ПРОТОКОЛ
№ 565
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Светлозар М. Лазаров
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235000600483 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г. Г. се явява лично и с адв. В. В., редовно
упълномощен от по-рано.
Жалбоподателката – частната обвинителка М. П. К., не се явява,
редовно призована.
Жалбоподателят - частният обвинител Г. Н. М., се явява лично.
За двамата частни обвинители се явява адв. Б., редовно упълномощен в
качеството на повереник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, предвид на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам отводи и доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. М.: Нямам отводи и доказателствени
искания.
АДВ. В.: Нямам отводи и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г.: Нямам отводи и доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, госпожо председател,
запознат съм с въззивната жалба на повереника – адв. П. Б. и считам същата
за неоснователна. Ще ви моля да я оставите без уважение, като потвърдите
постановената първоинстанционна присъда на Пловдивски окръжен съд.
Всъщност жалбата на адв. Б. е на практика частична и касае
приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК, като се
прави искане спрямо подсъдимия Г. да бъде наложено ефективно наказание
около средния размер, даже се сочи и точно размерът - около 7 години
лишаване от свобода. Не считам мотивите в жалбата за основателни.
Напротив, не само по такъв род дела се постановяват условни присъди, дори с
квалифициращи обстоятелства повече от 1 лице. Напуснал, избягал от
местопрестъплението, а и такива умишлени, като с употреба на алкохол или
наркотични вещества. В случая се касае за непредпазливост.
Вярно е, че е бил само с 18 дни стаж като водач на МПС, неопитен
шофьор, трябвало е да съобрази скоростта и пътните условия, и това, че е
управлявал привечер, нощем автомобила, но от друга страна младата възраст,
добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, пълното
признаване на вината и съдействие при провеждане на съкратено съдебно
2
следствие, всичко това като съвкупност е отчетено в мотивите на
първоинстанционния съд, поради което считам присъдата за правилна,
обоснована и законосъобразна и ще ви моля да оставите жалбата без
уважение и да потвърдите присъдата, благодаря.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии.
Първото, което искам да кажа, е че внимателно слушах представителя на
държавното обвинение и в качеството ми на представител на частното
обвинение не съм съгласен с казаното от представителя на апелативна
прокуратура, въпреки уважението, което имам към колегите. Депозирал съм в
качеството на повереник въззивна жалба, с която искам да измените
първоинстанционната присъда на Окръжен съд - Пловдив. Аз обжалвам само
и единствено прилагането на института на условното осъждане, както и
самият размер на наказанието.
Знам, че почитаемият състав се е запознал с моята жалба, въпреки това
искам да кажа няколко думи. Диференциацията на наказанието се прави от
законодателя, но индивидуализацията се прави от съда. Съдът я прави на
основание чл. 54 и сл. от нашия НК. Първото, което се гледа, е обществената
опасност на деянието, не на дееца, не нещо друго, а на деянието - така е в
закона. В случая се касае за деяние с изключително висока степен на
обществена опасност. Всеки ден по пътищата загиват страшно много хора -
хора, които са невинни. Да, наистина от държавното обвинение, колегата от
обвинението е прав, че действително практиката е такава. Но тук е въпрос да
се замислим дали не трябва да изменим по някакъв начин тази практика,
защото един човек си отива. В крайна сметка дали ще бъдат изпълнени
целите на наказанието, ако се приложи чл. 66 НК, дали няма усещане за
безнаказаност да остане у лицето, дали няма в самото общество да остане
усещане за липса на правосъдие, ако се приложи чл. 66 НК, защото според
мен нито личната, нито генералната превенция по чл. 36 от НК ще бъдат
изпълнени с една условна присъда от две години и четири месеца лишаване
от свобода с 4 години изпитателен срок и 4 години без книжка. Нито личната,
нито генералната превенция.
Аз считам, че едно наказание в размер около средния, а именно 6 - 7
години лишаване от свобода, е напълно обективно и отговаря на целите на
наказанието, които са предвидени – цели, които трябва да бъдат постигнати с
3
първоинстанционната присъда, а те не могат да бъдат постигнати според мен
с тази първоинстанционна присъда. Затова и аз искам да измените
първоинстанционната присъда и да наложите ефективно наказание лишаване
от свобода на подсъдимия Г.. Знам, че сте се запознали с жалбата ми, няма да
продължа да я цитирам. Поддържам същата и ще ви моля да се произнесете в
тази насока.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. Н. М.: Абсолютно съм съгласен с това,
което каза адв. Б.. Искам да кажа, че това е нечовешко, неземно,
неестествено просто и условна присъда - да загубиш син на 15 години по
такъв жесток начин. Един човек с 18 дни стаж да почне да криволичи по пътя
в противовес със законите за движение по пътищата, това е просто
нечовешко!
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
колеги. Ние чухме искането на повереника на частните обвинители, което е
изложено във въззивната жалба, във връзка с изменението на присъдата,
увеличаване на наложеното наказание и неговото реално изтърпяване. Аз
считам, че към присъдата си първата инстанция е изложила много подробни
мотиви във връзка с размера на наложеното наказание. В същата връзка
първоинстанционният съд е изложил и пространни мотиви във връзка с
наличието на института на условното осъждане, което е приложил, като в
този смисъл се е позовал не само на формалните основания, които са по чл. 66
НК, а и на специалните изисквания на закона. Видно от мотивите, първата
инстанция отчете младата възраст на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че
същият много добре е интегриран в обществото - той работи, има семейство.
И в тази ситуация съдът правилно прецени, че изолираното му от обществото
с налагането на една ефективна присъда не е удачно в настоящия казус и в
този смисъл съдът е направил извод дори, че според него към момента на
произнасяне на присъдата поправителният ефект спрямо подсъдимия е
започнал, видно от неговото критично отношение към стореното, искреното
съжаление, което изрази пред първоинстанционния състав, което не го
очертава като личност с висока степен на обществена опасност.
В този смисъл мога да кажа, че са неправилни твърденията на
повереника на частните обвинители, изложени в жалбата, че по делото не са
4
налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, а напротив
окръжният съд, както казах и по-горе, много правилно и в унисон с всички
събрани доказателства е отчел, че има такива и е дал превес на тях.
Що се касае до наведените в жалбата обстоятелства във връзка с
обществените отношения, които се коментират и т.нар. от повереника на
частните обвинители „война по пътищата“, а също и изнесените данни в
жалбата от Националния статистически институт за това какви са процентите
на пострадали, аз считам, че те не следва да имат някакво решаващо значение
и определящо във връзка с размера на наказанието и разбира се, неговото
изтърпяване. В тази връзка именно и Окръжен съд е посочил правилно
съдебната практика на ВКС - тълкувателно решение № 2 от 2016 г., в което
се казва, че за постигане целите на генералната превенция от значение има
единствено и преди всичко неизбежността на наказанието и неговото
своевременно налагане, а не толкова размерът и начинът на изтърпяването му.
В тази връзка моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г. Г. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
каза моят адвокат. Искам единствено да изкажа моите искрени съжаления,
съболезнования. Наистина много съжалявам и по някакъв начин все още не
съм преодолял това, което е станало, след немалко време. Просто моля да
приемете за правилна присъдата на Окръжен съд - Пловдив. Работя в моето
градче в една игрална зала, като крупие се водя.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г. Г.: Да потвърдите присъдата на Окръжен съд –
Пловдив.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
5
Съдебното заседание се закри в 11:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6