М О Т
И В И
към Присъда № 260001 /26.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 379/2020 г. на КнОС
Кюстендилска окръжна прокуратура е предявила
обвинение против З.В. М., ЕГН **********,
за престъпление по чл. 354 а ал.2
изр.2-ро т.4 във вр. с ал.1 изр.1-во, предл. 1-во във вр. с чл.29 б.”а” НК - за това,
че на 30.09.2019 г. около 17.30 часа на публично място, на алея до сградата на 2-ра
група /корпус 202/ в Затвора - гр.Бобов дол, без надлежно разрешително съгласно
ЗКНВП /Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/,
е разпространил високорисково наркотично вещество – ****** грама **** със
съдържание на активен компонент ******** ****** на стойност **** лв., укрито
във филтъра на цигара марка „****.“, като е предал същата на л.св Р.С.М. и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, тъй
като е извършил престъплението, след като е осъждан по НОХД № 348/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград с влязла в сила на 21.04.2015 г. Присъда № 4402 за тежко умишлено престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4 от НК на лишаване от свобода, не по-малко от 1 /една/
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което
е обвинен поради неговата доказаност по несъмнен
начин от доказателствата по делото и за налагане наказание „лишаване от
свобода” в рамките на законовия минимум от 5 години и за налагане на кумулативното
наказание”глоба” също в минималния размер
от ***** лв.
Защитата на подсъдимия, осъществена от
служебния защитник адв.Г.Г.
***, пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност в достатъчна степен на
обвинението. Според защитата не е доказано наличието на предварителна уговорка
между подсъдимия и св.С.Д. за снабдяване с наркотично вещество, което е установено
от показанията на св.Р.М. и до известна степен от показанията на св. С..
Въпреки това, че е доказан от показанията на св.С., С.С.
и Ю.Д. факта на изхвърлянето на трите цигари през прозореца от подсъдимия,
деянието е недоказано от субективна страна – целта на изхвърлянето на цигарите,
която не е с цел разпространение. Освен това според защитата има противоречие в
свидетелските показания относно това дали е изхвърлена кутия с цигари или само
цигари и не е доказано и авторството на деянието. Противоречие има и в самите
показания на св.С.,който първоначално заявява, че е чул да говорят помежду си
подсъдимия и св.С.Д. на български език, след което е заявил, че не е разбрал какво са говорили. Поради всичко
това защитата счита, че не е доказано по несъмнен начин участието на подсъдимия
като извършител на вмененото му с обвинението деяние, а и наркотичното вещество
е прекалено малко. Алтернативно защитникът пледира за налагане на двете
наказания „лишаване от свобода“ и „Глоба“ на законовия минимум в случай на
постановяване на осъдителна присъда.
Подсъдимият не
се яви по делото и не изрази становище по обвинението. Производството по
отношение на него се проведе при хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ НПК.
В ДП подс.М. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение и отказва да дава обяснения.
Съдът, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събрания в досъдебното и съдебно
производства доказателствен материал при условията на
чл. 107 ал.5 и чл. 305 ал.3 НПК и изхождайки от разпоредбите на чл.303 НПК,
прие следното от фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка
Подсъдимият З.М. е роден
на *** ***. Завършил е ********и е работил като общ работник. Не е ****. Той е многократно
осъждан основно за престъпления против собствеността и е изтърпявал ефективно
наложените му наказания“лишаване от свобода“.
Поредното му осъждане/ последно преди
извършване на процесното престъпление/ е било с
Присъда № 4402/20.10.2014 г. по НОХД № 348/2013 г. по описа на БлОС, която е влязла в сила на 21.04.2015 г., за извършено
на 27.05.2013 г. престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр.
с чл.198 ал.1 предл.І НК, с наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 години. За изтърпяване на
наказанието М. е постъпил в затвора в гр.Бобов дол на 25.10.2013 г. , като
началото на наказанието с приспадането е от 28.05.2013 г.
На 30.09.2019 г. подс.М.
е бил настанен във ІІ група на затвора, блок № 202, спално помещение № 2, приземения
етаж на сградата, продължение на училището, с видимост и изглед към сградата, в
която са настанени в І група лишените от свобода на специален режим или
доживотен затвор. В същата сграда на І група били настанени и лишените от
свобода от приемно отделение.
Разстоянието между двете сгради е с буферна
зона около 1 м и широчина на алеята около 7,5-8,5 м Поради извършвани ремонтни
дейности в корпуса на затвора към 30.09.2019 г. настанените в
приемно отделение лишени от свобода следвало да преминават между тези две
сгради по алеята.
От 02.05.2019 г. л.св.С.Л.Д. / „С.“/, също от гр.П., изтърпявал
наказание“лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бобов дол от 2016 г. и бил
настанен в І група, в постоянно заключено помещение при засилен надзор и
охрана, след като режимът му от „строг“ е заменен на „специален“, в т.нар.
жаргонно от свидетелите лишени от свобода“******“.
На 30.09.2019 г. обв.З.М.
разполагал с 3 бр.цигари с филтър м.“Карелия“ 100 мм. В една от цигарите на мястото
на филтъра било поставено наркотично вещество - **** във вид на топче, завито в
зелен полиетилен.
Подс. М. имал уговорка със св.С.Д. от съседната сграда да
му предаде цигарите с наркотичното вещество, като се разбрали предварително на
цигански език. Св.С. ***, откъдето е и подсъдимият и двамата се познавали. За
целта подс.М. искал да използва друг лишен от свобода
от съседната сграда, на когото да хвърли цигарите и който да ги предаде на св.Д..
Затова изчакал да преминат прибиращите се от вечеря лишени от свобода,
настанени в приемното отделение, в която сграда бил и л.св.С.Д..
Обичайно според св.С. е било лишените от свобода от
двете сгради да стоят на решетките и да си говорят, да си искат и хвърлят
цигари, кафета.
Около 17,30 ч. групата лишени от свобода, сред които и
л.св.Р.С.М. /с прякор „Р.“/, преминавали по алеята между двете сгради на
прибиране от вечеря. Тогава подс. М. хвърлил през
решетките на прозореца трите цигари, които паднали на алеята пред сградата и на
цигански език казал на л.св. Р.М., че
цигарите са предназначени за св.С.Д. и да ги вземе и предаде. Преди това св.М.,
който разбира език, чул подс. М. и св.Д. да си
говорят на цигански и език и разбрал, че в цигарите има наркотик. Св. М. също
чул, че подсъдимият казал на св.С.Д./С./, че св.Р.М. ще вземе цигарите и ще му
ги даде. На цигански език св.М. попитал обв.М. „Вътре
ли е това“, сочейки към цигарите. Обв.М. му посочил с
пръст и все едно му казал, че“това“ е вътре и тогава св.М. вдигнал цигарите от
земята.
Тези действия на подс. М.
били наблюдавани от св.Б.С.- мл.инспектор в затвора гр.Бобов дол.
Очевидци на
изхвърлянето на цигарите от подс.З.М. са и
свидетелите - лишени от свобода К.Г. и Ю.Д. и К.Г. . Св.Ю.Д., който е в затвора
от 10 септември 2019 г., чул подсъдимият да казва на св. М., че „тези 3 цигари
са за С.“.
След като св.М.
взел цигарите, св.С. му казал да му ги даде, за да ги провери. Св.С. при проверката установил, че една от цигарите
е с нарушена цялост на филтъра и измачкана. Като издърпал филтъра, видял
поставено вътре, между филтъра и тютюна на цигарата, сиво-кафяво топче с размери
около 2-3 мм, увито в зелен полиетилен. Св.С. веднага
сигнализирал дежурния главен надзирател - св.С.С. и
впоследствие съставил Докладна записка за случая до началника на затвора,
приложена на л. 123 от ДП. Обособен
бил временен пост до пристигане на ДОГ от РУ-гр.Бобов дол.
Св.С.С. отишъл веднага на мястото и в него присъствие били снети
обяснения от л.св. З.М., Ю.С., Р.М. и К.Г.. Впоследствие – на 1.10.2019 г.- и
св.С. съставил докладна записка до началника на затвора, приложена на л.121 от ДП.
Съставен е Приемо-предавателен
протокол от 30.09.2019 г., с който св.С. предал на разследващия орган взетите от
св.М. 3 бр.цигари.
При извършения оглед на веществени доказателства са
установени 3 бр.цигари с филтър м.“Карелия“ 100 мм, едната от тях манипулирана,
като на мястото на филтъра е наблюдавано зелено полиетиленово фолио, с увито в него кафяво топче /обект
№1/.
От физикохимическата експертиза, обективирана
в Протокол №500/8.10.2019 г. на HTJl - ОДМВР гр. Кюстендил на обект №1 е установено, че
предоставеното вещество е с нето тегло преди анализите 0,032 грама и съдържа ****
с процентно съдържание на активен компонент ******** 9,12 %.
Стойността на наркотичното вещество е определена съобразно
Приложение № 2 от ПМС №23/29.01.1998 г. на 1,60 лв.
По доказателствата.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Б.С., Р.М., К.Г./ приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и 2 НПК/, Ю.Д.,
С.С./приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и 2 НПК/, С.Д./ също
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр.
с ал.1 т.1 и 2 НПК/, Приемо-предавателен протокол /л.98 ДП/, Протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум /л.112-113/, Протокол за физикохимическа експертиза /л.114-115 ДП/ и Справка за съдимост ан
подсъдимия.
Показанията на свидетелите Б.С. и С.С. се кредитират изцяло като обективни. Те са работещи в
затвора като надзирател и старши надзирател, като св. С. е пряк очевидец на разпространяването
на наркотичното вещество от подсъдимия чрез изхвърлянето му на двора, а св.С. е
дошъл веднага след обаждането на св.С. на място. Св.С. освен че е видял
изхвърлянето на цигарите е и първият,
проверил съдържанието на цигарите и открил манипулацията във филтъра на една от
тях. А пък св.С. е лицето, на което св.С. непосредствено след видяното е разказал
за случая и който също е видял изхвърлените цигари, както и пред което лишените
от свобода-очевидци на случая – свидетелите М., Ю.Д. и К.Г. са давали обяснения
по случая. Освен това, заявеното от свидетелите С. и С. се подкрепя от
отразеното в приемо-предавателния протокол за
доброволно предаване на цигарите от св.С. и отразеното във ФХЕ за количеството
и същността на намереното във филтъра на
едната цигара наркотично вещество и от наличните по делото веществени
доказателства.
Показанията на
л.св.Р.М./ с прякор/“Р.“/ също се кредитират изцяло като обективни, тъй като
изнесеното с неговите показания се подкрепя изцяло както от кредитираните
показания на св.С. и С., така и от
протокола за доброволно предаване и от заключението на ФХЕ. Този свидетел именно
е лицето, което е чуло разговора между подсъдимия, с прякор“Межо“
и св.С.Д./“С./, които си говорели на цигански език, че в цигарите има наркотици
и на което след това подсъдимият, също на цигански език, е казал да вземе
цигарите и да ги предаде „на С.“. Св.М. лично е видял подсъдимия да изхвърля цигарите.
Съдът кредитира показанията на този свидетел от ДП и от СП, като кредитира
показанията му от съдебното следствие относно това, че знае само цигански, но не и турски език, както е записано в
обясненията му от ДП. Причината за отва е,че пред съда
той добросъвестно изложи всички факти, които е заявил и в обясненията си от ДП.
Все пак този свидетел и на ДП е казал,
че подсъдимият и „С.“ са си говорели и на цигански, и на турски език и затова
той, след като разбира цигански език, е разбрал точно за съдържанието на
цигарите и на кого да се предадат. Освен това, св.М. ***, където не е обичайно
да се знае турски език поради липса на такова население в града, вкл. и в ромския
квартал. Това се потвърждава и от
показанията на св.К.Г. за последващ разговор между
подсъдимият и св.М., който е бил на
цигански език.
Показанията на св.Ю.Д. също се кредитират изцяло като
обективни поради подкрепянето им от останалите кредитирани писмени и гласни доказателстевни средства. Този свидетел също е очевидец на това
как подсъдимият е хвърлил на земята 3 цигари и те са взети от св.Р.М.. А свидетелят
Ю.Д. лично е чул, че преди да ги хвърли, подсъдимият казал на цигански език на
св.Р.М. :“Тези цигари са за С.“.
Показанията на
св. К.Г. от досъдебното производство се кредитират изцяло като обективни поради
това, че се подкрепят от кредитираните показания на свидетелите С., С. и М. и поради това, че тези показания са дадени само месец
и половина след случая, когато спомените на свидетеля за него са били по-пресни
и по-пълни в сравнение с показанията пред съда, дадени година и половина след
случая. Освен това самият свидетел след прочитането им потвърди верността им. Не се кредитират тези показания единствено в
частта им, че подсъдимият хвърлил кутия с цигари „Карелия“, а не отделни
цигари, поради опровергаването им в тази част както от показанията на
останалите свидетели-очевидци, така и от наличните по делото веществени
доказателства, които са само 3 бр.отделни цигари. А показанията му пред съда се
кредитират само в тези им части, в които се подкрепят от показанията му от ДП.
Този свидетел лично е видял и чул подсъдимият и св.М. да разговарят на цигански
език, който и той разбира, докато е бил на прозореца на спалното си помещение
на І етаж, за да изпуши една цигара. Видял е, че подсъдимият е хвърлил цигарите
през решетката на прозореца от корпуса
на 4 група, на І спално помещение, а св.М. е бил в двора между двете помещения.
Свидетелят М. попитал на цигански език подсъдимия“Вътре ли е това?“, а подсъдимият
му посочил с пръст към цигарите, все едно
му казвал, че „това“ е вътре, е заявил свидетелят Г..
С най-малък
кредит на доверие се ползват показанията на св.С.Д., за когото цигарите са били
предназначени. Те се кредитират само в малката част, в която се подкрепят от
посочените вече кредитирани доказателствени средства – че неговото помещение
гледа към корпуса, където тогава е бил подсъдимият З.Г.; че подсъдимият от първия
етаж на ІІ група е изхвърлил 3 цигари и че св.М. ги е взел и ги е предал на старшината;
че помолил преди това някой Венци и подсъдимия да му дадат по 1 цигара и че Р.,
който тогава е бил в приемната, е взел цигарите. В останалата им част – че не
знае какво е имало в цигарите, че цигарите 20 минути били на земята и че нямало
никой, когато били изхвърлени, неговите показания се опровергават от
показанията на всички посочени дотук свидетели.
Затова показанията на този свидетел в по-голямата им част се възприемат
от съда като заинтересовани и тенденциозни, защото с тях е искал да не уличи
себе си в престъпление.
Съдът
кредитира изцяло заключението на ФХЕ, която пък потвърждава кредитираните свидетелски
показания относно вида на наркотичното вещество. Изцяло се кредитират и писмените
доказателства по делото – протокола за доброволно предаване, протокола за оглед
на веществени доказателства, които кореспондират с кредитираните гласни
доказателствени средства.
От
правна страна.
С действията си подс.З.В.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр.с ал.1, изр.1, предл.1, във вр.с чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК, като на 30.09.2019г. около 17.30 часа на публично място, на алея
до сградата на 2-ра група /корпус 202/ в затвора гр.Бобов дол, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
е разпространил високорисково наркотично вещество – ***** грама **** със
съдържание на активен компонент ******** ****, на стойност 1.60лв., укрито във
филтъра на цигара марка „*****“,
като е предал същата на л.св. Р.С.М. и
деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла па чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е осъждан по НОХД
№348/2013г. на ОС- гр.Благоевград с влязла на 21.04.2015г. Присъда №4402 за
тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК на лишаване от свобода,
не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Авторството
на престъплението е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите С.
и С., както и от показанията на лишените от свобода свидетели-очевидци Р.М., Ю.Д.
и К.Г..
От обективна страна е безспорно установено по изискващия се от разпоредбата
на чл.303 НПК начин, че подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние на
инкриминираното престъпление – „разпространил“ високорисковото наркотично
вещество ****, с нето тегло 0,032 г и със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 9 %, на
стойност1,60 лв. Разпространението е извършено чрез действие – изхвърляне на 3
бр. цигари от прозореца на помещението, в което се е намирал подс.М., на двора между двете сгради в сградата на затвора,
като го е предал на подс.М. – хвърлил го е така, че
да бъде взето от подс. М., по силата на предварително направена
уговорка между двамата.
По несъмнен и категоричен начин е установен предмета
на престъплението, като е определен неговия вид и тегло.
Касае се за наркотично вещество - ****, който подлежи
на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на
ООН от 1961 г. с нето тегло преди анализите **** грама и съдържа **** с
процентно съдържание на активен компонент ******** **** на стойност съгласно Приложение № 2 от ПМС №23/29.01.1998
г. ***** лв.
Посоченото наркотично вещество няма легална употреба,
пазар и производство и е поставен под контрол в Списък I- „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
във връзка с чл.З, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите е въведена императивна
забрана за производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ,
реекспорт, транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване
и притежаване на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
Списък I. Изключение от забраната, установена в чл.30 от ЗКНВП предоставя
единствено разпоредбта на чл.31 от ЗКНВП / за медицински,
научни и лабораторни изследвания и образователни цели/, както и чл.73 от същия
закон.
Безспорно е, че подс. М. не
е притежавал разрешително за каквито и да било дейности с наркотични вещества,
в т.ч и да разпространява, като ги предава на друго лице.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което
е довършено, като е разпространил наркотичното вещество. То е било
предназначено за св.С.Д., но подсъдимият е използвал св.М. за посредник, тъй като
е нямал възможност да предаде лично на С.Д. наркотичното вещество. Налице е
разпространение на това наркотично вещество, тъй като то е преминало от
фактическата власт на подс.М. във фактическата власт
на св.М..
Мястото, на което обв.М. е
разпространил наркотичното вещество, е публично, като деянието е осъществено по
начин, който да ангажира повече адресати, при това от особена уязвима категория
/лишени от свобода/ и на място с особен статут и режим /затвор/, където и
подсъдимият, и адресатът на наркотика, и посредникът са изтърпявали наказания “лишаване
от свобода“ за извършени вече престъпления. Разпространението е осъществено
явно и демонстративно, забелязано от множество преминаващи по алеята на затвора
лишени от свобода.
Деянието е извършено от подс.М.
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,б.“а“ от НК, тъй като
същият е извършил престъплението, след като е осъждан по НОХД №348/2013г. на
ОС- гр.Благоевград с влязла на 21.04.2015г. Присъда №4402 за тежко умишлено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК на осем години лишаване от свобода,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и не са изтекли пет години
от изтърпяване на това наказание.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. От
интелектуална страна обвиняемият е имал знанието и представата, че
разпространява наркотично вещество-****, за което няма разрешително. Той е
съзнавал много добре, че го предоставя във фактическа власт на друго лице – на
св.М.. Интелектуалният момент на умисъла му обхваща и представи относно това,
че деянието се извършва на публично място. От волева страна обвиняемият е искал
да реализира престъпното си поведение и е целял настъпването на общественоопасните последици - ****ът да стигне до
адресата, св.С.Д.. Красноречиво доказателство за прекия умисъл на подсъдимия
освен изложеното е и факта, че той непосредствено преди и по време на деянието
е разговарял не на български, а на цигански език както със св.С.Д., така и със
св.М., за да не разберат най-вече охранявалите излизащи от вечеря лишени от
свобода служители на затвора какво си говорят. Така че подсъдимият отлично е
съзнавал, че с деянието си извършва престъпление не къде да е, а в затвора, където
търпи наложено му наказание ЛС.
По възраженията
на защитата за оправдаване на подсъдимия.
С горното
изложение съдът даде отговор защо намира за неоснователни сочените от защитата
доводи за оправдаване на подсъдимия. За безспорната доказаност
по см.на чл.303 НПК на престъплението от неговата обективна и субективна страна
съдът изложи по-горе подробните си съображения и няма да ги преповтаря на това
място от изложението.
Съдът не съзира противоречия между показанията на
свидетелите служители на затвора С. и С., от една страна и показанията на
лишените от свобода свидетели-очевидци на случая М., Ю.Д., които се кредитираха
изцяло по изложените по-горе съображения при анализиране на доказателствения
материал, от друга страна, още по-малко пък противоречия в самите свидетелски
показания. Доказателствената
стойност на показанията на свидетелите К.Г., кредитирани от ДП и частично от СП и на С.Д. също се обсъди подробно при анализ
на доказателствения материал, както и се посочи в кои
части тези свидетелски показания се кредитират и в кои не, както изисква
разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Единственото противоречие между всички
кредитирани свидетелски показания, от една страна и показанията на св.К.Г., от
друга страна е, че всички свидетели са заявили подсъдимият да е хвърлил 3
цигари, а само св.К.Г. е казал, че подсъдимият е хвърлил кутия цигари“Карелия“.
Но понеже приобщените по надлежния ред веществени доказателства по делото са
само 3 бр. цигари, а не кутия с цигари, съдът не дава вяра в тази част от
показанията на св. Г. – че подсъдимият е хвърлил кутия с цигари, а е кредитирал
останалите показания – че са изхвърлени само 3 бр.цигари, както е и посочено в
ОА. А относно заявеното от св.С. време, през което цигарите са били на земята и
това от св.С.Д., това е ирелевантно за предмета на
обвинението. Защото то се доказа не от времето, през което цигарите са били на
земята, а от това, което св.С. при проверката им е намерил във филтъра на една
от цигарите и от безспорно установеното, че ги е хвърлил именно подсъдимият. А
как е попаднало наркотичното вещество в цигарата, е без значение. Важно е за
обвинението и това се доказа безспорно, че именно подсъдимият е разпространил
наркотичното вещество – като е хвърлил трите цигари и е казал на св.М. да ги
вземе и че те са били предназначени за друг лишен от свобода, както и че“това е
вътре“. А тези действия на подсъдимия се
субсимират от изпълнителното деяние“разпространил“,
което опровергава защитната теза за недоказаност , че изхвърлянето не е с цел
разпространение.
Що се касае до наличието на уговорка за снабдяване с
наркотичното вещество на л.св. С.Д., това безспорно се установи не само от показанията
на св.М., но и от изцяло кредитираните показания на св. Ю.Д., който заяви пред
съда , че лично е чул подсъдимият, като хвърлил цигарите, да е казал на Р.М.:“Тези
цигари са за С.“. Това се доказва и от кредитираната част от показанията на св.Г.
от ДП/ на л.103-гръб/,с която е
заявил, че е чул и видял св.Р.М./Р./ да си говори с друг лишен от свобода, „който се намираше в корпуса на 4 група,
от прозореца с решетки на 1-во спално помещение“ и че последният е изхвърлил
отгоре цигари „Карелия“/ а там е бил именно подсъдимият/, а св.М. го
попитал“Вътре ли е това“, като посочвал с пръст към цигарите, а „онзи отгоре му
посочи с пръст към кутията все едно му каза, че „това“ е вътре. Съдът се съгласява със защитата,че уговорката
не е доказана от показанията на св.С., който е видял само изхвърлянето на
цигарите от подсъдимия и е чул отправени реплики от подсъдимия. Но, тъй като се
установи тези реплики да са били на цигански, св.С. добросъвестно не е казал какво
е съдържанието на репликите на подсъдимия. Тяхното съдържание, респ. уговорката,
е безспорно установена от показанията на самите лишени от свобода Р.М. и Ю.Д.,
както и косвено от св.Г..
А въпроса за това как ще стигнат цигарите до св.С.Д.,
който е бил в“******“, където има достъп само надзорният състав, също е извън
предмета на обвинението. В негова подкрепа е безспорно установен факта на извършеното от
подсъдимия престъпление, подробно анализирано по-горе. Относно /не/разбирането
на турски език от св.М. съдът прие, че св.М. знае само цигански език,
потвърдено и от св.Г., по посочените при анализа на доказателствата съображения.
А това че л.св.Р.М. е попитал старшината да вземе ли
цигарите съвсем не опровергава субективната съставомерност
на престъплението, при безспорно доказаното от показанията на лишените от
свобода за лично възприетото от тях за уговорка между подсъдимия и св.М., което
се анализира подробно в съображенията за субективната съставомерност
на обвинението.
По всички тези
съображения съдът не намери основание за постановяване на оправдателна присъда.
По наказанието.
Размерът на наказанието за извършеното престъпление
съдът определи при условията на чл.54 НК,
като отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите
за извършване на деянието, отегчаващите и смекчаващите отговорността на
подсъдимия и преследваните цели на генералната и специална превенция по чл.36 НК .
Степента на
обществена опасност на конкретното престъпление предвид мястото и на начина на
извършване – разпространяване на
наркотично вещество, чрез използване на друго лице и извършването му в затвора, на видно място
от други лишени от свобода, е висока. Именно поради това систематичното място
на престъплението по чл.354 а ал.2 НК не
случайно е в глава ХІ на НК. Общоопасни престъпления,
в раздел ІІІ от нея: Престъпления против народното здраве и против околната
среда.
С престъплението
освен че са засегнати обществени отношения, свързани с охраната и защитата на
живота и здравето на гражданите, с режима на контрол на наркотичните вещества и
риска, който те създават за човешкото здраве, е нарушен и реда в пенитенциарното заведение, където лишените от свобода се
намират, за да се превъзпитават и приобщават към нормалната социална среда, а
не да извършват други престъпления именно там.
Обществената опасност на дееца съдът също преценява
като висока. Подсъдимият М. е многократно осъждан предимно за престъпления
против собствеността – кражби и грабежи поради което и престъплението, предмет на
обвинението по настоящото дело, представлява опасен рецидив и състава на чл.29 ал.1 НК
б.”а”, НК и обуславят правната квалификация по квалифицирания състав на чл.354а
ал.2,изр.ІІ т.4 НК. Не без значение е
и факта, че процесното престъпление е извършено в
затвора, по време на изтърпяване на наказание“лишаване от свобода“. Законово
определеният размер на наказанието „лишаване от свобода” за престъпление по
чл.354а ал.2 т.4 НК е от 5 години до 15
години и”глоба” от ***** до *****
лв.
Поради високата степен на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца съдът счете, че по отношение на подсъдимия М. е неприложима
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 б.“а“ НК
по отношение и на двете наказания. Не е
налице нито една от двете кумулативно предвидени в тази разпоредба
предпоставки, обуславящи приложението й.
Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. Единственото смекчаващо обстоятелство е малкото количество
наркотично вещество и ниската му стойност.
Съобразявайки гореизложеното, както и същността на
престъплението с изпълнително деяние разпространение на високорисково
наркотично вещество, укрито във филтъра на цигара, което е довършено с предаването
му на конкретно лице – св. М., малкото количество и ниската стойност на
разпространеното наркотично вещество, съдът наложи на подсъдимия М. наказание”лишаване
от свобода” в размер на законовия минимум
от 5 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Определяне на наказание в по-висок размер
според съда би означавало несъобразяване с предупредително-възпиращата и
превъзпитателна функция на наказанието. Размера на кумулативно предвиденото
наказание „глоба” съдът определи и за това престъпление на законовия минимум от
***** лв.
С присъдата си съдът се произнесе за веществените
доказателства – 3 бр. цигари в хартиена опаковка, намиращи се в бял плик на
стр.118 от ДП , в една от които цигари се намира и предмета на престъплението –
високорисковото наркотично вещество ****,
да се отнемат в полза на държавата
на осн.чл.354 а ал.6 НК и след влизане на
присъдата да се унищожат.
На осн.чл. 189 ал.3 НПК подс. З.М. следва да заплати разноските по делото в размер
на ****** лв. по сметка на ОД на МВР-Кюстендил.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: