Номер 50203.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600954 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения Г.
Т. В. – адв.С. Л.. В жалбата се поддържа, че съдът не бил изпълнил
задължението си по член 439а от НПК да прецени всеобхватно
доказателствата сочещи поправяне на лишения от свобода. Необосновано
било приетото, че осъденият е сменил много работни места, тъй като съдът не
бил вникнал в съдържанието на заповедите. Не било доказано системно
неизпълнение на трудови задължения в „Панда”, тъй като правоотношението
е продължило само един месец и заповедта за освобождаване от работа била
бланкова. Счита, че при всестранно, задълбочено и пълно обсъждане на
всички изброени факти и доказателства, съдът не би възприел безкритично
изводите от становището на инспектор З. Д. за „..колебливото поведение в
трудовата дейност…”. Съдът не бил обсъдил обстоятелството, че докладите и
становищата са само от ИСДВР И. И., който е работил с В., но не е настоящ
инспектор, докато не били взети становища от ИСДВР А.С. - настоящ
инспектор, и от ИСДВР М., който е замествал И. 4-5 месеца. Не били
обсъдени доказателствата от затворническото досие, че осъденото лице няма
наказания за нарушаване на режима, както и за участието в културно-масови
мероприятия и спортни турнири по футбол, тенис на маса, табла и други, че
за престоя в ЗО „Казичане“ е награждаван с удължено свиждане, както и с
домашен отпуск 12 ч., 3 дни и 4 дни. Изводите на съда почивали само на
писмото на началника на затвора, началника на ЗОТ „Казичане“ и доклада на
инспектор И., който обхващал период от седем месеца. Счита, че са налице
1
формалните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК и достатъчно доказателства за
поправяне на лишения от свобода. Моли да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде уважена молбата за УПО на лишения от свобода Г. Т.
В. .
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Г. Т. В. е постъпил в затвора гр.София на 08.10.2018г., когато по
отношение на него е приведено в изпълнение наказание от четири години
лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 1741/14г. на СпНС за
деяния по чл.321 и чл.324 от НК.
Видно от актуалната справка от МП, ГД „Изпълнение на
наказанията“-Затвора гр.София към 17.08.2020г. В. фактически е изтърпял 2
години 2 месеца и 24 дни, от работа 5 месеца и 9 дни, всичко 2 години 8
месеца и 3 дни, като му остават да изтърпи още 1 година 3 месеца и 27 дни.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС,
изготвен от инспектор „СДВР“ И. И. по повод на постъпилата молба от
осъдения за условно предсрочно освобождаване, от началото на престоя на
Д. в МЛС рискът от рецидив не е намалял от първоначално констатираните
27 точки. В доклада е отразено, че проблемни зони се явяват трудовата
заетост, където оценката му е завишена от 0 т. на 2 т. Отразено е, че Д. е с
частично изградени трудови навици и умения. Включен в трудовия процес
за утвърждаване на трудовите нагласи, но освободен от работа по молба от
работодателя, за системни неизпълнения на поставените задачи. Втора
проблемна зона при него е злоупотребата с алкохол, която обаче е
занижена от 4 т. на 1 т., а към момента няма данни за употреба на алкохол в
МЛС. Като гранична зона е отчетено умения за мислене, която е занижена от
8 т. на 6 т. Посочено е, че отчасти има способности за разпознаване и
решаване на проблемите, дългосрочно целеполагане, предвижда някои от
последиците от своите действия. Първоначално рискът от сериозни вреди е
определен като среден към обществото и нисък към всички останали
2
категории.
По делото е приложен изготвения съгласно чл.156 от ЗИНЗС на
л.св. В. индивидуален план на присъдата, който той е приел срещу подпис.
В доклада си инспектор „СДВР“ И. е изразил становището си
относно резултатите от работата с В. по индивидуалния план. Според него
„през изминалия период около 7 месеца не се забелязват категорични
положителни промени. Оценката на риска от рецидив и вреди не е
снижена. Л.св. приема плана на присъдата формално, стреми се в
известна степен да изпълнява заложените цели и задачи, но е изискващ
към служителите, без да личи отговорно и съвестно отношение към
поставените приоритети. За визирания период, л.св. не е дал убедителни
доказателства, че се е поправил и превъзпитал, предвид колебливото му
отношение към трудовия процес. В МЛС е участвал в спортни
мероприятия. Не е изявил желание да участвал в специализирана групова
работа, която за визирания период е провеждана.“.
В обобщение, инспекторът е посочил, че л.св. В. не е дал
убедителни доказателства, да се е поправил и превъзпитал. Целите и
задачите заложени в плана на присъдата не били изпълнени в цялост,
продължава корекционната работа. Същият не е показал достатъчно
позитивни промени в начина на мислене и поведение, с което да се наложи
убеждение, че е налице личностна готовност за живот на свобода.
Необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности и приоритети,
да утвърди в поведението си модели, адекватни на обществените очаквания.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото са
приобщени становищата на инспектор З. Д. - НС ЗО ”Казичене”, и на Началника на затвора
гр.София /инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието/, които също са
отрицателни, позовавайки се на експертния доклад на инспектор социална дейност и
възпитателна работа.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
3
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Неумението да разпознава проблемите си
и да ги решава по адекватен начин, неснижаване на оценката за риска от
рецидив и от вреди за престоя в затвора до момента, както и запазването на
дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена
положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода.
Установените факти по делото водят и въззивната инстанция до
извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в
съзнанието и поведението на осъдения В., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението му
към правонарушението. В този смисъл обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се отнасят до това, че
първостепенният съд се бил доверил на отрицателното становище единствено
на инспектор И. И., а не бил взел предвид останалите доказателства по
делото, съдържащи положителни данни за престоя на В. в затвора. В тази
връзка следва да се отбележи, че правилно и обосновано СГС е кредитирал
изготвения по повод молбата на В. за условно предсрочно освобождаване
доклад по чл.155 от ЗИНЗС. Сравнително малкият престой на лицето в
затворническото общежитие не е пречка за осъществяване на работа по плана
на присъдата, както и за правилна оценка на постигнатите до момента
резултати. И за въззивния състав не възникват съмнения относно
обективността на дадената от инспектор И. оценка за л.св. В., актуална към
момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Приобщените към затворническото досие доказателства – заповеди за
назначаване на работа и за награждаване на л.св. са взети предвид от
длъжностното лице, изготвило доклада, като не е допуснато приоритетно
отдаване значение на тези с негативен характер за сметка на документите,
сочещи за добро поведение на л.св.
4
Ето защо настоящият състав не намери основания за коригиране
изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от
НПК, поради което и счете, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2825 от 17.08.2020г. по н.ч.д. №
2818/2020г. на СГС, НО, 24 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5