Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66
Гр. Перник, 07.04.2023 година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Мария
Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 387 по описа за
2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондови при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/.
Образувано е по жалба на Община З., с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. З., ул. ****, представлявано от кмета Д.С.С.,
чрез адвокат К.Д. от АК Кърджали против Решение № РД-02-14-892 от 12.09.2022
година за налагане на финансова корекция, издадено от заместник – министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
/УО/ по проект „IMPRESS – Мениджмънт на инвестициите за опазване на културното
наследство в трансграничния регион“ с рег. № СВ007.2.11.098, финансиран по
Програма ИНТЕРРЕГ ИПЦ „България – Сърбия 2014 – 2020“, с което на основание чл.
73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 1,
т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансова корекция и процентни показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ и чл. 20 от Меморандум за изпълнение
на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия
2014-2020, е наложил финансова корекция в размер на 10 % върху стойността на
допустимите разходи по Договор за строителство № 19/08.03.2021 година с
изпълнител „****“ ЕООД, на стойност 96 801.65 евро без ДДС /116 161.98
евро с ДДС/.
Жалбоподателят оспорва решението изцяло, като счита, че
същото е издадено в разрез с процесуалните правила и материалноправните
разпоредби на закона. По същество излага
доводи за това, че в издаденото решение не е посочена датата на издаване на
решението, но същото е издадено след изтичане на преклузивните според
жалбоподателя срокове за издаването му, като това според него представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и е грубо нарушение на
административнопроцесуалните правила. Счита, че при издаване на решението са
нарушени материалноправните разпоредби на закона, тъй като не е доказано
наличието на втори елемент от фактическия състав на определението за нередност,
тъй като в решението като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл. 178, § 1
от Регламент № 1046/2018 година на Европейския парламент и Съвета от
18.07.2018, а така също и нарушението на т. 5.6 от Практическото ръководство за
обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския
съвет. Счита, че посочената разпоредба не въвежда правило за поведение, поради
което не е налице нередност поради това не е налице този втори елемент от
фактическия състав. Твърди, че не е налице нарушение на техническата
спецификация. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски, в това число и платено адвокатско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 09.03.2023 година,
жалбоподателят – Община З., редовно уведомен не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 09.03.2023 година ответникът
по жалбата – заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройство и
Ръководител на Управляващия орган на Програма „ ИНТЕРРЕГ – ИПП България –
Сърбия 2014-2020“ редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019 година между Министерство на регионалното
развитие и благоустройството /МРРБ/, чрез УО на Програмата, от една страна и от
друга – Община ***, Република Сърбия, в качеството на водещ партньор е сключен
Договор за субсидия по Инструмент за предприсъединителна помощ II № РД-02-29-199/25.07.2019 година (Договор за субсидия) по проект с рег. №
СВ007.2.11.098, във връзка с Регламент (ЕС) № 231/2014 година Европейския
парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за
предприсъединителна помощ II, предвиждащ отпускане на финансова помощ за група- държави- кандидати за
приемане в ЕС /сред които и Република Сърбия, при приемането и осъществяването
на политическите, институционалните, правните, административните, социалните и
икономическите реформи, които се изискват от бенефициери, за зачитане на
ценностите на Съюза и постепенно привеждане в съответствие с правилата,
стандартите, политиката и практиката на Съюза с оглед на членството в него.
Предмет на договора е предоставяне на субсидия на Община ***,
като водещ партньор в общ максимален размер на 490 917.04 евро за изпълнение на
проект, озаглавен „IMPRESS – Управление на инвестициите за опазване на културното
наследство в трансграничния регион“, като в чл. 1, ал. 3 от Договора е
посочено, че водещият партньор поема задължението за изпълнение на проекта в
сътрудничество с партньор – Община З., Република България.
За целите на изпълнение на проекта, във връзка със
сключения договор за субсидии Община З., в качеството си на сътрудник на
водещия партньор е провел Опростена процедура по правилата на Практическото
ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на
Европейския съюз с предмет „Ремонт и изграждане на туристически и информационни
центрове и изложбени зали в с. Д. и с. ****“ по проект СВ 007.2.11.098.
В резултат на проведената процедура и след представена оферта
/лист 104/ е сключен Договор за работа за външни дейности на Европейския съюз №
19 от 08.03.2021 година, сключен между Община З., в качеството на възложител и
„****“ ООД, в качеството на изпълнителна стойност 96 801.65 евро без ДДС,
респективно 116 161.98 евро с ДДС, с предмет – извършване на строителни
работи за туристически и информационни центрове и изложбени зали в селата с. Д.
и с. ****.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в
това число количествена сметка досежно
обект: „Туристически информационен център и изложбена зала на **** с. Д.,
община З.“ предвидено е при изграждането на сградата да бъде закупена в т. 25 „
платформа за инвалидни колички – права“ – 1 брой.
Във връзка с изграждането на строежа е налице одобрен инвестиционен
проект, изготвен от „***“ ООД по части, както следва: „Електро“,
„Конструктивна“, „Архитектура“. В същият в обяснителна записка към част
„Архитектура“ е посочено, че проектното решение предвижда изграждане на външна
рампа за инвалидни колички, която започва от съществуващ тротоар и се включва
странично към площадката на входа на сградата. Предвижда се и с цел
преодоляване на нивата между първия и втория етаж доставката и монтаж на подемна
платформа с наклонено движение по криволинейна траектория и по. Конкретно
мобилно верижно устройство за транспорт на инвалидни колички – верижен
транспортьор, който да обслужва съществуващо вътрешно, двураменно стълбище /лист
254-гръб/. Приложена е и техническа спецификация /лист 115/, в която в т. 4.,
„Архитектура“ е предвидено внедряване на гореописаното, но само по отношение на
обект „Туристически информационен център и изложбена зала „Кукери“ с. ****,
община З.“ са разработени изрични параметри, на които следва да отговаря това
съоръжение.
С Уведомление за съмнение за нередност с вх. № УТС-2710
от 24.09.2021 година, контрольор в Звено за осъществяване на първо ниво на
контрол към Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройство е подал сигнал за
съмнение за нередност по Проект СВ007.2.11.098, финансиран с Договор за
субсидия № РД-02-29-199/ 25.07.2019 година по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП за ТГС
Република България – Република Сърбия 2014 – 2020 година до Ръководителя на
Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП за ТГС Република България –
Република Сърбия 2014 – 2020 година /лист 32/. Със същото е представена
информация досежно потенциална нередност, изразяваща се в това, че провеждайки
опростена процедура с предмет: ремонт и изграждане на „Туристически
информационен център и изложбена зала с. Д. и с. ****“ в рамките на проект
СВ007.2.31.098, одобрен за финансиране по Програмата за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ Република България – Република Сърбия 2014 – 2020
възложителят е избрал изпълнител, но не е оценил минимално техническото
съответствие съобразно възложените от него инструкции. Констатирано е, че
липсва документална обоснованост въз основа на т.16.3 от изготвените инструкции
към участниците, в частност по отношение на дял „ Техническа оферта“, в която
възложителят да е направил детайлно описание на доставките с техническата им
спецификация, което от своя страна не дава възможност да се прецени дали участникът
има необходимата способност да изпълни предметът на поръчката. Посочил е, че
според него е налице нередност по смисъла на т. 16 от Приложение № 1 по чл. 2,
ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за
определяне на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на
размера на финансовите корекции по редакция на ЗУСЕСИФ, приети с решение ПМС №
57 от 28.03.2017 година. Посочва се, че това нарушение попада в категорията на
тези по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
С Писмо с вх. № 99-00-3-41 от 23.02.2022 година, по описа
на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Община З. е
уведомена за постъпилия сигнал за нередност и за установени нарушения, като в
обстоятелствената част са възприети вижданията, които са били описани в
уведомителното писмо на контрольора от Звено за осъществяване на първо ниво на
контрол към Дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройство /лист 37/. Управляващият
орган солидизирайки се с последния е направил извод, че техническото задание и
техническата спецификация трябва да позволяват равен достъп на кандидатите и
оферентите не трябва да създават неоправдани пречки пред конкурентите, а същите
следва да бъдат ясни и недискриминационни и пропорционални на целта и/ или
бюджета на проекта /лист 37/.
В писмото на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е указана
възможност на Община З. в двуседмичен срок от получаване на писмото, да
представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу
първоначалните констатации на Управляващия орган. Писмото е изпратено чрез
системата да електронен обмен на Община З. и е регистрирано на 23.02.2022
година.
В законоустановения за това срок е депозирано възражение
с изх. № ПИ-164/08.03.2022
година на Община З. /лист 52/, в което същият е оспорил горните изводи, като е
посочил, че не са постъпвали запитвания до него, които касаят процесната
платформа. Посочва, че цената на платформата е определена съобразно пазарните
цени. Във възражението се сочи също така, че не е налице конкретна вреда, която
да обоснове реализирането на необходимостта от определяне на финансова
корекция. Посочва, че при изготвяне на документацията е спазил изискванията,
които са предвидени в Практическото ръководство за договорни процедури за
външни действия на Европейския съюз.
С Писмо с изх. № 99-00-3-41/2/20.06.2022 година е
изпратено второ писмо, което съдържа преквалификация на нередността, съобразно
предвиденото в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основание за извършване на корекции по реда на
ЗУСЕФСУ. Отново е дадена възможност на възложителя в срока, предвиден в чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСФСУ да представи мотиви и писмени доказателства. Писмото е
регистрирано в системата на Община З. на 20.06.2022 година /лист 51/.
Депозирано е Възражение с вх. № 99-00-3-41/3/07.07.2022 година /лист 53/, в
което отново се оспорват констатациите на управляващия орган и се твърди, че не
е налице извършена нередност.
С Решение № РД-02-14-892/12.09.2022 година на директора
на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ – ръководител
на УО на ПТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП Българя – Сърбия 2014 – 2020 на основание чл. 73,
ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 от ДР на Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ и
чл. 20 от Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия по линия на инструмента за
предприсъединителна помощ CCI2014TC1615CB007 и във връзка с Раздел I, т. 1, б. „а“ от
Заповед № РД-02-14-789/17.08.2022 година на министъра на регионалното развитие
и благоустройство е наложена финансова корекция в размер на 10 % от стойността
на размера на допустимите разходи по Договор за строителство № 19/08.03.2021
година на стойност 96 801.65 евро без ДДС /116 161.98 евро с ДДС/ с
изпълнител „****“ ЕООД.
В мотивите на решението, УО в цялост е отхвърлил
изложените от страна на Община З. аргументи във връзка с липсата на нарушение,
отразено в посочения сигнал за нередност. По този начин административният орган
е приел, че е налице нарушение, което е квалифицирал като нередност по смисъла
на т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на
процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда
на ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, като
посочва за нарушени разпоредбите на чл. 178, § 1 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №
1046/2018 година на Европейския парламент и на Съвет от 18 юли 2018 година, във
връзка с чл. 161 от Регламента, във връзка с т. 5.6, 5.3.2, във връзка с т. 2.8
от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на
Европейския съюз.
Размерът на финансовата корекция е определен чрез
прилагане на пропорционалния метод по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за
посочване на нередности, тъй като органът е приел, че поради естеството на
нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на
финансовите последици. Посочено е, че съгласно т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за нередностите следва да бъде определена финансова корекция
в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи.
Като доказателство за компетентността на издателя на
оспорения административен акт, от страна на ответника по жалбата е представена
и приложена към административната преписка Заповед № РД-02-14-789/17.08.2022
година на министър на регионалното развитие и благоустройство /лист 21/.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената
по делото административна преписка, приета като годно доказателство, част от
която включително са представените от ответника легализирани преводи на
относими към производството документи.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал оспорения акт:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Това
е така, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя
на основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия
орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководителя
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. В
ал.4 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават
като звено в администрацията по реда на Закона за администрацията или Закона за
местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация.
Според чл. 29, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на
Министерство на регионалното развитие и благоустройство, дирекция „Управление
на териториалното сътрудничество“ в министерството изпълнява функциите на
Управляващ орган по програмите за трансгранично сътрудничество по Инструмента
за предприсъединителна помощ 2014-2020 между Република България и Република
Северна Македония, Република България и Република Сърбия и Република България и
Република Турция. В тази връзка издателят на акта Десислава Георгиева е
директор на дирекция и осъществява общо ръководство и управление на тази
структура, порази което е надлежно оправомощена от министъра със Заповед №
РД-02-14-789/17.08.2022 година да издава актове за налагане на финансова
корекция, по аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФИСУ. По изложените съображения,
съдът приема, че е компетентността на издателя на обжалвания административен
акт е доказана.
Относно формата на акта:
Решението е издадено в предписаната от закона писмена
форма, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕФСУ. От формална страна катът съдържа фактически и правни основания с
оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като фактическо основание за
издаване на акта е посочен сигнал за нередност. Община З. е била уведомена за
констатираната нередност. С решението си, управляващия орган на Програма
ИНТЕРРЕГ – ИПП „България – Сърбия 2014 – 2020“, реално приключва сигнала за
нередност с определяне на финансова корекция на общината.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила при издаване на акта:
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразността на
акта. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението по ал.1 УО
трябва да осигурите възможност на бенефициера да представи в разумен срок,
който не може да бъде по – кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. В случая това правило е спазено и на жалбоподателя е представена
възможност да участва в административното производство по налагане на
финансовата корекция, като същият е представил възражение срещу констатациите
на УО, свързани със сигнал за нередност. Възражението е депозирано в изискуемия
14- дневен срок от датата на връчване на писмото досежно установена нередност.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ предвижда, че
решението се издава в едномесечен срок от представяне на възражението по ал. 2,
като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и
направени от него възражения. В настоящият случая е депозирано Възражение с
изх. № ПИ-451/04.07.2022 година, т.е. крайният срок според тази разпоредба е
04.08.2022 година. Решението е издадено 12.09.2022 година. Това обаче няма да
повлияе върху неговата валидност, доколкото в константа съдебна практика на
Върховния административен съд се приема, че този срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е инструктивен и неговото изтичане няма да доведе
до преклудиране правото на ръководителя на управляващия орган да издаде акт с
правна квалификация по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ /в този смисъл е Решение № 1063
от 27.01.2021 година, постановено по адм. дело № 7122/2020 година по описа на Върховния
административен съд/.
Относно съответствие на оспорения акт с материалния закон
съдът приема следното:
Спорното в настоящият случай се свежда до това, дали
жалбоподателят е допуснал нарушение, което може да бъде определено като
нередност, изразяващо се в това, че същият при изготвяне на Анекс III към „Техническата спецификация“, която е част от документацията за поръчка
касаеща обект „Туристически информационен център и изложбена зала „****“ не е
изготвил параметри на които е следвало да отговаря техническото предложение на
кандидата по отношение на изграждането на стълбищна платформа за инвалидни
колички – права и дали по този начин възложителят не е нарушил изискванията за
прозрачност, защото пред кандидатите не са съществували предварително заложени
от страна на възложителя параметри.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи
провеждат процедура по администриране на нередности. Според ал. 2 от същия член
процедурата по администриране на нередности започва по инициатива на
управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай
процедурата по администриране на нередност е започнала по сигнал за нередност.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със
средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансови корекция на основание извършена нередност, която съставлява нарушение
на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за
последица нанасяне на вреди на средства от ЕФСУ, като тези случаи на нередност,
съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ
се определят с нарочен нормативен акт на Министерски съвет, който в настоящият случай е именно Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 143, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, държавите членки
носят отговорност за разследване на нередностите и за извършване на
необходимите финансови корекции и възстановяване на дължимите суми. Дефиницията
за нередност е дадена в чл. 2, т. 36 от цитирания Регламент, според която това
е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагане на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагане на европейските фондове при споделено
управление, което има или би имало за последица нанасяне на вреди на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход на бюджета на Съюза. Нормата на чл.
2, т. 37 определя като „икономически оператор“ всяко физически или юридическо
лице или друг субект, който участва в изпълнението на помощта от европейските
фондове при споделено управление, с изключение на държава- членка, която
упражнява правомощията си като публичен орган. Доколкото в случая Община З.
участва като партньор / сътрудник/ на водещия партньор Община ***, то същата се
явява бенефициер в изпълнение на помощта от Европейските фондове за споделено
управление, същата несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде
субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент
№1303/2013. В този смисъл първият елемент от фактическия състав на
„нередността“ е налице.
Спорът по делото е свързан с наличието на вторият и
третият елемент от фактическия състав на дефиницията за нередност като
материалноправно основание за законосъобразното определяне на финансовата
корекция.
Вторият елемент е действие или бездействие, което води до
нарушаване на правото на Европейския съюз или на националното право, свързан с
неговото прилагане. В тежест на административния орган, с оглед на разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че има нарушение на правото на ЕС или на
националното законодателство, извършени от жалбоподателя по проведена опростена
процедура.
Третият елемент от фактическия състав на „нередността“ се
изразява в настъпила вреда на общия бюджет на Европейския съюз или такава,
която би могла да настъпи. Необходимо е да е налице причинна връзка между
извършеното нарушение и настъпването на вредата, респективно такава вреда,
която би могла да настъпи. Фактическият състав на „нередността“ следва да бъде
доказан и обоснован от административния орган в проведеното административно
производство по определяне и налагане на финансовата корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
финансовата подкрепа със средства на ЕФСУ може да бъде отменена само на някое
от лимитативно посочените правни основания, като в случая се твърди това по т. 9,
а именно нередност, изразяваща се в нарушение на правилата, свързани с
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средствата от ЕФСУ. Органът е приел, че с действията си
бенефициера е нарушил разпоредбата на чл.
178, § 1 от Регламент № 1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета от 18
юли 2018 година, във връзка с чл. 161 от Регламента, във връзка с т. 5.6, т. 5.3.2,
във връзка с т. 2.8 от Практическото ръководство за договорни процедури за
външни дейности на Европейския съюз, като е квалифицирал същото като нередност
по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за нередностите.
В нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите
е регламентирано, че нередностите по чл. 1, т. 1, т.е. тези които обхващат
случаите на нередности, съставляващи нарушение по правилата за определяне на
изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, извършени чрез действия или
бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето
на вреди на средствата от Европейските фондове при споделено управление и които
представляват основание за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 9 от ЗУСЕФСУ са посочени в Приложение № 1 заедно със съответните за тях
процентни показатели на финансови корекции. За случаите, обхващащи недостатъчно
или неточно определяне на предмета на поръчката е предвидено налагане на
финансова корекция в размер на 10 %.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
административния орган относно допуснато нарушение, съобразно разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.
Административният орган е приел, че при провеждане на
процедурата възложителят е допуснал нарушение на правилата при възлагане на
изпълнението, с което е нарушил разпоредбата на чл. 178, § 1 от Регламент №
1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за
финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на
регламент /ЕС/ №1296/2013, /ЕС/ №1301/2013, /ЕС/ №1303/2013, /ЕС/ №1304/2013, /ЕС/
П№1309/2013, /ЕС/ №1316/2013, /ЕС/ №223/2014 и /ЕС/ №283/2014 и на Решение №
541/2014 ЕС и за отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ №966/2012, във връзка с чл. 161
от Регламента, във връзка с т. 5.6, т. 5.3.2, във връзка с т. 2.8 от
Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на
Европейския съюз. В административният акт се посочва причината, мотивирала
административния орган да направи извод, че е нарушена съответната разпоредба,
като в настоящият случай изрично е посочено, защо се приема, че е налице
нарушение на процедурата по възлагане, а именно липсата на параметри,
предвидени в техническата спецификация, изготвена от страна на възложителят,
които да се вземат предвид от страна на потенциалните участници, с цел същите
да съобразят офертите си. Това посочване на причината е особено важно, защото
правилно установените фактически основания всъщност водят до доказване от
страна на административния орган до наличието на конкретни правнорелевантни
факти и обстоятелства, които да изпълнят състава на съответната правна норма,
мотивирала компетентния административен орган, в случая ръководителя на
управляващия орган да издаде акт с настоящото съдържание.
В съответствие с гореизложеното следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя, досежно факта, че
самото цитиране на Наредба № 4 от 01 юли 2009 година за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждане е достатъчно. Напротив сама по себе си Наредба № 4 е
подзаконов нормативен акт, който предвижда общи правила и процедури, с които
следва да бъде съобразено проектирането и изпълнението на определен строеж, но
тя не съдържа конкретни параметри за изграждане например на такива стълбищни
платформи във всеки отделен случай. По делото, чрез административната преписка
е представена „Техническа спецификация“, от която може да се види, че по отношение
на обект „Туристически информационен център и изложбена зала на ****“ в с. Д.,
община З. /лист 115/, в т. 3.1 от същата е посочено, че се предвижда изграждане
на достъпна среда в урбанизирана територия съобразно Заповед № 6, а в т. 25 от
Количествената сметка /лист 80/, която е приложена към документацията за
поръчка е предвидено закупуването на 1 брой „стълбищна платформа за инвалидни
колички – права“. Видно е от представените писмени доказателства, че по
отношение на изграждането на тази стълбищна платформа за инвалидни колички
липсва изчерпателно посочване на параметрите, на които тя следва да отговаря,
както това е направено по отношение на „Техническата спецификация“, касаеща
обект Туристически информационен център и изложбена зала „Кукери“ в с. ****, община
З.. В настоящото съдебно производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват извод за верност на твърдените от него
обстоятелства. Налице е пропуск от страна на възложителя при изработване на „Техническата
спецификация“, който оказва негативно въздействие върху процедурата по
възлагане, защото по този начин води до дезинформираност на потенциални
участници и остава в тях неяснота относно параметрите, на които ще се основат
офертите, които те биха подали и въз основа на които същите биха били избрани,
респективно изключени от страна на възложителя.
Предвид тези аргументи следва извод, че е налице
допуснато нарушение на разпоредби, които са част от общностното право и по –
конкретно нарушена е разпоредбата на чл. 178, § 1 от Регламент № 1046/2018 на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила,
приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламент /ЕС/ №1296/2013, /ЕС/
№1301/2013, /ЕС/ №1303/2013, /ЕС/ №1304/2013, /ЕС/ П№1309/2013, /ЕС/
№1316/2013, /ЕС/ №223/2014 и /ЕС/ №283/2014 и на Решение № 541/2014 ЕС и за
отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ №966/2012, във връзка с чл. 161 от
Регламента, във връзка с т. 5.6, т. 5.3.2, във връзка с т. 2.8 от Практическото
ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз,
което правилно е определено като основание за определяне на финансова корекция
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Това фактически показва наличието
на втори елемент, изискуем на основание чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013
година.
По отношение на третият елемент от дефиницията на
нередността, а именно да са налице последици от нарушението, състоящи се в
нанасяне на вреди на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в
бюджета на Съюза, настоящият съдебен състав намира следното: допуснатото
нарушение има финансово отражение, защото същото е довело до нецелево
разходване на средства, получени от бюджета на Европейския съюз. По тази
причина се приема, че е налице и този трети елемент от фактическия състав на
нередността.
По отношение на размера на наложената финансова корекция:
Не е налице нарушение на закона от страна на ответника
при определяне на размера на финансовата корекция като съвкупност от общностното
и националното финансиране. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ размерът на
финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови
последици на нарушението върху изразходваните средства- допустими разходи.
Когато поради естеството на нарушението не може да се даде количествено
изражение на финансовите последици, то за определяне на финансовата корекция се
прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, като в
чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ се сочи, че минималните и максималните стойности на
процентните показатели се определят с акт, който в настоящият случай е именно
Наредбата за посочване на нередностите. Предвид изложеното може да се направи
заключение, че нито националното законодателство, нито законодателството на Европейския
съюз и в частност Регламент № 1303/2013 година поставят като изискване само и
единствено нанасянето на реални вреди за налагане на корекция. Нередността може
да съществува и тогава, когато е налице невъзможност за нанасяне на вреда на
общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово
изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент №
1303/2013 година следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя
никакво съмнение за тази възможност. Тълкуването е трайно установено и в
практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение С- 199/03;
С-465/10 и други. Органът е изложил мотиви за невъзможност да бъде определена
конкретно реална вреда на бюджета на ЕС. Именно във връзка със случаи, като
настоящият, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно
определено законодателят е допуснал прилагане на пропорционалният метод за
определяне на размера на вредата. В настоящият случай изрично в т. 12 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за нередностите се посочва, че в
конкретния случай следва да се определи точно фиксиран процентен изразител, а
именно 10 % от стойността на допустимите разходи. Съобразявайки се с изложеното
административните орган правилно е определил размера на наложената финансова
корекция.
Относно съответствието на акта с целта на закона:
Решението за налагане на финансова корекция е издадено в
съответствие с целта на закона, предвидена в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, а именно да бъдат възстановени неправомерно разходвани финансови
средства, които произтичат от ЕФСУ, а от друга страна в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ е възприето, че средствата от ЕФСУ следва да се управляват на
основа на законността, доброто финансово управление, устойчивото развитие, за
гарантиране н тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и
многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за
бенефициента и при осигуряване на публичност и прозрачност.
На основание на гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон досежно установените
нередности и определяне на размера на финансовата корекция, атака също и актът
е издаден в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора искането от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото
съдебни разноски следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и на основание своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направени по делото съдебни разноски следва да се уважи. По
делото ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
разноски за заплащане на извършения превод на документи от английски език на български
език в размер на 384.30 /триста осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/,
за доказване на които е приложил Приемо – предавателен протокол за извършени
преводачески услуги, фактура № **********/10.11.2022 година и Платежно
нареждане от 18.11.2022 година. Представляващият ответника по делото
юрисконсулт не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания по
делото, а защитата главно се е осъществявала чрез депозиране на писмени
становища. Доколкото на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК сумата за юрисконсултско възнаграждение е определяема от съда
на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът счита, че следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати сумата от 684.30 /шестстотин осемдесет и четири лева и
тридесет стотинки/, представляващи направени от страна на ответник съдебни
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Община З., с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. ****,
представлявано от кмета Д.С.С. против Решение № РД-02-14-892 от 12.09.2022
година за налагане на финансова корекция, издадено от заместник – министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
/УО/ по проект „IMPRESS – Мениджмънт на инвестициите за опазване на културното
наследство в трансграничния регион“ с рег. № СВ007.2.11.098, финансиран по
Програма ИНТЕРРЕГ – ИПЦ „България – Сърбия 2014 – 2020“, с което на основание
чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и
§ 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансова корекция и процентни показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ и чл. 20 от
Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ
– ИПП България – Сърбия 2014 – 2020, е наложил финансова корекция в размер на
10 % върху стойността на допустимите разходи по Договор за строителство № 19/08.03.2021
година с изпълнител „****“ ЕООД, на стойност 96 801.65 евро без ДДС
/116 161.98 евро с ДДС/, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община З., с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. ****, представлявано
от кмета Д.С.С. да заплати на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство съдебни разноски в размер на 684.30 /шестстотин осемдесет и
четири лева и тридесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/