Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Таня Стоянова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 386 по
описа за 2021 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от С.Д.Р. против „З. „Б.И.“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 31.07.2019 г., около 19.00 ч., в гр. София, при пътно-транспортно произшествие, настъпило
по вина на водача на л.а "БМВ Х5“ с рег. № М *****- Ц.Е.А.. Твърди, че по
силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност"
ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни
повреди: торакоабдоминална травма/гръднокоремна травма/, двустранни екскориации
по предна гръдна стена, кръвонасядания по предна и задна повърхност на лявото
рамо и лява лопатъчна област, кръвонасядания на дясна мишница и на лява и дясна
предмишница, кръвонасядания на ляв и десен лакът, охлузвания на гърдите,
кръвонасядане на ляво и дясно бедро, охлузване на дясна подбедрица, комплексно
екстензивно посттравматично ставно увреждане – травматично изкълчване на
ключично-лопатъчна става, с разкъсване на ставната капсула и ставните връзки,
разкъсване на хрущялния пръстен на лопатката, разтягане на въртеливия маншон на
лявата раменна става, фрактури на 5, 6 и 7 десни ребра по задната аксиларна
линия с начално образуване на калус, хематом на черния дроб. Твърди, че от
телесните повреди претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 80 000
лв. Моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва,
считано от 12.01.2021 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск,
като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищеца деликвент е предизвикало настъпването на катастрофата; оспорва
да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба
вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се
движел с превишена и несъобразена скорост по осевата линия, като допуснал
нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; поддържа становището, че
евентуалната продължителност на оздравителния процес се дължи на поведението на
ищеца, който не спазил лекарските предписания, както и на предходни негови
заболявания; оспорва размера на иска.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен иска ищецът трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на л.а "БМВ Х5“ с
рег. № М *****е била застрахована от ответното дружество по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”.
От заключението на автотехническата експертиза, както и
от представения по делото Констативен протокол № К-435 от 31.07.2019 г., се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 31.07.2019 г., около 19:00
часа, лек автомобил „БМВ“ с рег.№ М *****се е движел по бул. „Княз Александър Дондуков”
в лявата пътна лента с посока на движение от ул. „Г.С. Р.“***. Приближавайки
към кръстовището с ул. „Дунав”, водачът на л.а. „БМВ“ е спрял пред
кръстовището, за да изчака насрещно движещи се автомобили и да изпълни маневра
ляв завой, за да се включи в движението на ул. „Дунав“. В същото време
мотоциклет „Пиаджо“ с peг. № СА *****В се е движел по бул. „Княз Александър
Дондуков“ с посока от ул. „Г.С.Р.“*** със скорост от около 50 км/ч. и е приближавал
от задната страна отляво на л.а. „БМВ“. Водачът на л.а. „БМВ“ е предприел
извършването на маневра ляв завой, като е достигнал с предната си част до
средата на трамвайното трасе. Мотоциклетистът не е имал време да задейства
спирачната система на мотоциклета аварийно и с предната си част - челно с
предното колело се е ударил в л.а. „БМВ“ в предната лява част странично в
зоната на предния ляв калник и предната част на предната лява врата. В момента
на удара автомобилът се е намирал на около 45° спрямо платното за движение.
След удара водачът на л.а. „БМВ“ е реагирал с аварийно спиране и се е установил
в близост до мястото на удара. Според вещото лице, причината за настъпилото ПТП
се дължи на субективните действия на водача на лекия автомобил „БМВ“ със системите
за управление на автомобила, който е предприел изпълнение на маневра „ляв завой“
в момент, в който мотоциклет „Пиаджо“ се е намирал от лявата му страна зад
автомобила и тази маневра не е била безопасна за него и за другите участници в
движението. Вещото лице поддържа, че съобразно деформациите, които са получили
двете превозни средства, може да се приеме, че скоростта на движение на
мотоциклет „Пиаджо“ в момента на удара с л.а. „БМВ“ и преди настъпването на ПТП
е била около 50 км/ч., а скоростта на движение на л.а. „БМВ“ в момента на удара
с мотоциклет „Пиаджо“ е била около 5-8 км/ч. Водачът на мотоциклета е имал пряка
видимост към лек автомобил „БМВ“. Водачът на лекия автомобил е имал възможност
посредством огледалата за обратно виждане да забележи приближаващия се
мотоциклет. Ударът е настъпил върху обособеното трамвайно трасе по
средата на платното за движение. Мотоциклет „Пиаджо“ с рег.№ СА *****В
се е движел по платното за движение на бул. „Княз Александър Дондуков“ към бул.
„Васил Левски“ най - вероятно отдясно на дясната релса на релсовия път,
предназначен за движение на трамвай в същата посока.
Механизмът на настъпване на
катастрофата се потвърждава и от показанията на разпитаните поделото св. А. и А..
От показанията на св. А. се
установява, че през лятото на 2019 г. е била свидетел на ПТП между джип „БМВ“ и
мотор. Движението било натоварено, било час пик. Тя пътувала от бул. „Васил
Левски“ и трябвало да завие надясно по ул. „Дунав“. Джипът идвал от
Президентството и подал мигач да завие наляво по ул.“Дунав“, като изчаквал
колите, които идвали от бул.“Васил Левски“ и били с предимство. В мига, в който
свидетелката завила по ул.“Дунав“, чула сблъсък. Отбила колата и отишла на
мястото на инцидента, където възрастният мъж, който управлявал мотора, лежал на
земята. Около него били събрани и други хора. Някой повикал линейка. Шофьорът
на джипа бил изпаднал в шок и целият треперел. Според свидетелката предната
част на джипа се е намирала върху трамвайните релси и там не се е виждала маркировка.
Не може да каже дали колата е потеглила или е била спряла в момента на удара,
тъй като тя е била в гръб и само чула звука от смачкани ламарини. След удара
мотористът се намирал от лявата страна на джипа, долу на земята.
От показанията на св. А. – водач на л.а "БМВ Х5“ с рег. № М *****се установява, че е пътувал по
бул. „Дондуков“ в посока към моста „Чавдар“. Подал ляв мигач, за да се престрои
и да завие в една от преките и мотористът го ударил странично в предната лява
гума. По време на удара автомобилът му не бил в движение, защото изчаквал
автомобилите отсреща, които били с предимство. Не си спомня да е имало пътна
маркировка, която да огражда трамвайното трасе. Според свидетеля, мотористът се
е движел по трамвайните релси. Когато настъпил ударът автомобилът бил изнесен
за ляв завой. Ударът настъпил на трамвайната линия, а не в платното за насрещно
движение.
За установяване на получените от ищеца травми и
причинно-следствената връзка с катастрофата по делото е изслушана медицинска
експертиза. От заключението на вещото лице лице - ортопед-травматолог д-р Т.Д.,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, както и от
представената по делото медицинска документация, се установява, че С.Р. е получил
вследствие на процесното ПТП следните травматични увреждания: контузия на
гръдния кош и корема; двустранни охлузвания на предната гръдна стена;
охлузвания по двете коленни стави. Десет дни след изписването от болницата е
установено изкълчване на лявата ключично - лопатъчна става и навяхване на
ротаторния маншон на лявата раменна става, които травми биха могли да бъдат
получени при процесното ПТП, като се има предвид механизма на произшествието и
скоростта на мотоциклета. Тридесет и пет дни след ПТП са установени счупвания
на V, VI и VII десни
ребра, които според вещото лице, биха могли да бъда получени при директния удар
на тялото на пострадалия в превозното средство, както и при падане на тялото
върху земята след удара на мотоциклета в лекия автомобил. Контузията на гръдния
кош и корема е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; охлузванията на гръдната стена и коленните стави са му причинили болки и страдания. Изкълчването
на лявата ключично-лопатъчна става е причинило трайно ограничение на движенията
на лявата раменна става за около 2-3 месеца. Счупването на трите десни ребра е
довело до трайно ограничение на движенията на снагата за около 2 месеца. Според
вещото лице, описаните травматични увреждания се дължат на действието на
твърди, тъпи предмети по механизма на удари и/или върху такива предмети,
каквито могат да са изпъкналите детайли на мотоциклета или при падане и
провлачване на тялото върху земята, като същите биха могли да бъдат получени
при процесното ПТП. Ищецът е провел болнично лечение от 31.07.2019 г. до 04.08.2019
г. - 4 дни и домашно - амбулаторно - от 04.08.2019 г. до 02.11.2019 г. - 91 дни,
като по време на болничното лечение е бил под наблюдение, а по време на домашно
- амбулаторното лечение е ходил на прегледи, изследвания и е провеждал
раздвижване на левия горен крайник. Възстановителният период при ищеца е
продължил 3 месеца. Кистичната формация в черния дроб, установена на 29.08.2019
г., е възможно да е получена при процесното ПТП. Тя е без остатъчни промени към
30.01.2020 г. Според вещото лице ищецът е претърпял болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 15-20 дни, болки с умерен интензитет за
около 3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал, като ищецът би
могъл да изпитва болки с променлив характер в лявото рамо при носене на тежко с
лявата ръка и понастоящем. Сегашното здравословното състояние на ищеца е
стабилизирано и той може да се самообслужва. Възстановена е самостоятелната му
походка. Счупените ребра са зараснали. Няма оплаквания от страна на гръдния кош
и корема. Като невъзстановена травма може да се приеме изкълчването на лявата
ключично - лопатъчната става, която не е наместена и е довела до ограничение на
движенията на лявата раменна става с 20 %. Прогнозата за бъдеще е благоприятна
по отношение на травматичните увреди на гръдния кош и корема, но травматичната
увреда на лявата ключично - лопатъчна става ще причинява в бъдеще неудобства и
болки при носене на тежко с левия горен крайник.
При така събраните доказателства, с оглед на автотехническата
и медицинска експертизи, съдът приема за установено по делото, че поведението
на водача на лекия автомобил е било противоправно и виновно и е причинило
настъпването на катастрофата, както и телесни повреди на ищеца. От медицинската
експертиза се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, т.е
доказани са всички юридически факти от състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното
произшествие – 55 г., вида и характера на
претърпените телесни повреди – контузия на гръдния кош
и корема; двустранни охлузвания на предната гръдна стена; охлузвания по двете
коленни стави; изкълчване на лявата ключично - лопатъчна става и навяхване на
ротаторния маншон на лявата раменна става; вида и характера на проведеното лечение - болнично лечение от
31.07.2019 г. до 04.08.2019 г. - 4 дни и домашно - амбулаторно - от 04.08.2019
г. до 02.11.2019 г. - 91 дни, като
по време на болничното лечение е бил под наблюдение, а по време на домашно -
амбулаторното лечение е ходил на прегледи, изследвания и е провеждал
раздвижване на левия горен крайник. Съдът съобрази продължителността на
възстановителния период – общо 3 месеца, както и периодът на интензивни болки и
страдания непосредствено след ПТП за 15-20 дни, след което болките са
били с умерен интензитет и постепенно са намалели. Понастоящем ищецът би могъл
да изпитва болки с променлив характер в лявото рамо при носене на тежко с
лявата ръка. Съдът отчете обстоятелството, че през време на възстановителния
период ищецът е зависел от чужда помощ в ежедневието си,
сключил е договор за заплащане на възнаграждение срещу предоставяне на
болногледачески услуги за периода 04.08.2019 г. до 02.10.2019 г. Несъмнено през
периода на лечение и възстановяване пострадалият е търпял редица неудобства от личен, битов
и социален характер. Сегашното здравословното състояние на ищеца е
стабилизирано и той може да се самообслужва. Възстановена е самостоятелната му
походка. Няма оплаквания от страна на гръдния кош и корема. Единствено изкълчването
на лявата ключично - лопатъчната става, която не е наместена, представлява
травма, която не е възстановена напълно. За ищеца са останали трайни последици
от тази травма - ограничение на
движенията на лявата раменна става с 20 %. Прогнозата за бъдеще е благоприятна
по отношение на травматичните увреди на гръдния кош и корема, но травматичната
увреда на лявата ключично - лопатъчна става ще причинява в бъдеще неудобства и
болки при носене на тежко с левия горен крайник.
Предвид посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2019 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост, в размер на
20 000 лв.
При определяне на обезщетението съдът не отчита болките и
страданията от счупванията на пето, шесто и седмо ребра на ищеца, тъй като приема,
че те не са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Счупванията на ребрата,
според вещото лице-травматолог, са установени 35 дни след катастрофата при
рентгеново изследване/отговор на въпрос първи от заключението/. Същевременно в
констативната част на заключението е посочено, че рентгеновото изследване на
гръдния кош е извършено на 11.09.2019 г., когато са установени счупванията на
ребрата, а това са 42 дни след катастрофата, а не 35 дни. В деня на катастрофата на 31.07.2019 г. ищецът
е постъпил за лечение в болница, където са извършени множество изследвания, включително
КТ скенер на костите на торакса и рентгенова снимка на гръден кош и бял дроб,
при което не са установени фрактури на ребра/констативна част на заключението –
описание на извършените изследвания, отразени в История на заболяването,
издадена от Хирургична клиника в болница „Царица Йоанна“/. След като при
рентгеновото изследване в деня на катастрофата не са установени фрактури на
ребрата на гръдния кош, няма основание да се приеме, че констатираните след
повече от месец фрактури на 5, 6 и 7 ребро са настъпили при пътно-транспортното
произшествие. В съдебно заседание вещото лице заяви, че ако такива фрактури е
имало в деня на катастрофата, болката от тях би била неимоверно силна, а по
делото бе установено, че четири дни след катастрофата ищецът е бил лекуван в
болница, където такава диагноза не е била поставена. При последващото образно изследване след
повече от месец след катастрофата на 11.09.2019г., когато са констатирани
счупените ребра, е установено начално образуване на калус. В съдебно заседание експертът
разяснява, че началното образуване на
калус се получава 14-15 дни след счупването. Следователно, при установени данни
от образно изследване на 11.09.2019 г. за счупени ребра и начален калус,
евентуалното им счупване няма как да е настъпило преди повече от месец на
31.07.2019 г. По изложените съображения съдът прие, че тези счупвания не са в
причинно-следствена връзка с катастрофата.
По възражението за
съприничяване на вредите:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото пострадалият сам се е поставил в опасност, тъй като е шофирал с
превишена и несъобразена с пътния участък скорост, с което е нарушил чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДвП, водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Макар по делото да се установи, че водачът
на мотоциклета се е движел с разрешена скорост от 50 км/час, същият е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си с
поведението на водача на л.а „БМВ Х5“ с рег. № М *****ВН. От показанията на св.
А. се установи, че водачът на лекия автомобил е подал ляв мигач и е изчаквал да
преминат насрещно двищежите се с предимство автомобили, за да завие наляво.
Според заключението на автотехническата експертиза, както ищецът, така и
водачът на автомобила, са имали видимост един към друг. При тази ситуация, при
която е било ясно, че водачът на спрелия на пътното платно автомобил възнамерява
да завие наляво при подаден ляв мигач, ищецът е предприел изпреварване отляво, като
се е качил върху трасето на травмайните релси. Поведението му не е било
съобразено с пътните условия и с останалите участници в движението. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е посочил за единствена
причина за катастрофата поведението на водача на лекия автомобил, тъй като
показанията на св.А. установяват вина и на мотоциклетиста. За участниците в
движението е бил видим спрелият на пътното платно автомобил и подадения от него
ляв мигач и въпреди това мотоциклетистът е предприел изпреварване, при това се
е качил върху трамвайните релси. С поведението си мотоциклетистът сам се е
поставил в ситуация, при която не е могъл да спре своевременно, в момент, в който
автомобилът е предприел маневра “завой наляво“. Поведението на мотоциклетиста е
в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и е допринесло за настъпване на
катастрофата, като съдът прие процент на съпричиняване от 20 %.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, при процент на съпричиняване
на вредите от 20 %, е 16 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
станалата част, до предявения размер от 80
000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По
законната лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 12.01.2021 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение
след изтичане срока по чл.
405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до
ответника на 26.08.2019 г. /л. 44 от делото/, а тримесечният срок за
произнасяне на застрахователя е изтекъл на 26.11.2019 г. Ищецът претендира
законна лихва от по-късна дата - 12.01.2021 г., поради което претенцията му
следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски имат и двете страни в процеса – ищецът, съразмерно
на уважената
част от иска,
а ответникът
- съответно
на отхвърлената част от иска. Ищецът
е освободен частично от внасяне на
държавна такса.
С
оглед частично уважения
иск, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца адв. В.О., следва
да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска, в размер
на 1752 лв.
с вкл. ДДС.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер
на 72 лева, като общо сторените разноски възлизат на 360 лв.,
от които 50 лв. - държавна такса, 250
лв. - депозити за експертизи и 60 лв. – за призоваване на свидетел.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната
страна се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер
на 3 736
лв., като общо сторените разноски възлизат на 4670 лв., от
които 250
лв. - депозити
за експертизи, 100 лв. - депозит
за свидетел и 4320 лева - адвокатски
хонорар с ДДС(3600 лв. + 720 лв. за ДДС). Съдът
намира за
неоснователно наведеното
от страна на пълномощника на ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като ответникът е
заплатил 3600 лв., които са под минималния размер на адвокатско възнаграждение
от 7050 лв. по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото,
ответното дружество следва да заплати
по сметката на СГС държавна такса в размер на 590 лв./640 лв. – 50 лв./, поради частичното освобождаване на
ищеца от държавна такса/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на С.Д.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** - за адв.
О., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от контузия на гръдния кош и
корема; двустранни охлузвания на предната гръдна стена; охлузвания по двете
коленни стави; изкълчване на лявата ключично - лопатъчна става и навяхване на
ротаторния маншон на лявата раменна става, настъпили при пътно-транспортно произшествие на 31.07.2019 г., причинено
по вина на водача Ц.Е.А., при управление на л.а „БМВ Х5“ с рег. № М *****ВН, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА "З. „Б.И.“ АД да заплати
на С.Д.Р., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 72 лева, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Д.Р. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3 736 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *****, да заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес за призоваване: гр. София,
ул.“*****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1752 лв. с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *****, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 590 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ :