Определение по дело №724/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 576
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20195200500724
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 576 /30.10.2019г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

          Председател:Албена Палова                                                                членове:Мариана Димитрова

Ели Каменова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №724 по описа на съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на с чл.274,ал.І,т.1 от ГПК.

         Обжалва се определение №2488 постановено на 29.08.2019г. по гр.дело № 1664 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., с което производството по делото е прекратено поради процесуалната недопустимост на предявения от В.Д.Т. *** против Поделение ******гр.П.иск с правно основание чл.124,ал.4,изр.2 –ро от ГПК  във вр. чл.357 от КТ,и исковата молба е върната на ищеца.

Жалбоподателят В.Т.-ищец в първоинстанционното производство в частната си жалба излага съображения за неправилност на определението.Искането ,формулирано в частната жалба е определението,с което производството е прекратено да бъде отменено от въззивния съд.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба,доводите и съображенията,изложени в нея и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема ,че частната жалба е допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановения едноседмичен срок ,а по съществото си е неоснователна,при следните съображения обосноваващи този извод:

Относимите обстоятелства са следните:

Гражданско дело №1664/2019г. е образувано пред  Пазарджишкия районен съд по искова молба  на В.Д.Т. против поделение ******, гр.П.. С две разпореждания : разпореждане №6048/ 08.05.2019г., и Разпореждане №8725/01.07.2019г. исковата молба е оставяна без движение за конкретизиране на спорния предмет ,включително е указано на ищеца, възможността да му бъде предоставена правна помощ.

 

 

Изрично ,с молба от 11.07.2019г. ищецът е заявил петитум:да се приеме,че трудовият му стаж при ответника за периода от 1989г. до 2001г. е втора категория труд.

С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е приел,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителния иск. Развил е следните съображения :Категорията труд, съгласно установената съдебна  практика - Постановление № 8 от 26.06.1963г. на Пленума на ВС, в т.14, можело да се установи по съдебен ред само в рамките на иска за установяване на трудов стаж по реда на Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, отменен със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (Обн., ДВ, бр.26 от 29.03.2011г., изм., бр. 107 от 24.12.2014г., в сила от 1.01.2015г.) - при липса на писмени доказателства за вида и характера на извършваната от ищеца работа през исковия период, какъвто съдът е приел,че настоящият случай не е. Приел е също,че категорията на труда не може да бъде установена отделно по съдебен ред, поради липса на законов текст, който да допуска предявяването на такъв иск. Приел е ,че предявеният иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК  във вр. чл.357 от КТ за установяване на категорията труд е недопустим,поради което е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

         Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения,обосноваващи недопустимост на заявената искова претенция,като правилни, обосновани,съобразени със съдебната практика и приема,че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Както в цитираните от първоинстанционният съд съдебни актове, така и в други по реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема,че установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция е относимо към категоризацията на труда,респ. към установяване на права в пенсионното производството, поради което искът на работника или служителя за установяване по съдебен ред на факта на положен трудов стаж през определен период от време на конкретна длъжност,респ. трудова функция е по своята същност иск за установяване на факт с правно значение,относим към установяване на категорията на труд при пенсиониране.В конкретният случай ищецът иска от съда да установи по отношение на ответника, че положения от него труд за периода 1989-2001г. вместо трета категория е втора категория труд. Това е искане за установяване на категорията на труда,поради което така предявения установителен иск по чл.124,ал.4 от ГПК във вр. с чл.357 от КТ се явява процесуално недопустим.Категорията на труда не може да  бъде установена отделно по съдебен ред,поради липсата на законов текст,който да допуска предявяването на такъв иск. Първоинстанционният съд излагайки идентични мотиви е постановил правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2488 постановено на 29.08.2019г. по гр.дело № 1664 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

 

                                                                           Председател:

 

 

                                                                                    членове: 1.

 

 

                                                                                                    2.