№ 94
гр. Нова Загора , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100745 по описа за 2020 година
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 63 от 21.05.2012г., т.V, рег.№ 3528 дело
№ 573/21.05.2012 г. на нотариус Янка Василева с рег. № 183 и район на действие Районен
съд – Нова Загора, като привиден, прикриващ договор за дарение, с правно основание чл.26,
ал.2,изречение първо, предложение последно от ЗЗД и иск за разкрИ.е на прикритата сделка,
с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. ИВ. Д., с ЕГН
********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:*** против ИВ. Д.
ИВ., с ЕГН **********, с адрес:****
В исковата си молба ищците твърдят, че са родители на ответника, както и че имат
дъщеря – Д. Д. С. През 2012 г. ищците решили да помогнат на децата си да устроят живота
си и да заживеят самостоятелно. За целта ищците дали на дъщеря си парична сума, за да си
закупи собствено жилище, а на сина си искали да прехвърлят собствения си апартамент.
Твърдят, че желанието им било прехвърлянето да стане чрез дарение, за да има
равнопоставеност между децата им и да няма ощетени. Тогава се намесила бившата съпруга
на сина им и заявила, че иска изрично да се запише в нотариалния акт, че е за покупко-
продажба, за да бъде защитена от евентуални бъдещи претенции от страна на зълва й
/дъщерята на ищците/. Понеже ищците държали на щастието на децата си и виждали колко
бил привързан синът им към неговата бивша съпруга, решили да изготвят нотариалния акт в
такъв вид, но помежду си знаели, че правят дарение, защото никакви парични средства не
били заплащани.
Ищците твърдят още, че прехвърлили правото на собственост върху недвижимия си
имот, находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор
51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540,
със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 51809.505.5540.1.11; под обекта –
51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено
1
помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор
51809.505.5540.
Покупката на имота била извършена на 21.05.2012г., като сделката била изповядана
пред нотариус Янка Василева, като бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот – Акт № 63, том V, рег. № 3528, дело № 573 от 21.05.2012 г.
За да защитят истинската си воля, ищците посочват, че изготвили със сина си
документ „contrа letter“/обратно писмо/. В практиката „обратното писмо“ намирало
приложение при симулативни сделки – както такива, при които страните се съгласявали и
целели чрез сделката да се прикрива друго действително целено от страните
съглашение/относителна симулация/, каквато била в настоящия случай.
Сочи се, че впоследствие синът им се развел с бившата си жена и решили да си
поделят имуществото придобито по време на брака. В това производство, синът на ищците
поискал от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, по отношение
на ответницата Кр. Ст. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.3,
вх.Б, ап.6, че недвижимия имот, находящ се в ***, а именно гореописаното жилище, се
явявало лично негово имущество по смисъла на чл.22, ал.1 от СК, като се бил надявал, че тя
няма да оспори този факт.
С оглед изразеното от бившата му съпруга в отговора на исковата молба, че имотът
бил придобит чрез покупко-продажба, за ищците се пораждал правния интерес от
провеждането на настоящото производство.
Ищците твърдят, че има симулативен договор, който бил нищожен на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Симулацията била съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни.
В исковата молба се твърди, че при относителната симулация, нежеланата,
симулирана сделка била изчанално нищожна, дисимулираната и желана от страните сделка,
ако отговаря на изискванията закона била действителна и пораждала между тях съответните
правни последици, въпреки че били запазили в тайна волята си.
При относителната симулация, само ако имало иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът
постановявал приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
От значение в това производство било единствено доказването на факта, че страните
нямали воля да бъдат обвързани от правните последици на договора за продажба, който
били сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не
били желали. Действителната воля на ищците била да прехвърлят собствения си недвижим
имот на сина си, чрез дарение.
С оглед изложеното в исковата молба ищците молят съда да постанови съдебен акт,
с който:
1. Да прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.2 изречение първо, предложение
последно от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижими имоти Акт № 63, Том V, рег.№ 3528, дело № 573
от 21.05.2012г., с който ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** са прехвърлили правото на собственост на сина си ИВ. Д.
ИВ., с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с
идентификатор 51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
51809.505.5540, със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 51809.505.5540.1.11; под обекта
2
– 51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено
помещение № 12, с площ от 4.01кв.м., ведно с 11.53% идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор
51809.505.5540, като привиден, сключен при условията на относителна симулация;
2. Да обяви за действителен, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД прикрития договор за
дарение, с който родителите ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес – *** са прехвърлили на сина си ИВ. Д. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес – ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор
51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540,
със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 51809.505.5540.1.11; под обекта –
51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено
помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор
51809.505.5540.
С исковата си молба ищците представят писмени доказателства по опис и правят
доказателствено искане на основание чл.164 и сл. от ГПК съдът да допусне до разпит двама
свидетели в режим на довеждане, с показанията на които ще се установява действителната
воля на страните и механизма на прехвърляне на процесния апартамент от ищците на
ответника ИВ. Д. ИВ..
Видно от представените по делото писмени доказателства към момента на сделката
покупко-продажба на процесния имот, ответникът ИВ. Д. ИВ. е бил в брак с Кр. Ст. П.,
поради което съдът привлече последната като необходим другар в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Кр. Ст. П., с ЕГН **********, с адрес: *** е
депозирала отговор на исковата молба.
Заявява, че предвид обстоятелството, че искът за нищожност бил установителен,
ищците следвало да докажат правния си интерес от неговото предявяване, което било
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска и условие за
допустимост на същия. Ответницата П. заявява, че счита посоченото в исковата молба
относно отговора, който направила на исковата молба, предявена от първия ответник по
гр.д. № 360/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора не обосновавал никакъв правен
интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД. На
основание на изложеното предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба
бил недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.
Независимо от горното ответницата, заявява, че оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва всички твърдения на ищците, направени в исковата молба, като
неверни, с изключение на твърденията, че бракът й с първия ответник е прекратен, че след
неговото прекратяване първият ответник бил предявил против нея установителен иск за
собственост на процесния недвижим имот, както и иск за делба на същия имот.
В отговора си П. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен във
формата на нотариален акт № 110 том 6 дело № 825 от 21.05.2012 г. по описа на Служба по
вписванията, по време на брака й с първия ответник и в резултат на съвместен принос
двамата били придобили описания в исковата молба недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр.Нова Загора, ул.„Никола Койчев“ № 1, ет.4, представляващ апартамент № 12, за
посочената цена по начина описан в договора. След прекратяване на брака им, съпружеската
имуществена общност между тях била прекратена при равни дялове.
Ответницата П. твърди още, в отговора си на исковата молба, че била запозната с
описаното в исковата молба „обратно писмо“, което обаче не била получила като
3
приложение към исковата молба. Единствените доказателства, които била получила заедно с
исковата молба били – нотариалния акт от 21.05.2012 г., схема на самостоятелен обект от
23.05.2020 г., удостоверение за данъчна оценка от 26.05.2020 г. и удостоверение за
сключения между нея и първия ответник граждански брак. Независимо от това заявява, че
оспорва истинността и верността на документа, като по-конкретно съдържанието му. Счита,
че документът бил съставен преди предявяването на настоящия иск и по-точно след
образуване на гр.д. № 360/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Ответницата
твърди още, че ищците и първия ответник /техен син/ имали възможност да съставят
документи, с които да злепоставят правата и интересите й и с цел да бъде увредена, предвид
влошените отношения помежду им след раздялата им с първия ответник.
Оспорва допустимостта и на претенцията заразкрИ.е на прикрит договор за дарение,
поради липса на правен интерес за ищците, който не бил доказан по никакъв начин. По
същество, оспорва основателността на този иск, тъй като такъв договор не бил сключван.
На основание изложеното в отговора на исковата молба, ответницата П. моли съда
да приеме, че предявените искове са недопустими, ако ищците не докажат конкретен правен
интерес от предявяването им и да прекрати производстото по делото. Ако съдът приеме, че
исковете са допустими, ответницата П. моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
изцяло исковете за нищожност и относителна симулация на описания недвижим имот, като
неоснователни.
Моли съда да й присъди направените по делото разноски.
Заявява, че не се противопоставя съда да приеме като писмени доказателства
приложените към исковата молба такива, които била получила, а именно – нотариален акт №
63, т.5, рег.№3528, дело № 573 от 21.05.2012г., схема на самостоятелен обект от 23.05.2020г.,
удостоверение за данъчна оценка от 26.05.2020г. и удостоверение за граждански брак от
08.08.2009 г.
Моли съда да й даде възможност да вземе становище по искането за допускане на
свидетелски показания, след като се запознае с „обратното писмо“, тъй като от преценката
на този документ зависела допустимостта на гласни доказателства.
Ответницата П. прави следните доказателствени искания: Моли съда да разпореди
да й се връчи препис от „обратно писмо“, което не била получила с исковата молба, като й
даде възможност да вземе становище по него, като съответно моли да й продължи срока за
становище по този документ, както и да й даде възможност да прави насрещни
доказателствени искания след запознаване с „обратното писмо“.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИВ. Д. ИВ., с ЕГН ********** е депозирал
отговор на исковата молба с който на основание чл.237, ал.1 от ГПК заявява, че е запознат с
исковата молба и че признава иска на ищците, за установяването на симулативен договор,
който е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и моли съда:
1. Да прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.2 изречение първо, предложение
последно от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижими имоти Акт № 63, Том V, рег.№ 3528, дело № 573
от 21.05.2012г., с който ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес – *** били прехвърлили правото на собственост на сина си ИВ.
Д. ИВ., с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилище,
апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор: няма, с административен адрес:
***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м,
на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
51809.505.5540.1.11; под обекта – 51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15,
ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални
4
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с
идентификатор 51809.505.5540, като привиден, сключен при условията на относителна
симулация;
2. Да обяви за действителен, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД прикрития договор за
дарение, с който родителите ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес – *** са прехвърлили на сина си ИВ. Д. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес – ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор
51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540,
със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 51809.505.5540.1.11; под обекта –
51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено
помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор
51809.505.5540.
Ответника не се противопоставя да бъдат приети представените с исковата молба
доказателства, като заявява, че при оспорването на иска от страна на другия ответник ще се
ползва от тези доказателства.
Не се противопоставя да бъдат допуснати до разпит свидетели.
В последното по делото открито съдебно заседание ищците Д. ИВ. Д. и Р. СТ. Д.,
редовно призовани – лично се явяват и с адв.М. Д. П. от АК-Сливен, редовно упълномощен
от по-рано.
Ответника ИВ. Д. ИВ., редовно призован – лично се явява.
Ответницата Кр. Ст. П., редовно призована – не се явява, за нея се явява адв.М. Й. Г.
от АК-Стара Загора, редовно упълномощена от по-рано.
Бяха разпитани свидетелите Д. Д. С.– дъщеря на ищците и сестра на ответника ИВ.
Д. ИВ., С.К. П. – баща на ответницата Кр. Ст. П. и М.Й. П. – майка на ответницата Кр. Ст.
П..
Адв.П. поддържатака предявената исковата претенция и счита, че безспорно и
категорично се установи наличие на две сделки, предвид което моли съдът да постанови
решение, с което да прогласи за нищожен Договора за покупко-продабжа на процесния имот
и да обяви за действителен прикрития договор за дарение на процесния имот. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Адв.Г. моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен
предявения иск за нищожност по чл.26 от ЗЗД и да приеме, че е недопустим предявения иск
за обявяване на действителна прикрита сделка, поради липса на правен интерес и в тази част
на това основание да прекрати производството, а в случай, че приеме, че искът е допустим,
моли да отхвърли и този иск като неоснователен. Моли съдът да присъди на ответницата
направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв.П..
Съдът предостави на страните възможност да представят писмени защити, като
същите бяха депозирани в срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните
фактическа констатации:
По делото бяха приети представените писмени доказателства: Нотариален акт за
5
продажба на недвижими имоти Акт № 63, Том V, рег.№ 3528, дело № 573 от 21.05.2012г. на
нотариус Янка Василева, Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№
**********/26.05.2020 г.,Схема № 15-419573-23.05.2020г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51809.505.5540.1.12, Удостоверение за сключен граждански брак от
08.08.2009г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 0050/08.08.2009 г. на Община
Нова Загора, Обратно писмо /contra letter/ от 21.05.2012г.Обратно писмо /contra letter/ от
21.05.2012г., Договор за правна защита и съдействие серия С № ********** от 14.04.2021 г.
на адв.П. и ПКО с квитанция, Пълномощно на адв.Г. и Договор за правна защита и
съдействие, Болничен лист № Е20201815661, Списък с разноски по чл.80 от ГПК, Разписка
за платена държавна такса, както и гласните доказателства събрани в съдебно заседание.
Ищците Д. ИВ. Д.и Р. СТ. Д. са родители на първия ответник- ИВ. Д. ИВ..
Втория ответник по делото Кр. Ст. П. е бивша съпруга на първия ответник по
делото - ИВ. Д. ИВ..
Бракът му с последната е сключен на 08.08.2009 г. и е прекратен с развод.
На 21.05.2012г., по време на брака му с Кр. Ст. П., с договор за покупко-продажба,
сключен във формата на нотариален акт Акт № 63, Том V, рег.№ 3528, дело № 573 от
21.05.2012 г. на нотариус Янка Василева с рег. № 183 и район на действие Районен съд –
Нова Загора, ответникът ИВ. Д. ИВ. е придобил от ищците собствеността върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор недвижим имот,
находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед №
РД-18-56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор:
няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения
със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 51809.505.5540.1.11; под обекта – 51809.505.5540.1.9; над обекта –
51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м,
ведно с 11.53% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж
върху поземления имот с идентификатор 51809.505.5540, за сумата от 9000лв., която
продавачите заявили, че получили напълно и в брой от купувача.
Данъчната оценка на имота към дата 26.05.2020 г. е 12379.60 лв., а по нотариален
акт - 22662.20 лв.
Тъй като към датата на продажбата ответникът ИВ. Д. ИВ. се намирал в брак с
ответницата Кр. Ст. П., която настоявала сделката да се изповяда като покупко-продажба, за
да не може сестра му Д. Д. С.да иска последващо разваляне на дарението и за да не бъде
нарушен семейния мир, родителите на ответника И.оформилисделката като покупко-
продажба, а не като дарение.
Намерението на ищците, както и на сестрата на ИВ. Д. ИВ. били ответникът да
получи собствеността върху жилището бевъзмездно, тъй като сестра му получила от
родителите си парична сума, за да си закупи жилище и нямала претенции към процесното
жилище.
Това семейно решение било обсъждано в присъствието на свид.Д. Д. С.
В показанията си последната посочва, че с родителите и брат й били в добри
отношения и заедно взели решение апартамента да бъде дарение на брат й. Сочи, че преди
7-8 години родителите им ги събрали – нея и брат й и им предложили на единия да дадат
пари, а на другия да дадат апартамента, като брат й предложил да вземе апартамента, а за
нея да останат парите и когато дойде време да се прехвърля апартамента бившата съпруга на
брат й - К. искала апартамента да се прехвърли с покупко-продажба, а и заедно с родителите
им решили да направят това обратно писмо и апартамента да бъде прехвърлен на брат й,
чрез покупко-продажба.
6
Твърди, че апартамента се прехвърлил с покупко-продажба, защото К. така искала и
за да нямат проблеми и да не се карат с брат й, решили апартамента да се прехвърли с
покупко-продажба и да направят това обратно писмо. В началото искали апартамента да се
прехвърли на брат й с дарение.
Запитана кой е участвал при вземането на това решение, свид.С.посочва, че К. не е
участвала, а само самата тя, майка й, баща й и брат й. К. знаела, че ще се прехвърля
апартамента. Разяснява, че К. била против прехвърлянето на апартамента, чрез дарение, а
искала прехвърлянето на апартамента да е с покупко-продажба, тъй като се опасявала да не
би Д. после да се намеси с нещо.
За К. сочи, че е такъв човек който гледа винаги материалното, а не да бъде в добри
отношения с близки и роднини.
Твърди, че е в добри отношения с майка си, баща си и брат си, с К. не сабили в
лоши отношения, но не са имали такава комуникация като снаха и зълва.
Свидетелства, че не са плащали пари на майка й и баща й за апартамента, тъй като
са семейство. Категорична е, че не може нещо да е направено зад гърба й, защото познава
родителите си.
Запитана свид.С.отрича, да е имало период в който да са били в лоши отношения с
брат си.
Посочва, че не е присъствала при нотариуса при сключването на сделката за
прехвърляне на апартамента чрез покупко-продажба между родителите си и брат си, а е
присъствала при съставянето на обратното писмо, което беше съставено един ден преди
тяхната сделка да се осъществи през 2012г.
Твърди, че волята на родителите й била да се прехвърли апартамента на брат й с
дарение.
Свид.М.Й. П. – майка на ответницата П., в показанията си посочва, че бившия им
зет – ответника И. споделял с тях всичко и им казал, че родителите му решили да купят на
сестра му Д. апартамент, а той им казал, че след като е така, на него да прехвърлят
апаратмента. Твърди, че тогава отношенията между ответниците и родителите на И., не
били добри, особено и със сестра му, с която не си говорели.
Твърди също, че родителитена В. му предложили да му прехвърлят апартамента,
чрез дарение, но той имказал, че иска да е с покупко-продажба.
Твърди още, че тя и съпруга й са предложили на В. средства и са му дали пари да си
плати част от сумата няколко дни преди сделката. За последното пояснява, че са му дали
5500 лв. в дома си, в отсъствието на дъщеря им К., въпреки че И. не им е искал сумата, но те
настояли да му помогнат.
Запитана свид.П. потвърждава, чебившия им зет е бил в лоши отношения със сестра
си, майка му и баща му изгонили И. и К. от жилището, което му продали, а след това са
живели в жилището, което закупили на К..
Твърди, че родителите на ответника И. са му предлагали, да му прехвърлят
процесното жилище, чрез дарение или гледане, и той им казал, че искас покупко-продажба,
за да са им чисти сметките.
Запитана колко пари са му поискали за апартамента, свид.П. сочи, че В. казал, че
апартамента е 9000 лв., другата сума била от И. и К..
Разяснява, че не знае каква е данъчната оценка на имота, но предвид това, че са
купили на дъщеря си К. апаратмент посочва, че цените им по него време били 30000 - 40000
лева, може и 20000 лева, но те се били разбрали за 9000 лева, както и бил казал В..
7
Свид.С.К. П. – баща на ответницата, посочва, че И. и К. са придобили апаратамента
с покупко-продажба. Запитан твърди, че са плащани пари от И. и К. на бащата и майката на
И., като П. и жена му дали на И. 5500 лева. Разяснява, че тъй като разполагали съсъ средства
и И. казал, че ще им трябват пари да платят на майка му и баща му, тъй като не били в
добри отношения още от началото на брака на И. и К., даже със сестрата на И. не си
говорели докато се разведат.
Също посочва, че когато дали парите на И. вкъщи били само той, жена му и И., а К.
била на работа.
Твърди, че дъщеря му К. не е настоявала сделката за този апартаментда е с покупко-
продажба, по-скоро зет му И. настоявал, защото не бил в добри отношения с майка си и
баща си, а те искали да е срещу гледане.
За отношенията си с И., свид.П. посочва, че са били добри, те с К. живеели у тях
след като майка му и баща му на И. ги изгонили от апартамента, който закупили при
сделката.
Сочи, че той и съпругата му купили апартамент на К. и тя и И. живеели в него.
Счита, че отношенията на И. със сестра му не били добри, тъй като когатоса ходили
у тях – колело се прасе и той не разговарял със сестра си, странял и от децата, сестра му
идвала само за веселата част. И. не ходел у сестра си.
За апартамента, закупен от родителите на И. на сестра му, свид.П. сочи, че не знае
дали е равностоен на процесния, но бил запознат че е с гараж, допълнително платен.
В показанията си посочва, че не е присъствал на сделката при нотариуса, а на К. са
закупили апартамент в ж.к.„Загоре“ 3 преди това някъде 2007 - 2008г.
Запитан кое налага да дадат пари на бившият си зет, за да може да купи друг
апартамент, който реално се оказва ненужен, свид.П. отговаря, че са дали пари на И., защото
той казал, че апартамента ще бъде с покупко-продажба и за да ги подпомогнат им дали тези
пари, както винаги им давали пари.
На въпрос на съда кое наложило даването на пари за конкретния апартамент,
свидетелят отвръща, че И. така подходил, като идвал у тях така казвал, че все едно не иска
парите, но казвал че трябва да се плати и те затова доброволно му казали, че ще му дадат
парите да си плати сумата за апартамента.
Твърди, че И. казал, че апартамента струвал 9000 лева и те доброволно му дали 5500
лева, а след сделката И. дошъл у тях и казал, че всичко е оправено.
Разяснява, че И. винаги когато идва у тях казва, че трябва да се оправи, не че иска
пари, а просто така казва. Твърди, че конкретно за жилището на ул.„Никола Койчев“ му е
дал тези пари на И. и за коли му е давал пари.
Твърди още, че не че винаги не иска, но за апартамента, той казвал че уговорката им
с родителите му била да направят ремонт на къщата в Каменово и да му прехвърлят и тази
къща и затова П.и му помогнали и му дали тези пари. И. искал сделката за апартамента да е
с покупко-продажба, за да няма вземане – даване със сестра си, защото се опасявал от сестра
си.
Относно покупката на апартамента на К., свид.П. посочва, че е била чрез покупко-
продажба, като К. дала някакви пари и другите пари били от тях. Твърди, че тя лично на него
му е оставяла пари, не много, но му е оставяла и му казвала „тате да си помогнеш за заема“,
но той не е искал от дъщеря си пари за апартамента, който е на нейно име.
Запитан откъде знае, че родителите на И. са поискали пари за прехвърлянето на
процесния апартамент и след като той им е платил определена сума, каква е сумата,
свидетелят отговаря, че не знаят каква сума са му поискали, знаят че апартамента е 9000
8
лева и затова му дали 5500 лева.
За апартамента, който купили на К. посочва цена около 40000 -42000 лева и площ 68
кв.м, а за апартамента на ул.„Никола Койчев“ № 1 знае, че има две стаи и хол и е по-голям
от нейния апартамент.
Свид.П. отговаря, че според него сумата от 9000 лева не стига за покупка на
апартамен, но толкова били му поискали родителите му и те му дадохме на И. 5500лв., но
няма разписка от зет си за тези 5500 лева, защото му е имал пълно доверие винаги.
От страна на първия ответник по делото ИВ. Д. ИВ. е налице признание на
предявения иск.
От представеното обратно писмо на л.12 и л.13 по делото е видно, че страните по
сделката, заедно със сестрата на ответника И. са съставили документ, в който да разкрият
каква е действителната им воля. Документа бил съставен от Д. ИВ. Д., Р. СТ. Д., Д. Д. С.и
ИВ. Д. ИВ. и подписан от тях на 21.05.2012 г. (в деня на покупко-продажбата при нотариус).
Документът нарекли обратно писмо или contra letter и същият разкрива целта на съставянето
му и каква е била действителната им воля, а именно, че не желаят настъпването на правните
последици на покупко-продажбата, тъй като по сделката не са платени, респ. получени
никакви пари, а желаят правните последици на дарението, относно подробно описания в
него процесен имот.
В него се посочва, че Д. ИВ. Д. и Р. СТ. Д., като родители на Д. Д. С.са й предали
парична сума, с която да си закупи собствено жилище.
Те изрично са заявили, че във връзка с предявената претенция за защита на тази
собственост от страна на съпругата на ИВ. Д. ИВ., чрез оформянето на сделката като
покупко-продажба, за да не може сестра му да иска последстващо разваляне на дарението,
страните по нея се договорили, да я оформят по този начин, за да не създават напрежение и
проблеми в семейството на И..
В писмото заявяват, че договора за покупко-продажба ще бъде симулативен,
прикриващ действителния договор за дарение.
При така приетите за установени факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество- основателни и
доказани.
Първият иск е за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот като привиден, прикриващ договор за дарение, с правна квалификация
чл.26, ал.2,изречение първо, предложение последно от ЗЗД.
С него е съединен иск за обявяване действителността на прикрития договор за
дарение на недвижим имот, с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Тъй като и двата иска са установителни, следва да се обсъди въпроса за наличие на
правен интерес от предявяването им, който е абсолютна процесуална предпоставка за
тяхната допустимост.
Вторият ответник Кр. Ст. П.е бивша съпруга на ищеца, а обсъжданата сделка е
сключена по време на техния брак, поради което, тя придобива в режим на съпружеска
имуществена общност ½ ид.част от правото на собственост по силата на чл.21 от Семейния
Кодекс.
След прекратяване на брака, бездяловата съпружеска общност преминава в
обикновена съсобственост и бившата вече съпруга претендира да получи половината имот,
9
респ. паричната му равностойност в заведеното дело за делба за процесния имот, което може
да бъде осуетено, ако продажбата бъде прогласена за нищожна като привидна, тъй като
прикрива договор за дарение.
Правният интерес на ищците в случая се извежда от успешното провеждане на
настоящото производство, тъй като действителността на договора за продажба е обуславяща
за преценката, относно наличието на имуществена общност между съделителите по делото
за делба.
Ищците твърдят, че продажбата е симулативна, тъй като прикрива дарение.
Твърдят относителна, а не абсолютна симулация, защото цели не само прогласяване на
нищожност на привидната сделка, но и разкрИ.е на прикритото съглашение и прилагане на
правилата именно на това съглашение.
За да е налице симулация е необходимо да се установи, че страните по договора не
са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили само за да създадат привидни
правни последици за пред третите лица, настъпването на каквито действително не са
желали.
В тежест на ищците бе да докажат фактите, че договор за покупко-продажба,
обективиран с процесния Нотариален акт прикрива договор за дарение, поради сключването
му като симулативна сделка – такава при която страните се съгласяват и целят, чрез сделката
да се прикрива друго действително целено от страните съглашение /относителна
симулация/. при условията на пълно и главно доказване, че продажбата е нищожна, като
прикриваща дарение, тъй като страните по нея не са имали воля да бъдат обвързани от нея, а
са я сключили само за да създадат привидни последици, които не са желали да настъпят.
Симулативният договор е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, независимо от
това дали прикрива друга сделка или не, съответно дали е налице относителна или
абсолютна симулация.
При относителната симулация, нежеланата, симулирана сделка е изначално
нищожна, но дисимулираната и желана от страните сделка, ако отговаря на изискванията на
закона, е действителна и поражда между тях съответните правни последици, въпреки че са
запазили в тайна волята си.
При относителната симулация, само ако има иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът
постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
В настоящия казус страните по сделката и свид.Д. С.са съставили обратен
документ, който нарекли обратно писмо /contra letter/, в който е посочена дата 21.05.2012 г.,
каквато е датата на сделката при нотариуса, подписана е от ищците и децата им и съдържа
признанието, че привидната сделка - продажбата, не изразява действителната им воля и че
съществува друга, прикрита сделка, която е дарение. В този документ изрично е заявено от
страните, че в действителност волята им е за дарение, а не покупко-продажба и че по тази
сделка няма да се дължи продажна цена и такава няма да се плаща.
Заявено е също от продавачите по привидната сделка за покупко-продажба –
ищците Д. ИВ. Д. и Р. СТ. Д., като родители на Д. Д. С.са й предали парична сума, с която да
си закупи собствено жилище.
Те изрично са заявили, че във връзка с предявената претенция за защита на тази
собственост от страна на съпругата на ИВ. Д. ИВ., чрез оформянето на сделката като
покупко-продажба, за да не може сестра му да иска последстващо разваляне на дарението,
страните по нея се договорили, да я оформят по този начин, за да не създават напрежение и
проблеми в семейството на И..
С други думи, обратното писмо съдържа признанието, че сделката не изразява
действителните правоотношения между страните и че съществува друга прикрита сделка -
дарение.
10
Обратното писмо като частен диспозитивен документ не се ползва с достоверна
дата, но то може да бъде съставено преди, по време или след извършване на привидната
сделка. Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ
симулацията за да има характер на обратно писмо, нито поставя изискване за специална
форма.
Съдът намира, че ищците и техния син са сключили привиден договор за продажба,
който прикрива такъв за дарение, като привидността на продажбата и действителността на
прикритото съглашение е установено с нарочно съставения за целта документ – обратно
писмо /contra letter/, с което се разкрива както относителната симулация, така и
съдържанието на прикритата сделка - дарението.
Страните изрично са заявили в това писмо, че не са броени пари по сделката и не
желаят правните последици на договора за продажба, а на дарението.
Това писмо е автентично и съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на договора за дарение, подписите на страните по договора – родителите и синът им, както и
неговата сестра.
Доколкото обаче обратното писмо не е подписано от бившата съпруга на ИВ. Д. ИВ.
– Кр. Ст. П., същата не е обвързана от него. По силата на закона тя е придобила право на
собственост върху имота, но това не означава, че по силата на закона става и страна по
договора.
Съставеното обратно писмо, сочещо че в действителност е сключен договор за
дарение и че записаната в нотариалния акт цена не е договаряна, не е плащана и не се
дължи, е непротивопоставимо и не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, но съставлява
„начало на писмено доказателство“, създаващо вероятност за симулация, респ. и
предпоставка за допустимост на свидетелски показания за установяване на привидността на
изразеното в нотариалния акт съгласие.
Макар че обратното писмо е подписано само от съпруга – купувач и другия съпруг
нито е страна по сделката, нито е подписал обратното писмо, по силата на закона той черпи
права от привидната сделка, защото към този момент е бил в брак с купувача.
Подчинеността на правното положение на неучаствалия съпруг на правното
положение на съпруга – страна по сделката, касае правата и задълженията, възникващи за
него от договора по силата на закона. Тази подчиненост не се пренася и в процесуалното
правоотношение на всеки един от съпрузите - необходими другари. Затова, при
противоречие във фактическите им твърдения относно общите факти, съдът следва да ги
преценява с оглед на всички обстоятелства по делото /арг. от чл.217 от ГПК/.
Съдът цени показанията на разпитаните по делото трима свидетели – Д. С./сестра на
ответника/ и Стоян и Мария П.и /баща и майка и ответницата/ с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, а именно с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната им заинтересованост от изхода на делото.
Водените от всяка от страните две групи свидетели потвърдиха взаимно
противоречивите тези, застъпени от страните, с което не допринасят в огромна степен за
изясняване на обективната действителност.
Съдът възприема заявеното в отговора на исковата молба от ответника И. признание
на иска.
Не бяха подкрепени с доказателства твърденията, че продажната цена по процесната
сделка е едва 9000 лв., която далеч не кореспондира нито с данъчната оценка на процесния
имот към момента на сделката, нито с тази към настоящия момент, нито е съпоставима с
цената на други апартаменти със сходна площ, закупени преди и след процесния имот, а
именно този на К. и този на Д..
11
Недоказано се явява и наведеното твърдение, че във връзка с това е предоставена
частично сума в размер на 5500 лв. от страна на родителите на К., лично на И. и то точно за
покупката на процесното жилище. Не са представени разписка или какъвто и да било
писмен документ, който да потвърждава в някаква степен твърдяното.
В показанията си свид. П., сочи че са му дали парите /на В./, за да си плати част от
сумата, въпреки че той не им е поискал сумата и успоредно с това се сочи, че той не казвал,
че няма процесната сума, но по думите му се разбирало, защото той казвал, че няма да им
стигнат парите.
От друга страна се открива и частично противоречие в последователността на
показанията на свид.П., който заявява, че апартамента на К. бил закупен чрез покупко-
продажба, като тя дала някакви пари и остатъкът бил от родителите й, а същевременно
последната лично на баща си е оставяла немного пари, за да си помогне за заема, той не
искал от дъщеря си пари за апартамента.
Недостоверно изглежда и твърдението, че ответникът ИВ. Д. ИВ. е отказал да
приеме апартамента като дарение, а е пожелал да плати сума на родителите си за това, макар
че индиректно давал на тъста и тъщата си да се разбере, че се нуждае от пари.
При така събраните доказателства, съдът приема за установено, че страните по
договора са изразили воля за прехвърляне на собствеността върху имота и че не е платена
продажната цена по договора.
За успешното провеждане на иска е от значение единствено доказването на факта,
че страните не са имали воля да бъдат обвързани от правните последици на договора за
покупко-продажба, който сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желали, а всъщност са сключили прикрита сделка - дарение,
чиито правни последици са целели, т.е. че е било налице дарствено намерение и
безвъзмездност на сделката.
Съдът намира за успешно доказани твърденията на ищците, че намерението на
продавачите по сделката, както и това на сина им – ответника И., в качеството му купувач, е
било правото на собственост да не бъде прехвърлено възмездно, а точно обратното -
желанието и на двете страни по договора било ищеца да бъде надарен. Те оформили
договора като продажба с една единствена цел - да бъде угодено на съпругата му, но
всъщност е налице безвъзмездност на сделката, тъй като продажната цена по нотариалния
акт не е договаряна, не е плащана и не се дължи.
За да се определи прикритата сделка като дарение не е достатъчно тя да
е безвъзмездна, а трябва да се изследва намерението на страните (animus donandi). В този
смисъл трябва да се държи сметка за строго личните и етични моменти, които имат
определяща роля при определяне характера на сделката като дарствен акт. Дарението е
проява на щедрост, която цели да облагодетелства надарения. Най-често дарствено
намерение се среща при сделки между близки роднини, както е и в настоящия случай.
Ответникът е син и на дарителите, а дарственото намерение е било налице много преди
изповядване на сделката. Това е било семейно решение, обсъдено и взето още преди
сделката, както от страните по нея, така и от сестрата на ответника И..
Не без значение и е факта, че сестрата на ответника е получила от родителите им с
парична сума, с която да си закупи собствено жилище и нямала никакви претенции към
процесното жилище, както и съпругата му, което също мотивира дарствено намерение.
Тъй като официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира
върху частта, в която са отразени изявленията на страните за плащане продажната цена
имота, като в тази част представлява частен свидетелстващ документ, съдът приема, че
доказателствената стойност на документа е оборена и плащане на продажната цена не е
осъществявано.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
12
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Относно възражението на процесуалния представител на ответницата К.П. – адв.Г.
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците адв.П., съдът намира същото за неоснователно, предвид
разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, първият ответник И.И. не дължи разноски на
ищеца, тъй като с отговора на исковата молба признава иска и не е станал повод за
завеждането му.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, вторият ответник К.П. следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата 2000.57 лв., включваща:
1500.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и 500.57 лв. - държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.2, изречение първо,
предложение последно от ЗЗД, Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти Акт № 63, Том V, рег.№
3528, дело № 573 от 21.05.2012г., на Нотариус Янка Василева с рег. № 183 и район на
действие Районен съд – Нова Загора, по силата на който, Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р.
СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, са прехвърлили правото на
собственост на сина си ИВ. Д. ИВ., с ЕГН **********, по време на брака му с Кр. Ст. П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилище,
апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор: няма, с административен адрес:
***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м,
на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
51809.505.5540.1.11; под обекта – 51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15,
ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с
идентификатор 51809.505.5540, като привиден, прикриващ договор за дарение.
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД,
прикритият Договор за дарение, с който Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: ***, са прехвърлили правото на собственост на сина
си ИВ. Д. ИВ., с ЕГН **********, на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилище,
апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор: няма, с административен адрес:
***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м,
на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
51809.505.5540.1.11; под обекта – 51809.505.5540.1.9; над обекта – 51809.505.5540.1.15,
ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с
идентификатор 51809.505.5540,
ОСЪЖДА Кр. Ст. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИВ. Д.,
с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***,
СУМАТА 2000.57 лв. /две хиляди лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по делото.
13
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14