именно касаторът в това свое качество -
ръководител на учебната дейност на "Ц. 0001" ООД, притежаващ
разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, е допуснал нарушение при организиране на
обучението като не е осигурил спазването на дневната натовареност на
обучаваната Р. П. от 2 учебни часа. Административното нарушение съдът намира за
безспорно установено, доколкото по делото е представен учебния картон на
курсистката, от който е видно, че на 13.02.2018г. са проведени 3 учебни часа по
практическо обучение. Неоснователно е възражението на касатора, че учебния картон, издаден от
ръководителя на учебния център, като частен документ не може да удостовери
факта на извършване на нарушението. Изходящият
от самия нарушител документ е достатъчно доказателство за извършеното
нарушение, доколкото не съществува друг документ, с който да се удостоверят
действията по обучението и допускането до изпит от една страна, като същевременно,
от страна на касатора не са представени никакви доказателства, оборващи
квалификацията на нарушението, фактите и обстоятелствата, при които то е
извършено.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в процесния
случай задължението за недопускане на дневната натовареност на обучаваните
повече от 2 учебни часа, е вменено на ръководителя на учебния център, като
нарушението е индивидуализирано именно чрез посочване на съставомерното
бездействие. Очевидно наказаното лице, за да избегне административнонаказателна
отговорност, е следвало да не допуска провеждането на 3 учебни часа на
обучаваното лице, а причините за проявеното бездействие не подлежат на
доказване в наказателния процес, освен ако същите не представляват
обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправността на деянието
или вината на дееца, каквито в случая няма. В този смисъл неоснователни са
всички възражения свързани с обективната и субективна страна на нарушението,
релевирани с касационната жалба.
Съдът счита за неоснователни и наведените
с касационната жалба доводи за „маловажност“ по чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
"маловажност" следва да се прави въз основа на всички установени по
делото факти относно вида на нарушението, начина на извършване, вредните
последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от
своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия
случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от същия вид.
Деянието, което е формално и е обявено за
наказуемо, е свързано с неизпълнение на задълженията на ръководителя при
провеждане на обучението, което е в пряка връзка с реалното провеждане на
практическото обучение на кандидат - водачите на МПС, установено с цел да
придобият знания и умения за безопасно управление и да усвоят поведението,
изисквано от водачите на МПС от категорията или подкатегорията, за която се
обучават. Императивните изисквания към учебните центрове за обучение са част от
системата законови мерки, представляващи гаранция за безопасност и сигурност
при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като отклонението от
тях не би могло да обоснове липса на висока обществена опасност и вредни
последици, с оглед бъдещото поведение на обучените кандидати в качеството им на
водачи на МПС.
Решението е законосъобразно и правилно и
като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Административен съд,
втори касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1106/06.06.2019 г., постановено от ХХІІ-ри състав на ВРС по НАХД
№1478/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..