Решение по дело №1797/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, против РА № Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 141/27.07.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който на дружеството са установени задължения за лихви в размер на 828,03 лв. за несвоевременно внесен ДДС за д.п. м. 06.2021 г., и е установен ДДС за внасяне по фактура № 467/01.06.2021г. в размер на 102 781.93 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения РА с твърдения, че същият е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон, явно необоснован и немотивиран и постановен при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес. Подчертава, че Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е потвърдил задължението за законна лихва за забава в размер на 828,03 лева за несвоевременно внесен ДДС за д.п. м. 06.2021 г., като не се е произнесъл по въпроса дали е налице данъчно събитие в м.06.2021г., даващо основание за издаване на фактура № 467/01.06.2021г. От изложеното в решението не става ясно на кое основание се приема, че дружеството дължи ДДС в размер на 102 781,93 лева за д.п.м. 06.2021г. – дали на основание чл.25 вр. чл.86, ал.1 ЗДДС или на основание чл.85 ЗДДС. Жалбоподателят посочва, че спорната фактура № 467/01.06.2021г. е анулирана в хода на ревизионното производство, за което органите по приходите са уведомени с възражение вх. № Р-03000322004735-ВЗР-001-И/25.04.2023г. Въпреки това, РА не съдържа констатации на органите по приходите налице ли е данъчно събитие по фактура № 467/01.06.2021г.; ако е налице, какъв е видът на доставката и на кое правно основание е дължим ДДС ва размер на 102 781.93 лева. Жалбоподателят сочи, че посочената липса на мотиви накърнява правото му на защита и представлява пряко нарушение на основни принципи на правото на Съюза, като релевира и конкретна съдебна практика. Излага конкретни доводи защо ДДС по фактура № 467/01.06.2021г. е неправилно начислен. В заключение посочва, че правото на данъчен кредит по цитираната фактура не е ползвано, няма да бъде ползвано и в случая риск от данъчни загуби не съществува. Иска отмяна на акта в обжалваната част като незаконосъобразен и необоснован, включително относно дължимостта на данъка, начислен във фактура № 467/01.06.2021г., както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Т., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения в същата насока и в представени по делото писмени бележки.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез ю.к. Х.М. - С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки с.д. № 15201/16.10.2023г. Посочва, че дори и процесната фактура да е издадена неправилно, издателят й дължи вписания в нея ДДС, независимо от наличието на облагаема доставка сделка или не. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, като препраща към мотивите на Решение № 141/27.07.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е възложена със ЗВР № Р-03000322004735-020-001/16.09.2022г. за срок от три месеца, считано от датата на връчването  – 26.09.2022г. и е обхващала задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г. и за ДДС за периода 01.01.2019г. - 31.01.2022г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322004735-020-002/23.12.2022г., връчена на 29.12.2022г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 24.02.2023г. Цитираните заповеди са издадени съответно от Е.С.Х. - Началник Сектор „Ревизии“, в качеството й на заместник на С.Й.Г - Началник Сектор „Ревизии“, съгласно Заповед № Д-1625/15.09.2022г. на Директора на ТД на НАП – Варна, и от С.Й.Г, оправомощени да възлагат извършването на ревизии със Заповед № Д-150/01.02.2022г. на и.д. директор на ТД на НАП-Варна /съгл. Заповед № 606/29.10.2021г. – л.285 от дело/. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, е съставен РД № Р-03000322004735-092-001/10.03.2023г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г. Актът е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 141/27.07.2023г., връчено на 06.01.2022г., е потвърдил същия в частта, с която на дружеството са установени задължения за лихви в размер на 828,03 лв. за несвоевременно внесен ДДС за д.п. м. 06.2021 г., като в мотивите е приел за законосъобразен изводът на приходните органи, че начисленият по фактура № 467/01.06.2021г. ДДС в размер на 102 781.93 лева е дължим от жалбоподателя. Предвид, че документът е отразен в следващ данъчен период, е начислена посочената лихва за забава. В останалата си част РА е бил отменен и преписката била върната на приходните органи за издаване на нов такъв, съобразно дадените указания.

В хода на ревизията от фактическа страна е установено, следното:

"КОСМОС ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК ****, е с обща регистрация по ДОПК от 10.11.2006г. Дружеството е вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията град Варна на 03.06.2009г„ със седалище и адрес на управление град Варна, район Одесос, ул. „Петко Каравелов" №6. Извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период е предоставяне на влогова услуга за съхранение на дизелово гориво в данъчен склад, находящ се в град Русе, бул. „Придунавски", при Понтон № 13, км.494 - пристанище „Пристис". Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 30.01.2007г. - регистрация по избор, независимо от облагаемият оборот. В писмени обяснения управителят Божанка Проданова декларира, че през ревизирания период дейността на „Космос Енерджи" ЕООД е финансирана с приходи от обичайната дейност на дружеството - предоставяне на влогова услуга за съхранение на дизелово гориво в управлявания от дружеството данъчен склад; предоставяне на техническа поддръжка на понтони, собственост на "Галакси Пауър" ЕООД; приходи от продажба на стоки и получени заеми от Prodex LTD, Galaxy Power Gmbh, „Галакси Пауър" ЕООД и Emine LTD.

Установено е, че „Космос Енерджи" ЕООД декларира облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. През ревизирания период дружество префактурира разходи за електроенергия и наеми към „Параходство БРП" ЕООД и „Галакси Пауър" ЕООД. Дружеството е издавало фактури за извършените доставки на територията на страната. Всички доставки са платени по банков път. Издадените фактури за продажби са включени в дневниците за продажби и в подадените СД по ЗДДС.

Релевантната за издаването на процесната фактура фактология, която не се оспорва от страна на приходната администрация, има своето начало в сключен договор № 475/02.11.2006 г. и последващи анекси, в изпълнение на които „Космос Енерджи“ ЕООД е извършило услуги по проучване, проектиране, строителство, оборудване и обзавеждане на буферен склад на „Пристанище Бургас“ по възлагане на „Пристанище Бургас“ ЕАД. Като насрещна престация „Пристанище Бургас“ ЕАД се е задължило да предостави на „Космос Енерджи“ ЕООД бъдещи пристанищни услуги - обработка и съхранение на вносно-износни наливни товари; експедиция на товари и съпътстващи услуги, като е следвало да предостави на „Космос Енерджи“ ЕООД за ползване и открита складова площ за срок от 5 години или до 31.08.2012г. За извършените в изпълнение на договора услуги страните са подписвали приемо-предавателни протоколи, като за приетите услуги „Космос Енерджи“ ЕООД е издало в периода 2007 — 2009г. на „Пристанище Бургас“ ЕООД 12 броя фактури на обща стойност 3 398 344,10 лева без ДДС като съответно е начислило ДДС по тях. Фактурите са били отразени в СД по ЗДДС на „Космос Енерджи“ ЕООД и данъкът по тях е бил начислен.

През 2010г., с акт на Министерски съвет имотът, в който е бил построен буферният склад, ведно със същия този склад, били предоставени на ДП „Пристанищна инфраструктура" за управление, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 05.11.2010 г. между „Пристанище Бургас“ ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура“ /л.93 от делото/. За същите имоти е съставен Акт за публична държавна собственост № 5434/09.05.2011 г., с който имотите са предоставени за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура". С Решение №93/14.02.2011г. на МС на Република България е била открита процедура за предоставяне на концесия за услуга върху „Пристанищен терминал Бургас-Изток-2", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение, като по отношение на буферния склад е посочено, че концесионният договор влиза в сила с прекратяване на договора за пристанищни услуги №475/02.11.2006 г., но не по-късно от 01.09.2012 г. Това, както и промените в Закона за акцизите и данъчните складове, които наложили издаването на лиценз за данъчен склад на „Космос Енерджи“ ЕООД, осуетили възможността „Космос Енерджи“ ЕООД да ползва имота. С приемо-предавателен протокол от 4.9.2012г. /л.106/ „Пристанище Бургас“ ЕАД предало на ДП „Пристанищна инфраструктура“ буферния склад и съответно същия е заведен в активите на ДП „Пристанищна инфраструктура“.

С искова молба вх.№ 33367/26.03.2012г. на СГС „Космос Енерджи“ ЕООД предявило иск към държавата да му заплати обезщетение в размер на 3 912 550 лева, представляващи стойност на обогатяването й за сметка на обедняването на „Космос Енерджи“ ЕООД, вследствие на извършени от последното подобрения в имот на държавата, а именно - изградения буферен склад. С Решение №1253/11.02.2016г. по гр. д. № 4697/2012 г. по описа на Софийски градски съд, държавата е осъдена да заплати на „Космос Енерджи“ ЕООД обезщетение в размер на 3 136 993,17лв, а искът за горницата до 3 912 550 лева е отхвърлен. С Решение № 640/11.03.2020 г. по в. т. д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд, потвърдено с Определение №321 от 28.05.2021г. по т ,д. № 2022/2020 г. на Върховния касационен съд, съдът приема, че договорът за изграждане на буферен склад между „Пристанище Бургас“ ЕАД и „Космос Енерджи“ ЕООД е нищожен поради противоречие със закона. Със същото решение съдът уважава в пълен размер претенцията на „Космос Енерджи“ ЕООД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Предвид влязлото в сила на 28.05.2021г. Решение № 640/11.03.2020 г. по в. т. д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд, на 01.06.2021г. „Космос Енерджи“ ЕООД издава процесната фактура № 467 с получател Министерство на финансите, за сумата 513 909,66 лева - данъчна основа, и 102 781,93 лева – ДДС /л.194 от делото/. Сумата е изчислена като разлика между присъдената в негова полза сума - 3 912 550 лева и сумата, за която в периода 2007 — 2009г. е издало на „Пристанище Бургас“ ЕООД 12 броя фактури на обща стойност 3 398 344,10 лева без ДДС. С писмо изх. № 26-00-611/24.11.2022г. Министерство на финансите на Република България /л.223 от делото/, като получател по фактурата, отказа плащането на начисления ДДС във фактура № **********/01.06.2021г. Съгласно изложените в писмото факти и обстоятелства Министърът на финансите - Р.В..-Ж. изказва следното становище: "Министерството на финансите като ведомство, в нито един момент не е било и не е получател на услуга извършена от "Космос Енерджи" ЕООД, поради което липсват фактически и правни основания за издаване на процесната фактура."

След получения от Министерство на финансите отказ за заплащане на ДДС по така издадената фактура, извършен анализ и получена допълнителна правна консултация, „Космос Енерджи“ ЕООД констатира, че по аргумент от чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 7 ЗДДС във връзка с чл. 113, ал. 4 ЗДДС, фактура № 467/01.06.2021г. не е следвало да бъде съставена и ДДС не е следвало да бъде начислено, тъй като не е налице нито данъчно събитие, нито авансово плащане към дата 01.06.2021г. Също така Министерство на финансите не е получател по доставка на стока или услуга. Ето защо, на основание чл. 116, ал. 3 във връзка с чл. 116, ал. 4 ЗДДС е съставен Протокол за анулиране № 1 от 27.02.2023г. /л.226/, който е отразен в СД по ЗДДС за м. 02.2023г. в съответствие с чл. 58 ППЗДДС. Т.е., процесната фактура е анулирана от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, за което органите по приходите, извършващи ревизията, са уведомени с възражение вх. Р-03000322004735-ВЗР-001-И/25.04.2023г. срещу РД /л.141 от преписката/.

В съответствие с предвиденото в чл.116, ал.4, т.4 от ЗДДС изискване „Космос Енерджи“ ЕООД е изпратило с писмо изх. № 866 от 27.02.2023г. издадения Протокол за анулиране № 1 от 27.02.2023г. за подпис на Министерство на финансите. Със свое писмо изх. № 26-00-611/10.05.2023г. /л.238 от делото/ Министерство на финансите е отказало да подпише протокола за анулиране, като е посочило, че то „не е страна по доставката на стока или услуга“ и че „настоящата хипотеза не попада в приложното поле на чл. 116 от ЗДДС“. Писмото е получено след датата на съставяне на оспорвания ревизионен акт.

В хода на ревизионното производство, при проверката на дневниците за продажби, на първичните счетоводни документи, описани в тях и на счетоводните регистри, приходните органи установили, че в дневник продажби за месец юли 2021г. е включена издадената фактура № **********/01.06.2021 г. с получател Министерство на финансите, с данъчна основа 513909,66лв. и начислен ДДС 102781,93лв. Като предмет на доставката било посочено "Неприети от "Пристанище Бургас" ЕАД разходи за изграждане, подобрения и въвеждане в експлоатация на "Буферен склад" в "Пристанище Бургас", присъдени с Определение 321/28.05.2021г. на ВКС, във връзка със съд. решения по гр.д.4697/2012г. на СГС". При това установяване, с РД било прието, че е налице възмездна доставка на услуга от страна на ревизираното дружество, и че съгласно чл.86 от ЗДДС, ревизираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли. Приключването на съдебния спор е моментът на данъчно събитие и възникването на задължение за начисляване на дължимия ДДС. Органите по приходите стигат до извод, че след окончателното приключване на правния спор между страните („Космос Енерджи“ ЕООД и държавата) е определен точният размер на възнаграждението - 513909,66 лева, и че „Космос Енерджи“ ЕООД е следвало да начисли ДДС в размер 85651,61 лева, при данъчна основа 428258,05 лева, за получената насрещна престация в размер на 513909,66 лева на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС.

В ревизионния акт не била възприета предложената с РД данъчна основа. Органите на фиска счели, че издадената от дружеството фактура № 467/01,06.2021г. с данъчна основа 513909,66 лева и начислен ДДС - 102781,93 лева, е включена в дневника за продажби и СД за м.07.2021г., а е следвало да се включи в дневника за продажби за м.06.2021г., респективно - размерът на данъка да участва при определяне на резултата за същият период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС. За невнесения в срок данък в РА е определена лихва от 15.07.2021г. до датата на вноската на ДДС за м.07.2021 - 12.08.2021г. в размер на 828,03 лева.

При провеждане на административното обжалване директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна намерил по отношение на констатациите на органите на фиска по ЗДДС, че законосъобразно същите са приели, че начисленият по фактура № 467/01.06.2021г. ДДС в размер на 102 781,93лв. е дължим от жалбоподателя и с оглед отразяването на документа в следващ данъчен период, е начислена лихва за забава в размер на 828.03 лв. Счел, че дори и да се приеме, че процесната фактура е неправилно издадена, съгласно разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от с.з. Следователно, за да намери приложение нормата на чл. 85 от ЗДДС, първото и единствено условие е да има издадена фактура и/или известие по чл. 112 от закона, в които данъкът да е посочен. Издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема доставка. Целта на тази уредба е отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи, който може да бъде породен от предвиденото в чл. 167 и сл. от Директивата право на приспадане. С оглед изложеното, приел, че правилно и законосъобразно с обжалвания РА органите по приходи са установили задължение за лихва, за несвоевременно внесен ДДС за дан. период м.06.2021 г. в размер на 828.03 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване приключило с Решение № 141/27.07.2023г. директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА. Независимо, че с процесния РА и потвърждаващото го решение, начисленият ДДС по фактура № 467/01.06.2021г. не е бил установен като дължимо задължение /включително с оглед начисляването му и внасянето му от самото ревизирано лице/, съдът намира, че с оглед установяването му като ДДС за внасяне /таблица I, ред 34 от РА и потвърждаващото го решение/, и предвид промяната на обстоятелствата – анулирането на фактурата, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на акта и в тази му част, респективно – същата се явява част от предмета на делото, по която съдът дължи произнасяне. Наред с това, акцесорният характер на задължението за лихва обвързва неговата законосъобразност, с безспорна установеност на главното задължение.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

ЗВР, ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. При проверка на електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Между страните липсва формиран спор по фактите, като спорът в настоящото производство е изцяло правен и се свежда до законосъобразността на установения като дължим за внасяне ДДС по фактура № 467/01.06.2021г. в размер на 102 781.93 лева, респективно - произтичащата от неговото включване в следващ данъчен период лихва за забава в размер на 828.03 лв. Предвид качеството й на акцесорно задължение, въпросът за дължимостта на процесната лихва не би могъл да бъде решен без да бъда взето отношение по въпроса за дължимостта на главницата, произтичаща от установеното ДДС за внасяне по фактура № 467/01.06.2021г.

След анализ на безспорните между страните факти и относимите към тях материалноправни разпоредби, съдът намира, че органите по приходите незаконосъобразно са приели за установена дължимостта на ДДС по фактура № 467/01.06.2021г., респективно - са начислили лихви за забава поради включването му в дневника за продажби и СД за м.07.2021г. вместо за м.06.2021г. По делото са категорично установени, както липсата на облагаема доставка по процесната фактура, така и надлежно предприетите от жалбоподателя действия по нейното анулиране, на основание чл. 116, ал. 3 във връзка с чл. 116, ал. 4 ЗДДС – обстоятелство, станало известно и на ревизиращите органи. Между страните реално не е налице спор по отношение на липсата на осъществена облагаема доставка по процесната фактура. Обстоятелството е било потвърдено в изпратеното писмо изх. № 26-00-611/24.11.2022г. на Министерство на финансите на Република България, в чиято структура е приходната администрация, и е възприето от решаващия орган в Решение № 141/27.07.2023г.: „дори да се приеме, че процесната фактура е неправилно издадена..“; „“издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС, дори и при липса на облагаема доставка“. Очевидно присъдената от гражданския съд сума представлява обезщетение за неоснователно обогатяване и не подлежи на облагане по ЗДДС. Липсата на основания за начисляване на ДДС по неправилно издадената фактура № 467/01.06.2021г. обяснява и явната липса на мотиви в издадените РД и РА в тази насока. Актовете не съдържат констатации на органите по приходите по съществени за ревизираната „доставка“ по фактура № **********/01.06.2021г. въпроси: налице ли е данъчно събитие, ако е налице данъчно събитие, какъв е видът на доставката, обективирана в издадената фактура, на кое правно основание е дължим ДДС в размер на 102 781,93 лева. Лаконичните мотиви в РД противоречат, както на приложимия материален закон, определяйки „приключването на съдебния спор“ като данъчно събитие, а изплатеното обезщетение за неоснователно обогатяване – като облагаемо възнаграждение, така и на категоричното становище на самия министър на финансите. Присъдената от гражданския съд сума представлява обезщетение за неоснователно обогатяване и не подлежи на облагане по ЗДДС, още повече, че договорът, по който би могло с голяма условност да се твърди, че са били предоставени от жалбоподателя услуги срещу изплатеното обезщетение, е бил приет от съда за нищожен.

Едва в потвърдителното решение на директора се релевират кореспондиращи с фактите юридически аргументи за дължимост на ДДС по процесната фактура, извлечени от разпоредбата на чл.85 от ЗДДС. Същите не се споделят от настоящия състав по следните съображения.

Съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. Разпоредбата транспонира чл. 203 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112), която гласи: "ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура." По – нататък, директорът се позовава на Решение от 19 септември 2000 г. на Съда на Европейските общности (сега СЕС) по дело С-454/1998 г., (Schmeink & Cofreth AG & Co). Предмет на тълкуване по това дело е разпоредбата на член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законите на държавите-членки относно данъците върху оборота (Шеста директива), заместена от Директива 2006/112. Съгласно таблицата за съответствие между двата нормативни акта и съдържанието на разпоредбата на Шестата директива тази разпоредба на Шестата директива, тълкувана по делото, съответства напълно на чл.203 от Директива 2006/112. Разпоредбата гласи: "На данък върху добавената стойност при вътрешната система подлежи всяко лице, което споменава данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ, който служи като фактура." Шеста директива, както и Директива 2006/112, обаче, не съдържат никакви разпоредби относно коригирането на ДДС от страна на издателя на фактурата, когато е бил неправилно фактуриран. Шеста директива само дефинира в член 20 условията, които трябва да бъдат спазени, за да може приспадането на данъците върху получените данни да бъде коригирано на нивото на лицето, на което са предоставени стоките или услугите. Член 20, §1, б. "а" на Шеста директива съответства на чл. 184 от Директива 2006/112. При това, държавите-членки трябва да определят условията, при които може да се коригира неправилно фактурираният ДДС. Това коригиране, посочва СЕС, не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация (Решения от 18 юни 2009 г., Stadeco (C 566/07, т. 38). На поставения в производството въпрос представлява ли задължителна предпоставка за коригиране на неправилно фактуриран данък издателят на фактурата да демонстрира добросъвестност или има други обстоятелства, при които една фактура може да бъде коригирана (и ако да, какви са тези обстоятелства) СЕО отговаря: "Когато издателят на фактурата е премахнал напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралността на ДДС изисква ДДС, който е бил неправилно фактуриран, да може да бъде коригиран без тази корекция да е обвързана с това, че издателят на съответната фактура е действал добросъвестно." В настоящия казус риск от данъчни загуби не съществува, а възстановяването на неправомерно начисления данък не би довело и до неоснователно обогатяване на жалбоподателя, тъй като Министерството на финансите не е платило ДДС по неправилно издадената фактура, а сумата, посочена като данъчна основа, е платена като част от присъденото на жалбоподателя обезщетение (в този смисъл Решение на СЕС по дело С-566/07, Stadeco BV, т. 28). Макар и да не е изискуема предпоставка за възможността за коригиране на неправилно фактуриран ДДС, безспорно в настоящия случай е налице и добросъвестност от страна на ревизираното дружество, манифестирана още при неправилното издаване на процесната фактура № 467/01.06.2021г., а и впоследствие – при цялостното му процесуално поведение в хода на ревизионното производство.

Горните факти и посоченото в решението на СЕО тълкуване опровергава тезата на решаващия орган, че при неправилно издадена фактура, начисленият в нея ДДС е безусловно дължим. За преодоляване на тази безусловна дължимост при неправилно издадена фактура, съдът е разработил два подхода, които държавите членки трябва да вземат предвид. Така, от една страна, за да осигурят неутралността на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможност да се коригира всеки неоснователно фактуриран данък, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност. Освен това принципът на неутралност на ДДС изисква неоснователно фактурираният ДДС да може да се коригира, когато издателят на фактурата своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи, без държавите членки да могат да поставят това коригиране в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. В процесния случай се установява, че жалбоподателят е извършил корекция, като е анулирал тази фактура, при безспорно липсващ риск от загуби за фиска и при явна добросъвестност от негова страна. В случая е налице хипотезата на чл.116, ал.3 от ЗДДС /което реално не се оспорва от приходната администрация/, по който ред е процедирало ревизираното дружество. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че доколкото е била анулирана фактурата, по която е начислен този ДДС, поради безспорна липса на облагаема доставка или авансово плащане, следва да се приеме, че ДДС не следва да се дължи. Трайно установена е съдебната практика на ВАС и СЕС, че дължимостта на данъка се свързва всякога с реално осъществена облагаема доставка, а не произтича от посочването му в данъчния документ, което принципно положение не се променя от нормата на чл. 203 от Директива (ЕС) № 2006/112 /Решение № 71 от 05.01.2023г. по адм. дело № 3063/2022г. на ВАС/.

Наред с констатираните противоречия с материалния закон и липсата на мотиви в РА и РД за основанията, поради които се дължи ДДС по процесната фактура, съдът споделя и релевираните доводи на жалбоподателя за допуснати от приходната администрация нарушения на основни правни принципи, прокламирани в юриспруденцията на СЕС, засягащи правото му на защита и довели до незаконосъобразност на издадения РА. В съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, с ревизионния акт би следвало ясно да се потвърди изразеното от Министъра на финансите становище относно неправилността на издадената от „Космос Енерджи“ ЕООД фактура, което е било сведено до знанието на органите на фиска. Съгласно Решение на СЕС по дело С-183/14, Salomie и Oltean, т. 44 и т. 45 „що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, право да се позове на посочения принцип, има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал ... Във връзка с това следва да се провери дали актовете на административен орган са събудили в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие, и ако това е така, да се установи дали това доверие е оправдано“. Принципът на правната сигурност изисква последиците на съответния акт да са предвидими. Липсата на ясни, последователни и непротиворечиви мотиви относно дължимостта на ДДС по фактурата при настоящата ревизия, прави непредвидими изводите на ревизиращия екип в ревизионното производство /образувано със ЗВР № Р-03000323002052-020-001/10.04.2023г. и спряно към момента/ с обхват данъчния период, в който е анулирана спорната фактура, относно правото на дружеството да възстанови неправилно начисления данък.

Както беше отбелязано по – горе, обстоятелствата, свързани със спорната фактура — отказа за приемането и плащането на ДДС /от министерство на финансите/ и анулирането, са били известни на приходната администрация преди издаване на ревизионния акт. Игнорирането на въпросните релевантни обстоятелства съставлява явно нарушение на принципите на служебно начало и на добра администрация. Съгласно т.44 от решение на СЕС по дело С-446/18 Agrobet CZ s. г. о., принципът изисква административен орган като разглежданата по главното производство данъчна администрация, в рамките на задълженията си за проверка, да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти, за да се увери, че при приемането на решението си разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел. Впрочем това задължение за полагане на дължимата грижа, което има за насрещно право правото, предоставено на всяко лице, засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от административните органи безпристрастно, справедливо и в разумен срок, изисква по същество те да разгледат внимателно и безпристрастно всички относими към дадения слушай данни, включително и най-вече тези относно твърденията, изложени от данъчнозадължено лице...“

С оглед гореизложеното, ДДС по фактура № 467/01.06.2021г. в размер на 102 781.93 лева е бил неправилно и незаконосъобразно установен за внасяне с оспорвания РА № Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г., потвърден с Решение № 141/27.07.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна. Предвид недължимостта на посочения ДДС, неправилно на дружеството е начислена лихва за забавено плащане в размер на 828,03 лева върху сумата от 102781,93 лева ДДС за периода от 15.07.2021г. до 12.08.2021г., тъй като същата представлява акцесорно задължение.

При този изход на спора, и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски по представен списък, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноските по делото в размер на 4610 лв., от които 4560 лв. - платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с представени 2 бр. фактури и 2 бр. референции от банкови преводи, и 50 лв. - платена държавна такса. Съдът намира, че размерът на претендираното заплатено възнаграждение, не е прекомерен, доколкото е под минималния размер на възнаграждението, изчислено съобразно чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери, с оглед включване към материалния интерес и установения като дължим ДДС по фактура № 467/01.06.2021г. в размер на 102 781.93 лева.

Съдът намира, че сумите за заплатени самолетни билети за процесуалния му представител са неоснователно претендирани от жалбоподателя. Същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК и чл. 78, ал.1 от ГПК. Съдържанието на понятието „разноски по производството“ по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК, доколкото отговорността за разноски е обективна (безвиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, не включва други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, която неоснователно е предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща всички причинени разходи, а само „направените по делото разноски”. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, държавни такси, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателя разноски за самолетни билети не представляват разноски за производството във връзка с извършени процесуални действия, поради което и същите не подлежат на репариране от ответника.

По идентични на изложените съображения досежно преценявания материален интерес при определяне на адвокатското възнаграждение – произнасянето по дължимостта на ДДС по ф. № 467/01.06.2021г., съдът намира, че в настоящия казус не следва да намери приложение разпоредбата на чл.160, ал.7, изр. 2 ДОПК, независимо от размера на установените в диспозитивната част задължения за лихва в размер на 828,03 лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РА № Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 141/27.07.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който на дружеството са установени задължения за лихви в размер на 828,03 лв. за несвоевременно внесен ДДС за д.п. м. 06.2021 г., и е установен ДДС за внасяне по фактура № 467/01.06.2021г. в размер на 102 781.93 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, да заплати на "КОСМОС ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 4610 лева /четири хиляди шестстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

Съдия: