Р Е Ш
Е Н И Е
№ 929
гр. Перник, 17.09.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник,
Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при секретаря Антоанета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3566 по описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД против И.Ц. В.,
в която са изложени твърдения, че на 22.07.2016г. ищецът без правно основание е
заплатил на ответника сумата в размер на 503.69 лева. Предвид наведените
твърдения е направено искане И.Ц.В. да бъде осъден да заплати на „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД сумата в размер на 503.69 лева, ведно със законна лихва за
забава от подаване на исковата молба на 16.06.2017г. до окончателно изплащане
на вземането и сторените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат С., оспорва предявеният иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна
страна по спора следното:
Съобразно изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
предявеният осъдителен иск за изравняване на неоснователно разместване на
блага, следва да се квалифицира по чл. 55, ал.1, пред.1 ЗЗД, а именно претенция
за връщане на получена парична сума дадена при липса на правно основание.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършена от ищеца в полза на ответника пряка престация на
парична сума, която е получена от ответната страна без правно основание. От
изложеното следва, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че заплатил на ответника процесната
сума, а в доказателствена тежест на ответника е да установи основанието, на
което е получено плащането.
Страните не спорят, а и от представения по делото Трудов договор № ****. се
установява, че страните по спора са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заема длъжността „монтьор“ при ищцовото дружество. Видно от
Болничен лист № Е 20165663573, издаден от „МЦ – Димитровград“ ЕООД, И.Ц. В.
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 14.05.2016г. до
12.06.2016г. От представения по делото акт № 469/21.06.2016г. се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.1 КТ, считано от 13.06.2016г. Видно от фиш за начислени на работника
суми за месец юни 2016г. на И.Ц. Въловски е начислено трудово възнаграждение за
четиринадесет работни дни.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че за
периода от 01.06.2016г. до 12.06.2016г. ответникът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност. Вещото лице сочи, че за периода от 13.06.2016г. до
30.06.2016г. на И.Ц. В. е начислено трудово възнаграждение за четиринадесет
работни дни в размер общо на 503.69 лева, което е изплатено от „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД по сметка на ответника на 22.07.2016г.
От изложеното следва, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца за сумата в размер на 503.69 лева, тъй като е получил трудово възнаграждение
за период, в който страните по спора не са били в трудово правоотношение,
поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пред.1 ЗЗД е основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на
380 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 150 лева внесен депозит за назначаване
на особен представител на И.Ц. В. при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата в
размер на 80 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И. Ц. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 55, ал.1,
пред. 1 ЗЗД сумата в размер на 503.69 лева, представляваща получено без правно
основание трудово възнаграждение за периода от 13.06.2016г. до 30.06.2016г.,
ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 16.06.2017г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ивайло Ц.
Въловски, ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****
сумата в размер на 380 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Дата на
обявяване на Решението:17.09.2018г.
Съдебен
деловодител: