Р Е Ш Е Н И Е № 260007
гр. Пловдив
26.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно
отделение,в открито съдебно заседание на четиринадесети юли,две хиляди и
двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието не секретаря Красимира Кутрянска,като разгледа докладваното от председателя ВНЧХД №
995/20г по описа на съда,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по гл. ХХI НПК.
С частна жалба от адв. Т. Д.,като
защитник на подс. Я.Н. е атакувана
присъда по НЧХД №-503/2019г по
описа на Карловския РС III н.с. ,като се навеждат доводи
за нейната
необоснованост,незаконосъобразност и несправедливост..Не се представят
съображения за тези доводи.
Срещу жалбата е постъпило становище от
адв. П. К.,който излага становище за недопустимост на
жалбата,поради нейното просрочие.
В съдебно заседание адв. Д. излага
съображения за необоснованост на присъдата и моли да се отмени и се постанови
оправдателна такава.
Частното обвинение счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди
присъдата.
Пловдивският окръжен съд,въззивна
инстанция,като провери изцяло атакувания съдебен акт,с оглед наведените
съображения от страните и предвид изискванията за обоснованост,законосъобразност
и справедливост,намира и приема за установено следното:
С присъда №-9/26.02.20г подсъдимия Я.Н. е признат за виновен в това
че на 07.07.2019 г. в гр.Карлово, обл.Пловдивска е
причинил на повече от едно лице – на Д.Д. и П.Г. леки телесни повреди, съответно: по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК разкъсно - контузна рана по лявата предмишница, довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла
на чл. 130 ал.2 НК контузия на китката и
дланта, други повърхностни травми на предмишницата, разкъсно - контузна рана по
лявата предмишница, оток и кръвонасядане по горната част на лявата предмишница,
оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на втори и трети пъсти и първа и
втора дланови кости на лявата длан, травматичен оток в тилната част на шията, а
на П.Д. контузия на лявата предмишница, оток и кръвонасядане по лявата
предмишница в средната трета, което й е причинило болка и страдание без разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130 ал.2 НК -
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то, във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, като на основание
чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
С присъдата подс.Н. е осъден да заплати
на гражданския ищец Д. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението, до
окончателното й изплащане, като до пълно претендирания размер от 1200 лв. гражданския
иск е отхвърлен като недоказан по размер. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 50 /петдесет/
лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск.
С
присъдата подс.Н. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като до пълно
претендирания размер от 700 лв. гражданския иск е отхвърлен като недоказан по
размер. Подсъдимият е осъден да заплати в
полза на Държавата сумата от 50 /петдесет/ лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданският
иск.
С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3
от НПК, на частния тъжител и граждански ищец Д.Д. направените от него разноски
по делото в размер на 972.00 лв., /деветстотин седемдесет и два лева/, от които
адвокатско възнаграждение – 700 лв., внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице - 260 лв. и заплатена държавна такса за завеждането на делото – 12 лв.
С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3
от НПК, на частния тъжител и граждански ищец
П.Д.,
направените от нея разноски по делото в размер на 872.00 лв., /осемстотин
седемдесет и два лева/, от които адвокатско възнаграждение – 600 лв., внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице - 260 лв. и заплатена държавна такса за
завеждането на делото – 12 лв.
За да постанови присъдата си първостепенният съд е приел фактическа
обстановка,възоснова на събрания доказателствен материал и от който е установил
следното: Подсъдимият Н. и ч. обвинител П.Д.
били във влошени семейно взаимоотношения,предвид водени имотни спорове. На
инкриминираната дата Д. и синът й ч.
обвинител Д.Д. ***,който бил
съсобственост с подсъдимия и където последния живеел със своето
семейство. Д. включил ел.фуражомелка,за да мели храна за животните си,но след малко било спряно
електрозахранването. Той се насочил към ел. табло на къщата и забелязал в
близост подсъдимия. Попитал дали той е спрял захранването,при което получил
предизвикателна покана от подсъдимия,който веднага след това нанесъл удар с плоската част на правата лопата,която държал в ръцете си в
посока тялото на Д.. Той успял да се
предпази от удара,като вдигнал лявата си лъка и удара на лопатата попаднала в
областта на неговата китка и пръсти. Веднага след това подс. Н. нанесъл втори удар отново
с плоската част на лопатата, който попаднал в областта на предмишницата на Д.,
като засегнал и тилната част на шията. Междувременно тъжителката Д. вече била чула
разговора между сина й и подсъдимия, излязла от помещението и видяла ударите
нанесени от Н. на сина й,като се втурнала да му помогне. Когато доближила Н.
последният ударил и нея с дървената дръжка на лопатата по лявата ръка в
областта на лявата предмишница в средната трета, като през
цялото време псувал, обиждал двамата на висок тон и им се заканвал със
саморазправа. При този тя получила контузия на
лявата предмишница, оток и кръвонасядане в средната трета на лявата предмишница.
Съседът – св.С. И. чул скандала и
излязъл на двора си, като видял подсъдимият да размахва права лопата и да се
кара с Д., но самите удари не е възприел. Св. С. започнал да вика по име
съпругата на подсъдимия – св.Д. Н. да излезе и спре скандала, за да не се случи
нещо лошо, но тя не се показала.
При създалата се суматоха Д. и П. Д.
успели да избягат от Н., скрили се под навеса и сигнализирали на тел.112,
където останали до идването на полицейски патрул. Пристигнали полицейските
служители – свидетелите Ж. и П., които
изслушали страните и съставили предупредителни протоколи и конфликтът бил
преустановен.
Вечерта на 07.07.2019г., непосредствено
след побоя – в 21.15ч. Д. и П.Д. ***, където били прегледани. От прегледа се
установило, при Д. е установено болки в лява длан и лява предмишница. Крайници
– оток, палпаторна болка в областта на левия тенар, гривнена става и лява
предмишница, оток на тенера, а при Д. е установено – наличие на хематом с
големина на орех и болезненост в областта на лява предмишница, средна трета,
латерално.След прегледа в ЦСМП Карлово Д. и П. Д. си тръгнали
и минавайки по ул.“***“ в гр.Карлово, до №** видели, че пред блока седи
познатата им – св. Х. Т., с която били в близки, приятелски отношения и спрели
при нея. Тя видяла, че са притеснени и ги попитала какво се е случило. Те й
разказали за побоя нанесен им от Н. и показали нараняванията си. Т.
видяла, че и на двамата левите ръце били насинени, като П.Д. имала синина, а Д.Д.
и подута ръка.На следващия ден – 08.07.2019г. ЧТ Д. и П. Д. посетили и личният си лекар,
който след преглед издал съответните амбулаторни листове, в които по отношение
на ударите нанесени им от Н. отразил данни, идентични с тези от фишовете на
ЦСМП Карлово.
Съдът е поставил на анализ и оценка гласния доказателствен материал по делото,като е прецизирал в достатъчна степен
обема,процесуалното качество и същност
на показанията на групата свидетели Д. Г. Н. /съпруга на подсъдимия/, Р. С. Ч.
/съпруг на дъщерята на подсъдимия/, М. Я.Ч. /дъщеря на подсъдимия/, М.К.
Ч., С.Б. И., Х. М. Т., Д. С. Ж., Д. Р. П. и
А.
С. М.. Представения анализ на тези
показания включва цялостно изследване на интерпретираните факти от тези свидетели.Обосновано съдът е изключил от
доказателствения материал показанията на
св. Д.Н., Р.Ч., , М.Ч. и М. Ч., тъй като последните не са били очевидци на инцидента, узнали са за
него от подсъдимия,намират се в близки родствени отношения с него и знанието им
за инцидента е обосновано единствено на
твърденията на Н..
Обосновано съдът е кредитирал и възприел
като достатъчна доказателствена основа показанията на свидетелите И.,
Т., Ж.,П. и М. За това в мотивите към
присъдата съдът е разяснил фактите,които
свидетелите са интерпретирали,значението на тези факти за разкриване на
обективната и субективна страна на деянието,логическата връзка между техните
показания и липса на обективна предубеденост в насока да се подкрепя
обвинителната теза.На това основание съдът правилно е отчел,че всеки един от
тези свидетели,в различен период, непосредствено след инцидента или в къс
период след него е установил непосредствено наличието на видими следи от
нанесените телесни увреждания на пострадалите.
Законосъобразно и обосновано съдът е анализирал заключенията по СМЕ
относно констатираните телесни увреждания причинени на частните обвинители.Според въззивният съд представената
оценка за тази част от доказателствения материал е правилна и се намира в пълно съответствие с
останалите гласни и писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция намира,че
материалния закон е приложен правилно.Мотивите към присъдата съдържат
необходимите изводи относно обективната страна на този вид деяние,което е представило нанесените удари на частните обвинители,които удари са предизвикали несъмнено констатираните телесни
увреждания.Правилно съдът е
констатирал,че телесните увреждания като механизъм на тяхното
причиняване детайлно са описани в заключението на съдебно-медицинската
експертиза и по делото не са събрани доказателства,които да опровергават или
противоречат на изследваните телесни увреждания. Законосъобразно съдът е посочил,че изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез нанасяне на удари на св. Д. с плоската част на права лопата
върху ръката в областта на дланта, китката и пръстите, в областта на
предмишницата и в областта на тилната част на шията,както и с удар с дървената дръжка на лопатата по св. Д.
по
лявата ръка в областта на лявата предмишница в средната трета.
Субективната страна на деянието е обсъдена законосъобразно. Съдът е приел,че
деянието е извършено виновно, с пряк умисъл,като Н. е съзнавал, че удряйки
последователно Д. и П.Д. в така
визираните области на техните тела ще им причини телесни увреждания, предвиждал
е, че по този начин ще причини на Д. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а на Д. болка и страдание без разстройство
на здравето, като е целял настъпването именно на този резултат.
Възприетата правна квалификация на чл.131, ал.1т.4, предл. 3-то от НК за
причинена телесна повреда на повече от едно лице също е законосъобразна.
Като източник на доказателства в
мотивите към присъдата са обсъдени и обясненията
на подсъдимия. Обосновано съдът е изложил
аргументи за двойствена природа на обясненията,които в съдебната практика са
определени като доказателствено средство, чиято доказателствена стойност следва
да се оценява като годно доказателство и
като средство на защита.
Правилно,обосновано и законосъобразно обясненията на подс.Н. не са възприети от
съда за достоверни и като годен източник
на доказателства. Отчетената от съда цел
с тях да се преследва оневиняването на подсъдимия е подкрепена от
достатъчен анализ на всички гласни и писмени доказателства,които не кореспондират с фактите,които подсъдимия
излага.
При установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че подс. Я.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.4, предл. 3-то, във вр. с
чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като на 07.07.2019 г. в гр.Карлово,
обл.Пловдив е причинил на повече от едно лице, а именно – на Д.Д.Д. с ЕГН **********
и П.Г.Д. с ЕГН: ********** леки телесни повреди, съответно - по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК на Д.Д.Д. – изразяваща се в контузия на китката и дланта,
други повърхностни травми на предмишницата, разкъсно - контузна рана по лявата
предмишница, оток и кръвонасядане по горната част на лявата предмишница, оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на втори и трети пъсти и първа и втора
дланови кости на лявата длан, травматичен оток в тилната част на шията, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а на П.Г.Д. изразяваща се в контузия на лявата
предмишница, оток и кръвонасядане по лявата предмишница в средната трета, което
й е причинило болка и страдание без
разстройство на здравето, поради което следва да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Постигната от първостепенния съд индивидуализация
на наказателната отговорност е възприела
необходимостта от приложение на предпоставките на чл.78А от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност, чрез налагане на административно
наказание. За това правилно е отчетено,че предвиденото в чл.131, ал.1, т.4,
предл. 3-то, във вр. с чл.130, ал.1 от НК наказание е „Лишаване от свобода” до
три години е една от необходимите
предпоставки,наред с доказателствата,че от свидетелство за съдимост на Н. е
установено,че той не е осъждан /реабилитиран/,както и че с престъплението не са
причинени имуществени вреди,с което правилно е представен извода,че следва да
се определи и наложи административно наказание
„глоба”.
Определеното по размер наказание „Глоба”
от 1000 лв. е обосновано предвид чистото
съдебно минало и ниска степен на
обществена опасност на дееца и тази на престъплението по чл.131, ал.1, т.4,
предл. 3-то, във вр. с чл.130, ал.1 и
ал.2 от НК. не е висока. Освен това съдът е отчел, че деянието не се характеризира
със значително по-висок интензитет от други деяния от същия вид, който да
предполага негова по-висока степен на обществена опасност и с това е обосновал,че наложеното наказание по
размер ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху наказаното лице
и обществото.
В гражданско осъдителната част присъдата
се намира в съответствие с чл.45 и сл. от ЗЗД по отношение обсъдените гласни и писмени доказателства за
характера на телесните увреждания и
причинените от тях болки и страдания на пострадалите лица. Уважените от съда
претендирани обезщетения са обсъдени задълбочено и изискуемият критерий за
справедливост на обезщетението присъдени на всеки едни от пострадалите,според
въззивният съд е обоснован.
Предмет за обсъждане в настоящото
съдебно производство се явява и въззивната жалба на подс. Н.. Развитите
съображения на защитата претендират за липсата на обоснованост в атакувания
съдебен акт относно доказателствения обем по делото,който според защитата не
съдържа доказателства събрани от очевидци на инцидента.Защитната теза представи
виждането,че установени битов конфликт не се отличава от всички останали и
случили се между страните и обективния прочит на доказателствата не установява
нанасянето на телени повреди на двамата частни тъжители.
Настоящата съдебна инстанция не
възприема съображенията на защитата.Установените по хода на съдебното следствие
факти,събрани чрез непосредствения разпит на свидетелите Т. и Ж.се
намират в корелативна и логическа връзка
между установеното от тях наличие на
телесни увреждания,с това,което име е било заявено от пострадалите за
инцидента. Данните разяснявани от пострадалите лица са били възприети и от св.
М.,чийто показания на непредубеден свидетел,подобно на посочените по-горе двама подкрепят вм
достатъмчна степен обвинението. При пълно
обсъдените писмени доказателства и
доказателствени средства за характера и степента на нанесените телесни
увреждания,въззивната инстанция не
възприема съображенията на защитата за липсата на доказателства,които да
обосновават осъдителна присъда.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха нарушения на
процесуалните правила,които да релевират някое от отменителните основания на
чл. 348 ал.3 от НПК.
По изложените съображения и на основание
чл. 334 т.6,вр. чл. 338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №-9/26.02.2020г по
НЧХД №-503/2019г по описа на Карловския
РС III
н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: