Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135
гр.
Кюстендил, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на oвадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 896 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление на дейността –
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
съдебен адрес: горния, чрез юрисконсулт Елена Рангелова, е предявило против Д.А.С.,
ЕГН: **********,***, иск да бъде установено по отношение на ответника, че
същият като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № PLUS-12790260,
сключен на 05.02.2016г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ суми,
присъдени с издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2222/2019г. на КРС, 1-ви състав, а именно:
3846,48 (три хиляди осемстотин и четиридесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща главница за периода от 20.02.2018г. до 20.02.2020 г.,
по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост с дата 16.10.2019г.;
1435,41 (хиляда четиристотин и тридесет и пет и четиридесет и една стотинки),
представляващи договорна лихва, изчислена за периода от 20.02.2018г. (падеж на
първата неплатена погасителна вноска) до 02.02.2020 г. (падеж на последната
погасителна вноска); 742.94 лв. (седемстотин и четиридесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки), представляващи обезщетение за забава, дължимо за
периода от 21.02.2018г. до датата на депозиране на заявлението в съда, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, като му се присъдят и сторените деловодни
разноски в заповедното и настоящи производства.
В условията на евентуалност
са предявени осъдителни искове за същите суми и основание (същия правопораждащ
юридически факт, а именно процесния договор), но при настъпила предсрочна
изискуемост от момента на връчване на исковата молба на ответната страна, в
случай, че съдът установи ненастила такава към момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът не взима становище по исковете и обстоятелствата, на
които се основават.
В съдебно
заседание исковата претенция се поддържа ищцовото дружество не изпраща
представител, а ответникът, редовно призован в
условията на, не се явява и не изпраща представител, без да е направено
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът
констатира, че при подобно процесуално поведение на бездействие ищцовата страна
изрично, с исковата молба, е поискала съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
Само за
яснота съдът ще посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила, в
условията на отказ, 06.08.2020 г. препис от исковата молба и приложенията към нея с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при
непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това,
макар и редовно призована, отново в условията на отказ, не се явява в първото заседание по делото и
не се представлява. Не е направила и искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално
поведение.
Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед
изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че
исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в
претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
Предвид
изложеното отпада необходимостта от произнасяне по претенцията заявена в
условията на евентуалност.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото и заповедното
производство, както следва: 120.50 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2222/2019 г. по описа на КРС, както
и 140,56 лв. държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл.
37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ по настоящото такова.
Водим от
горното и на осн.чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.С., ЕГН: **********,*** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление на
дейността – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, на осн. Договор за потребителски кредит № PLUS-12790260,
сключен на 05.02.2016г., сумите, както следва: 3846,48 (три хиляди осемстотин и
четиридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница
за периода от 20.02.2018г. до 20.02.2020 г., по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост с дата 16.10.2019г.; 1435,41 (хиляда четиристотин и
тридесет и пет и четиридесет и една стотинки), представляващи договорна лихва,
изчислена за периода от 20.02.2018г. (падеж на първата неплатена погасителна
вноска) до 02.02.2020 г. (падеж на последната погасителна вноска); 742.94 лв.
(седемстотин и четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки),
представляващи обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.02.2018г. до
датата на депозиране на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в съда (31.10.2019г.) до
окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед №
1094/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №2222/2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА Д.А.С.,
ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата
в размер на 240,56 лв. (двеста и четиридесет
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща деловодни разноски по
настоящото производство, както и 170,50
лв. (сто и седемдесет лева и петдесет стотинки), сторени разноски в
производството по ч.гр.д. 2222/2019 г. на КРС.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: