Решение по дело №5291/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 746
Дата: 25 април 2016 г. (в сила от 14 декември 2016 г.)
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20151100905291
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  гр.София, ….….. 2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди  и шестнадесета  година в състав :

                Председател:   Зорница Гладилова

                                                                                         

При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 5291 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищецът Сдружение „О.О.С.“  твърди, че на 27.10.2011 г. заедно с „К.И.“ ЕООД и „Е.Х.“ АД сключили договор като подписите на представляващите ги лица били нотариално заверени от Нотариус Л.З. с район на действие РС София, рег.№ * на Нотариалната камара. По силата на договора : „К.И.“ ЕООД признавал, че дължи на Сдружение „О.О.С.“ сума в размер 110 000 лв.; „Е.Х.“ АД признавал, че дължи на „К.И.“ ЕООД сумата 180 000 лв.; „Е.Х.“ АД признавало, че има вземане от Община С. в размер 200 000 лв. по договор за заем от 14.09.2011 г., сключен на основание Решение № 7/2011 г. на Общинския съвет на Община С.. Съгласно т.2.3 от договора страните договорили, че в случай, че „К.И.“ ЕООД не изпълни задължението си към Сдружение „О.О.С.“, последното може да поиска изпълнение на цялото задължение от „Е.Х.“ АД. Съгласно т.2.5 от договора страните договорили, че в случай на бездействие на „Е.Х.“ АД и/или „К.И.“ ЕООД във връзка с вземанията, описани в т./В/ и 1.2 към Сдружение „О.О.С.“, Сдружението има право да упражни имуществените права на „Е.Х.“ АД съгласно чл.134 и сл. От ЗЗД.

На 14.09.2011 г. бил сключен договор за заем между Община С. и „Е.Х.“ АД, по силата на който „Е.Х.“ АД *** заем в размер 200 000 лв., която сума следвало да бъде върната в срок до 31.12.2011 г. и да бъде заплатено възнаграждение в размер на уговорената в договора лихва. Съгласно Решение № 1/13.01.2015 г. на Община С. по договора за заем била предоставена сумата 180 000 лв. от „Е.Х.“ АД като към 28.05.2012 г. била върната част от заемната сума в размер 80 000 лв. Към датата на исковата молба Община С. дължала връщането на остатъка от заемната сума в размер 100 000 лв.

Съгласно чл.10 от договора за заем от 14.09.2011 г. при забавено връщане на сумата била дължима законната лихва, която за периода 31.12.2011 г. до 6.08.2015 г. била 36 749.50 лв., от които ищецът претендирал 10 000 лв., тъй като неговото вземане към „Е.Х.“ АД било в размер 110 000 лв.

С нотариална покана, връчена на „Е.Х.“ АД и „К.И.“ ЕООД ищецът поканил дружествата в качеството им на солидарни длъжници да заплатят дължимата сума в размер 110 000 лв., което те не сторили.

Сдружение „О.О.С.“ в качеството си на кредитор на „Е.Х.“ АД, което от своя страна е кредитор на Община С., на основание чл.134 от ЗЗД  упражнява правата на своя длъжник като настоящият иск е за събиране на вземането на „Е.Х.“ АД *** в размер 110 000 лв., поради бездействието на длъжника.

Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на „Е.Х.“ АД сумата 110 000 лв., дължима по Договор за заем от 14.09.2011 г., от която сумата 100 000 лв. – главница и сумата 10 000 лв. договорна лихва, представляваща част от дължимата лихва изчислена в справката по чл.366 в размер 36 749.50 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 1.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото и тези, направени в обезпечителното производство.

 

Ответникът Община С. не взема становище по предявените искове в законовия срок.

Представено е становище от ответника, с което оспорва предявения иск. Твърди, че решение № 7 от 2011г на ОбС-С. е прието при съществени нарушения на процедурата по приемането му и противоречи на материалноправни норми. Твърди, че е нищожно, което водело до нищожност и на сключения Договор за заем - на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Редът за внасяне, обсъждане и приемане на Решения от Общински съвет С. бил регламентиран в Глава IX на Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (публикуван на официалната интернет-страница на ОбС). Всички постъпили в Общинския съвет предложения (проекти) за Решения се разпределяли от Председателя на съответните постоянни комисии за становище. Едва след като са минали през тези комисии, съгласно чл.90, ал.2 от Правилника Проектът за решение се обсъждал и гласувал, след като общинският съвет изслуша становището на водещата комисия, становището на вносителя и становищата на други комисии, на които той е бил разпределен. Решение № 7/2011г на ОбС - С. било прието по предложение на Кмета на Община С., направено във формата на Докладна записка, депозирана в деловодството на Общинския съвет с вх.№ 6/18.01.2011г. Предложението не било разглеждано в нито една от постоянните комисии, поради която причина, при приемането му на заседанието на ОбС не било изслушано нито едно становище на такава комисия, както и не било изслушано становището на вносителя - в нарушение на цитирания чл.90, ал.2 от Правилника. Начинът по който това решение е прието не кореспондирал по никакъв начин с разписаните правила за работа на ОбС-С., както и с обичайните правила за приемане на решения от другите общински съвети.

Диспозитивът на решението на ОбС не отговарял на целите, които се преследват с неговото приемане и не можело да се приеме, че същото е решение на съвета по чл.21, ал.1, т.10 от ЗМСМА, въпреки, че като правно основание за приемането му е посочена именно тази разпоредба. Тази разпоредба предоставяла на ОбС да приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон. С Решението ОбС е приел, че упъбномощава кмета на Общита С., който обаче не се нуждаел от това. Кметът на общината бил овластен да я представлява по силата на чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА.

Дори да се приемело, че решението изразява съгласието на ОбС Община С. да ползва нисколихвен търговски кредит в размер до 200000 лева, същото не отговаряло на изискванията на чл.17, ал.1 от Закона за общинския дълг (30Д). Не е дефиниран видът на дълга съгласно чл.З от ЗОД, максималният лихвен процент, такси, комисионни и др. Определеният в решението краен срок за погасяване на кредита - до възстановяване от МФ на предвидените в бюджета на проекта средства, не давал възможност за дефинирането му като „краткосрочен” или като „дългосрочен” по смисъла на Параграф 1 от ДР на ЗОД. „Нисколихвен” било относително понятие, което не дава никаква представа за предстоящите разходи. Законодателят не допускал подобно лежерно отношение към публичните финанси и затова е разписал да бъдат точно определени максималните стойности на тези съпътстващи кредита разходи, което в случая не било изпълнено.

Предложението на кмета на общината до Общинския съвет не било придружено от никакви приложения, а ЗОД изрично изисквал такива както за поемане на краткосрочен така и за поемане на дългосрочен общински дълг. На следващо място - законодателят наложил ограничения относно допустимия размер на общинския дълг. Същите били разписани в Глава Трета от закона, чл.11 и чл.12, които текстове впоследствие били отменени с ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., но към датата на приемане на Решението били в сила. Въпросът дали с новия общински дълг не би се надхвърлил допустимият от закона лимит на задлъжнялост на общината изобщо не бил повдиган. Съгласно чл.17, ал.3 от ЗОД задължение на общинския съвет с Решението по ал. 1 (за поемане на общински дълг) било да възложи на кмета на общината  да проведе процедурата за избор на финансова институция, която да осигури необходимото финансиране на проекта, или на финансов посредник при емитирането на общински ценни книжа. Съгласно чл.19 от ЗОД процедурата за избор на финансова институция и на финансов посредник се провеждала по реда на Закона за обществените поръчки. В случая не била проведена никаква процедура.

На основание на така приетото Решение, на 14.09.2011г, кметът на Община С. - като заемател, подписал Договор за заем с „Е.х.” АД - като заемодател, по силата на който Договор, посоченото дружество се задължава да предостави на Община С., целеви ЗАЕМ в размер до 200 000 лева, при уговорена лихва, такси, неустойки и т.н., с определен срок за връщане на заема 31.12.2011г. Този договор не бил „Договор за кредит” с кредитна институция, която има право да предоставя „търговски кредити”, а с търговско дружество, което не било кредитна институция. Падежът - 31.12.2011 г. не съответствал на Решението на Общинския съвет, където бил определен срок за връщане на кредита „до възстановяване от МФ на предвидените в бюджета на проекта средства“.

Решение № 7/2011г на ОбС-Стамболииски било нищожно и тази нищожност водела до нищожност (на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД) и на подписания на 14.09.2011г Договор за заем между „Е.х.”АД *** - като заемател.

Ответникът прави възражение за подсъдност. Решение № 7/2011 г. на ОбС-С. и сключения въз основа на това решение Договор за заем от 14.09.2011 г. между „Е.х.”АД *** били нищожни, поради което ищецът не би могъл да се позове на чл.11б от Договора за заем - определящ Софийски градски съд (СГС) за компетентен съд по решаване на спорове между страните.

За да бъдел допустим искът по чл.134 от ЗЗД, кредиторът трябвало да има интерес от упражняването на правата на длъжника. Интересът на кредитора се обуславял от две предпоставки. Първата била бездействието на длъжника. Втората предпоставка била невъзможността на кредитора да се удовлетвори от наличното имущество на длъжника. В процесния случай липсвала втората от посочените две предпоставки за допустимост на предявения иск. Ищецът приел, че бездействието на длъжниците му е достатъчно, като не е направил каквито и да са твърдения и не е ангажирал никакви доказателства относно наличното имущество на длъжниците „К.И.” ЕООД и „Е.х.” АД. По тази причина искът бил недопустим.

Искът бил неоснователен като това следвало от нищожността на решението на ОбС.

 

Съдът като обсъди представените от страните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е Договор с нотариална заверка на подписите от 27.10.2011 г., сключен между Сдружение „О.О.С.“, „К.И.“ ЕООД и „Е.Х.“ АД, по силата на който страните са се съгласили, че към момента на подписване на договора „К.И.“ ЕООД дължи на Сдружение „О.О.С.“ сумата 110 000 лв., „Е.Х.“ АД дължи на „К.И.“ ЕООД 180 000 лв., а „Е.Х.“ АД *** в размер 200 000 лв. по договор за заем от 14.09.2011 г., сключен между „Е.Х.“ АД *** на основание Решение № 7/2011 г. на ОС при Община С. – б.А и б.В от договора. По т.1.3 „Е.Х.“ АД  приема да погасява задълженията си към „К.И.“ ЕООД  три работни дни след получаване на всяко, дори и частично плащане по вземането, описано в т.В от Община С. до размера от 180 000 лв., а  по т.1.4 „К.И.“ ЕООД приема да погасява задължението си към Сдружение „О.О.С.“ по т.А пет работни дни след получаване на всяко, дори и частично плащане от Община Стамбилийски до размера от 180 000 лв.

По силата на договора „Е.Х.“ АД се е задължило да отговаря солидарно  пред Сдружение „О.О.С.“ за изпълнението на плащанията, описани в споразумението. В случай, че „К.И.“ ЕООД не изпълнява задължението си към Сдружение „О.О.С.“, Сдружение „О.О.С.“ може да поиска изпълнение на цялото задължение от „Е.Х.“ АД.

С нотариална покана рег.№ 2312/20.03.2013 г. на нотариус В.Манчев, връчена на „Е.Х.“ АД на 4.04.2013 г. „Е.Х.“ АД е поканено от Сдружение „О.О.С.“ да заплати сумата 110 000 лева.

С Докладна записка Кметът на Община С.  е посочил, че в изпълнение на Решение № 5/27.01.2009 г. на Общинския съвет Община С. е кандидатствала по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Административен капацитет“. Общината била одобрена за бенефициент по прогамата и от м.юни 2009 г. изпълнявала проект по тази програма. Били отпуснати авансово средства в размер 199 000 лв., а общият бюджет на проекта бил 995 000 лв. Средствата от авансовото плащане били изразходени, за което Община С.  подала отчети и осем искания за възстановяване.  Били възстановени средства по 6 искания. До края на изпълнението на проекта оставали 4 месеца и трябвало да бъдат финансирани последните две дейности в размер 413 000 лв., което налагало да се осигурят 200 000 лв. за поетапно финансиране на тези дейности чрез рефинансиране и двукратното им възстановяване. В противен случай изпълнението на проекта щяло да спре и дори направените разходи нямало да бъдат верифицирани. Кметът е предложил на Общинския съвет да вземат решение, с което да го упълномощи да сключи договор за заем.

Представено е Решение № 7/31.01.2011 г. на Общински съвет Община С., взето по протокол № 1/31.01.2011 г., с което Общинският съвет е решил и упълномощава смета на Община С. да сключи договор за външно финансиране на извънбюджетната сметка по проект „Повишаване на административния и технологичен капацитет на общинските и областни администрации чрез разработка и внедряване на набор от унифицирани електронни административни услуги и въвеждане насистеми за управление и модели на самооценка, чрез нисколихвен търговски кредит в размер до 200 000 лв., предвидени за финансово обезпечаване на изпълнението на дейностите по проекта до възстановяване от МФ на предвидените в бюджета на проекта средства.

Представен е договор за заем, сключен на 14.09.2011 г. между „Е.х.“ АД в качеството на заемател и Община С. в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя парична сума до 200 000 лева, която сума заемателят се задължил да върне в срок до 31.12.2011 г. Заемната сума се предоставя целево – единствено за изпълнение на дейностите по проект „Повишаване на административния и технологичен капацитет на общинските и областни администрации чрез разработка и внедряване на набор от унифицирани електронни административни услуги и въвеждане насистеми за управление и модели на самооценка“. В чл.8 от договора е уговорено възнаграждение – месечна лихва в размер 0.2% от заетата сума.

С Решение № 1/13.01.2015 г. на Кметът на Община С. е признал, че по дотговор за заем от 14.09.2011 г. с „Е.Х.“ АД *** е получила сумата 180 000 лева заем.

Представен е Протокол № 1/31.01.2011 г. от проведена редовна сесия на Общински съвет С..

Представен е Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация“, видно от който същият е приет на 29.12.2011 г. и следователно след приемането на Решение № 7/31.01.2011 г. на Общински съвет Община С., взето по протокол № 1/31.01.2011 г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е дало заключение че размерът на годишната лихва върху главницата от 100 000 лв., изчислена на база уговореното в Договора за заем от 14.09.2011 г. в размер 0.2% месечно възлиза на 8640 лв.

 

При заявените от страните твърдения и искания

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.134 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 и 240 ал.2 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По делото е установено, че ищецът е кредитор на „Е.Х.“ АД, което дружество е поело солидарно задължение за заплащане на сумата 110 000 лева дължима от „К.И.“ ЕООД  към щеца.

По делото е установено, че между ответника и „Е.Х.“ АД е сключен договор за заем, в който страните са уговорили условията на предоставянето на заем от страна на „Е.Х.“ АД на ответника.

Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Заемът се счита сключен с предаване на сумата. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства. По делото не се спори и видно от извънсъдебното признание, отразено в Решение № 1/13.01.2015 г. на Кметът на Община С., сумата 180 000 лв. е получена от ответника. Следователно между ответника и „Е.Х.“ АД действително е сключен описания в исковата молба договор за заем. Падежът на задължението за връщане на заетата сума е настъпил, поради което задължението е изискуемо и ликвидно.

В договора за заем е уговорена договорна лихва в размер 0.2 % месечно върху сумата на заема. От представените по делото справки се установява размерът на лихвата, посочен като цена на тези искове. Падежът на задължението за връщане на заетите по договорите за заем суми е настъпил и съответно е дължима и уговорената възнаградителна лихва за ползването на сумата.

 

По възражението на ответника за нищожност на Решение № 7/31.01.2011 г. на Общински съвет Община С., взето по протокол № 1/31.01.2011 г.:

Съгласно чл.21, ал.1, т.10 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон.

Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1 ,т. 10 ЗМСМА, с което се приема решение за поемане на общински дълг чрез сключване на договор за заем, е общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК. Общите административни актове са ненормативни, съдържат властническо волеизявление с еднократно правно действие по отношение на неограничен брой адресати, които, въпреки че не са индивидуално идентифицирани, са определени по дадени признаци. Съдържанието им е конкретно и действието на общия административен акт се преустановява с еднократното изпълнение от адресатите. Решението се издава в рамките на предоставеното на общинския съвет властническо правомощие по чл.21, ал.1, т.10 ЗМСМА. Като административен акт попада в категорията на „актовете” по чл. 45, ал. 3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация, които подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Видът на решението като общ административен акт произтича от неговото съдържание и форма. Има еднократно правно действие

Решението на общинския съвет по чл.21, ал.1, т.10 ЗМСМА е завършен административен акт. Той има свой предмет и поражда административно правоотношение. Издава се при условия и ред, разписани в закона. Подлежи на самостоятелно оспорване пред съответния административен съд, според изричната разпоредба на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА. От логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 45, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, с оглед употребеното от законодателя родово понятие «актовете на общинския съвет» следва, че регламентацията на оспорването е относима към всички актове на общинския съвет.
                        Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо дали те подлежат на съдебен контрол.

Административните актове за да породят желаните правни последици следва да бъдат законосъобразни. Именно съответствието им със закона е главното условие за валидното действие на административните актове. Те следва да отговарят на определени условия. Те са негативно формулирани като правни основания за оспорването на административните актове в чл.146 от АПК. По-конкретно според тези условия са актът да бъде издаден от: 1./  Kомпетентен орган. Това условие се означава като компетентност. Това означава преди всичко да е спазена административната подведомственост. Можем да говорим за няколко вида компетентност: А/ Материална или предметна компетентност. Това означава, че органът може да издава валидни административни актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия. В процесния случай решението е взето от органа, който е материално компетентен. Б./ Териториална компетентност. Тя е свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно. В процесния случай решението на Общинският съвет на Община С. ще породи действия единствено в границите на тази община. В/ Персонална компетентност. Тя е свързана с определянето на точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния акт – процесния случай ЗМСМА дава възможност на Общинския съвет да вземе оспорваното решение. Г/ Временна компетентност. Тя означава, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия. В процесния случай – в рамките на мандата на съответния Общински съвет. 2./ Издаден в установената форма. В процесния случай административният акт е в писмена форма /чл.22 от ЗМСМА/ и е отразен в протокола от заседанието на Общинския съвет, на който е взето решението /чл.27, ал.5/. Следващото изискване е 3./ Да е издаден при спазване на административно-производствените правила. Това означава, че актът следва да бъде формулиран, съблюдавайки установената процедура за издаването му - производство, в което административният акт трябва да бъде издаден. В случая при вземането на решението е спазено административното производство, предвидено в ЗМДМА. Тези три предпоставки са условията за валидност на решението на Общинския съвет.

 Следващата предпоставка -  4./ При спазване на материалноправните разпоредби обикновено се означава като законосъобразност по същество и се състои в това, че административният като подзаконов акт следва да не противоречи на материално-правните разпоредби. За тази предпоставка в настоящото производство съдът не следва да се произнася, тъй като актът се противопоставя на самата Община С., поради което и не са налице предпоставките на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК. Съдът не следва да взема становище и относно наличието на последната предпоставка, посочена в чл.146 от АПК – целесъобразност на административния акт.

При изложените по-горе съображения съдът намира, че Решение № 7/31.01.2011 г. на Общински съвет Община С., взето по протокол № 1/31.01.2011 г. е валидно, а по отношение неговата материална законосъобразност съдът не следва да се произнася. Възражението на ответника е неоснователно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че Правилник за организацията и дейносттана Общински съвет С. е приет на 29.12.2011 г., а Решение № 7/31.01.2011 г. е взето много преди приемането му поради което същото не може да е съобразено с изискванията на този правилник.

 

По отношение на възражението, че не е проведена процедура по реда на Закон за обществените поръчки при сключването на договора за заем:

Финансовото задължение на ответника за връщане на заетата сума и договорната лихва представлява общински дълг по смисъла на чл.2, ал.2 от Закон за общинския дълг. Съгласно чл.19 процедурата за избор на финансова институция и на финансов посредник се провежда по реда на Закона за обществените поръчки.

Съгласно чл.41б, ал.1 т.1 от Закон за обществените поръчки недействителни спрямо лицата по чл.122и, ал.1 от ЗОП са договори или рамкови споразумения, сключени без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й. Разпоредбата е нова – приета с ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г. Следователно към момента на сключването на процесния договор за заем, същата не е била приложима. Следователно процесният договор за заем не е недействителен независимо, че не е сключен при проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 и ал.2 от ЗОП всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване недействителността на договор за обществена поръчка, който е сключен без процедура за възлагането й, въпреки наличието на основания за провеждането й. Същевременно обаче съгласно Чл. 122и, ал.3 от ЗОП обявяването на недействителността на договора може да се иска до изтичането на краткия двумесечен срок от публикуване на информация за сключването му в Регистъра на обществените поръчки, а ако не е публикувана- от узнаването. Този срок е преклузивен- с изтичането му се погасява самото материално право да се иска прогласяването на недействителността на договора за обществена поръчка на посоченото основание- по чл.120, ал.1 и сл. от ЗОП независимо от тежестта на порока от който е засегнато сключването на договора. Целта на законодателя с въвеждането на този кратък преклузивен срок, в който всяко едно заинтересовано лице да предяви иск като се позове на нарушение на закона при възлагане на обществената поръчка, е продиктувана преди всичко от необходимостта да се гарантира правната сигурност - да се внесе яснота и определеност в отношенията между възложител и изпълнител, както и да се гарантира самото изпълнение на договора- че то не може да бъде поставено под съмнение във всеки един последващ момент, било от някоя от страните, било от заинтересовано лице, което твърди, че незаконосъобразно не е било допуснато да участва в процедурата по ЗОП. Именно поради тези съображения законодателят е въвел краткия преклузивен срок, по който могат да бъдат упражнени правата по чл.120, ал.1 и сл. от ЗОП.  

 

 

 

В настоящия случай следва да се счита, че ищецът е узнал за договора още при неговото сключване, поради което и срокът по чл.122и, ал.3 от ЗОП е изтекъл отдавна преди предявяването на исковата молба.

 

По възражението на ответника, че ищецът не установява да е налице невъзможност да се удовлетвори от имуществото на длъжника, съдът намира същото неоснователно. Съгласно чл.134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора. Законът не поставя изискване за наличие на невъзможност за кредитора да се удовлетвори от наличното имущество на длъжника. Изискването е да е налице бездействие на длъжника и това бездействие да представлява заплаха. В случая е очевидно, че длъжникът „Е.Х.“ АД безсдейства, а от друга страна съдът намира, че това бездействие на длъжника да събере дължимите му вземания заплашва удовлетворяването на неговия кредитор.

 

                        По изложените съображедия съдът намира исковете основателни и доказани.

                        При този изход на делото ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в производството по представен списък  - 10650 лв. по представен списък.

 

                        Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И  :

 

                        ОСЪЖДА Община С., ЕИК *****, с адрес: гр.С., ул. „******** да заплати на „Е.Х.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***  на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/ по Договор за заем от 14.09.2011 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.08.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД  сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от дължимата договорна лихва по чл.8 от Договор за заем от 14.09.2011 г. в размер 36 749.50 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 1.01.2015 г.  по исковете с правно основание чл.134, ал.1 от ЗЗД, предявени от Сдружение „О.О.С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, с адрес: гр.С., ул. „********.

                        ОСЪЖДА Община С., ЕИК *****, с адрес: гр.С., ул. „******** да заплати на Сдружение „О.О.С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 10650 лв. /десет хиляди шестстотин и петдесет лева/.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: