РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Добрич, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230101683 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „***” No **, ет. *,
представлявано от управителя Я. Б. Я., чрез юрисконсулт Х.А. срещу М. М.
С., ЕГН ********** с настоящ адрес: село Б., община Д., ул. „**” №*.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,
чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът моли
съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични
суми със Заповед №260169 от 05.02.2021г., издадена по ч. гр. д. №352/2021г.
по описа на ДРС, а именно: 973.57 лева – неиздължена главница по договор
за паричен заем №5551678 от 18.09.2019 г., сключен между длъжника и
„ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
Приложение №1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.01.2021г.
до окончателното плащане; 242.69 лева – договорна лихва за периода от
02.10.2019 г. до 11.11.2020 г. и 50.29 лева – обезщетение за забава за периода
от 12.11.2020 г. до 22.01.2021 г., произтичащи от сключен между М.С.
/кредитополучател/ и „Вива Кредит” ООД, /кредитор/ договор за паричен
заем №5551678/18.09.2019г., по силата на който горепосоченото дружество е
предоставило кредит на ответника в размер на 1000.00 лв., която сума е била
1
усвоена от С. и не е била върната с уговорените лихви на заемодателя в срока
на договора – 60 седмици /при 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 62.90 лв. с начална дата на първа вноска - 02.10.2019г. и с крайна
падежна дата на последна вноска – 11.11.2020г./. Общата сума, подлежаща на
връщане по процесния договор е била в размер на 1258.20 лв. /договорната
лихва е била в размер на 258.20 лв., съгласно условията по договора/.
Ответникът е извършвал плащания по договора в размер на 77 лв., след което
ги е преустановил. Така, дължимата сума по договора е 2454.69 лв.
Вземането е било прехвърлено на 01.12.2016г. с договор за цесия от
„Вива Кредит” ООД на „АКПЗ” ЕООД, ведно с всички обезпечения,
привилегии и принадлежности. На 03.08.2020г. е било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016г., по силата на която цесия вземането на М.С. е било
прехвърлено от „Вива Кредит” ООД на заявителя – „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, за което е било изпратено уведомление до
длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД.
Предвид възникналото вземане, ищцовото дружество е подало
заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу С. за възникналите
задължения. По образуваното ч. гр. д. №352/2021г. по описа на ДРС е била
издадена срещу длъжника М.М. Заповед за парично задължение
№260169/05.02.2021г. за следните суми:
- 973.57 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №*** от
18.09.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането
по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 03.08.2020г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 29.01.2021г. до окончателното плащане;
- 242.69 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2019 г. до
11.11.2020 г.;
- 50.29 лева – обезщетение за забава за периода от 12.11.2020 г. до
22.01.2021 г.;
- 25.33 лева – заплатена държавна такса и
- 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. С разпореждане от 16.04.2021г. заповедният съд е указал на заявителя
да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес.
срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е
подало настоящата искова молба.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното
производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от 17.06.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
2
получено лично от С. на 23.09.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението,
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в
първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на
искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както
и дадени указвания на ответника на последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
предвид и вероятната основателност на исковете, съобразно посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и постъпилото
искане от страна на ищеца, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по реда на чл.238 и сл. от ГПК, ДРС е прекратил съдебното
дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена молба с вх. №5979 от
08.04.2022г. /л.32/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: 973.57 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем
№**** от 18.09.2019г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от
03.08.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 29.01.2021г. до окончателното плащане;
242.69 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 11.11.2020 г. и
3
50.29 лева – обезщетение за забава за периода от 12.11.2020 г. до 22.01.2021
г., предмет на издадената по горепосоченото дело Заповед
№260169/05.02.2021г., издадена по ч. гр. д. №352/2021г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.34/. С оглед
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 124.67 лева /л.30/,
юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от
05.12.2019г., приложено на л.22 по делото/ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
определено съобразно действителната фактическа и правна тежест на делото,
а също и заявения правен интерес, или общо сумата от 224.67 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №352/2021г. по описа на
ДРС, а именно: 25.33 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът М. М. С., ЕГН ********** с настоящ адрес: село Б., община Д.,
ул. „***” №** дължи на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление: гр. С., район О., ул. „***” No **, ет. *, представлявано от
управителя Я. Б. Я. присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение №260169/05.02.2021г., издадена по ч. гр. д. №352/2021г. по описа
на ДРС, суми, а именно:
- 973.57 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5551678
от 18.09.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от
03.08.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 29.01.2021г. до окончателното плащане;
- 242.69 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 11.11.2020 г.;
- 50.29 лева – обезщетение за забава за периода от 12.11.2020 г. до 22.01.2021
г.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** с настоящ адрес: село Б., община
Д., ул. „***” №**, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление: гр. С., район О., ул. „****” No **, ет. *, представлявано от
4
управителя Я. Б. Я. сторените съдебни разноски в настоящото установително
производство в размер на 224.67 лв. /двеста двадесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки/, от които: 124.67 лв. – държавна такса и 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №352/2021г. по описа на ДРС в размер
на 75.33 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, от които:
25.33 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5