РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _15.03._ 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети февруари_ 2021 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                         

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_328_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от С.И.И. чрез пълномощника му адв. Р. Р. от ПлАК против НП № 20-0293-000782/28.09.2020 г. на Началника на РУ Левски.

          В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил нарушението, което му вменено в НП, че в срок е депозирал писмени възражения, в които подробно е описал действията си, които в никой случай не осъществяват състав на нарушение по ЗДвП.

          Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл 175а ал.1 пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

          На основание чл. 38 ал.2 от ЗА е поискано да бъде присъдено на адв. Р. Р. адв. Възнаграждение в минимален размер, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

          Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не е дал обяснения относно вмененото му нарушение.

          Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда доводи, че АУАН и НП са незаконосъобразни. Твърди, че изложените факти в АУАН и НП не водят до извода за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, че от същите не може да се направи извод за специалната цел, че пътното платно е използвано не по предназначение, а за други цели, които не са посочени в обстоятелствената част на НП, излага твърдение, че тази цел е съществен елемент от състава на нарушението и след като не е осъществена и съответно не е описана, деянието е несъставомерно.

Твърди, че непосочването на тази цел води до непълно, непрецизно и неразбираемо описание на нарушението, с което са нарушени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

          Твърди, че  в НП не е посочена формата, при която е осъществено ползването неотговарящо на предназначението на пътя, че в обстоятелствената част е посочено, че с поведението си водачът застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и че състава на административно нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП и санкционната норма на чл. 175а ал.1 от ЗДвП не съдържат като елемент от състава застрашаване на останалите участници в движението, поради което счита, че е налице противоречие между правно и фактическо обвинение. Излага твърдение, че описаното в НП деяние сочи на нарушение на забраната по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, която не се субсумира в състава на чл. 104б т.2 от ЗДвП.

          Изразява твърдения, че са налице противоречия в показанията на служителите извършили проверката относно разстоянието, на което са се намирали и мястото на извършване на нарушението посочено в НП. Твърди, че от представената справка от РУ Левски  мястото посочено като място на което се е намирал патрулния автомобил не съответства на мястото, което е посочено в акта, че е извършено нарушението. Прави се извода, че полицейските служители не са били в с.А. в 21.38 часа и не са възприели маневрата, която се твърди, както и че дори да са възприели описаната маневра, то е описано превъртане на задни задвижващи колела, което превъртане в тъмната част на денонощието и от мястото на което са били полицейските служители е невъзможно да се възприеме.

          Направено е искане да бъде отменено НП като незаконосъобразно в обжалваната част, както и да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

          Ответната страна по жалбата – РУ Левски към ОД МВР Плевен, не се представлява.

          В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката в РС Левски, се изразява становище, че жалбата е неоснователна, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и е направено искане жалбата да се остави без уважение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално         допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения АУАН е, че на 13.09.2020 г. е съставен акт против жалбоподателя С.И.И. затова, че на 13.09.2020 г. около 21:38 часа в с. Аспарухово, на кръстовище образувано от ул. „Хр. Ботев“ и ул. „В. Левски“ с посока на движение към гр. Левски, като водач на лек автомобил *** с рег. № ***** при извършване на маневра „завой на дясно“ подава рязко газ на задните задвижващи колела, навлиза от дясна пътна лента в лява, като с това си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и неизползва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение, а именно за превоз на хора и товари. Не представя КТ към СУМПС.

В акта е посочено, че водача е нарушил чл. 104б т.2 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

От представения АУАН се установява също така, че на мястото, оставено за вписване на обяснения и възражения, нарушителя е изписал „не нямам възражения за извършените от мен нарушения“.

Представено е и обжалваното НП, от което се установява, че са посочените в акта нарушения на И. на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказания глоба в размер на 10 лв.

В съдебно заседание на 14.12.2020 г. в качеството на свидетел и разпитан Д.А.П. *** и свидетел както при установяване на нарушението, така и при съставяне на акта.

От показанията на свидетеля П. се установява, че той и актосъставителя са се движели по улицата /главното шосе/ в с.А. по посока гр.Л., че в дясно, където има хр. Магазин, след хранителния магазин в дясно, улицата образува кръстовище с главното шосе и без да намалява, водача „усуква колата“ пред техните очи. Обяснява, че „момчето поднесе колата, без да намалява на кръстовището, изнесе колата, усука задницата, като подаде газ. Това се води дрифт – умишлено подаване на газ, като задвижващите колелета превъртат и изнасят автомобила“. Свидетеля обяснява, че това водача го е направил пред тях, че го последвали със светлинен сигнал, че водача спрял автомобила и му бил съставен акта. Свидетеля заявява, че „задницата на автомобила от неговото платно, по посока на движение влезна в насрещното платно“. Заявява също така, че са били на 50 метра, максимум 100, че се е случило в тъмната част на денонощието, но улицата е осветена.

В съдебно заседание на 11.01.2021 г. в качеството на свидетел е разпитан и актосъставителя Г.К.Г.. От показанията на свидетеля Г. се установява, че е бил на работа по предварително утвърден график с колегата си Д.П., че към часа и датата на нарушението са се намирали в с.А., че се движели по посока гр.Л. Заявява, че на „доста близко разстояние от тях“, „може би около 20 метра, нещо такова“ е излязъл въпросният автомобил ***** от пресечна улица на главната, че колата се отнесла силно и навлязла от едната пътна лента в другата, след което се върнала обратно в същата пътна лента. Свидетеля обяснява, че с нормална скорост това няма как да се случи, че времето е било суха и заявява, че действието е било умишлено и може да се случи като „водачът подава рязко газ на задните задвижващи се колела“, с което си действие умишлено навлиза от една пътна лента в друга и прави извода, че по този начин водача застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение. На поставените въпроси, свидетеля отговаря, че случилото се е било в тъмната част на денонощието, че фаровете на сл. Автомобил светят, а по-нататък пояснява, че „улицата там е осветена“. Свидетеля заявява, че са били на 20-30 метра от кръстовището и е категоричен, че „той просто излезе, нямаше спиране, той излезе, изнесе автомобила“. По-нататък обяснява, че направения завой от водача е бил 90 градуса и че при предприетата маневра завой надясно водача подава рязко газ на задни задвижващи се колелета на автомобила, прие което те се превъртат и задната част на автомобила се унася в платното за  насрещно движение, след което водачът овладява автомобила е се връща в същата лента и продължава движението направо, посока гр. Левски. Свидетеля обяснява, че има спомен, че е имало и автомобил, който е бил в насрещната лента, но бил доста далеч и че просто е било късмет, тъй като ако автомобила е бил на същото кръстовище най-вероятно е щяло да се стигне до ПТП. Обяснява, че след като видели случилото се, пуснали светлинен и звуков сигнал и на около 500 метра извън селото посока Левски успели да настигнат водача. Свидетеля завършва показанията си, че „улицата там е осветена“ и са имали добра видимост, както и че „това, което е обяснил със завъртането на задните колелета и това, на което разговорно му казват дрифт е едно и също“.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.А.П. и Г.К.Г.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни, логични и безпротиворечиви в съществените си елементи. Относно твърдяното разминаване в показанията на свидетелите за разстоянието на което е бил полицейския автомобил от мястото на извършване на нарушението, съдът приема, че същото се дължи както на изминалия период от време от датата на нарушението до датата на даване на показанията, така и на обстоятелството, че се касае до субективна преценка на разстоянието между два движещи се автомобила, в тъмната част на денонощието при осветеност от фарове и улично осветление. И двамата свидетели са категорични, че са били на близко разстояние и лично са възприели случилото се. Свидетелят П. заявява, че случилото се е било буквално пред очите им, използвайки израза „пред очите ни се случи“, макар да преценява разстоянието като такова от 50 или най-много 100 метра. Свидетеля Г. също не е категоричен за точните метри на които са отстояли двата автомобила, но преценява, че са били на „доста близко разстояние“. Свидетеля предполага, че са били на около 20-30 метра, използвайки думите „може би“, „около“. Съдът, съобразявайки професионалния опит на свидетеля Г., който е на длъжност „автоконтрольор“ приема, че преценката на този свидетел относно отстоянието на двата автомобила е по-близка до реалното разстояние между тях. Въпреки колебанията относно точното разстояние между автомобила на жалбоподателя и този на полицейските служители, свидетелите са категорични за възприетото от тях поведение на водача, а именно, че същия  е направил маневра „завой на дясно“  като е подал рязко газ, в резултат на което автомобила се унесъл и навлязъл от едното платно в насрещното и след овладяването на автомобила от водача, автомобила се върнат в своето платно за движение. И двамата свидетели обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по предназначение, като свидетеля П. казва, че водача е усукал колата, че без да намалява на кръстовището изнесъл колата, усукал задницата, като подал газ, което се води „дрифт“, а свидетеля Г., дори е още по-категоричен в изводите си, като не само заявява, че това което е направил водача е това, на което разговорно му викат „дрифт“, но и че по този начин водача застрашава и създава опасност за другите участници в движението, очевидно позовавайки се на спомена си, че в далечината в насрещното платно е идвал друг автомобил и приемайки, че е само въпрос на „късмет“, че автомобила не е бил достигнал до това кръстовище в същия момент и не е станало ПТП. Двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото. Същите са възприели факти, които възпроизвеждат логично и последователно и с оглед професионалния си опит правят изводи относно опасното поведение на водача. При установяване на нарушението актосъставителя е изпълнявал служебните си задължения. Водача е спрян непосредствено след извършване на нарушението, узнал е всички обстоятелства за допуснатото нарушение, след което му е съставен АУАН и той изрично е вписал, че няма възражения.

Показанията на двамата свидетели не противоречат не само помежду си, но и съответстват и на отразеното от самия водач в акта, към момента на съставянето му. Към момента на съставяне на акта, водача е вписал в същия, че няма възражения за извършените от него нарушения - т.е. първоначално жалбоподателя е признал вината си. В последствие той възприема друга защитна теза, а именно, че не е извършил посоченото нарушение. Три дни след съставяне на акта И. е подал писмено възражение до началника на РУ Левски, в което е заявил, че  не е извършил нарушението, че на кръстовището направил десен завой, че задържал съединителя на автомобила по-дълго от необходимото, защото превъртяли задните гуми на автомобила, както и че това се дължи на младата му възраст и неопитност като водач на МПС. Дори и в подаденото възражение жалбоподателя не оспорва обстоятелството, че полицейските служители са възприели „занасянето“ на автомобила и „превъртането“ на гумите, но обяснява това със „задържането“ на съединителя и своята неопитност като водач на МПС. В същото възражение  И. заявява, че при проверката бил много притеснен, тъй като  това му е първата полицейска проверка от както е придобил СУМПС и е написал в акта, това което са му казали полицаите.

Твърденията на И., че това му е била първа проверка, поради което е бил много „притеснен“ се опровергават от приложената по делото „справка за нарушител/водач“ – приложена на л. 12-13. Видно от справката е, че на 30.05.2020 г. три месеца и 13 дни преди процесния акт, на И. е бил съставен друг акт по ЗДвП и е посочено, че същия е бил съставен за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. От тук и логичния извод, че И. не за първи път е бил спрян за проверка и не за първи път е имал поведение при шофиране, с което е създал опасност за живота и здравето на хората /каквато е хипотезата на нарушението по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП/, т.е. не за първи път И. е шофирал умишлено и съзнателно опасно. Младата възраст на водача и неопитността му като водач на МПС не само не са смекчаващи обстоятелства, но и би следвало да го мотивират да бъде внимателен при шофиране и стриктно да спазва правилата за движение по пътищата, а не да демонстрира „майсторство“ при опасно шофиране. Както сочи св. Г., касае се за завой, който е 90 градуса и в никакъв случай не може да се приеме за случайно подаването рязко на газта на автомобила. Ако водача се притеснява по-скоро би подал плахо газ, без да превърта задвижващите колелета. Възприетото поведение от водача е било по-скоро демонстративно управление на МПС по начин широко известен и разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н. „майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, не може да настъпи при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай не е използване на пътя в съответствие с неговото предназначение. 

          В настоящия случай е без значение за съставомерността на нарушението извода на полицейските органи, съдържащ се в АУАН и НП, че с поведението си И. е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници  и товари. По делото няма спор, че пътя на който е възприето и извършено нарушението /на кръстовище на две улици в населено място/ представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“.  Както бе посочено и по-горе умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила /каквото е възприето от двамата свидетели/, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали  в АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението: „подава рязко газ на автомобила, превърта задните задвижващи колела, унасяне на задната част на автомобила и преминаване от дясна пътна лента в лява“. Това описание на фактите води до категоричния извод, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи се развиват във възражението, а за умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Във връзка с твърдението на защитника на жалбоподателя, че е било тъмно и няма как полицая да възприеме „превъртането“ на колелета, съдът приема, че не е нужно за целите на това производство да се установява как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила /поднасяне на задната част на автомобила и преминаване от едната в другата пътна лента на платното за движение, която пътна лента е предназначена за движение на други ППС, а именно за насрещно движещите се ППС. От външно проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством поднасяне на задната част на автомобила, демонстриране на „майсторство“, че автомобила може да бъде овладян от водача, въпреки преминаването му от едната пътна лента в другата и въпреки 90 градусовия завой, при който водача вместо да шофира внимателно, рязко е подал газ и е увеличил скоростта на движение, в резултат на което е преминал от едната в другата пътна лента и, което в никакъв случай не представлява използване на пътя за обществено ползване с основната цел на пътищата.

          Във връзка с твърденията на защитника на жалбоподателя, че съгласно представената справка от GPS устройството на служебния автомобил, същия не е бил на мястото посочено от свидетелите и те не са могли да възприемат извършването на нарушението, видно от приложеното на л. 40-41 писмо, с което се изпраща разпечатката е, че в същото е посочено, че  „Обстоятелствената част в АУАН задължително се изписва на база автоматично зададените настройки, като координати и данни за място, дата и час, които сочат техническите средства с които работят служителите по пътен контрол /визирано е името на св. Г.К.Г./, а именно РСОД /служебен таблет/ без да е възможна ръчна корекция“. В писмото е посочено също така, че „координатите, които се задават от GPS системата, монтирана в служебния автомобил, се позиционират от спътник и че поради  различния начин на задаване на координатите на РСОД /сл. таблет/ и GPS системата е налице различие в данните за час. Въпреки заявеното от защитника на жалбоподателя, че полицаите не са били в посочения час на посоченото място, поради което не са имали възможност да възприемат описаното нарушение, то самия жалбоподател, както към момента на съставяне на акта, така и в последвалото възражение, подадено в 3-дневен срок от съставяне на акта не е заявявал, че полицаите не са възприели посоченото нарушение, напротив както бе посочено по-горе, в акта е изписал: „не нямам възражения за извършените от мен нарушения“, а във възражението е описал същата фактическа обстановка, като е заявил, че на кръстовището с пътя от с.М. за гр.Л., в с.А., направил десен завой, че при маневрата явно е задържал съединителя на автомобила по-дълго от необходимото, защото превъртели задните гуми на автомобила и е посочил, че не знае каква е причината за превъртането на гумите, но твърди, че в никакъв случай не го е направил умишлено. Т.е. нито за миг жалбоподателя не е твърдял, че полицаите не са възприели тези негови действия и се опитва да обясни поведението си със своята неопитност като водач. Очевидно е, че защитника на жалбоподателя прави опит за включване на допълнителна защитна теза, позовавайки се на твърдения, че свидетелите не са възприели и е нямало как да възприемат поведението на водача.

          Предвид изложеното, съдът приема, че соченото разминаване в часовете и местоположението на полицейските служители се дължи именно на различния начин на задаване на данните в различните система, а не на недобросъвестно и на неверни показания на свидетелите.

          Съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на това основание.

          Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

          Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай няма доказателства, които да оборват съставения акт.

          При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 104б т.2 от ЗДвП, за което е издадено НП и му е наложено наказание           по чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

          От обективна страна, съдът приема, че на 13.09.2020 г. в 21.38 часа в с. Аспарухово на кръстовище образувано от ул. ***** и ул. ***** с посока на движение към гр. Левски С.И.И. управлява лек автомобил ***** с рег. № ***** и извършва маневра „завой на дясно“, като подава рязко газ на автомобила, превърта задните задвижващи колела, унася задната част на автомобила, навлиза от дясна пътна лента в лява, и не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хода и товари.

          От субективна страна жалбоподателя е действал виновно. Както бе посочено по-горе първоначално жалбоподателя е признал вината си, като в АУАН на мястото определено за вписване на възраженията на нарушителя, собственоръчно е записал: „не нямам възражения за извършените от мен нарушения“, а впоследствие е възприел друга защитна теза, която обаче се оборва от конкретните му действия. В настоящия случай не се касае само до задържане на съединителя по-дълго време от необходимото,  тъй като това не би довело до занасяне на автомобила и преминаването му от едната пътна лента в другата. Занасянето на автомобила и преминаването от едната пътна лента в другата налага извода, че не се касае за случайно деяние, а за умишлено демонстриране на „майсторство“ и използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно предназначението на пътя. 

          Що се касае до размера на определените от наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че доколкото размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.

          Съдът приема, че по отношение на това нарушение не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на  чл. 28 от ЗАНН. Не случайно законодателя, съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС, би могло да има фатални последици, е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а ал.1 от ЗДвП наказание глоба от 3000 лв., както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

          Предвид изложеното, съдът приема, следва да потвърди атакуваното НП в обжалваната му част, като законосъобразно.

          Воден от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

          НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0293-000782 от 28.09.2020 г. на Началник           РУ към ОД МВР Плевен, РУ Левски, в частта в която на С.И. ***, ЕГН **********  на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП, допуснато на 13.09.2020 г., за което е съставен АУАН с № АА 726776/13.09.2020 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          В останалата част НП е влязло в сила, като необжалвано.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: