№ 14236
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110101286 по описа за 2022 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответниците И. К. Б. и В. С. Б. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №83, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора,
а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответниците му дължат разделно, както следва: И. К. Б. сумата от
358,18 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2017 год. – 30.04.2020 год. за топлоснабден имот-апартамент 83,
находящ се в гр. /////, сумата от 56,19 лв. – лихва за забава от 15.09.2018 год. –
04.03.2021 год., сумата от 19,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м.02.2018 год. до м.04.2020 год. и сумата от 3,26 лева за периода от
31.03.2018 год. до 04.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.03.2021 год. до изплащане на сумите и срещу В. С. Б. сумата от 358,18
лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017 год. – 30.04.2020 год. за топлоснабден имот-апартамент 83, находящ се в гр.
/////, сумата от 56,19 лв. – лихва за забава от 15.09.2018 год. – 04.03.2021 год., сумата от
1
19,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.02.2018 год.
до м.04.2020 год. и сумата от 3,26 лева за периода от 31.03.2018 год. до 04.03.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.03.2021 год. /датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите.
Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-И. К. Б. и В. С. Б. са депозирали в срок отговор на исковата молба,
в който оспорват предявените искове по основание и размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответниците, т.е. качеството им
на потребители на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В случая и видно от нотариален
акт за дарение на недвижим имот №174, том II, рег. №05573, дело №0342/2016 год. В.
С. Б. и И. К. Б. са дарили процесния имот на Стоян Илчев Б., като са си запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, поради което съдът
приема, че са потребители на топлинна енергия за процесния имот и период.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
2
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответниците не оспорват размера на доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия, поради което настоящият съдебен състав
приема, че размерът й е установен и той е претендирания от ищеца по делото-716,36
лева. За сумата от 39,05 лева, представляваща такса за отчитане на уреди и
разпределение иска също е основателен и следва да се уважи.
От своя страна ответниците не ангажираха доказателства, че са изпълнили
задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за
процесния имот, както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение. По горните съображения съдът намира, че ответниците му
дължат, както следва: И. К. Б. сумата от 358,18 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. – 30.04.2020 год.
и сумата от 19,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м.02.2018 год. до м.04.2020 год. и В. С. Б. сумата от 358,18 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год.
– 30.04.2020 год. и сумата от 19,52 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м.02.2018 год. до м.04.2020 год., до които размери
исковете са основателни и следва да се уважат.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
3
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая не е
начислявана лихва преди издаване на обща фактура №**********/31.07.2018 год..
Съдът приема, се дължи лихва за периода от 15.09.2018 год.-45 дни след издаване на
общатата фактура. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване
на дължимото, в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на
ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия-716,36 лева е
основателен за периода от 15.09.2018 год. до 04.03.2021 год., а ответниците дължат
следните суми: И. К. Б.-56,19 лева и В. С. Б.-56,19 лева, като за разликата до пълните
предявени размери следва да се отхвърли.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.03.2021 год., от
което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
4
03.2018 год., а претенцията на ищеца касае периода от месец 05.2017 год. до месец
04.2020 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода м.05.2017 год. до
м.03.2018 год., поради което възражението на ответниците за този период и общо за
сумата от 217,61 лева е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен както
следва: 249,37 лева срещу И. Б. и 249,37 лева срещу В. Б. и за периода от м.03.2018 год.
до 30.04.2020 год..
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, както следва: И. К. Б.-102,24 лева и В. С. Б.-102,24 лева,
представляващи сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите и И. К. Б.-27,88 лева и В. С. Б.-27,88 лева, представляваща
сторените разноски по гр.д. №16691/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
На основание чл.38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Й.
Д. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските в настоящото производство.
На основание чл.38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
К.И.Б. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските по ч.гр.д. №16691/2021 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
На основание чл.38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
В.Ф.С. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските в настоящото производство.
На основание чл.38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Н.И.И. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските по ч.гр.д. №16691/2021 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК /////,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против И. К. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /////, ап.83, че И. К. Б. дължи на „ТС” ЕАД на основание
чл. 415 ал.1 от ГПК от сумата от 249,37 лева /двеста четиридесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от месец 03.2018 год. до м.04.2020 год. за топлоснабдяван имот-
апартамент 83, находящ се в гр. /////, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021
г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 358,18 лева, като погасен по давност за периода от 01.05.2017 год.
до 24.03.2018 год., сумата от 19,52 лева /деветнадесет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва считано от 24.03.2021
5
год. до окончателното плащане на сумата, сумата от 56,19 лева /петдесет и шест лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 15.09.2018 год. до 04.03.2021 год., като отхвърля
иска за сумата от 3,26 лева /три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018
год. до 04.03.2021 год. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК /////,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против В. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /////, ап.83, че В. С. Б. дължи на „ТС” ЕАД на основание
чл. 415 ал.1 от ГПК от сумата от 249,37 лева /двеста четиридесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от месец 03.2018 год. до м.04.2020 год. за топлоснабдяван имот-
апартамент 83, находящ се в гр. /////, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021
г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 358,18 лева, като погасен по давност за периода от 01.05.2017 год.
до 24.03.2018 год., сумата от 19,52 лева /деветнадесет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва считано от 24.03.2021
год. до окончателното плащане на сумата, сумата от 56,19 лева /петдесет и шест лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 15.09.2018 год. до 04.03.2021 год., като отхвърля
иска за сумата от 3,26 лева /три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018
год. до 04.03.2021 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 102,24 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 27,88
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №16691/2021 год. по описа на СРС,
75 с-в..
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 102,24 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 27,88
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №16691/2021 год. по описа на СРС,
75 с-в..
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ///// да заплати, на основание чл.38 от ЗА, на адв. С.
Й. Д. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ///// да заплати, на основание чл.38 от ЗА, на адв.
К.И.Б. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските по ч.гр.д. №16691/2021 год.
6
по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ///// да заплати, на основание чл.38 от ЗА, на адв.
В.Ф.С. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ///// да заплати, на основание чл.38 от ЗА, на адв.
Н.И.И. сумата от 76,91 лева, представляващи разноските по ч.гр.д. №16691/2021 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7