Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.03.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети
февруари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15564 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.М.П. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.07.2016
г. около 07,27 часа в гр. Дебелец, ул. *****водачът П. Н.С. при управление на
л.а.м. „Ауди А3“ с ДК № *****, движейки се в посока село Присово не пропуска
пресичащата пътното платно В.Д.М., вследствие на което я удря. Поддържа се, че
от процесното ПТП настъпва смъртта на М., като едИ.твен неин наследник е синът
й-ищеца по делото. Твърди се, че понастоящем ищецът живее в Р.Италия със
съпруга си и към момента на ПТП е бил извън територията на РБ, което е наложило
незабавното му връщане заедно със съпругата му. Твърди се, че приживе В.М. е
била едИ.твения жив родител на ищеца, който и към настоящия момент не е
преживял загубата на майка си, която приживе е била в добро З.равословно
състояние и е посрещала сина си и снаха си, готвела им и по този начин правела
престоя им в родината по-лесен и приятен. Твърди се, че виновен за ПТП е водача П. Н.С. и същият попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност“-полица № BG02115001992867, валидна от 03.08.2015 г. до 02.08.2016
г., издадена от ответното дружество.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В.Д.М.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 14.07.2016 г.
в гр. Дебелец, ул. „*****виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А3“ с ДК №
*****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № BG02115001992867, валидна
от 03.08.2015 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането-14.07.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Г., последният надлежно упълномощен с пълномощни
приложени към отговора.
Оспорва иска по основание и
размер с твърдението, че по делото не са представени убедителни доказателства
за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО, по
силата, на което ответното дружество да е пасивно легитимирана страна в
процеса. Оспорва да е извършен деликт от П.С. като водач на л.а.м. „Ауди“ с
рег. № *****, както и твърденията за изложения механизъм на ПТП. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата, която не е пресичала на пешеходна пътека и/или не се е съобразила с
посоката и скоростта на движение на приближаващия към нея автомобил. Твърди, че
е съпричинила вредата си и тъй като е можела да избегне удара не е взела
необходимите мерки за собствената си безопасност, а е продължила да върви към
мястото на удара и по този начин с поведението си се е поставила в превишен
риск. Оспорва иска по размер като завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа изцяло
изложеното в исковата молба, както и направените доказателствени искания.
Оспорва изцяло изложеното в отговора на исковата молба.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
евентуално да не го уважава в пълния му размер. Претендира разноските по
делото.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП № 796
от 14.07.2016 г., от протокол за оглед на ПТП от 14.07.2016 г., скица към него,
фотоалбум, от показанията на свидетеля-очевидец водачът на процесния автомобил П.Н.С.,
както и от неоспорено от страните заключение на САТЕ, в частта относно механизма на ПТП,
изготвено от вещото лице Г., прието по делото се установява, че на 14.07.2016 г. около 07,30 часа в гр. Дебелец по ул.“Патриарх Евтимий
Търновски“, в посока към изхода от града към гр.Велико Търново, се е движил
л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № *****, управляван от свидетеля С. със скорост от
около 55 км/ч, приближавайки района пред дом № 138. Пешеходката В.Д.М. на 86
години е навлязла в пътното платно от десния тротоар пред дом № 138, считано за
посоката на движение на автомобила за пресичане на пътното платно с неустановен
начин на придвижване, респ.скорост към срещуположния тротоар. Водачът
задействал спирачната уредба със служебно спиране, когато бил на около 20 м
преди мястото на удара и пешеходката е навлязла на около 1 м в пътното платно.
Автомобилът в състояние на служебно спиране и пешеходката не са преустановили
движението си при възможността им за взаимно възприемане, поради което между
тях е настъпил сблъсък. Лекият автомобил с челен удар е блъснал с дясната
предна част на предната броня пешеходката по лявата й странична част на тялото.
От този инициален удар, тялото на пешеходката е възкачено върху предния капак и
с носене и плъзгане по предния капак се придвижва по него в продължение на 7-8
м, достигайки с глава до челното стъкло в десния му край и с удар го
напуква-втори удар. Последва изпадане на тялото на пешеходката от дясната страна
на автомобила на около 9 м от мястото на удара, където е регистрирано кървавото
петно върху асфалта
В пряка причинна връзка от
гореописаното произшествие починала пешеходката В.Д.М.-майка на ищеца
/установява се с приетото по делото удостоверение за наследници изх. №
859/18.07.2016 г. на Община Велико Търново/.
От констативен протокол за ПТП
796 от 14.07.2016 г., както и от справка от информационната система на
Гаранционен фонд се установява, че към 14.07.2016 г. л.а.м. „Ауди А3“ с рег. № ***** е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 02.08.2015 г. с
ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/115001992867 с начална дата на покритие 03.08.2015 г. и крайна дата
02.08.2016 г.
Във връзка с оспорения извод на
вещото лице Г. за предотвратимост на произшествието от страна на водача на
увреждащото МПС е допусната повторна САТЕ, съобразно неоспореното заключение на
която се установява, че при своевременна реакция и предприемане на аварийно
спиране, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
включително и чрез заобикаляне на пешеходката.
Установява се, че водачът на
автомобила е разполагал с технически възможности за предотвратяване на
произшествието чрез аварийно спиране, ако беше управлявал автомобила със
скорост до 52 км/ч и своевременно задействал спирачната уредба и чрез
заобикаляне на пешеходката отляво, при положение, че лявата част на пътното
платно е било свободна.
От своя страна пешеходката също е
навлязла в пътното платно в момент, когато това не е било безопасно. Също така
при положение, че пешеходката е била преустановила движението си на разстояние
до 1 м от десния край на асфалта и изчака преминаването на автомобила,
произшествие също нямало да настъпи.
Доколкото повторната САТЕ
потвърждава извода на първоначалната експертиза, съдът кредитира заключенията и
на двете експертизи, изготвени компетентно и обективно.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката К.К.П.-съпруга на ищеца, която установява, че съпругът й
много тежко преживял загубата на майка си В.М.. Той няма други роднини.
Връзката с майка му била много силна. И сега влизайки в нейната къща, ищецът
страда много, защото той е едИ.твен, няма брат, няма сестра. Майка му звъняла
по пет пъти на ден за всичко, защото той бил света за нея. Баща му починал рано
и след неговата смърт връзката с майка му станала още по-близка.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.07.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с заключенията на
САТЕ, се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на майката на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът С. е нарушил нормите на чл.5, ал.2, т.1, чл. 21, ал.1, чл.116 от ЗДвП, като се движил в населено място
със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно 55 км/ч и не е бил внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, в
частност към престарелите хора-ищцата е била на 86 години.
Безспорно се установява, че
вследствие на тези нарушения е настъпило и процесното ПТП. Видно от
заключението на САТЕ, за да не настъпи процесното ПТП, водачът е следвало да се
движи със скорост не по-висока от 52 км/ч.
От своя страна безспорно
пешеходката и с поведението си е нарушила изискването на чл.113, ал.2 във
връзка с ал.1, т.1 от ЗДвП, като пресичайки пътното платно на двулентов двупосочен път в населено място, където в близост няма пешеходна
пътека, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил.
При това положение възражението
на ответника за принос от страна на пострадалата се явява основателно и
доказано, като след преценка на поведението и на двамата участници в произшествието,
съдът определя принос от страна на пострадалата в размер на 10 %, поради което
и определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за
неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./ съответно 1000000 лв.
и 5000000 лв. до 11.06.2012 г. и след тази дата 2000000 лв. и 10 000 000
лв., приложими в настоящия случай с оглед датата на настъпване на ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на майката на ищеца/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана
в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по
т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца след смъртта на неговата майка болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
помежду им. Установява се силна връзка между двамата, предвид обстоятелството,
че бащата на ищеца починал рано, а самият ищец няма братя или сестри. Болките и
страданията, които ищецът ще продължи да изпитва от загубата на своята майка,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се явяват
справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗ..
Така определеното обезщетение
следва да бъде намалено със сумата от 12 000 лв., съобразно приетия принос
на пострадалата.
С оглед на горното предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 108 000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва, считано
от датата на деликта, респ.смъртта на В.М., поради което Съдът присъжда лихва
върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, въпреки това в хода на
настоящото производство е заплатил депозит за СТЕ в размер на 200 лв., поради
което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 108 лв., която сума е съответна на
уважената част от иска.
С исковата
молба ищецът е направил заявление, че оказваната му правна помощ е безплатна,
поради което моли съда да определи адвокатското възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ГПК.
При
материален интерес в размер на 200 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
сумата от 5530 лв.
От тази
сума ответникът ще следва да заплати сума в размер на 2986,20 лв., която е
съответна на уважената част от иска /108 000 лв./.
Ответникът
е направил разноски общо в размер на 460 лв.-депозит вещи лица и свидетел. До
приключване на устните състезания по делото ответникът не е представил договор
или друго писмено доказателство, удостоверяващо заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което и разноски за един адвокат не се присъждат.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска /92 000
лв./ а именно:211,60 лв., или по компенсация /211,60-108=103,60/-разноски в
размер на 103,60 лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
4320 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ
/Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗ. на П.М.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адвокат Х.Р.К.,
сумата от 108 000 лв. / сто и осем хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В.Д.М.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 14.07.2016 г.
в гр. Дебелец, ул. „*****виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А3“ с ДК №
*****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115001992867,
валидна от 03.08.2015 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането-14.07.2017 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата над сумата от 120 000
лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., а на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗ., поради приет принос в размер на 10% за разликата над сумата от 108 000 лв. до
сумата от 120 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание
чл.38, ал.2 от ГПК на адвокат Й.Ц.Й., гр.****** адвокатско възнаграждение в
размер на 2986,20 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест и 0,20 лв./
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** адвокат Х.Р.К. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от
103,60 лв. /сто и три и 0,60 лв./-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 4320 лв. /четири хиляди триста и
двадесет лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: