РЕШЕНИЕ
№ 14
гр.Поморие, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Д.
Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 296 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
образувано по жалба от В.С.В., със съдебен адреса*** – адв.К.Я., против
наказателно постановление (НП) № 19-0320-000271/02.04.2019 г.
(л.8 от делото), на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24
месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 19.02.2019 г., 12.55 ч.,
в гр.Поморие, на ул. „Княз Борис І”, в района на магазин „Била“, в посока
централна градска част, управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с рег. № ***,
като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство дръг тест 5000
с фабричен № ARAM-0037, за наличие употреба на
наркотични вещества.
С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя
са отнети 12 контролни точки.
В
жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди
се от жалбоподателя, че не е извършил
нарушението, а описаното в НП и в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП не отговаря на истината.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от редовно упълномощения си (л.31) процесуален представител – адв.Я..
Поддържа подадената жалба.
АНО не взема участие в производството. Представя
преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото
преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия
и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно лице,
посочено в обжалваното НП като нарушител. По делото не са представени доказателства относно датата на връчване на НП на жалбоподателя, като с оглед правото на защита на
последния и липсата на оспорвания в тази насока от АНО, съдът приема, жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
НП съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) серия Д, бл.№ 875171/19.02.2019 г. (л.6), съставен от Д.Н.И.
– мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да
осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. (л.22-23), на Министъра на вътрешните работи, т.1.2 от
същата.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител
и на свидетел. Подписан е от свидетеля и от нарушителя с отбелязване от
последния, че отказва тест за наркотици, отказва да даде кръв и урина, отказва
тест с доказателствен анализатор. Препис от акта е връчен на нарушителя, за
което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка,
идентична с описаната в НП.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189,
ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно
определен да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-515/14.05.2018 г., на
Министъра на вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57,
ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.
По отношение на фактическата обстановка по делото съдът
намира следното.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя,
свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Предвид изложеното съдът
приема, че АУАН, като редовно съставен се
ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.
Въз
основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число
показанията на актосъставителя Д.Н.И., изслушан от
съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа
обстановка:
На
посочените в АУАН и НП дата –
19.02.2019 г., 12.55 ч. и място – в
гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, в района на магазин
„Била“, жалбоподателят В.С.В., който управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с рег. № ***,
собственост на З.Е.Р., съгласно отразеното в АУАН, бил спрян за проверка от контролни органи по спазването на правилата за
движение в лицето на служители на РУ – Поморие.
Водачът бил поканен от актосъставителя да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава
проверка.
С оглед отказа на жалбоподателя актосъставителят попълнил
талон за медицинско изследване с № 0005859, в който водачът отбелязал, че
отказва тест с доказателствен анализатор, отказва да даде кръв и урина за
наркотици и положил подпис, след което бил съставен процесния АУАН, с който е
отнето и СУМПС на жалбоподателя, както и контролния талон и в който водачът
извършил отбелязвания по съдържание идентични с тези, направени в талона за
изследване.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред.
ДВ, бр. 101 от
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е от тях, при липса на отчетен резултат, изпълва
състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение
на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение –
това по чл.174, ал.3 от ЗДвП – Решение
№ 2262/22.12.2017 г. по к. а. н. д. № 2895/2017
г. на АдмС – Бургас.
В случая безспорно
се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д” с рег. № ***, т.е. имал е
качеството водач на МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което правилно
и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174,
ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от
обективна и субективна страна нарушение.
Наложените
на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно
определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от
от две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни
– чл.27, ал.5 ЗАНН.
Обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0320-000271/02.04.2019 г., на началник
група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :